ИНТЕРВЮТА

Интервю с президента Румен Радев за предаването „Стълбището“ на Дарик Радио с водещ Константин Вълков

21 януари 2023 г.

Водещ: В студиото ни сега вече сме заедно с Румен Радев, президент на България. Добър ден, господин президент.

Румен Радев: Добър ден. Нека се присъединя и аз към тези ваши пожелания към вашето радио, към вашия екип, към всички ваши слушатели. Честит юбилей!

Водещ: Благодаря. Защо от година и половина наричаме този форум на Дарик за идеи „Стълбището“? В журналистиката има един интересен аналог със стълбище, който в някакъв смисъл е уплах за всеки от нас – ефектът на стълбището. След като сме си тръгнали от дадено интервю и вече сме на стълбището, чак тогава ни хрумва важен въпрос, но вече сме на стълбището, късно е да го зададем. Затова и наричаме този форум „Стълбището“. От друга страна стълбището за нас в Дарик радио, медията, която стартира излъчване преди тридесет години на днешния ден с първите думи на господин Радосвет Радев, е и много важен символ. Символ на нашето развитие е стълбището, символ описан най-добре от френския автор Жилбер Сесброн, който казва, че свободата и смелостта са като едно стълбище, което трябва да изкачвате, но стъпка по стъпка, невъзможно е да прескачате. Така и ние 30 години в Дарик стъпка по стъпка не сме се чудили никога по кое стълбище да поемем, защото вярваме, че стълбището на искреността, на честността е истински вярното. И нали вярата е, казвали сме си и с Радосвет, че вярата е да се направи първата стъпка, дори когато не виждаш цялото стълбище. В това вярваме и днес. Чака ни едно стълбище, което да изкачим сега с вас, господин президент, един разговор. За да стигнем до последния етаж, няма да вземем асансьора, започваме стъпало по стъпало. Мнозина казват, че при приземяване на изтребител на самолетоносач с три спиращи въжета, третото е майсторското, защото или го хващаш или не. В този смисъл третият мандат същото ли е – или имаш правителство, или нямаш?

Румен Радев: Това е българският конституционен модел. Три са опитите и когато първите две политически сили не успеят да съставят правителство, право на президента, така е дадено по Конституция, е да реши на кого ще връчи третия мандат. Но нека да е ясно, че преди да стигнем до последния трети мандат, има първи два мандата, където са в случая големите политически сили. И когато те не успеят или не искат да съставят правителство, тук е много важно да разграничим този нюанс - не успеят или не искат, тогава  в случая, когато не искат, третият мандат е обречен и то се вижда.

Водещ: Логиката обаче, това бяха думи и на вицепрезидента Илияна Йотова, че третият мандат се връчва на партията, която все пак има най-голям шанс да състави правителство. Наистина ли БСП имаше най-големия шанс да състави правителство?

Румен Радев: Аз вече няколко пъти се аргументирах защо го връчвам на БСП. Имаше наистина големи вълнения в обществото защо не „Демократична България“. Разбира се, че „Демократична България“ имаше своите шансове и така беше привидно. Но вие знаете, че последните години г-н Христо Иванов говореше непрекъснато, че ГЕРБ и ДПС трябва да бъдат поставени в карантина за дълги години, вдигаше се лозунгът „никога ГЕРБ“. Когато ГЕРБ направиха и изпревариха с активност предложението към ДБ да състави правителство, в случая ръководството на „Демократична България“ по-скоро запази мълчание, не каза „не“. Това беше „промяната“.

Водещ: Имаше колебливост.

Румен Радев: Имаше колебливост, но за първи път то не каза „не“. Но това не казване на „не“ породи и основателни притеснения, че може би голяма част от електората на „Демократична България“ ще отлети при едни избори, ако не успее това правителство да се състави. Виждаме, че веднага след това и г-н Христо Иванов постави условие – ще има правителство, ако се договорят, ако се разберат ГЕРБ и „Продължаваме промяната“. Неслучайно, вие може би сте обърнали внимание, когато приемах връщането на мандата от „Продължаваме промяната“, аз зададох точно този въпрос, че техният коалиционен партньор ясно каза, че ще има правителство само ако се разберат и се договорят с ГЕРБ. Това беше въпросът ми към „Продължаваме промяната“, който обсъдихме, когато бяха при мен за връщането на мандата и стана ясно, че няма шанс за правителство.

Водещ: Тоест Вашият анализ на база тези консултации е показал това, но въпреки това за времето на кризата БСП получаваха мандата цели три пъти и все безуспешно.

Румен Радев: Трябва да е ясно в каква ситуация, в каква политическа конфигурация е бил даван този мандат, защото виждаме, че една с друга те не си приличат. И можем да кажем, че наистина за последната година, особено последните месеци има промяна в поведението на БСП. Няма нужда пак да повтарям всички аргументации защо го връчих и аз съм убеден, че наистина там имаше последния най-голям шанс.

Водещ: Случаят с „Нексо“ до каква степен наклони везните мандат да не бъде даден на „Демократична България“? Двама политици изпуснаха донякъде в думите си реплики, за Корнелия Нинова и за Гълъб Донев говоря, че „Нексо“ е възможна причина, е една от причините.

Румен Радев: Когато се взема решение за връчване на мандат, се анализират всички възможни ситуации. Анализират се причините, които биха могли да доведат до взривяване на една коалиция още в нейния зародиш. Няма да отричам, а и всички го виждаме, че скандалът с „Нексо“ имаше и продължава да има потенциал да се намеси активно в българския политически живот, в това отношение и да направи и невъзможна една такава коалиция и управление. Виждате как ГЕРБ протягаха ръка към „Демократична България“, приятелски настроена и веднага само в рамките на няколко дни след избухването на скандала, те вече апелираха за разследване на случая и включително и "Демократична България“ не само пред българския, а и пред европейския парламент. Няма какво да обсъждаме повече.

Водещ: Виждате ли нещо странно в това, че прокуратурата се активизира точно в часовете около очакваното ваше решение на кого да дадете третия мандат?

Румен Радев: Не мога да кажа, не мога да гадая за мотивите и намеренията на главния прокурор, но е факт, че това е съвместно международно разследване. Факт е, че то е инициирано от наши партньори.

Водещ: За да завършим темата за третия мандат, при толкова неуспешни опити за съставяне на правителство, съществува ли рисков вариант за даване на трети мандат или той не е препоръчителен? Не знам като рисков дали да посоча партия като „Български възход“, която е малка партия или ако щете третата по численост партия в парламента?

Румен Радев: На масата имаше пет опции, но пак казвам, аз съм търсел решение и най-голямата възможност. Все пак, да, „Български възход“ показаха, че са готови на всичко, готови са на колаборация, на кооперативност с всеки, но това е партията с най-малък брой депутати, която все още търси своята политическа физиономия. Така че, да, шанс би имала всяка една от тези партии, но аз съм търсел да избера най-големия шанс.

Водещ: Вашият анализ какво показва, след връщането и на този трети мандат, какво е счупено в българската политическа система към днешна дата? Личният Ви анализ от тези срещи, които провеждате, какво показва?

Румен Радев: Според мен имаме няколко проблема – това е ерозиращото доверие на нашето общество към парламентарната република мога да кажа, въпреки че за това се упреква служебното правителство. Към самата политическа система – факт е, че хората с всеки избор се отдръпват все повече от избирателните урни и това е най-притеснителният въпрос – тази апатия и едно политическо безвремие, в което можем да изпаднем.

Но голямата причина според мен за тази политическа криза, както казват някои политици – майката на кризите, и когато решим политическата криза и всички други кризи веднага ще намерят своето решение и причината за тази криза ни се представя като невъзможността на партиите да постигнат съгласие и компромис, защото те не могат да отстъпят от своите ценности и не искат да предават своите избиратели. Но според мен истинският генезис на тази политическа криза е, че партиите не искат да поемат управлението и да носят отговорност точно във време на кризи – социална, икономическа, кризи от всякакъв характер. И когато партиите се окопават в своите собствени окопи и не смеят да излязат навън, на терен да се борят за своите идеи, да се борят за своите избиратели, да се борят за просперитета на обществото ни, дори с цената на компромис да загубят електорат, а мислят, вече за следващите избори, надявайки се там да постигнат големия успех, това разколебава обществото.

Водещ: Фразата се оказа вярна – „властта се търкаля на улицата и никой не иска да се наведе да я вземе“.

Румен Радев: Никой явно не иска да управлява по време на тежки кризи, за да не губи доверие, да не губи електорат и се оставя това всичко в ръцете на служебното правителство, и разбира се, президентът, който трябва да носи отговорност за всичко.

