ИНТЕРВЮТА

Интервю на президента Румен Радев за аналитичното икономическо списание „Caspian Energy“

Въпрос: Уважаеми г-н президент, България и Азербайджан са стратегически партньори. Удовлетворен ли сте от икономическото партньорство и какъв потенциал виждате за развитие на двустранното сътрудничество?

Румен Радев: България отдава голямо значение на отношенията си с Азербайджан, който е надежден стратегически партньор в региона на Южен Кавказ и в по-широкия Черноморски регион. Интензивният двустранен политически диалог през последните години е свидетелство за нашите традиционно приятелски и надграждани двустранни отношения. Съвместната декларация за укрепване на стратегическото партньорство между България и Азербайджан, подписана по време на неотдавнашното ми посещение в Баку през май 2024 г., отразява нашата обща воля да разширяваме обхвата на сътрудничеството ни в приоритетни области като енергетиката и свързаността, както и да дадем тласък в други области, в които напредъкът е по-малко осезаем.

Готови сме да засилим нашето икономическо сътрудничество, както на двустранно ниво, така и в рамките на политиката на ЕС за развитие на отношенията с региона на Южен Кавказ и по-широкия регион на Черно море, включително стратегическото енергийно сътрудничество между ЕС и Азербайджан, което предоставя възможности за стабилни и надеждни доставки на газ до Централна и Източна Европа през Южния газов коридор. За съжаление, обемът на двустранния ни търговски обмен все още не отговаря на потенциала на нашите държави и ние бихме искали да променим това в търговско-икономически аспект.

Ето защо при всяка моя среща с президента Илхам Алиев поставям акцент върху провеждането на срещи между бизнеса на двете страни, защото имаме потенциал за развитие на дългосрочно и взаимноизгодно партньорство. По-специално има възможности за сътрудничество и развитие в областта на високотехнологичните индустрии с висока добавена стойност, безпилотните летателни апарати, аутомотив сектора и зелените технологии.

Съществуват и възможности за съвместни инвестиции в България и в Азербайджан. Страната ни може да изнася добре познатото на международно ниво промишлено оборудване, продукти на хранително-вкусовата промишленост, фармацевтични продукти, парфюмерия, козметика и др. Що се отнася до възможностите за сътрудничество в областта на военно-промишления комплекс, бих искал да подчертая, че българската отбранителна индустрия е специализирана в производството на леки оръжия, боеприпаси, радио и оптично оборудване. Бихме могли да предложим дългосрочно, надеждно и перспективно партньорство на предприятията от отбранителната промишленост на Азербайджан.

Много се радвам, че заедно успяхме да възобновим редовните пътнически полети София-Баку. Тази самолетна линия подобрява свързаността на България с региона на Каспийско море, като същевременно създава нови възможности за бизнес и пътуване както за България, така и за Азербайджан.

Въпрос: Как се осъществява проектът Solidarity Ring между Азербайджан, България, Румъния, Унгария и Словакия?

Румен Радев: Свързаността във всичките й измерения – енергийна, инфраструктурна, транспортна, цифрова и технологична и в обществен план, е ключ към насърчаване на устойчив икономически растеж, конкурентоспособност и развитие, както и за повишаване на нашата устойчивост в контекста на нестабилна среда на сигурност и предизвикателствата, свързани с нея.

Бих искал да изтъкна последователния и категоричен ангажимент на България за подобряването на енергийната свързаност. Интензивният политически диалог на най-високо ниво с нашите партньори, особено Азербайджан, Гърция и Турция, както и Румъния и други страни, допринесе за развитието на редица инициативи, които допринасят за повишаване на енергийната сигурност не само на България, но и в региона на Западните Балкани, както и на Украйна и Молдова, а така също и на Европа като цяло.

Проектът Solidarity Ring позволява сигурност на доставките и диверсификация за Централна и Югоизточна Европа по бърз, ефективен и достъпен начин чрез пренос на допълнителни количества газ от Азербайджан. Ето защо значимостта на тази българска инициатива беше отчетена от Европейската комисия, която изрази категорична подкрепа за нейното реализиране.

