РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ
Слово на президента Росен Плевнелиев на международната конференция “Интелигентната отбрана – обединяване и споделяне: Източноевропейската визия за многонационални и иновативни подходи за развитие на способностите”rnrn
Слово на президента Росен Плевнелиев на международната конференция “Интелигентната отбрана – обединяване и споделяне: Източноевропейската визия за многонационални и иновативни подходи за развитие на способностите”
Уважаеми господин Министър,
Уважаеми дами и господа заместник-министри, генерали, офицери, представители на над 20 нации, които днес заедно с нас, домакините, ще обсъждат тази важна тема за сътрудничеството, за взаимодействието,
Уважаеми представители на всички партньорски институции, които са тук, и специално искам да се обърна и към Вас, уважаеми господин Ректор, с думи на благодарност за предоставената ми възможност да се обърна към всички вас днес тук в качеството ми на върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България и, разбира се, да ви поздравя с откриването на международната конференция. Фокусът е много ясен – днес и утре ние ще говорим за „интелигентната отбрана” и как тя може да намери своето място, своите инициативи и своята реализация в източноевропейската част на континента, какви са възгледите и какви са перспективите пред нея в Югоизточна Европа.
С голямо удоволствие приех тази покана, също така и идеята да бъда патрон на днешната конференция. Благодаря на всички, които инициираха този форум, и не само на УНСС като главен двигател на тази толкова важна тема, но и на партньорите в това мероприятие. Специално се обръщам към Министерство на отбраната, към Българската академия на науките и към сдружението „Джордж Маршал – България” с думи на благодарност за тази платформа, която днес и утре със сигурност ще доведе до много интересни идеи и решения за региона и неговите отбранителни способности.
Тази инициатива е един чудесен начин да отбележим и осмата годишнина от присъединяването на България към НАТО. Генералният секретар на НАТО г-н Расмусен пръв лансира идеята за „интелигентната отбрана”. Тя получи широка подкрепа в НАТО и в Европейския съюз. За това има сериозни и обективни причини. Световната икономическа и финансова криза доведе до чувствително намаляване на разходите за отбрана и сигурност. При създалата се проблемна ситуация трябваше да се намери вярното решение – как с по-малко средства да се постигнат по-добри резултати. Така, съвсем закономерно, се роди концепцията за „интелигентната отбрана”. „Интелигентната отбрана” е политика и съюзна стратегия, която предлага алтернатива за неутрализиране на негативното влияние на намаляващите отбранителни бюджети на страните-членки. Нейната същност е в разумния подход, в това, знаейки че имаме ограничени ресурси за отбрана, посредством обединяване и споделяне на способностите да постигаме повече. За целта тези способности трябва да се приоритизират, трябва да се специализират и трябва да си сътрудничим. Това са трите ключови думи, които всеки от нас трябва да започни – приоритизация, специализация и сътрудничество.
Стратегията за „интелигентна отбрана” дава алгоритъма за изграждане на адекватни на динамичната среда за сигурност военни способности в условията на ограничени финансови ресурси. