РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

2012-07-24 10:00:00

Изказване на президента Росен Плевнелиев на заседанието на Съвета за развитие на регионите и национална инфраструктура на тема “Национални приоритети в селскостопанската политика на Република България до 2020 година”

Уважаеми представители на парламентарно представените политически сили,
Уважаеми народи представители,
Тук има също така представители на Българската академия на науките и на много неправителствени организации, на университети, които специализират, и, разбира се, на регионите, на работодателски организации.

Благодаря ви, че сме заедно. С оглед на твърдата амбиция на правителството и на институциите в държавата през септември месец да имаме първи работен вариант на националната програма „2020”, специално благодаря на екипа на министър Дончев, както и на всички ресорни министри. Днес отново искам да ви гарантирам, че идеите, които ще се дебатират на тази маса, ще бъдат чути от компетентните институции и със сигурност ще бъдат заложени в последния работен вариант на програмата „2020”. Специално благодаря и на министър Найденов. Той е тук с целия си екип, за да може наистина да чуем всяка една добра идея, предложенията да бъдат отразени в подготовката на Националната програма за развитие 2020.

Знаем, че селското стопанство е отрасъл със стратегическо значение за държавата. Много се радвам, че за разлика от началото на прехода преди 20 години днес няма абсолютно капчица съмнение колко е стратегически важен отрасъл за държавата. Той е такъв и за света като цяло. Твърди се, че земеделието и производството на храни е една от двете най-важни индустрии на бъдещето. Аз мога само да се съглася с тази констатация на много по-умни хора от мен.

Също така виждаме в най-тежката криза как земеделието е и двигател на растежа, като то дърпаше буквално икономиката напред и също така виждаме, че земеделието е и един отрасъл с много сериозен експортен потенциал, който започва да разкрива своите възможности напук на кризата.

Разбира се, земеделието е приоритетен отрасъл не само за България като такъв, но и за Европа, и за света като цяло. Бюджетът на общата селскостопанска политика на Европейския съюз е огромен по своите мащаби. Това са 387 млрд. евро за земеделие за 7-годишен период от време. Това са 39,4 % от бюджета на европейската общност. Същевременно очакваме тази сума в абсолютен размер да се запази, тези 387 млрд. евро и за периода 201402020 г. Това ще бъдат около 36, 2 % от парите на следващия бюджетен период на европейската общност.

За България сумите също са много внушителни. В първия стълб на общата селскостопанска политика за България ние имаме за периода 2007-2013 г. общо около 2,5 млрд. евро. Във втория стълб имаме още 3,2 млрд. евро.
Цифрите наистина са интересни. Аз ще си позволя малко да вляза във фактите и в статистиката, считам че е важно. През последните пет години ние виждаме развитието на отрасъла, давам някои цифри. През 2007 г. брутната продукция на отрасъл селско стопанство е 6,5 млрд. лв., 2011 г. вече сме на 8,5 млрд. лв. Това са 2 млрд. лв. ръст на производството. Също така е много интересно, че аграрният износ в милиарди долари на земеделска продукция от 2007 г. - 1,6 млрд. долара, 2011 г. ние сме на 4-5 млрд. долара. Това наистина е изключително сериозен ръст и тренд, който се надявам да бъде запазен.

Вносът, за съжаление, също се увеличава, но не толкова драматично, както износа. Вносът от 1,8 млрд. през 2007 г. днес е на 3,1 млрд., но това е и потенциалът. След като купуваме от други за толкова много пари, а виждаме потенциала и за производство в България, със сигурност това е една много добра потенциална ниша, за да можем да произвеждаме там, където купуваме от другите, а имаме възможности. Много важен е фактът, че салдото при търговията с аграрни стоки от нетен вносител България през 2007 г. ние сме на минус 154 млн. долара, през 2011 г. ние сме вече нетен износител с една внушителна сума от около 1,5 млрд. долара на плюс за България.

Разбира се, инвестициите в земеделието също знаково вървят напред. През 2004 г. ние сме имали общо 373 млн. лв. инвестиции в земеделието, през 2011 г. ние достигаме сумата от 1 млрд. Това е три пъти повече. Резултатите се виждат. Разбира се, нарастването на обема на инвестициите в сектора преди всичко го отчитаме, благодарение на първия стълб на общата селскостопанска политика, където директните европейски плащания вече дават и своите резултати. Европейската солидарност е в ход. Аз благодаря на всички, които се стараха в последните години да отключат и ние през 2011 г. имаме около 1 млрд. лв. по линия на европейската солидарност директни инвестиции в земеделието в България, което е много сериозен резултат.

