РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Росен Плевнелиев на конференцията на УНИЦЕФ „Спиране на настаняването на деца под три години в институции”

Благодаря ви за възможността да открия тази регионална конференция на министрите на УНИЦЕФ - един престижен форум, посветен на грижата за децата.

Като родител и като държавник чувствам темата изключително близка. Ето защо използвам повода, за да препотвърдя категоричния ангажимент на българското правителство и на българската държава специализираните институции за деца да бъдат постепенно закрити в 15-годишен период и да бъдат заменени от мрежа от официални услуги в общността, близки до семейната среда. Това е тежка, но важна реформа. Тя е стратегическа за България!
    
В България ние имаме ясната политическа воля, която заявявам и тук, от тази висока трибуна, и тази реформа ще бъде сторена, тя ще бъде факт, тя ще бъде осъществена преди всичко в интерес на децата. Важно е да осъзнаем, че като общество, като институции, като личности ранното детство – от зачеването до първите години след раждането, е особено значим период за детето. То оказва въздействие върху много аспекти на човешкия живот в по-късен етап на развитие и в зряла възраст - възможни заболявания, ниво на образование, на икономическа активност, себевъзприятие и взаимоотношения с другите. Всичко това е плод на това какво получават тези деца в първите години. През първите години детето овладява и усъвършенства своите способности да се движи, да чува, да говори, да мисли. То се развива интензивно, установяват се модели и процеси, които имат отношение към неговото здраве, към неговия успех на по-късен етап. Ето защо неблагоприятните външни фактори могат да окажат сериозно въздействие и да породят редица негативни резултати в по-нататъшния му живот.
    
За да развият своите познавателни способности, своята реч, уменията да успяват, да се изразяват, децата имат нужда от подходящи стимули – говорене, докосване, игра, възможности за придобиване на нови знания. Ефектите от липсата на достатъчно стимулиране в ранна детска възраст се забелязват при подрастващите, които се изразяват в намаления коефициент на интелигентност, намалени умения за четене, за разбиране, за комуникация. Моделите на взаимоотношения, които се усвояват през първите години, насочват социалното поведение през целия останал живот на детето.
    
Децата имат нужда от сигурност, децата имат нужда от емоционална топлина, връзка и преди всичко имат нужда от любов. Те трябва да могат да получават и да бъдат подкрепяни, да виждат положителното и при всички случаи да можем да даваме път на собствените им емоции. Това са умения, които са важни за пълноценното общуване и за връзките с другите. Това са умения, които ги определят като личности.
    
Хроничният и силен стрес, който детето преживява когато расте в условия на крайна бедност, без родители или без грижа на стабилен партньор, на възрастен, когото то да припознае, могат да предизвикат промени, които да нарушат паметта и способността за учене, контрола на емоциите. Децата, отглеждани в институции, са изложени на по-голям риск от изоставане в своето развитие. Изследванията доказват, че с всеки три месеца, прекарани в институция, физическото развитие на детето се забавя с един месец.
    
Скъпи приятели, доказано е, че инвестициите в програми за ранно детско развитие имат най-голяма дългосрочна възвращаемост. И позволете ми като човек, който идва от реалната икономика, и като човек, който си е направил труда да провери цифрите и фактите, да чете много, за да се опита да разбере повече, позволете ми да цитирам Джеймс Хекман който е лауреат на Нобелова награда за икономика – той реализира ефекта от различни програми и доказва категорично, че единствено инвестициите, които са ориентирани към децата в предучилищна възраст, имат възвращаемост по-голяма от единица. Тази възвращаемост е особено голяма в случаи на деца в риск, тъй като за тях разходите, свързани с преодоляване на последствията – например за лечение на здравословни проблеми или отпадане от училище, са най-големи.
    
Инвестициите в ранното детство могат да въведат финансовите и социални разходи за мерки и програми за връщане на децата в училище, за намаляване на детската престъпност и много други. Икономистите изчисляват, че възвращаемостта за всеки един долар, вложен в програми за стимулиране на познавателното и физическо развитие на кърмачетата и малките деца в ранна възраст, всеки един долар, колкото по-рано е инвестиран, носи възвращаемост от седем.

