РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

2012-04-18 14:00:00

Слово на президента Росен Плевнелиев на Съвета за развитие на регионите и национална инфраструктура

Стартираме с първото заседание на Съвета за развитие на регионите и национална инфраструктура. Благодаря на всички. Имаме много широко представителство днес. Има представители на парламентарни групи, има представители на политически партии, има представители на работодателски и профсъюзни организации, министри, народни представители, вицепремиерът е тук - господин Дянков, благодаря Ви, че сте заедно с нас. Също така и членове на различни институции, областните управители са днес заедно с нас тук. Благодаря ви, че дойдохте от всички краища на България. Също така имаме и представител на Националното сдружение на общините. Благодаря ви още веднъж, че сме заедно днес.

Темата е посочена предварително. Знаем също така, че Президентството се опитва да бъде максимално полезно, стартирайки тези дебати по националните приоритети във връзка с изготвянето на Националната програма за развитие България’2020. Също така посочихме теми и съответно, разбира се, ясни регламенти, за да можем да бъдем максимално полезни.

Днес, темата, която е посочена, е темата за националните приоритети за регионално развитие, които да бъдат финансирани от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие през 2014-2020 г. Във връзка с поетия ангажимент на Президентската институция, но и във връзка с начина, по който аз вярвам, че тя трябва да работи, а именно като център за стратегически дебати и като платформа за различни мнения и работа по националните приоритети, посочихме тази тема. Стартираме със серия от дебати. В тези дебати в следващите месеци ние ще търсим заедно с вас политическия и обществен консенсус по приоритетите около Стратегическата програма за развитие на България до 2020 г. Ще търсим не просто само приоритети, но ще посочваме ясни цели, също така и необходимите средства и механизми, по които те могат да се реализират.

В помощ на тази инициатива ние имаме широко представителство днес. Проведохме и „Месец на политическите консултации”, където всички политически партии гарантираха тяхната активна подкрепа за това България да изработи своята Национална програма „2020” в широк обществен консенсус и политическа подкрепа. Всички декларираха, че е необходимо да приоритизираме и да полагаме последователни усилия, независимо кой е на власт, по националните приоритети.

Националната програма за развитие „България 2020” ще бъде разработена, разбира се, и в контекста на европейските приоритети и Европейската програма за развитие „2020”. Някои държави работят по „2030”. Такава държава е Германия. А някои държави като Америка и като Китай вече работят и по „2050”. България ще положи усилия не просто само да направи своята програма „2020”, но и със сигурност да начертае една стратегическа рамка и за по-дългосрочно развитие на страната.

Имаме пет съвета към Президентската институция, които стартират своята работа. Отново декларирам, че в следващите няколко месеца ние ще положим много усилия в максимално широк дебат да работим по всички аспекти на Националната програма за развитие „2020”. Това са именно Съветът за развитие на регионите и национална инфраструктура, Съветът за икономическо развитие и социални политики, Съветът за наука, образование и иновации, Съветът за външна политика, отбрана и сигурност и Съветът за духовност, култура и национална идентичност. Много повече подробности ще намерите на сайта на Президентската институция.

Благодаря ви за това, че се съгласихте дебатите днес тук също да бъдат прожектирани публично, за да може максимална аудитория да се запознае с нашите идеи и конкретни предложения. Благодаря на Министерски съвет за това, че още в средата на 2010 г. беше създаден Националният съвет за развитие към Министерски съвет. Неговата задача беше наистина да се поставят основите на дългосрочната програма за развитие на Република България до 2020 г., да се определят визиите, да се определят целите, приоритетите, общата финансова рамка на политиките и същевременно да се посочат и механизмите за наблюдение и контрол при изпълнението на Националната програма за развитие „2020”.

Стартираха дебатите, също така организирани от Министерски съвет. Това е много полезно. Президентската институция също се включва и съм убеден, че и в регионите, и в българските университети, и в много други български институции през 2012 г., ще тече усилен труд, за да постигнем национален консенсус и обединение по приоритети, които да следваме до 2020 г. Министерски съвет също така планира - и това е изключително положително - да покани широк кръг социално-икономически партньори, неправителствени организации, представители на академичните среди, гражданското общество, за да може да се работи по конкретизирането на мерките и целите. До средата на юли 2012 г., за да бъдем абсолютно конкретни, си даваме срок не само просто да приключим с предварителния етап на работата по Националната програма за развитие „2020”, но да посочим и конкретните източници на финансиране, индикативното разпределение на финансовия ресурс по приоритети, а също така и да посочим система от индикатори за изследване и за контрол на напредъка, за да можем да гарантираме, че не просто само имаме национални приоритети до 2020 г., но и имаме количествени измерители и ясни индикатори за напредъка. Това е важно. Знаем, че и „Европа’2020” е програмирана по този начин - да имаме конкретни измерители и индикатори за напредък. Това ще бъде и ролята на Президентската институция. Президентската институция ще следи правителство по правителство, година по година, дали се полагат усилия и се постига напредък по тези национални приоритети, по които ние ще постигнем през 2012 г. обединение.

