РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

2012-03-02 11:30:00

Лекция на президента Росен Плевнелиев пред студентите от Софийския университет „Св. Климент Охридски” на тема “Българската национална идентичност в 21-ви век”

Уважаеми господин Ректор,
Уважаеми преподаватели,
Скъпи млади приятели,

Благодаря на всички ви за поканата да разговарям днес тук с вас. Този формат зарежда всеки политик с много енергия, с много идеи, очи в очи с младите хора.

Това е и добър повод да се върнем назад към уроците от миналото, за да намерим правилните отговори на въпроса за националната ни кауза днес и в бъдеще. Ние трябва да стъпим, разбира се, на здрави основи, за да отговорим на този въпрос. Затова пред тази аудитория не мога да не припомня историческата роля преди всичко на младите българи, на младите хора за Освобождението на страната ни. Един чужд вестник от негово време дава много категорична оценка за подвига на Христо Ботев и неговите четници. Той пише: „Цветът на българската младеж участва в тази борба и именно това е и голям, благороден характер”.

Гледайки в бъдещето, ние никога не можем да забравим историята си и великите подвизи на предците ни. Не бива да забравяме саможертвата на хиляди доброволци от Мизия, от Тракия, от Добруджа, Македония, бесарабски българи и сънародници от емиграцията по време на Руско-турската война. Без държавен субект, който да ги обединява, те дадоха да се разбере, че за българския дух няма граници, че нашият народ заедно държи съдбата си в ръце.
И днес младите хора са тези, на които се пада отговорността да градят историята. Млади е синоним на свободни. Всяка генерация търси отговор на въпроса обаче какво е това свобода. Всяко поколение води своите битки, за да я постигне съобразно своите разбирания. Защото свободата не е еднократен акт, тя не е дар, който се получава веднъж и завинаги остава при вас. Свободата не е гарантирана, свободата на всеки един българин е онази кауза обаче, която винаги ще ни обединява. За нея ще се борим. Тя е първоизточник на всички други ценности, тя е право на избор, тя е предпоставка за толерантност и уважение. Свободата ни е извоювана в името на това да бъдем равни и в правата, и в отговорностите. България е пример за това как именно мултикултурността, и толерантността са в основата на съжителството, на мира, на разбирателството между различни култури, различни етноси, различни религии.

Често казват, че свободата е на върхът на копието. Аз смятам, че все по-важно е свободата да бъде на върха на перото! Българският народ изгради и запази своята идентичност през хилядолетията именно благодарение на духовността. Основен носител и пазител на националната ни памет беше писаното слово, беше книгата. Тази година ние ще честваме 250 години от написването на „История славянобългарска”, от нейното създаване. Макар да ни делят цели два века и половина от нейното създаване, тя е от онези духовни опори на нашия народ, които с времето светят по-ярко и все по-силно ни вълнуват.

Новите времена обаче изискват нови средства. В една модерна България трябва да положим усилия за дигитализиране на културното ни богатство, за пълен електронен достъп до националната ни памет. И ако Паисий поръча, цитирам, „преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат и пазете я да не изчезне”, аз днес казвам: дигитализирайте, нека всеки българин има достъп до своето духовно наследство. Сякаш символично, всяко българско столетие има своя духовен стожер. През мрачния 19 век двамата братя Димитър и Константин от Струга оставиха сборник с български народни песни преди да платят с живота си за правото да се нарекат македонски българи.

Недопустимо е днес на същото място, в една европейска държава, да се преследват и репресират други българи заради тяхното самосъзнание, убеждение или гражданство, без значение колко и какви средства се изсипват за изграждане на гигантски кумири на лъжата, без значение как се изкривява и подменя миналото, понякога няма по-убедителен, по-ярък паметник на историческата истина, по-мощен хранител на паметта и достойнството на един народ от една малка книжка, каквато е сборникът на братя Миладинови.

Скъпи приятели, българските държавници след Освобождението не са били обезкуражени от тежките следвоенновременни условия, от необходимостта да се възстанови българската държавност и институции. Общонационалният стремеж към политическото, стопанското и културно възраждане дава началото на един процес, който ни помага да постигнем Съединението и Независимостта на България. В началото на 21 век България стана член на Европейския съюз, благодарение на последователните усилия на няколко правителства и политически лидери. Пет години по-късно си задаваме въпроса дали членството ни превърна в равноправни европейски граждани.