Програмите за ранно детско развитие могат да прекъснат предаването на бедността между поколенията. Съвременните изследвания показват, че децата, които се раждат в семейства в неравностойно положение, са в най-голям риск. Те трудно постигат своя вроден потенциал, което е предпоставка за бедност и социално изключване.

Проведено наскоро проучване и в България на най-различни видове центрове за грижи доказа, че институционалната грижа има  нисък разход, да, тя има нисък разход, но в дългосрочен план предоставя нискокачествена услуга и недобри резултати. Последващите разходи за интеграция на напускащите са много висока цена за обществото. Приемната грижа във всичките си форми, приемната грижа има най-високо съотношение полза-разход от всички други форми на грижа за децата.

В контекста на трайното застаряване на населението, инвестициите в децата са непросто само един морален ангажимент на всички нас, един ангажимент към най-уязвимите членове на нашето общество, но те са и икономическа необходимост. Устойчивото развитие, социалното благоденствие, но и политическата стабилност на нашето общество, утрешният ден, зависят от усилията и средствата, които ние полагаме днес, за да дадем най-доброто начало на живот на нашите деца. Дете, което не може да развие своя вроден потенциал, е загуба за всички ни. То е загуба за бизнеса, който губи един квалифициран работник. То е загуба и за държавата, която разполага с един продуктивен член и данъкоплатец по-малко. Но то е загуба и за обществото, което трябва да поеме отговорността за справяне със социалните последствия на това, че едно дете не може да развие своя вроден потенциал.

Осигуряването на развитието на потенциала на децата, на здравото дете, е инвестиция  като степен на нацията в просперитета на обществото. В период на криза, когато финансовият ресурс е ограничен, е важно да имаме приоритети. Те трябва да са дългосрочни и те трябва да са стратегически. В социален план е важно да преминем от реактивни към проактивни мерки. В социален план трябва и можем да създаваме гъста мрежа от услуги, да лекуваме последствията от недалновидна политика, да адресираме проблемите, но и преди всичко да градим дългосрочна визия. Да си повярваме, че в нашия регион, който беше символ на проблеми в миналото, който беше символ на лоша интеграция, на национализъм, на популизъм, на изолация. Точно в този регион ние можем днес да вдигнем най-високо летвата, ние можем да работим за визия, базирана на най-добрите световни практики и, разбира се, да го направим това, анализирайки тези, които имат най-голяма нужда от голямата солидарност във всяко едно от нашите общества, но и в регионите, децата си и особено тези, които са в неравностойно положение.

Затова считам, че е толкова важно и съм толкова горд, че от всички краища на региона, на света, от най-високо реномираните институции – УНИЦЕФ, Европейската комисия, Обединените нации, но и всички ние с нашата обща визия и идея, че не просто само ще споделим най-доброто, което светът предлага и световният УНИЦЕФ може да ни даде. Но по-важното е, че ние съзнаваме, че на днешния ден правителствата имат една единствена основна задача и тя е да бъдат ефективни, да постигат резултати в интерес на обществото, в интерес на хората и преди всичко в интерес на бъдещето на децата. Затова са нужни грижи, затова ни трябват щастливи, пълноценни, уверени в себе си деца. Вярвам, че всяко едно дете заслужава най-добрия възможен старт в живота си. И именно това е и нашата отговорност да му гарантираме, защото, както един много умен човек каза, обещаващо бъдеще очаква тези нации, които мъдро инвестират в своите най-малки граждани.

Благодаря ви, че ще споделите най-добрите практики на тази толкова важна конференция. Благодаря ви, че освен че ще споделите, но и ще поемете ангажименти. Благодаря ви, че когато се върнете във всяка една от вашите държави, вие ще го разкажете и на много други отговорни фактори. Благодаря ви, знаете, че това, което е важно, е институциите, които представлявате, не само просто личностите, които сме днес тук заедно, но тези институции ще се задвижат, ако вече работят, на още по-висока скорост. Защото смисълът на това, което днес ние коментираме и дискутираме, но и решаваме, но и поемаме ангажименти да изпълним, е огромен. Да дадем възможно най-добрата грижа на тези, които го заслужават. И в този регион, символ на проблеми от миналото, да вдигнем най-високо летвата, да бъдем за пример на света.

Благодаря ви. Пожелавам ви успех!