ИНТЕРВЮТА
Румен Радев: Договорът да заработи, Република Македония избра нова перспектива, Църквите ни действат мъдро – интервю на държавния глава за Информационната агенция БГНЕС
Г-н президент, буквално часове, след като договорът вече официално влезе в сила между България и Република Македония за приятелство, вие сте първият български държавник, който отива в Република Македония. Какви трябва да бъдат първите стъпки за реализацията на този договор?
Румен Радев: Първо, най-важното е, че след почти 20 години този договор стана факт. Това се дължи на усилията на много дипломати, държавници, общественици и от двете страни. Аз искам да ги поздравя за тяхната наистина самоотвержена работа, да поздравя парламента на Република Македония, който ратифицира този договор, разбира се и на парламента на България, но имайте предвид, че ние никога не сме поставяли под въпрос нашите братски отношения. Така че в България договорът бе ратифициран единодушно. Но нека не забравяме договорът все пак е само хартия. Оттук нататък нашите отношения очаквам да се развиват много по-динамично, очаквам да се развият във всички области от взаимен интерес, които имаме, а те са много. Очаквам в срок, указан в договора, да бъде сформирана съвместната експертна комисия, да започне работа. Виждам този договор като един процес – дълъг във времето, но който да дава отправната точка нашите народи да живеят много по-добре съвместно.
Веднага след избирането Ви още по-миналата година, Вие се срещнахте с президента Иванов, с когото утре ще имате и първата си официална среща. Кои са акцентите, върху които ще наблегнете по време на разговора с Вашия македонски колега?
Румен Радев: На първо място, както казах, ние трябва да създадем тази необходима организация, така че договорът да не остане лист хартия. Той трябва да заработи. Второ, ние трябва да дадем надежда на хората от двете страни на границата, че нашите отношения ще имат прагматично развитие, че ние ще продължим да развиваме тези отношения в интерес на по-добрия живот на хората. И ние трябва да имаме един план, който да обхваща всички тези области, в които трябва да работим заедно – икономика, инвестиции, транспортна свързаност, инфраструктура, енергийна свързаност, дигитална свързаност, култура, образование. Всичко това ще бъде обект на тези разговори, не само с президента Иванов, разбира се, но и с премиера, с председателя на Народното събрание.
Вие споменахте границата. От 30 години говорим за коридор номер 8. Предполагам, че сте минавали тази граница и знаете, това е уникално, няма никъде по света между две столици да се пътува часове наред. Стотици хиляди от двете страни на границата си общуват. Очаквате ли това нещо да се промени?
Румен Радев: То задължително трябва да се промени. Ще Ви разкажа даже една интересна случка. Когато представлявах България на Европейския съвет, на едно от заседанията разглеждахме точно една декларация и част от тази декларация беше текст, посветен на Западните Балкани. Това беше тъкмо след събитията в македонския парламент от миналата година и след дълги дискусии, продължили часове, как точно да бъде оформена тази част от текста, касаеща Западните Балкани, как да изглежда по-добре, аз казах следното: че големият проблем е не дали този текст е добър или лош, колко е качествен текстът, големият проблем е, че този текст се появява едва сега. Той трябваше да дойде много по-рано и вие виждате усилията на България в последно време да върне темата за Западните Балкани в дневния ред на Европа. И това, което споделих тогава с всички европейски лидери, беше, че политиката на влияние на ЕС, има два начина за нейната реализация – едното е с всякакви директиви и регламенти от Брюксел директно към тези държави, да речем Република Македония. Но друго много по-важно е взаимодействие и обмен със съседните държави, които са членове на ЕС. И там дори дадох много прост и ясен пример, че обикновено линиите на комуникации са в посока от Юг на Север – към Брюксел, към Берлин, но ако тръгнем да разглеждаме линиите на комуникации от Изток на Запад – от Черно море към Адриатическо море – там няма нищо. Това е огромният проблем. Ние трябва да изградим тази свързаност, тя ще сложи край на трудното общуване, на изолацията между хората от двете страни на границата.
Споменахте мястото на България и по-специално сега, когато България е председател на Европейския съвет, кои са нещата, които трябва да постигнем, конкретно Западните Балкани, но по-специално Република Македония, по време на Българското председателство?
