РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Румен Радев при откриването на дискусия на тема „Оттук накъде със съдебната власт?“

Уважаема г-жо Гюрова,
Уважаема г-жо председател на Народното събрание,
Уважаеми представители на законодателната и изпълнителната власт,
Председатели на върховните съдилища, конституционни съдии,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми дами и господа,

Радвам се да видя толкова много хора, ангажирани с тази важна за обществото ни тема. Ще започна с един добре известен цитат - „По делата им ще ги познаете“, като ще си позволя да го перифразирам - „По страховете им ще ги познаете“. В момента, в който приех поканата да участвам в този форум, настана истинска истерия в средите, които се чувстват комфортно в статуквото на съдебната власт. За които мрежите на Нотариуса, задушевната атмосфера в „Осемте джуджета“, лепкавото безвремие, обгърнало плътно делото за КТБ, и избирателното правосъдие са жизнено необходимия гарант за облагодетелстване и безнаказаност.

Затова искам да поздравя организаторите на днешния форум за темата, защото все повече става ясно, че докато не проведем тежкия и откровен разговор за това къде сме и в какво състояние сме, няма да можем да се придвижим напред със задоволителни резултати. Като изключим вечно актуалния въпрос за това кой ще бъде главният прокурор, темата сякаш загуби обществен и политически интерес и внимание след отмяната на последните конституционни поправки. Това не означава, че нейното фундаментално значение за гражданите и за държавата е отпаднало.

Напротив, проблемите на правосъдието продължават да интересуват живо българите и чуждестранните инвеститори. Но реформаторският устрем бе попарен, включително и с участието на самите реформатори, защото се оказа, че са имали други, по-важни приоритети от лелеяната съдебна реформа, покрай която си проправяха път към властта няколко поколения политици.  Оказа се, че за тях смяната на националния празник и отнемането на  правомощията на президента по отношение на служебното правителство са били по-важни от това да се инициира наистина задълбочен, пълноценен, експертен парламентарен дебат, за да имаме стойностни и устойчиви решения за съдебната  реформа и промяната на Конституцията.

Оказа се също така, че вътрешните междукоалиционни договорки в „сглобката“ са били по-важни от това да се гарантира устойчива времева рамка за този много сложен процес вътре в парламента, като конституционната процедура бе пришпорена и по този начин самата тема и основният закон олекнаха и в очите на българските граждани.

Паралелно с това други развития в обществото допълнително отблъснаха хората от тази важна тема. Можем само да споменем двете скандални афери - с Мартин Божанов – Нотариуса и с „Осемте джуджета“ и циничната търговия с правосъдие, която те олицетворяват. Те потъват в забвение и увеличават вече дългия списък  на гейт-ове, които през годините предизвикваха обществено възмущение, анкетни комисии и разследвания, но така и не получиха до ден днешен адекватен институционален отговор. Това е брутална демонстрация на безнаказаност и на предизвикана безпомощност, която руши доверието в съдебната система и в държавността. Нещо повече -  тя компрометира самата идея за правосъдие.

Затова днес, когато си задаваме този въпрос „Оттук накъде?“, трябва да сме наясно, че да опитваме да постигаме нашата цел за ефективна правова държава, без да осветлим напълно тези случаи и хората, които стоят зад тях, е все едно да гоним хоризонта.

Мрежите на влияние, ако продължат да съществуват, са способни да опорочат всяка реформа, да изопачат всеки закон и да проникнат през всякакви квоти. Това трябва да стои на вниманието на парламента, особено когато говорим за квотите.
Апелирам към вас и отговорните държавни институции на базата на немалкото информация за тези случаи да се предприемат категорични действия срещу политическото и олигархично влияние върху съдебната система. Новосформираните парламент и правителство следва да приемат много сериозно тази задача, както и предстоящите кадрови назначения в съдебната власт. Оттук нататък трябва да съдим за техните действия и ефективност именно по резултатите, които постигат в изпълнението на тази много важна задача.