Очакваме, и тук цифрите също са много важни, през 2014 г. директните плащания да достигнат 1,4 млрд. лв., а през 2016 и нататък да се стабилизират на около 1,6 млрд. лв. Това означава, че за десетгодишен период, от 2004 до 2014 г., ние ще имаме четирикратно увеличение на директните плащания и инвестиции - от 370 млн. на 1,4 млрд. На това отгоре работим и по други допълнителни двигатели и възможности за инвестиции. Със сигурност има много сериозни възможности в публичните партньорства. Държави като Катар, Кувейт, Русия, Китай вече са активни в България и тези трендове трябва да се подкрепят. Има огромна перспектива в стратегическото ни партньорство. Има пазари в света, които могат да бъдат отключени с много, много, бих казал, драматични резултати за нашето земеделие, положителни.

И, разбира се, тук и българската външна политика ще работи в синхрон с усилията на ресорните министерства и в допълнение към европейски директни плащания и публично-частни партньорства и бюджетът на Република България вече подкрепя значително, като това означава за мен, че към 2014 г. ние можем през трите пера – директни плащания, публично-частни партньорства и бюджет, да достигнем една сума от около 2 млрд. лв. инвестиции спрямо 370 млн. десет години по-рано. Това е драматичен и много положителен скок напред.

Разбира се, имаме също така много значими цифри от гледна точка на броя на заетите, 751 хил. лица са в сектор „Земеделие” на пълен и непълен работен ден. Това са почти 390 хил. работни единици. Много семейства в България зависят от тази индустрия, от земеделието и разчитат и на, бих казал, дългосрочното правилно стимулиране и подкрепа и планиране от страна на държавата.

От друга гледна точка трендът не е положителен, защото през 2007 г. ние сме имали 20 % повече заети в сектора. Тук една друга цифра, която лично мен много ме притеснява, все още производителността на труда в земеделието е изключително ниска, тя е 4 пъти по-ниска от общата за икономиката, което означава, че по този начин се програмират и ниските доходи в този сектор. Имаме около 40 % от средните за страната. Ако средната заплата в страната е около 750лв., 40 % от тази заплата се плаща от земеделието, за съжаление, плод и на ниската производителност на труда. Но това е само още един момент, който може да ни мотивира, още един фактор, който може да ни каже, че трендът ще бъде само напред и че имаме много още какво да постигнем.

Искам да отделя внимание на няколко сектора, които считам, че са стратегически, говорейки за приоритезирането 2014-2020 г. Имаме и някои дисбаланси, които считам, че по този начин можем да решим. В земеделието, примерно, в зеленчукопроизводството имаме един, за мене видим, дисбаланс. През 2000 г. ние сме имали около 1 млн. дка, 1,3 млн. дка земя, на която са произвеждали зеленчукови култури, днес имаме буквално три пъти по-малко – през 2011 г. зеленчукопроизводството генерално е с огромен потенциал, от друга гледна точка с негативен тренд на развитие последните 10 години. Да го кажа в прав текст, България внася 10 пъти повече зеленчуци в момента, отколкото произвежда. Със сигурност в миналото не е било така, десет пъти е разликата.

Същевременно, в животновъдството, в овощарството също има дисбаланси. Примерно, в областта на овощарството само 50 % от площите днес се обработват. През 2011 г. по статистиката спрямо 2000 г. 50 % по-малко площи. Това всъщност не означава, че имаме голям потенциал там за развитие, но в животновъдството произвеждаме доста по-малко, отколкото сме имали като ръст там в миналото, министърът тук със сигурност ще даде цифри. Но ако погледнем 2011 г. спрямо 2010 г., примерно, броят на козите пада с 4,2 %, на свинете – с 8,4 %, на птиците. От друга гледна точка пък е радостно, че броят на говедата, овцете нараства съответно с между 2 и 6 %, но в миналото България е произвеждала 10 пъти повече месо. Примерно, България е имала около 8-8,5 млн. агнета на годишна база, днес ние имаме около 800 хил. или около 900 хил. За мен отново цифрата е притеснителна, но от друга гледна точка потенциалът е огромен.

Бих споменал мои разговори с вицепремиера на Катар, със сестрата на емира на Кувейт - отново връщайки се на темата с това доколко земеделието е двигател на растежа, индустрия на бъдещето, те казаха: да, ние произвеждаме много петрол, продаваме го скъпо на света, но и купуваме скъпи храни. Ако погледнете трендовете, ще видите, че петролът преди 10 години е бил средно около 30 долара на барел, днес е вече 120 долара на барел (4 пъти повече), но такива са и цените на храните.

И ако България не участва в голямото печелене на пари от петрола, можем спокойно да участваме в голямото печелене на пари и развитието на производството на храни и земеделието като такова, още повече знаейки, че трендовете са само напред. В следващите 20 години на планетата ще се родят още 2 милиарда жители, те също ще искат да потребяват, да се хранят. България има планини, има вода, има какво да покаже и същевременно със сигурност някои стратегически важни пазари ще се отворят за нас. И тук усилията в тази посока много скоро ще дадат резултати. Виждаме вече с Катар и влизаме в съвсем конкретни договорености, което за мен е много важно и много добър тренд.