Румен Радев: Първо, ние вече показваме и това е изключително важно, че можем да решаваме проблемите сами. Показахме, че освен общо минало, ние можем да имаме и общо бъдеще. Въпросът е как да материализираме всички тези основни моменти, заложени в Договора за добросъседство. Как да направим така, че Република Македония да се развива много по-бързо, да стане по-бързо член на НАТО, да получи покана за преговори за членство в ЕС, ще бъде огромен успех ако тази покана стане факт по време на нашето председателство на Съвета на ЕС. Но дори и да не се случи сега, ние трябва да вършим работата заедно. България може и трябва да помага – като експертиза, като опит, като препоръки, ние изминахме дълъг път и на подготовка за членство и всички тези вече 11 години, в които сме членове на ЕС, имаме много какво да споделим. България винаги е била една приятелска страна към Република Македония, ние този опит трябва да го споделяме. Ние както знаете, винаги сме помагали. Ние бяхме първата държава, която призна независимостта на Република Македония. Ние бяхме тези, които помогнахме в трудни моменти, свързани и с икономическа помощ, и с военна помощ. Ние сме готови да помагаме по всяко време.
По време на вашата визита в Република Македония, ще се случи нещо уникално, което не се е случвало досега. Във вашата делегация ще има двама митрополити. Както е известно Македонската православна църква-Охридска архиепископия поиска нашата да бъде Църква-майка. Подкрепяте ли усилията на двете църкви за разрешаването на църковния проблем в Република Македония?
Румен Радев: Следя отблизо този въпрос. Това е изключително в ресора на църковната дипломация, този въпрос има отношение към всички сестрински православни църкви. Но отделни аспекти от него, разбира се, че могат да бъдат предмет и на публични дебати. Отправих покана към БПЦ и с мен ще пътуват двама авторитетни български митрополити – пловдивският митрополит Николай и старозагорският митрополит Киприан. Това е много важен знак. Разбира се, още веднъж държа да подчертая това е въпрос, който трябва да решават двете църкви. Но аз вярвам дълбоко, че представителите на духовенството и на Македонската православна църква, и на БПЦ, осъзнават своята отговорност и ще действат мъдро.
Как искате да изглеждат двустранните отношения, примерно в края на тази година между двете държави?
Румен Радев: Каквото и да говорим ние политиците, има много точни критерии дали тези отношения се развиват добре. Ако има повече хора от двете страни на границата, които да пътуват повече, ако правят повече бизнес заедно, ако напредват проектите за свързаност, ако празнуваме повече нашите общи исторически празници, ако тачим общо нашите традиции, мисля, че ще имаме успех.
Г-н президент, през последните месеци за разлика от последните години, преговорите между Република Македония и Гърция относно спора за името получиха нов старт, говори се и за бързо разрешаване на този спор. Каква е позицията на България?
Румен Радев: Както казах, България винаги се е стремяла да помага на Република Македония и част от тази помощ е ние да не бъдем опекуни, да не опекунстваме този наистина спор, който трябва да бъде разрешен между Република Македония и Република Гърция. В това отношение може да се разчита на нас. Но аз вярвам, че този спор ще бъде уреден по такъв начин, че да не засяга интересите на нито една от тези три държави. За нас това означава в името да няма географски определения, които да съдържат части от територията на България. Затова ние ще бъдем във връзка с македонските власти, така че да се намери едно разрешение по най-добрия начин. Аз искам да благодаря и на премиера Заев, и на президента Георге Иванов за куража - куражът, проявен от миналата година, защото това, което се случва в Република Македония, позицията, която зае ръководството на Република Македония, беше повратна точка. Тя даде шанс за нова перспектива, към която от България винаги сме били отворени. Ръководството на Република Македония каза: Ще оставим проблемите в миналото, трябва да гледаме напред в бъдещето заедно. Разбира се, че ние приветстваме такава политика, това е което ние в България винаги сме искали. И точно тази политика ще подкрепяме и ще трябва да направим така, че един ден наистина хората от двете страни на границата да се чувстват като братя.
Интервю на Любчо Нешков