Днес се намираме в една изключително конкурентна среда. Европейското членство даде на България много шансове и възможности, но светът не е само Европа. България трябва да разшири своя кръгозор. Модерният свят е глобален, динамичен, промените се случват от днес за утре, те се случват за часове, благодарение на съвременните технологии, благодарение на феноменалните постижения на човечеството от последните години в комуникационните, в информационните, в много други технологии. Днес вече не съществува монопол на знанието, не съществува монопол върху информацията. Успяват свободните, успяват адаптивните, успяват информираните, успяват тези, които са отворени към новото, тези, които бързо се адаптират и бързо се интегрират.

Смятам, че трябва да формираме ценностите и каузите, които стоят в основата на нашата национална идентичност, именно като членове на това глобално общество. Ние трябва да знаем приоритетите си като нация. Нужен е и обществен консенсус за приоритети, на база на които да градим нашите национални интереси, и, разбира се, да градим и да развиваме нашата национална идентичност. Ето някои идеи, върху които си струва да помислим заедно, да обмислим, да дебатираме:

Образователната система - тя трябва да формира активни, конкурентни, глобални граждани. Ако в миналото средната класа в Европа можеше да бъде образована в един немски университет, след това да застане на една машина, да работи 40 години постоянно и да забогатява, днес това вече не е възможно. На всеки 10 години технологиите се сменят коренно. Това означава да бъдем адаптивни. Цял живот да учим, за да бъдем конкурентоспособни.

На нас ни трябва икономика, която да произвежда иновативни продукти и услуги. Все още от 2,7 млн. българи, които работят в икономиката, 2,2 млн. работят в индустрии с ниска добавена стойност. Същевременно Европа, Америка и развиващите се азиатски държави залагат на индустрии с висока добавена стойност. Разликата е, че в едните печелите много, в другите винаги се борите за възможно минималната, най-ниска цена, на която да получите услугата.

България трябва да разработва индустрии с висока добавена стойност и това е идея, върху която си струва много да работим. Българската средна класа ни е важна. Тя трябва да бъде добре образована, адаптивна. България и българите трябва да са синоними на успех, конкурентоспособност, предприемачество и добро качество. Устойчивото развитие на България и регионите, включително и в демографски план, е важно.

Университетското образование трябва да се превърне в един от основните приоритети за българската държава. Нужно е да надграждаме таланта на нашите студенти, на нашите преподаватели, на нашите учени. Необходима ни е образователна система, която е интегрирана с бизнеса и с икономиката. Тя трябва да обединява университетите, изследователските центрове. Тя трябва да обединява бизнеса, държавните институции, изследователските и професионални гилдии, за да може наистина ние да имаме проекти, по които всички заедно създават иновации, създават иновативни продукти, които, разбира се, след това могат да бъдат внедрявани в реалната икономика. Трябват ни хора, които да работят за това България да бъде по-конкурентоспособна.

Необходимо е допълнително стимулиране на студентската мобилност между българските университети и партньорските институции в рамките на Европа и целия свят. Същевременно самите български университети трябва да са притегателен център за талантливи младежи от чужди държави. България успява, само когато е интегрирана на всяко едно ниво – студенти, преподаватели, университети, региони.


В миналото аз учих в Техническия университет в една стая в общежитието заедно с други двама студенти. Единият беше от Зимбабве, вторият от Мозамбик. Техническият университет гъмжеше от студенти от десетки, да не кажа стотици нации. България имаше ясен фокус. Нейното влияние, нейната мека сила, нейното уважение се базира на това ние да интегрираме себе си с другите, но и да интегрираме другите с нас.

Ще окуражаваме българските университети категорично да се върнат към тази силно експортнoориентирана дейност, в която България обучава студенти от целия свят. Защото ние можем да го правим по един качествен начин и по този начин работим и за своята икономика, и за своето развитие, и за уважението към нас по целия свят.