Затова като президент търся съгласието във всички вас, разбира се, и в подкрепата на правителството за това да се фокусираме извън много приоритети, които има в селското стопанство като цяло, но в два от тях – единият е към екологично насоченото земеделие, където считам, че опазването на околната среда и борбата с промените в климата ще бъдат съществен компонент на политиките за развитие на селското стопанство и селските райони. Те са и много важен параметър, а и много сериозно изискване на Европейската комисия от гледна точка на бъдещите директни плащания. Програмирането 2014-2020, постигането на заложените зелени цели и възможността земеделските производители да се възползват ефективно от програмите на Европейския съюз ще зависи от адаптирането на националните политики именно в посоката на екологично насочено земеделие. И вторият голям приоритет, който предлагам и бих искал да търсим съгласие по него, е насърчаването на развитието на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството. За мен тези три сектора предоставят огромни възможности за развитие, ще дадат възможност България да има едно по-балансирано земеделие, производство с висока добавена стойност.

Отново се връщам на цифрите преди малко – за ниската производителност на труда, съответно все още ниските печалби, които имаме в сектора и огромния потенциал за добавена стойност. Добавям изречението, че извън земеделие ние трябва да говорим и за производство на храни, защото там - в производството на храни, е голямата добавена стойност. Затова и хранително-вкусовата промишленост като такава е в този приоритет.

И искам също така да спомена, че по този начин ние със сигурност ще спомогнем и да преодолеем някои структурни проблеми в земеделието, по-специално липсата на достатъчен брой окрупнени и пазарноориентирани стопанства в определени продуктови направления – например, производството на зеленчуци, плодове и мляко. Това в момента създава сериозни проблеми и трудности и на преработвателните предприятия, които реализират огромен внос. Същевременно, модернизирането и технологическото обновяване на стопанствата и инфраструктурата в отрасъла са важни и ние тук имаме също един дисбаланс, който бих могъл да посоча. Голяма част от инвестициите към момента са свързани основно със закупуването на машини, необходими за отглеждането на полските култури, и в много по-малка степен инвестициите отиват в сектори, примерно, за нуждите на животновъдството, за производството на плодове, зеленчуци. Същевременно, това за мен са отрасли, които имат огромен потенциал за развитие и към момента, за съжаление, все още не са разкрили своя потенциал, а и не са достатъчно конкурентоспособни.

По този начин търсим едно по-балансирано програмиране на средствата за 2014-2020, искаме да дадем приоритет, разбира се, и на младите производители, специално темата с младите фермери. Искаме да дадем приоритет на региони в България, които имат природни и други ограничения и също биха могли и би следвало да бъдат проект на целенасочена държавна подкрепа. Имаме, разбира се, и много важната задача да погледнем истински екологичното предизвикателство към земеделието, при което ние ще трябва да произведе храни за още 2 милиарда жители на тази планета, без да можем да ги произвеждаме на луната.

Следователно, трябва да сме по-ефективни, но не унищожавайки земеделската почва и не същевременно за сметка на негативно въздействие върху околната среда. Тук вече и ролята на университетите, ролята на иновациите в сектора, където има също огромен потенциал за развитие, и съм сигурен, че ние ще предприемем съответните мерки.

Селскостопанското производство ще се научи в България, разбира се, да се фокусира върху максимално икономично използване на ресурсите, така както в една държава Израел, с която ние имахме много сериозни идеи и продължаваме да работим в тази посока, от всяка капка се търси максималният ефект, рано или късно това ще стане и в България. Имаме тук и темата с интегрираните системи за управление на водите, където се радвам, че пет министерства работят заедно, водната реформа е вече на дневен ред и със сигурност тя ще адресира и темата с поливното земеделие, възможностите за инвестиции и ефективно управление на водния ресурс.

Затова в заключение искам да благодаря на всички, които са тук днес заедно, отново да потвърдя, че развитието на сектора „Земеделие” ще търси, благодарение на нашите идеи, едно по-балансирано развитие. Уроците, които имаме за 2007-2013 г., ще бъдат научени, коригирани, перспективите са изключително добри. Секторът категорично ще се развива и ще расте. Единствено въпросът е с каква скорост ще расте и, разбира се, доколко интензивно и доколко в синхрон с екологията и природата, която България има и която България трябва да пази.

Още веднъж, благодаря на всички, че сме заедно. Пожелавам успех на този форум. Оттук нататък Елица Николова поема щафетата. Благодаря ви още веднъж.