Подписаният на 25 април 2023 г. Меморандум за разбирателство за насърчаване на сътрудничеството между операторите на газопреносните системи на България, Румъния, Унгария, Словакия и азербайджанската компания SOCAR не само консолидира успешното партньорство между петте държави, но и ще доведе до увеличаване на свързаността и капацитета на газопреносната мрежа на страните от региона. Офисът на SOCAR, който открихме в София заедно с президента Алиев през 2023 г., е друга много важна стъпка в тази посока.

Въпрос: Откакто България се присъедини към ЕС през 2007 г., страната е утроила своя брутен вътрешен продукт, без да е член на Шенгенското пространство. Кои сектори доведоха до този растеж и какво бъдеще им предстои?

Румен Радев: Показателите на българската икономика са стабилни, включително положителен икономически ръст и нисък външен дълг. Макроикономическата стабилност на България е факт на фона на глобалните икономически и финансови предизвикателства.

През последните няколко години България стартира инициатива за развитие на роботиката и мехатрониката, за да подкрепи и увеличи инвестициите в машини и автоматизация в секторите. Най-голям дял от общия износ на България има електрониката - 11%. Повечето чуждестранни инвестиции у нас са именно в този сектор.

В България дейност в аутомотив сектора развиват над 350 наши и международни  компании, които имат оборот от около 8 милиарда евро (11% от БВП), 35 развойни центъра, с повече от 70 000 работници. Девет от десет европейски коли са с компоненти, произведени в страната ни.

България бързо разширява индустриалните си зони в различни региони. Те предлагат редица предимства за инвеститорите, включително промишлени парцели с необходимата инфраструктура, отлична локация и транспортни връзки. Основните цели са насърчаване на инвестициите в нови и високостойностни сектори на икономиката, създаване на благоприятни условия за инвеститорите, подпомагане на реализацията на български и чуждестранни проекти, подкрепа за развитието на различни икономически региони в България и на индустриални зони по най-новите стандарти.

Всичко това дава солидна основа за последващ напредък на българската икономика и българският бизнес вече търси нови перспективни партньорства.

Въпрос: Президентът на Азербайджан Илхам Алиев Ви покани на Конференцията на ООН за изменението на климата (COP29) в Баку през ноември. Какви резултати очаквате от COP29? В каква степен България е засегната от изменението на климата днес?

Румен Радев: Преди всичко бих искал да изразя искрената си благодарност на президента Алиев за поканата лично да участвам в най-важното събитие в годишния календар за климата, но желая да подчертая стратегическото значение на устойчивото сътрудничество, особено в енергийния сектор. Убеден съм, че в рамките на предстоящата конференция COP 29, в дух на широк консенсус, партньорство и отговорност, политическите лидери ще постигнат стратегически ключови резултати. Най-вече лидерите следва да осигурят обща подкрепа за определянето на справедлива и амбициозна Нова колективна количествена цел относно финансирането на борбата с изменението на климата, както и за предоставяне на работещи мерки за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него.

Очаквам като краен резултат от конференцията страните да възстановят доверието и да насърчат глобалната солидарност помежду си. Трябва да продължим да насочваме вниманието си към климатичните промени и към повишаване на осведомеността сред хората за значението на действията в областта на климата, а стремежът към равнопоставеност и климатична справедливост може да допринесе за оптимизиране и рационализиране на политическата отговорност. Прозрачните, открити дискусии за климатичните предизвикателства могат да помогнат за широко осъзнаване на реалната ситуация. Проблемите, пред които са изправени политиците и международната климатична общност, днес са още по-сложни.

Пожарите, горещите вълни, сушите, наводненията или недостигът на вода стават все по-чести от година на година и за съжаление се очаква тези явления да се увеличават по честота и интензивност поради изменението на климата. Няма нито една страна в света, в която  влиянието на изменението на климата да не може да се забележи. България не прави изключение. 2023 г. беше сред най-неблагоприятните в ЕС през този век. За съжаление, последните данни за 2024 г. показват, че може да се регистрират и нови рекорди.

