РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

2012-07-06 16:30:00

Слово на президента Росен Плевнелиев при откриване на второто заседание на Съвета по духовност, култура и национална идентичност на тема „Основи на Националната стратегия за култура на България”

Добър ден и добре дошли отново в президентската институция на заседанието на Съвета по духовност, култура и национална идентичност. Днешният съвет е на тема „Основи на Националната стратегия за култура на България”.

Днес сме се събрали да обсъдим визията на Националната стратегия за култура на България. Забележително е, че за първи път в демократичния преход на страната се полагат основите на стратегия за българската култура. Зад нея застават изпълнителната, законодателната, политическата, местната власт и широко представителство на граждански организации, експерти и творчески съюзи в областта на културата. Досега тук сме дебатирали по различни теми, с цел намиране на успешната формула за устойчивото и дългосрочното развитие на страната. Важно е и днес да се обединим около стратегията, около визията, но и, разбира се, около конкретни решения, действия, проекти, които ще ни помогнат да направим така, че тази стратегия да има и своите реални измерения.

Досега тук наистина дебатирахме по много теми, но е важно да отбележим, че в годините на прехода въпросите за културата се решаваха на парче и това създаде дисбаланс в сектора. Липсата на дългосрочна визия, на дългосрочна стратегия демотивира част от културните дейци. Издигането на културата, изкуството и културните и творческите индустрии и институции в приоритет и национална кауза трябва да бъде наша цел като нация, като институции, но и като пълноправни членове на европейското семейство. Изработването на Националната стратегия за българската култура е знак към цялото общество и към Европа, че ние сме пълноценна част от културното многообразие на Европа.

Европа подкрепя културното многообразие. Анализите сочат, че културните и творческите институции, инициативи бележат ръст, дори и по време на криза. В периода 2014-2020 г. Европейският съюз предвижда програмата „Творческа Европа”, тя е с проектобюджет от 1,8 млрд. евро. Има план за насърчаване на културата и изкуствата в рамките на общността. Европейските сектори в областта на културата и творчеството осигуряват около 4,5 % от брутния вътрешен продукт на държавите и около 3,8 % от заетостта. Това са общо около 8,5 млн. души в Европейския съюз, които работят в този сектор.

Националната стратегия за българската култура има за цел да начертае дългосрочните приоритети и политики както на национално, така и на регионално ниво. Културата може да генерира икономически ръст. Тя развива българските региони, тя развива някои от нашите индустрии, например туризма и създава нови работни места. Строителството на музеи наистина е едно достойно дело и аз поздравявам Министерство на културата, министъра и голяма част от общините в България, които постигат наистина забележителни резултати.

Старите столици на България, долината на тракийските царе, имаме много какво да покажем. Имаме страхотни проекти, които да сложим на масата. И със сигурност това са приоритетни идеи, от които можем и много да спечелим. Тук, въпреки отсъствието на министъра на регионалното развитие, скоро тя ще бъде също с нас, но и министърът на културата, и министър Дончев като отговорен по еврофондовете, наистина успяха да приоритизират един сериозен ресурс в подкрепа на туристическите атракции и българските региони получават шанс да спечелят от това.

Много се радвам, че тази програма също върви много добре и съм убеден, че тя ще има своята следваща фаза на развитие – разширяване. Културните прояви със сигурност могат да допринесат много за положителното развитие на общностите и на регионите. Например, когато компаниите решават къде да разположат своите офиси, своите фабрики, производството, те също имат предвид и т. нар. „меки” фактори. Освен колко работници и каква инфраструктура има дадена нация или даден регион или дадена локация, много е важно, и те мислят и за това какво могат да предложат на своите служители, какво е качеството на живот в региона, каква друга добавена стойност могат да им осигурят. Културните институти, културните инициативи създават качество на живот в регионите и са фактор за балансираното регионално развитие.

Ето някои важни факти. Културните и творчески институции, културният туризъм и изкуствата не са просто един нетен бенефициент. Напротив, културните и творческите институти в България създават 4,1 % - това е през 2008 г., и 3,7 % - това е през 2009 г., от добавената стойност в България. Водещи области с над 90 % концентрация по създаване на добавена стойност са филмовата индустрия с 96 % добавена стойност и софтуерът и видеоигрите с 90 % добавена стойност. Това са много печеливши индустрии.

Водещите сектори, но ние имаме и много подсектори в културните и творчески индустрии, всичките заедно генерират общо 93 хил. работни места в България, което е 3,4 % от заетите в страната. Имаме над 20 хил. предприятия в сектора. Повечето от тях са малки и средни предприятия. В малките фирми работят по 1-2 човека, но това са висококвалифицирани специалисти. Високият брой на малките и средни предприятия в този сектор създава обаче свободна конкуренция. Само около 2 % от тези предприятия са обществени, повечето са частни. Тук имаме и предприемачески дух, и частна инициатива.

Културата, изкуствата, културните и творческите институции и индустрии, както и културният туризъм имат силно социално измерение. Те са двигател на заетостта, те спомагат за подобряване на качеството на живот и имат съществено значение за развитието и на много други сектори в нашата икономика.

Националната стратегия за култура трябва да отговори на въпроса за децентрализацията на механизмите за финансиране на културата. Потенциалът на културните и творчески индустрии и приносът им към развитието на обществото предполага да ги разглеждаме не като изолиран сектор, а като гръбнак на една новаторска икономика, базирана на информация, знание, идеи и човешките постижения, човешкия талант.

Много често говорим за икономически пробиви, за икономически проекти и проблеми, но и ние трябва да знаем, че всъщност взаимодействието на творците много често с предприемачите, с технологиите ражда пазарни ниши, а и създава икономически просперитет. Дигитализацията на културните продукти създава реални условия за равен и свободен достъп до култура на всички нас. Културата и изкуството са в основата на това да имаме качествен и добър живот, да възпитаваме в себе си чувство на естетичност, хармония със заобикалящия свят, да покажем свободата на духа в България.

Разчитам на активното сътрудничество между всички институции на държавно, на местно ниво, представители на всички политически сили - благодаря ви, че сме заедно, граждански, творчески организации, експерти за успешното реализиране на Националната стратегия за култура на България.

Благодаря ви. Пожелавам успех на този форум.

 

 

ОЩЕ ОТ РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

3 март 2021 | 21:09
Слово на президента Румен Радев на тържествената заря-проверка на пл. „Народно събрание“ по случай 143-ата годишнина от Освобождението на България

3 март 2021 | 12:12
Слово на държавния глава на паметника Шипка по случай отбелязването на 143 години от Освобождението на България