Водещ: Добре, Вие спазвате Конституцията, но също така несъмнено последната година и половина, имаме вече година извънпарламентарно управление, ако мога така да кажа или управление назначавано от вас. Според вас какви са реалните загуби за България в тази година, годината, в която няма редовно правителство, какво загуби България?

Румен Радев: Защо не видим пък какво спечели, задавате ли си този въпрос? Всички в момента говорят какво губи България. Аз мога да ви кажа какво губи. Това, което губи, е очакването на нашите партньори за всички стъпки, касаещи нашата пълноценна европейска интеграция, да видят насреща си дългосрочен партньор. Това е и очакване на инвеститори – всеки който идва тук да оставя парите си, всеки който иска да види дългосрочна политика, водена от нашата страна, иска да види и носителя на тази политика, да говори с него, да развие отношения с него. В момента такъв политически субект няма. Има служебно правителство, което е с хоризонт, както е и по Конституцията, в рамките на няколко месеца. Но къде е политическият субект, който може да очертае дългосрочна визия, да гарантира правилата за реализация на тази визия – ето това се иска да се види. И тук аз мисля, че губим. Губим от факта, че няма да има парламент отново в рамките на два месеца и половина.

Очакват ни важни закони, които така и не успя да приеме този парламент, които са важни за интеграцията ни в Европа, за Шенген да речем. Наистина ни дели, както каза и служебният министър на правосъдието, един закон и ще бъде жалко, ако това не стане факт. Жалко за всички тези усилия на служебното правителство, мои лични включително – ние за първи път от единадесет години да получим признание от всички европейски институции и то категорично, от нашите европейски партньори, с вече определена ясна дата. Това се случва за първи път – целта е октомври тази година. Остава съвсем малко да се свърши и аз вярвам, че в рамките на оставащите месеци ще бъдат извървени и тези стъпки. Но какво печели България също е ясно. Вижте, аз не искам тук да хваля служебното правителство, не аз непрекъснато, когато имам някаква комуникация с тях, искам още и още като свършена работа, като реализирани проекти. Но не могат да се отрекат очевидни факти, с колко много проблеми, ако върнем лентата назад за тези почти шест месеца, се справи служебното правителство.

Водещ: Добре, нека да започнем с Шенген, защото част от нещата за които говорите, наистина се случиха с различна времева рамка заради липсата на редовно правителство. Говоря за Шенген, говоря за еврозоната, нищо че тръгнахме заедно с Хърватия, говоря и за евентуални щети, които може да търпим по Плана за възстановяване и устойчивост. Но Шенген. Помня в Тирана бяхте оптимист на Срещата на върха в Албания, че това отлагане всъщност не е точно такова отлагане и плесницата, за която тогава се говореше, звучната плесница срещу България и Румъния, по-скоро е нещо друго. Така ли е към днешна дата?

Румен Радев: Това не е плесница срещу България и Румъния. Това беше плесница срещу ясно определените европейски правила, принципи и критерии за приемане в Шенгенското пространство. България и Румъния са изпълнили всички технически критерии за влизане в това Шенгенско пространство. И аз на няколко пъти, извън дневния ред на Съвета, активно вземах думата и настоявах страните, които се колебаят, да изложат ясно на масата какви са техните критерии.  Какво още трябва да се направи и как да се регламентира, защото го няма регламентирано, то е извън обхвата на критериите за приемане в Шенгенското пространство. И тук наистина настава конфузия на тези съвети. И точно поради тази настойчивост, страните, които се колебаят да представят ясни аргументи и на базата на какви европейски документи те ги поставят на масата. Това нямаше как да се случи. Затова и поддръжниците растат непрекъснато, а колебаещите се или колебаещите изчезнаха. Да, имаме отношения с две страни,  Австрия и Нидерландия, така че обществото там и най-вече опозицията да бъде убедена, това е вътрешнополитически проблем, че България и Румъния охраняват надеждно външните граници на Европейския съюз. Но това трябва да бъде ангажимент на целия ЕС. Не България да се справя сама. Тя сама няма как да се справи.

Водещ: Всъщност кое е по-големият проблем – невъзможността да опазваме границите си така както трябва според дадени изисквания, или невъзможността да опазваме дадена информация, която би постъпвала при нас, ако сме част от един шенгенски клуб на отговорности?