Със сигурност през 2020 г. България със своята програма за развитие „България’2020” ще създаде и един по-широк хоризонт на приоритетите. Днес ние говорим за фискалната рамка, свързана с Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие, но в хода на дебатите и работата през 2012 г. ние ще посочим и другите източници на финансиране на тези национални приоритети. Това могат да бъдат публично-частни партньорства, това могат да бъдат държавни инвестиционни заеми, това могат да бъдат и механизми на бюджета, но със сигурност „България 2020” не е просто само еврофондове и не е просто само фискалната рамка 2014-2020 г. Така че ние ще бъдем конкретни и ще посочим и конкретните източници на финансиране.

Президентската институция със сигурност ще се базира на вече постигнатия политически консенсус с ръководствата на политическите партии в рамките на „месеца на политическите консултации”. Президентът ще търси консенсус, това е неговата задача, по тези дългосрочни приоритети, които ние ще зададем в рамките на дебатите през 2012 г. и отново гарантирам на всички, че веднъж когато „забием” националните приоритети и посочим механизмите, с които ние ще постигаме прогрес и напредък по тях, Президентската институция ще следи, ще носи отговорност пред българските граждани, като директно избрана от народа институция, за постигането на напредък.

Искаме да сме сигурни, че това, което в България много често се случва, ние си мислим, да, идват нови правителства, те променят приоритетите. Много често държавите казват – ние се развиваме напред, имаме дългосрочни планове за развитие, но като че ли в България някой път си мислим защо не една-две крачки настрани, малко назад. Не! Ако развитието за много държави е било напред, след това идва криза, малко назад и след това пак напред, защото имат дългосрочни приоритети и цели и ги следват неотлъчно, независимо кой е на власт, в България приключваме веднъж завинаги с усещането, че ние можем напред, ама след това малко настрани, след това ще дойде някой нов, малко назад и след това евентуално пък наляво или надясно. Целта на Президентската институция, такава каквато много ясно дефинирам и ще отстоявам следващите пет години, да няма настрани. Ако решим кои са нашите приоритети и какви са мерките година по година да вървим напред, ние ще съдим, че вървим напред.

Разбира се, трябва да сме сигурни в широката легитимност на приоритетите, по които ще работим през 2012 г. и ще постигнем консенсус и затова съм убеден, че с днешното мероприятие, както и с интензивните съвети, които ще се произведат и ще работят през следващите месеци, както и с усилията на правителството и на парламента, ние ще имаме силна легитимност за пръв път в България, постигната от гледна точка на дългосрочни приоритети. Много формати, много партии, много институции, които след дебатите, разбира се, ще трябва и да се обединят около приоритетите.

Посочваме шест приоритета в нашата предварителна тема, която поставихме днес за дебат. Разбира се, тези приоритети са просто индикативни, със сигурност днес ще чуем мнението на всеки един от вас. Но тези приоритети, по които търсим национален консенсус – 6 ключови приоритетни направления в основата на програмирането за 2014-2020, така както ние ги виждаме, и отново повтарям и конкретизирам - става въпрос за Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд. Това са следните приоритети:

Първо, транспортна инфраструктура. Искам да съм много ясен, че транспортната инфраструктура вече трябва просто да бъде даденост, т. е. България трябва не толкова да мисли как да направи своята базисна инфраструктура – това е вече национален приоритет, той ще бъде облечен, аз съм убеден и категоричен, в съответните механизми за изпълнение. Това просто не трябва по никакъв начин да ни отнема, бих казал, прекалено много главоболия, защото без базисна инфраструктура ние няма да постигнем абсолютно нищо друго, но все пак базисната инфраструктура след това трябва да бъде надградена по магистралите, които ще строим, по железопътните линии, които ще направим. Трябва да се движат стоки, трябва да се движат камиони, трябва да се движат влакове и България трябва да се позиционира като един сериозен център от регионален мащаб на пътя на стоките и услугите.

Транспортната инфраструктура в България е вече приоритет. Ние имаме национална пътна стратегия, имаме също така конкретика и по темата с развитието на всички останали елементи на транспортната инфраструктура. Аз съм убеден, че тези приоритети, които намерят своето решение чрез фискалната рамка 2014-2020 г., ще бъдат изпълнени дори и по-рано от крайния срок 2020 г. Също така съм убеден, че България, приоритизирайки базисната инфраструктура, ще намери и други механизми – именно чрез публично-частни партньорства, чрез държавни инвестиционни заеми, за да постигнем съществен напредък в качеството на нашата транспортна инфраструктура като предпоставка за всичко останало – за развитие на регионите, за икономика, дори ако щете и за влиянието на България в региона.

Убеден съм, че ще намерим механизмите и „България 2020” ще посочи не просто само кой проект ще бъде финансиран с евросредства, но и какви останали механизми ще бъдат на разположение, за да имаме мащабна програма за развитие на транспортната инфраструктура.