Скъпи млади приятели, българската администрация, разбира се, е част от средата. Всеки един от вас по един или по друг начин получава услуги от нея, очаква, надява се да получава бързи, качествени услуги. Същото е и с бизнеса, с предприемачите, същото е и с българските граждани. Всички ние искаме да имаме администрация, която е ефективна, която е некорумпирана, която предоставя качествени и бързи услуги. Ще работя за електронното правителство на България, защото считам, че това е една от най-важните предпоставки за напредък и създаване на национално богатство, силна антикорупционна мярка в интерес на всички вас.

Така ще бъдем и много по-конкурентоспособни, защото хората просто няма да задръстват големите градове и административни центрове, за да получат тази или онази услуга. Държавата предоставя над 1200 услуги на българските граждани. Те ще могат и аз съм сигурен, че ще се получават през интернет.

Скъпи млади приятели, аз се прочух с това, че в последните две години и половина многократно употребявах думичката “магистрали”, “магистрали”, “магистрали”. Нека да сме наясно, че магистралите и пречиствателните станции са част от базисната инфраструктура. Но има и друга, не по-малко важна инфраструктура и това е технологичната инфраструктура, и това е иновационната инфраструктура. И ако България иска да развива своята икономика, ако ние искаме наистина да се развиваме, то ние трябва да третираме равноправно и трите вида инфраструктура – и базисната, и технологичната, и иновационната и да полагаме огромни усилия на национално ниво.

Какво е технологична иновационна инфраструктура? Това са технологични бази, това са технологични центрове, това са индустриални клъстери, това са центрове за иновации, това са програмни фондове за стартиране, това са фондове за „венчър кепитъл” и много много други инструменти за рисково финансиране, за нормално финансиране, държавни механизми, включително и чрез икономиката, чрез частния бизнес, с които ние можем да адресираме създаването на технологии и съответно създаването на иновации в нашата държава.

Разбира се, може би по-важни от магистралите са и интернет магистралите, т. нар. широколентов достъп - да има интернет достъп до всяко едно семейство на България да бъде висок приоритет и аз се радвам, че вече създаването на широколентови мрежи се подпомага и чрез европейските програми. През 1989 г. България стартира своята вълна на промяната. Когато аз бях студент между 1984-1989 г., мога категорично да ви заявя, че България имаше фокус, България искаше да бъде най-добрата в Източния блок в информационните и комуникационни технологии. Като студент имах възможност наистина да работя в над 50 различни института и университета, създадени в България по това време, които искаха да постигнем само едно – България да бъде най-добрата в производството на компютри, изчислителна техника и ние продавахме това на целия Източен блок. България измисли първия 32-битов компютър. България реализираше чипове, създаваше чипове с няколко месеца закъснение от Тайван. Моите професори ходеха много често до там, аз бях свидетел на това на какво ниво ние оперирахме бързо, адекватно, за да можем да имаме пазари, за да можем да имаме силна репутация в някои от индустриите на бъдещето. Тази слава от миналото спокойно може да бъде разширена, не само възстановена, но и надградена. Просто защото България и днес е сила в света на информационните и комуникационни технологии.

Имам идея, когато работя по някои от проектите, които ще бъдат финансирани от следващите оперативни програми през 2014-2020 г., наистина да се фокусираме върху информационните и комуникационните технологии по всички възможни начини – чрез специализирани продукти, програми съвместно с БАН, с университетите, създаване на студентски „star tabs”, компании от нулата, предоставяне на възможности и услуги от държавата, така че вие да можете да се фокусирате върху създаването на предприемачество, на идеи, на проекти и преди всичко да обединим миналото с бъдещето. Представям си, че в много скоро време ще стартираме проекта „Sofia Tech Park”, който ще бъде наистина ядро за нови идеи, създаване на компании в областта на информационните технологии. Представям си също така със сигурност, че в него ще имаме и технологичен център, ще имаме и музей на науките. Бих предложил и да го кръстим на Джон Атанасов, защото искам да надграждаме това, което в миналото сме постигали. Джон Атанасов е човекът, който създаде компютъра. Той е българин и ние можем да се гордеем с това.