Румен Радев: Всичко това е в сферата на хипотезите. Няколко проверки в последните месеци доказаха, че България е достатъчно отговорна и надеждна и при охраняването на границите, и при опазването на информацията. В понеделник пристига по моя покана австрийският канцлер Нехамер, с който заедно ще отидем на границата, с разбира се и голям брой австрийски медии, за да се види, че в България е създадена необходимата организация. В продължение на години тук се изгражда, с наши средства, от нашия бюджет и това го подчертавам непрекъснато, колкото ни позволява бюджетът, ние сме изградили и ограда. Стараем се да я поддържаме, това е съоръжение на много, много километри, да я насищаме с технически системи, да има хора, да има организация, да има ясни процедури.

Ние не можем да обещаем нулева миграция, знаете, че това е невъзможно – никоя страна не може да го постигне, това трябва да се отчита. Но ние сме създали организация, тя непрекъснато се подобрява. Изискванията стават все по-големи, включително към служителите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на органите на МВР. Армията е там, не само с ремонт на оградата – бяха ремонтирани много, много километри от оградата. Аз самият, август месец 2021 година, обходих цялата граница, цял ден в жегата с джип, да видим на място. Няма да казвам какво и как заварихме – оттогава армията е на границата. Беше прехвърлена отговорността от областните управители, които нямаха никакви средства, нула средства за поддръжка на тази граница. Те бяха с мен, заедно с ръководството на МВР, главният секретар, шефът на Гранична полиция, за да се създаде организация за поддръжка на съоръженията, за текущи ремонти, за усъвършенстване на охраната. Но това е видимата част на процесите.

Има и невидима част и по нея се работи сериозно. Фактът, че мигрантите започнаха наистина да се проследяват, да се хващат, да се регистрират във вътрешността на страната, да се преследват по магистралите. Вие помните ли преди това да е ставало? Не е ставало. И трябва да си зададем въпроса защо не се е случвало. Това е фикция, че е имало нулева миграция - няма такова нещо. Ако погледнем статистиката, ще видим много ясно кога каква миграция е имало. Но ние помним и други времена, когато се обявяваше, че е имало нулева миграция и знаете, че Лъвов мост трудно се минаваше от мигранти. Нека си говорим откровените неща. Просто сега има политическата воля да има реални действия по този въпрос.

Водещ: Но в същото време трябва да припомним, че предишното правителство на Марк Рюте падна в резултат на една афера с детските надбавки, където имаше хиляди семейства от България замесени. Съвсем естествено е проблемът с мигрантите да не дава мира на Рюте сега и външнополитическият проблем да е силен. Австрийският канцлер, който също идва, още като министър на вътрешните работи вдигаше достатъчно врява, ако мога така да кажа, за максимално суров контрол по външната граница на ЕС. Как се преодоляват тези две много силни вътрешнополитически съпротиви в Нидерландия и в Австрия, в наша полза?

Румен Радев: Мога да кажа, че сме в много добър контакт и прекрасни отношения и с президента на Австрия, и с канцлера на Австрия. Тези теми се дискутират, миналата седмица там беше наш екип от МВР, взаимодействието се подобрява непрекъснато. Най-важното е, че доверието се гради, когато има откровена информация. И аз мисля, че ние сериозно работим по този въпрос. Неслучайно посетих и президента Ердоган. Турция е ключов фактор, за да намалим миграционния натиск към нашата страна. Вземат се всички необходими мерки, работи се заедно и с гръцката страна – непрекъснато и министрите на вътрешните работи са в контакт, и правоохранителните, и правораздавателните органи на нашите три страни. Така че това е общо усилие.

Аз мисля, че австрийската общественост ще бъде убедена, не тук да се молим, ние не се молим на никого, ние достойно отстояваме правото си да бъдем част от интегрирана Европа. Нашето място е там, ние сме го доказали. Ние не се молим на никого, но ние предоставяме информацията какво правим и ние искаме и апелираме за по-активно сътрудничество, защото само с общи усилия този проблем може да бъде решен. Когато изложих фактите и на канцлера Нехамер, и на премиера Рюте в Брюксел, ние сядаме и говорим много сериозно по тези въпроси. Знаете ли, че когато се представи диаграмата за това кои са организатори на трафика, трафиканти от кои страни ние сме хванали тук, има граждани на Австрия, има граждани на Нидерландия, на Германия, изобщо от целия ЕС. Те печелят, техни граждани, от трафика, който минава през България. И аз задавам въпроса - а вие какво правите? Това са общи усилия. Там претенциите са, че има проблеми във функционирането на самото Шенгенско пространство, но това не е проблем на България. За Нидерландия изискванията са фокусирани най-вече върху установяване на върховенство на правото и ние не можем да го отречем.