Вторият приоритет, който посочваме, е техническата инфраструктура във водния сектор. Осъществяват се промени в Закона за водите. В рамките на програмирането 2014-2020 г. със сигурност това ще бъде един от сериозните приоритети, които ще бъдат заложени. Огромна е нуждата – със сигурност и министър Караджова ще разкаже малко по-подробно, експертите смятат, че десетки милиарди са необходими, за да може България да обнови своята мрежа, но всички знаем, че водата е в основата на всичко, знаем, че водата е бъдещият петрол и България категорично трябва да положи усилия за финансиране на своята водна инфраструктура.

Като трети приоритет – електронното управление. Много пъти съм имал възможност да посочвам, нека да го кажа още веднъж, че България трябва да има обща стратегия за електронно управление и България трябва да посочи конкретните източници и да положи изключителни усилия, за да можем колкото се може по-бързо да въведем електронните услугите за гражданите. Електронното правителство възстановява доверието на гражданите към институциите, електронното правителство е висша форма на, бих казал, държавна грижа за гражданите и затова не можем повече да отлагаме неговото финансиране. Убеден съм, че с механизмите на фискалната рамка 2014-2020 г., но и с механизмите на бюджета, България трябва да изгради своето електронно правителство, включително и на ниво общини.

Четвъртият приоритет – енергийната ефективност, голяма тема. България ако иска да се оборудва технологично на ново ниво, ако ние наистина искаме да имаме модерни фабрики, с модерни машини, които да могат да ни помагат да бъдем конкурентоспособни, решението е енергийна ефективност. Дълбока заблуда е, че една атомна електроцентрала, която ще струва 10 млрд. и, бих казал, ще налее пари за висока технологичност на други държави, ще реши проблема с технологичното изоставане на българската индустрия като цяло. Той ще се реши с една мащабна национална програма за енергийна ефективност както в жилищния сектор, така и в сектора на предприятията. Защото тогава когато купувате енергийно ефективни машини, вие технологично оборудвате вашите предприятия с нови машини – ефективни, конкурентоспособни, и това е нещо, което голяма част от европейските държави направиха с механизмите на еврофондовете в последните 20 години. Убеден съм, че Националната програма за енергийна ефективност ще доведе до технологичен скок на българската индустрия и това трябва да бъде във фокуса на вниманието.

Петата тема, която искаме да дискутираме днес, е създаване на предпоставки за балансирано регионално развитие. Знаем много добре, че България има всички предпоставки, наливайки целенасочено средства в т. нар. вторични центрове на растеж, но и в българските региони генерално, да създава регионални клъстери, да създава перспективи за заетост, да създава качествени работни места и да дава възможност на българските региони да изпълняват своите приоритети, интегрирано в Националната програма за развитие „2020”.

И шестата тема, по която искаме да дебатираме днес – иновации, конкурентоспособност на малки и средни предприятия. Всичко това е вързано през механизмите на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд и ние търсим свързаност, не просто само пари, които да се насочват в един или друг проект, а ние търсим интегрирания подход между всички елементи на Националната програма за развитие. Те ще бъдат интегрирани както на регионално, така и на национално ниво. Знаете много добре, че министерствата работят по различни секторни стратегии, те са стотици на брой. Националната програма за развитие „2020” ще трябва не просто само да извади най-важното от тях, но ще трябва да посочи и тяхната свързаност. Темата с енергийната ефективност минава през усилията на поне 5-6 министерства, електронното министерство също, отнася се и за транспортната инфраструктура.

Ще обобщя и ще кажа, че 2012 година е най-важната година от гледна точка на планирането на развитието на България до 2020 г. През 2012 г. ние трябва по възможно най-отговорния начин да се отнесем към Националната програма за развитие „България 2020”, защото каквото планираме през 2012, ще изпълним до 2020. Президентството ще гарантира, че няма да се подменят националните приоритети, тогава когато се обединим около тях. Президентството ще гарантира, че правителство по правителство, година по година ние постигаме напредък. Трябва да е ясно едно – не може да има успех нито на регионално, нито на държавно ниво, ако няма концепция. Няма да постигнем успех, ако се фокусираме само върху едни милиарди, които трябва да бъдат похарчени.

Успехът е в правилната концепция, в конкретния план за изпълнение и в полагането на целенасочени усилия година по година от всички институции по националните приоритети. Пожелавам си именно това. Разчитам на вашата подкрепа. 2012 е най-важната година.

Успех на всички вас и благодаря ви още веднъж, че сме заедно. Благодаря ви.

 

 

ОЩЕ ОТ РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

20 юли 2021 | 12:12
Слово на държавния глава в град Карлово по случай отбелязването на 184 години от рождението на Васил Левски

6 май 2021 | 09:09
Приветствие на президента Румен Радев по случай Деня на храбростта и празника на Българската армия - 6 май