Наистина новото правителство чрез Министерство на правосъдието заяви важен приоритет – борба с проблема на бавното правосъдие. Това е много важна амбиция, защото бавното правосъдие е на практика отказ от правосъдие. Но трябва да имаме предвид, че ако съдебната система продължи да бъде подложена на нерегламентирани влияния, както разкриват множество случаи, не може да бъде постигната единствената легитимна цел на всяка реформа – бързо и справедливо правораздаване.

Вече споменах, че в политическия дебат за съдебната власт всички тези се концентрират върху прокуратурата и най-вече в личността на главния прокурор. Причините за този непрестанен интерес очевидно са много, но аз бих искал да се спра на две от тях, защото едно волево управление на прокуратурата може да ги отстрани.

Първата причина е намесата на прокуратурата в политическия живот. Множество са примерите от годините на Прехода как прокуратурата влияеше върху развитието на важни политически събития. Има огромен арсенал за медийно въздействие - като започнем от избирателното и тенденциозно разхвърляне на СРС-та, както и цели доклади от текущи проверки и разследвания към избрани медии и сайтове. Помним и как  хора биват задържани за месеци, дори и години, а след това обвиненията или не стигат до съда, или като стигнат до съда, отпадат и се провалят. По нито едно от знаковите дела по правило няма осъдени. За сметка на това държавата многократно е осъждана за изплащане на обезщетения.  

Потвърждение за политическата роля на прокуратурата имаме и през последните години в съвременния политически живот, когато формирането на редовни правителства е повлияно от кадровите назначения в прокуратурата. Нека си спомним в средата на 2023 г., когато съставянето на редовното правителство бе съпроводено с освобождаването на главния прокурор. И дори, за известен период от време създаването и на сегашното правителство бе обвързано с приемането на закон, който да предотврати назначаването на главния прокурор.

Едва ли това е имал предвид Конституционният съд, когато прие, че главният прокурор е част от формата на държавно управление, но резултатът е именно такъв – прокуратурата, най-вече заради политиците, се превърна в инструмент за държавно управление. И докато в установените демокрации съставянето на правителството е функция на парламентарни мнозинства, то парламентарните мнозинства у нас понякога се оказват функция на решения за главния прокурор или на решения на самия главен прокурор. Както и да разглеждаме целесъобразността на такъв тип действия, е крайно време да се сложи край на тази аномалия.  

И другата причина за този непрестанен интерес към прокуратурата е нейната същинска функция – да съблюдава за законността в държавата. За това могат също да се споменат много неща - например по всички сигнали за престъпления по високите етажи на властта през последните 30 г. не се водят ефективни разследвания, няма установяване на виновни и няма наказани. Паралелно с това се множат констатациите включително от  Годишните доклади на Европейската комисия за върховенството на правото за липсата на осъдени по високите етажи на властта, въпреки многобройни данни за такива. В същото време нашите вътрешни годишни доклади отчитат над 95% санкционирани сред предадените на съд. Именно тази огромна разлика между безнаказаност за властта и висока успеваемост при обвиненията извън властта затвърждава усещането в българите за двойните стандарти. Всъщност двойните стандарти рушат самата идея за правосъдие.   

Няма как особено днес, при всичко това, което се развива, няма как да пропуснем и съмнителната ефективност на провежданата наказателна политика по отношение на  т. нар. обикновени, но с изключителна важност за гражданите престъпления – шофиране в нетрезво състояние, разпространение на наркотици, домашно насилие и изобщо насилие от всякакъв характер. Основният отговор на институциите през годините е промени в наказателния закон в една посока - увеличаване на наказанията или вписване на нови престъпни състави. Вихри се общо взето един законодателен ентусиазъм, някои от вас го нарекоха доста удачно „наказателен популизъм“, който не облекчава положението на пострадалите, защото сам по себе си не представя по-добри условия за защита. Още повече, когато в тези случаи не се води ефективно разследване и когато се обвиняват избирателно едни, а други – не, размерът на наказанията вече е от второстепенно значение.