Водещ: Дефинирайте този проблем последен, но не по важност - никакъв напредък в съдебната реформа, който се появява в констатациите защо България не е член на Шенгенското пространство.

Румен Радев: Не мога да кажа, че изводите на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO), към Съвета на Европа, по някакъв начин, поне не в доклада, са обвързани със случая, че България не е член на Шенгенското пространство. Не само България, и с Румъния е така. Но факт е, че все не остава време за правосъдната реформа. Вижте какво се случи в този парламент – абсолютна съпротива, отхвърляне на предложението за Закона за анонимните свидетели, абсолютно отхвърляне. След един месец предложението на министър Зарков се пренаписва от една партия и когато вече се вижда, че няма да има парламент, се внася от името на тази партия, с надеждата да се демонстрира борба срещу корупцията. Същото стана и със Закона за главния прокурор – знаете как беше саботиран и отхвърлен, знае се и кои партии направиха това. И явно, може би, когато се усети, че няма да има парламент, той мина на комисия, с един глас макар, но той мина на комисия. Ние трябва да спрем да демонстрираме готовност и желание за борба с корупцията и да преминем към реални действия. И неслучайно ние сме поставили, специално с Нидерландия, че ще имаме напредък по тези два важни закона – антикорупция и за отговорността на главния прокурор. И аз се надявам Народното събрание да си свърши работата, дали в това, дали в следващото, защото зависи от политиците.

Водещ: Като сме на вълна правосъдна реформа – има възможност да разпуснете парламента с леко забавяне, тъй като по Конституция не е казан срок, не е упоменат срок за разпускане на парламента след връщането на третия мандат. Важно е колко време ще бъде дадено на 48-то НС.

Румен Радев: Беше дадено вече достатъчно време. Както знаете, аз дадох за първи път повече време, откакто раздавам мандати, тук времето беше чувствително повече, за да могат партиите да се отдалечат от острата предизборна конфронтация и реторика, да могат да намерят път един към друг. Да може най-сетне парламентът да свърши някаква работа. Защото това бързо извървяване на цикъла избори – парламент – разпускане, не води до продуктивност. И наистина, макар че трибуната се използваше отново  в по-голямата си част за предизборна агитация, се свършиха неща. Но голямото предизвикателство е колко още да работи този парламент. Ако питате конституционалистите, хората в правната материя, те казват - веднага, в рамките на дни трябва да се разпусне парламента. Ако питате Централната избирателна комисия, при нея вече пристигат информации от печатницата, че няма да има хартия за машините, ако изборите са на 26 март.

Водещ: Тоест указ и два месеца?

Румен Радев: Указ и два месеца. Но аз ще се справя и тук наистина с помощта на юристите, защото тук имаме един по-сложен казус, който се нарича февруари. Защото Конституцията мери по месеци – тя казва до два месеца, а Изборният кодекс мери по дни, казва не по-малко от 60 дни, за да може ЦИК да разгърне своята хронограма. И тук има един спор как ще мерим – месеци, дни и дали ще има машини или няма да има машини. Това касае и силно партиите. 26 март също така е и денят, в който се сменя часовото време, вие знаете до какво води това и ако има машини дали датата се сменя автоматично или трябва да се смени ръчно. Това са малки, може би на пръв поглед логистични проблеми, но те отекват сериозно.

Водещ: Тоест април е по-скоро вашата цел?

Румен Радев: Не, моята цел е да има максимално добра организация на тези избори и максимално бързо да се движим към тях, да не губим време. В същото време аз очаквам и отговор от парламента ще напредне ли, има ли нужда от време, това трябва да го кажат партиите, за закони.

Водещ: Да, за тези, които ни слушат, вие подхванахте темата преди малко – два ключови законопроекта са „на трупчета“, ако мога така да кажа. На първо място е този за КПКОНПИ и промените в НПК. А да припомним, че именно в НПК, в правна комисия бяха приети промени за механизъм за разследване на главния прокурор. Нещо повече – механизмът беше заложен в законопроект, който беше изработен от Министерство на правосъдието, който пък е част от Плана за възстановяване и устойчивост, нали така? Ясно е, че проектозаконът трябва да бъде внесен отново в следващия парламент и да се започне отново цялата процедура.