Трябва да изведем на преден план, разбира се, не само информационните и комуникационните технологии, но трябва да стъпим и върху други индустрии на бъдещето и това са със сигурност производството на храни и индустриите, свързани с човешкото здраве. Всички знаят, че това е бъдещето. Добре е да ги адресираме, защото по този начин фабриките на бъдещето биха могли да се случат и в България. Това са индустрии с висока добавена стойност.

Извън тези индустрии обаче България трябва да развива и своите традиционни индустрии и разбира се всичко това трябва да бъде в синхрон с природата и в синхрон с младите хора. Защото отговорността на политиците, отговорните действия, се доказват сега и с това, че ние даваме шанс на следващото поколение да има своите приоритети и да може да ги финансира за разлика от много други държави, където, за съжаление, това няма да бъде толкова лесно. Трудно ще бъде на поколенията млади хора на някои европейски държави да могат да вземат кредити, за да финансират собствените си нови идеи, просто защото по-скоро ще трябва да връщат похарчените кредити от предишни поколения.

България от тази гледна точка дава изключителен шанс на младите хора, политиците ще харчат толкова, колкото имат, няма да вземат нито лев повече, за да може вие след време, вие ще ставате политици, вие ще ставате бизнесмени, вие ще можете по същия начин, на базата на вашите идеи, на вашите приоритети, да се финансирате, а не просто и само да връщате кредитите на тези преди вас. От тази гледна точка България е една отговорна държава и ще продължи да бъде така.

Извън всичко останало, като президент за мен е много важно и разчитам на вашата подкрепа освен думичката магистрала, да вкараме наистина в главата на всеки човек колко е важно да мислим за енергийна ефективност, колко е важно да мислим за това как да сме по-конкурентоспособни. Защото истината е, че в този глобален свят успяват тези, които са конкурентоспособни и тези, които могат да предоставят качествени услуги на добра цена. Енергийната ефективност ни дава възможност да оставим повече пари у хората, да създадем по-качествени градове, да създадем мащабна програма в подкрепа на малките и средни предприятия, да имаме много по-красива и ефективна България.

Скъпи млади приятели, България трябва да направи своя колективен избор по отношение националните си приоритети и каузи. Всяка епоха има своя духовен колос, своята ракета носител, която хвърля искрата на националното ни развитие. Ако през 18 и 19 век ние имахме примера на Паисий, имахме примера на Миладинови, то нашето време, нашето поколение все още търси своя идеал, своята кауза. Виктор Юго казва, цитирам: „Има нещо много по-силно от войската и това е идеята, чието време е дошло.” Често си задавам именно този въпрос, поставям го и на вас, коя е нашата българска идея, чието време е дошло? Смятам, че ни е необходим дебат за ценностите, за каузите, които ще стоят в основата на нашата национална идентичност през 21 век. Кои са новите приоритети, които ще ни обединяват, ще формират нашата национална репутация, които ще отстояваме през следващите десетилетия?

На този въпрос ще отговоря в рамките на работата по обществения дебат в широк формат с всички вас по Националната програма за развитие „България’2020”. По този въпрос, разбира се, искам и днес да дебатираме заедно с вас. Очаквам вашите идеи, очаквам вашите въпроси. Ще ви дам думата след малко и се радвам, че съм тук с вас, именно защото за мен като президент това е най-важната тема. Аз не мога просто само да изредя десет приоритета и да кажа – това са приоритетите, по които задавам посоката и държавата ще работи. Със сигурност искам да съм този президент, който заедно с вас ще изкове нашите национални приоритети до 2020 г. и това ще стане през 2012 г. в широк обществен дебат с регионите, с университетите, с индустриите, с работодателите, с профсъюзите, с кметовете, с министрите, с държавната администрация, с умните хора на държавата, с гражданското общество, но и преди всичко искам и с вас, с младите хора.

Затова ви благодаря предварително!


 

ОЩЕ ОТ РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

6 май 2021 | 09:09
Приветствие на президента Румен Радев по случай Деня на храбростта и празника на Българската армия - 6 май

3 март 2021 | 21:09
Слово на президента Румен Радев на тържествената заря-проверка на пл. „Народно събрание“ по случай 143-ата годишнина от Освобождението на България