РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

2012-05-29 09:00:00

Слово на президента Росен Плевнелиев на Съвета по образование и наука на тема „България 2020 – националните приоритети в образованието и науката”

Уважаеми господа министри,
областни управители,
представители на различни политически сили,
членове на парламента,
представители на работодателски организации,
на профсъюзни организации,
на Българската академия на науките,

Добре дошли отново в президентството. Днешната тема, ще я формулирам основно, е „България 2020” – националните приоритети в образованието и науката”. Ако България иска да се развива, тя трябва да се позиционира по пътя на идеите. В 21 век най-силният инструмент за производство е човешкото знание. Темата на настоящото задание, а именно - „Визията „България 2020” – националните приоритети в науката и образованието”, е логическо продължение на дебатите, които стартирахме в последните няколко месеца в президентската институция. Фокусът там беше поставен върху въпросите на икономическото развитие на страната и конкурентоспособността и приоритетното насочване на инвестициите.

С визията „България 2020” ние искаме да пренасочим, да трансформираме икономиката към такава, която се фокусира и върху индустрии с висока добавена стойност и да се позиционираме и по пътя на високите технологии. Искаме конкурентоспособна и динамична икономика, искаме индустрии с висока добавена стойност, които да „разцъфтят” на територията на страната. Иновациите, разбира се, са един от ключовите инструменти за създаване на добавена стойност в икономиката.

Само помислете, в света през 21 век е възможно няколко младежи с една добра идея да поработят няколко години и да произведат продукта, който може да създаде една цяла държава. Дали става въпрос за Skype, където десетина души в продължение на няколко години създадоха повече отколкото собствената им държава Естония като брутен национален продукт създава, дали Facebook или много други – достатъчно много примери. Едно е ясно, няма лимит през човешкото знание и най-високата добавена стойност е именно там, където ние успяваме човешкото знание и идеи да ги превърнем в продукти.

Виждате, че брутният национален продукт на България, произведен от 7,4 млн. българи, е 40 млрд. евро. Един Facebook, създаден преди 8 години от няколко млади човека, създаде стойност от 100 млрд. долара. Десет човека - 100 млрд. долара, 7,4 млн. българи – 40 млрд. евро. Това по никакъв начин лично мен не ме кара да завиждам на която и да било от тези държави, независимо дали те са Сингапур, Тайван, САЩ, Ирландия, Естония, Германия, които са по пътя на индустриите с добавена стойност и печелят добре. Не, не им завиждаме. Но, разбира се, много бих искал и в България човешкото знание и иновациите да доведат до значими резултати.

Затова сме и днес тук заедно, за да можем да говорим и за средата за иновации, и за начина, по който ние можем да намерим реализация, за източниците на финансиране и разбира се за това как висшето образование да подготви изследователи, реализиращи се както в публичния, така и в частния сектор. И разбира се, държавата, която да осигури необходимата законодателна рамка, финансовата подкрепа, включително и чрез различни механизми, Фонда за научни изследвания и много дурги.

В образователната система на 21 век ние днес ще дебатираме, че не само просто знанията са важни, да налеем нещо в главите на учениците, но и уменията и компетентностите. Ние трябва да осигурим възможности за една нова адаптивна средна класа, която да може да търси своята пълноценна реализация. Същевременно образованието е процес на създаване на тази работна сила, която отговаря не само на националната икономика в краткосрочен, но и в дългосрочен аспект. Тоест, това, което днес планираме, го мислим и от гледна точка и на приоритетите, каквито бихме задали за икономиката за по-дълъг период от време. Затова и ни е толкова важна темата с изграждането на човешкия капитал. Реализацията на личността трябва да стане национална кауза.

В обществото има консенсус по въпроса. Българите винаги са инвестирали в образованието на техните деца. Новата средна класа – такава, каквато я искаме - адаптивна, гъвкава, технологична – със сигурност ще бъде на дневен ред не само в България, но и в дебата на всички общества. По време на срещата в Чикаго половината от президентите, които говориха, говориха именно за това – новата адаптивна средна класа. Технологиите се променят много бързо. Днес вече не е възможно просто да научите как да работите на една машина и да работите на нея тридесет години. На всеки десет години те се променят драматично. Следователно и средната класа, тези, които оттук нататък ще управляват и ще създават икономиката, трябва да бъдат гъвкави и адаптивни, трябва да познават технологиите и трябва да могат да се учат цял живот. Образователната система, разбира се, е механизмът, с който ние ще формираме тези умения.