Румен Радев: Ако сега пропадне – да, пак в комисиите.

Водещ: Да, цялата процедура – наново.

Румен Радев: Но ще бъде жалко, защото има и два други закона – Законът за медиацията, който е важен, който също е част от Плана за възстановяване и устойчивост, който е минал на второ четене през комисията. Трябва му просто един ден, и то с голямо болшинство в комисията – един ден да се гласува в зала.

Водещ: Т.е. ще дадете, по-скоро бихте дали, ако…

Румен Радев: Един ден трябва за този закон. Законът за Гражданския процесуален кодекс, който е важен за разпределението на делата и от който зависи до голяма степен дали ще се закрият съдилищата в малките населени места, а това означава още по-голямо натоварване на съдилищата в големите градове. И той е важен за съдебната система. Дали ще мине и този закон? Той също е минал през комисии, остава му просто да влезе в зала за второ четене.

Водещ: Ако не греша, във вторник в дневния ред на заседанието няма нито една ключова реформа.

Румен Радев: Аз не мисля, че парламентът трябва да вдига веднага бялото знаме, защото това ще отекне. Както апелирах няколко пъти – да, ние имаме съгласие за октомври месец. Включително имаме единомислие и с тези две държави, че това ще се случи. Но трябва и парламентът да предприеме своите действия и своята отговорност тези два закона да бъдат приети, ако искаме до октомври ние да бъдем в Шенгенското пространство. Не трябва Шенген да се приема като някаква панацея, като нещо абстрактно, само с политическо звучене. Шенген, трябва да е ясно на обществото ни, ще има огромно, ползотворно влияние върху нашата икономика, върху търговията, върху туризма, върху транспортния сектор, който дава сериозен процент от брутния вътрешен продукт, върху инвестициите и разбира се, свободата да се пътува, да избегнем тези огромни опашки на ТИР-ове, загуба за икономиката ни и унизителното чакане на българи по КПП-та. Това трябва да се премахне категорично.

Водещ: За да заключим и тази тема – два месеца оттук за този пуст най-кратък месец февруари, който, между другото, в Римския календар е последен месец, много интересно, месец, в който са се извършвали жертвоприношения за очистване на греховете, февруари пречи донякъде.

Румен Радев: Надявам се да превъзмогнем този проблем.

Водещ: Ще ми се да ви попитам следното: в едно от последните ни предавания – „Дума на годината“, една от посочените думите беше „стремеж“. От всичко това, което наблюдавате в българския политически и обществен живот, стремежът към властта кога се превръща в опасност за домогване на власт на всяка цена? И веднъж достигнали до тази власт, виждате ли в днешните политици дългосрочен стремеж да осъществяват целите и идеите си?

Румен Радев: Карате ме да прибягна до мисълта на един известен политолог от миналия век, няма да му споменавам името, защото се тълкува спорно, че „никога няма да секне този цикъл на нови борци за демокрация и стремеж за власт“. Това е факт. Въпросът е какво правят партиите, когато наистина получат власт, и какво прави обществото да бъде наистина един коректив на партиите, които управляват така, че да нямаме изкривявания на пазарните механизми, на икономиката, изобщо на функциониране на държавата, на обществения ни модел. Това е важен, това е фундаментален въпрос. Ето, аз вчера гледах как г-н Борисов и г-жа Нинова си подават топката за модела „Радев“. И даже г-н Борисов казва: „Хайде да сравняваме модела „Радев“ с преди“. Ами да ги сравним. Ако говорим за модела „Борисов“, който се е превърна в символ на мутризация на институциите, на корупция, на опитомени медии, на изкривяване на икономическите отношения в държавата, на обсебване на обществени поръчки, на застой и разбира се, последни места във всички европейски класации – това ли да сравняваме? И в момента се казва, пак се връщам на това, моделът „Радев“ – ами няма такъв модел. Има модел, който се нарича „Конституция на Република България“, приета 1991 г. Там много ясно е записано: когато партиите не могат да съставят правителство, президентът е длъжен да назначи служебно такова.

Водещ: Изпълнявайки тази Конституция, какъв модел ще зададете с новия служебен кабинет? Гълъб Донев ли ще бъде следващият премиер или не?