Естествено, че се налагат промени в наказателния, в процесуалния закон, но те трябва да отчитат задължително становищата на експертите, на правораздавателните органи, на правоприлагащите органи и тук е ролята на правителството и парламента - да стоят непрекъснато на неговото внимание. Трябва и настойчиво да напомняме на парламента какви са тежките последствия от неизпълнение на базови правомощия особено когато се касае за назначението на висши длъжностни лица в редица важни институции и за съблюдаване на важния принцип на мандатността.

В това отношение бездействието на парламента особено по назначенията в съдебната власт има много сериозни последици. Отдавна е необходимо, а особено след влизане в сила на последните промени в Закона за съдебната власт, е неотложно и Народното събрание, и съдебната власт да пристъпят към обновяване на персоналния състав на тези органи, особено визирам Висшия съдебен съвет.

Трудността за постигане на квалифицирано мнозинство в Народното събрание не може да бъде повече оправдание за това бездействие. Защото вече година и половина имаме изпълняващ функциите на главен прокурор, а от 3 месеца - изпълняващ функциите председател на Върховния административен съд, без да са назначени с указ на президента, а така е по Конституция, ние сме правова държава. Този рецидив започна да се пренася и в други сфери. Президентът започна да се заобикаля при назначения на посланици с въвеждане на формулировката „временно управляващ посолството“, който изпълнява функциите на посланик в пълен обем, но пак няма указ на президента. По такъв начин се погазват не само правомощията на държавния глава, погазва се Конституцията, погазва се и най-важното – принципа на мандатността.

Едва ли някой е допускал, че Висшият съдебен съвет може да работи години наред с изтекъл мандат, но други тревожни тенденции са видни от години. Воден изцяло от принципни съображения, през годините назад връщах кадрови предложения на Висшия съдебен съвет и за назначаване на председател на Върховния административен съд, и за назначаване главен прокурор. Още преди години организирах широк кръг консултации с експерти, отговорни институции, представители на академичните среди за това необходима ли е конституционна промяна. Винаги получавах отговор, че е необходима, но при важни условия – реформата трябва да е комплексна, трябва да има цялостна визия и да обхваща не само конституционните промени, но и в синхрон с тях да има важни законодателни промени, които не  видяхме. За съжаление, поради специфичната динамика в нашия вътрешнополитически живот този дебат не можа да се разгърне пълноценно, а и самите конституционни промени тръгнаха в съвсем друга посока, която разми и тази енергия за промяна.

Затова и приех поканата да участвам в този форум, воден от убеждението, че процесът за реформи в съдебната система би могъл и следва да бъде продължен, но трябва да се избягват всички стари допускани грешки. Защото криминализирането на част от политическата класа, съчетано с бездействие на прокуратурата, е в разрез и е несъвместимо с нашия конституционен модел на държавно управление, с всички произтичащи от това последствия.  

Смятам, че Решение № 13 на Конституционния съд от миналата година не слага край на тази тема и не освобождава от отговорност политиците и съответните органи да разработят и приложат комплексна реформа за Висшия съдебен съвет и за Инспектората към Висшия съдебен съвет, така че да съответстват на установените европейски принципи, които да гарантират независимост на съдилищата и отчетност на държавното обвинение. Големият проблем е в сблъсъка между две виждания, защото съдебната система трябва да бъде свободна от всякакви политически влияния, но когато говоря с много хора от вас, вие казвате – „ние сами отвътре не можем да се променим, можем да се променим само под натиск отвън и то сериозен и принципен политически натиск“. Трябва да се търси отговора на това предизвикателство.

Що се отнася до Конституционния съд, понеже той стана изключително важен орган през последните години – решенията трябва да бъдат в съответствие с практиката на Конституционния съд, но този Конституционен съд в никакъв случай не може да изземе инициативата и не може да замести необходимостта от широк експертен и политически консенсус.

Още веднъж поздравления за форума и за това, че се явихте всички вие тук. Пожелавам успех и се надявам този форум да положи началото на изграждане на така необходимия консенсус.