В момента в България имаме някои неблагоприятни данни и резултати, които трябва да адресираме. Това ще бъде и днес част от дебата. Например младите хора в България са най-късно излизащите на пазара на труда в Европа от всички останали държави, т.е. средно в България един млад човек излиза на пазара на труда на двадесет и две години. Същевременно, за Европа те са двадесет години. Разбира се, основната причина за това е, че нямат достатъчен практически опит. Много често ние констатираме, че дори и на двадесет и пет години, завършвайки, студентите в България все още нямат нито ден стаж в реалната икономика.

Друг факт, който също днес ще адресираме и за който трябва да търсим решение и не е благоприятен за държавата, е, че делът на младите предприемачи на възраст между 15 и 24 г. е 3,4%, той е доста под средния за Европа, доста по-нисък от този в Гърция, където имаме 7,8% от младите хора, и Румъния – с 11,3%. Младите предприемачи в Румъния са 11,3 %, в България са 3,4 на сто.

Такова е положението и в групата на самонаетите в България. Тук между 25 и 29-годишните имаме дял от 7%, но това е доста по-ниско от средното ниво. В Европа то е 8,7%, а в Румъния самонаетите на възраст 25-29 г. са 11,4%. В България са 5,7 на сто.

Именно затова образованието ни е толкова важно, защото то просто отговаря не само на обществено-икономическите потребности, но и то се саморегулира, то се адаптира, то създава една динамична среда и ние именно днес искаме да видим, адресирайки „България 2020”, какви предизвикателства, но и какви решения ще предоставим в тази посока.

Много е важен триъгълникът на знанието. Триъгълникът на знанието е триъгълникът между науката, бизнеса и държавата. За да работи ефективно, за да имаме мрежа от ефективно взаимодействие и функционалност между всичките тези три важни институции, разбира се, държавата трябва да играе своята роля, защото тя гарантира устойчивостта на този триъгълник на знанието – науката, бизнеса и държавата в един непрекъснат процес на създаване.

Инвестициите в човешкия капитал отдавна са се доказали, че са най-печелившите и са такива с висока възвращаемост и висока добавена стойност. Разбира се, това означава, че ние трябва да разгледаме много параметри, много решения. Трябва да се изгради адекватна образователна инфраструктура, трябва да имаме достатъчно на брой професионалисти, добри учители и преподаватели. Трябва да се осъвременява непрекъснато материалът, който се преподава, разбира се, и да се адаптират методологиите и начинът, по който оценяваме и поощряваме напредъка в системата.

Ключов елемент в образованието и науката е и темата с изследователския потенциал, който България има и иска да развива. Нашите учени са удостоявани с много престижни награди за изследователска дейност. Те заемат много челни места в доста класации, международни. Въпросът за нас е как имената, с които се гордеем днес, да бъдат два и три пъти повече утре.

Ключов момент, разбира се, е да намерим възможностите за активно взаимодействие и сътрудничество между бизнеса, изследователските центрове и университетите и, разбира се, държавата, която основно може да координира и да задава посоката.

Търсим в „България 2020” едни нови стратегически решения. Имаме първи стъпки, които са много добре дефинирани. България има своята национална рамка за квалификациите, България има своята Национална стратегия за научните изследвания и това е една добра основа, която ние можем да надградим, заедно с усилията на всички заинтересовани страни и, разбира се, обединени около обща цел. А тя е просперитетът на България.

Добре дошли още веднъж. Благодаря ви, че сме заедно.


 

ОЩЕ ОТ РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

20 юли 2021 | 12:12
Слово на държавния глава в град Карлово по случай отбелязването на 184 години от рождението на Васил Левски

6 май 2021 | 09:09
Приветствие на президента Румен Радев по случай Деня на храбростта и празника на Българската армия - 6 май