Румен Радев: Аз нямам намерение да отговарям на всяка една спекулация, но нито за секунда не съм помислил за други варианти, да не употребявам други имена. Така че отсега мога да кажа – да, следващият нов служебен премиер ще бъде старият служебен премиер, който се казва Гълъб Донев. И ако продължа нататък, „моделът „Радев“, виждате ли как с еднолична власт – това вече г-жа Нинова го повтаря всеки ден, с едноличната власт на служебното правителство как руши парламентарната демокрация. Няма кой да разруши парламентарната демокрация, ако самите партии не го направят, защото партиите, в стремежа си да избегнат отговорността за властта в криза, се крият зад служебното правителство, назначено от президента. Това е един много удобен параван. Те прикриват своята собствена немощ да постигнат съгласие, да се обединят около най-важните за страната приоритети и да има правителство и разбира се, като хвърлят вината за това към служебното правителство и президента. Това е най-лесното, но атакувайки служебното правителство като институт, зададен в Конституцията, те всъщност не си дават сметка, че атакуват Конституцията. Ами като не им харесва служебното правителство, има два начина: сформираш редовно правителство и веднага го сваляш или постигаш конституционно мнозинство и премахваш института служебно правителство. Толкова е просто.

Но не мога в никакъв случай да приема упреците, че тук има еднолична власт, едва ли не диктатура, която руши парламентаризма. Аз по-голям парламентарен контрол, по-засилен, отколкото при служебните правителства, не съм виждал. Вие нима забравихте близкото минало, когато премиерът не стъпваше в парламента с години за парламентарен контрол. Когато неговото мнозинство в парламента криеше министрите му от контрол, създаваше удобни поводи и дори създаваше невъзможна атмосфера вътре в парламента за истински контрол, премахнаха блиц контрола? Парламентът, вместо да контролира изпълнителната власт – една от важните функции на българския парламент, във всяка една демокрация е така, всъщност депутатите от мнозинството сутрин приемаха и гласуваха нещо, следобед, по указания на премиера, гласуваха точно обратното и най-жалкото беше да гледаш как същите хора, които сутринта излизаха с едни мотиви да ни убеждават, следобед от трибуната отхвърляха собствените си мотиви. Забравихме ли ги тези времена? Забравихме ли как премиерът отиваше на кафе сутрин в парламента и си тръгваше с какво – помните ли? С оставката на председателя на парламента. И сега говорим за някакво еднолично, безконтролно, управление. Че аз по-голям контрол не съм виждал! Служебните министри са от сутрин до вечер на разпит в парламента. Даже имаше случаи на министър – сутринта отива в 9.00 часа и си тръгва в 19.00 часа и през цялото време е на трибуната, той отговаря на въпроси.  И сега ме питате кога ще бъдат приети, защо не се приеха тези закони. Ами, когато не са поставени правилно приоритетите, не казвам, че трябва да омаловажаваме контрола, това е право на всеки депутат, на парламента, на партиите, да задават въпроси, това е демокрацията и аз го приветствам. Въпросът е в ограничеността на времето и в приоритетите.

Според мен атаката към служебното правителство е по съвсем друга плоскост, защото служебното правителство се превърна в контрапункт на феодализацията на Министерския съвет, на блокажа на институциите и застоя, ако върнем лентата по-назад. И хората видяха, че може едно управление да работи компетентно и уверено, да бъде сплотено и най-важното – да работи в екип. И именно от това се притесняват партиите, защото хората го видяха, и в едно следващо управление те ще търсят този модел на работа в екип, когато всички министри решават заедно сложните казуси. Без това няма как да има успех. А по всичко личи, ако следваме тенденциите и на социолозите, че при следващите избори политическото пространство пак ще бъде фрагментирано и ще трябва следващото редовно правителство да бъде коалиционно. Т.е. пак ще има борба за министерски кресла и пак ще има вътре в Министерски съвет интереси, които често си противоречат – това са интересите на различните партии. Ето това е проблемът. И когато говорех какво сме спечелили, може би пък и истинският повод за атаката е, че служебното правителство започна да реализира една по една част от предизборните платформи на много партии. То просто ги изтрива от техните диплянки. Вие си спомняте как всеки се заричаше, че ще изгради интерконектора с Гърция. Ами пусна го в експлоатация служебното правителство.

Втора част на интервюто - ТУК