Оценката на риска показва, че има увеличаваща се разлика между необходимото техническо оборудване и подходящата инфраструктура за справяне с бедствия, което причинява значителни щети и загуби. Всеки ден в света се регистрират икономически загуби и смъртни случаи от събития, свързани с времето и климатичните условия. Трябва да се адаптираме и подготвим за живот в тези променящи се условия. Борбата срещу изменението на климата изисква колективни действия – от правителствата, институциите, бизнеса и отделните граждани.

В тази насока бих искал отново да подчертая значението на сътрудничеството между страните за ускорен отговор и за укрепване на тяхната устойчивост. Работейки заедно отвъд държавните граници, можем да споделяме оборудване и технологии, ресурси и подходи за по-ефективно справяне с климатичните изменения.

Катастрофалните явления напомнят по злощастен начин за променящия се и нестабилен климат, към който светът трябва да се адаптира и да се подготви, като същевременно предприема действия за драстично намаляване на въглеродните емисии, за да забави и ограничи климатичните промени.

Като държава член на ЕС България е силно ангажирана с постигането на климатичните цели на съюза и значително напредва в намаляването на емисиите на парникови газове. Амбициозните климатични цели са включени в нашите стратегически планове. Ние сме категорично решени да следваме пътя към климатично неутрално, устойчиво и кръгово общество, но преходът трябва да бъде социално и икономически справедлив и приобщаващ. Нашата основна цел е да гарантираме устойчивостта на тази трансформация, без да компрометираме стандарта и качеството на живот и конкурентоспособността на икономиката.

На тазгодишната конференция COP 29 политиците се събират отново, за да обсъдят прилагането, подкрепата и колективната оценка на ефективността на мерките за смекчаване и адаптиране. COP29 е най-значимото събитие за определяне на ключови политически стъпки за действията в областта на климата и като крайни резултати очаквам да бъдат дадени устойчиви и решаващи политически сигнали за следващата година и след това.

Въпрос: Какво пречи на влизането на България в Шенген?

Румен Радев: От 31 март 2024 г. България, както и Румъния, станаха членове на Шенгенското пространство с известни ограничения. От тази дата въз основа на единодушно решение на Съвета на ЕС от декември 2023 г., контролът по вътрешните въздушни и морски граници е премахнат и двете страни прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, включително по отношение на издаването на шенгенски визи.

Влизането на България в Шенген по въздух е положително, но само частично постижение, тъй като облекчава въздушния транспорт на гражданите, но не и закъсненията, административните трудности и икономическите загуби по сухопътните граници, особено за бизнеса. Следващата стъпка е премахване на проверките и по вътрешните сухопътни граници между България, Румъния и други страни от Шенген с допълнително решение на Съвета по този въпрос.

Присъединяването към Шенген не е технически, а политически въпрос. Европейската комисия и Европейският парламент от години настояват, че България и Румъния са готови да влязат в Шенген, но присъединяването на двете страни срещна съпротива от някои държави от ЕС по причини, които не бяха основателни, нито свързани с установените критерии за присъединяване, а по-скоро обслужват вътрешнополитически цели в съответните държави.

България остава решена да постигне целта за пълно присъединяване към Шенген чрез споразумение за премахване на проверките по вътрешните сухопътни граници на Шенген до края на тази година. Всички държави членки на ЕС, с изключение на една, както и Европейската комисия, подкрепят тази цел.

България непрекъснато е доказвала решителния си ангажимент за осигуряване на защита на външните граници на ЕС. Нашите усилия, в сътрудничество с Европейската комисия и агенциите на ЕС, допринесоха за по-добро справяне с предизвикателствата пред сигурността и миграцията. Затова смятам, че последното препятствие пред пълното ни присъединяване към Шенген трябва да бъде преодоляно скоро. Присъединяването на България към Шенген не само ще разкрие по-големи икономически възможности, но ще повиши и сигурността и устойчивостта в целия регион, като по този начин несъмнено ще направи и Европейския съюз по-силен.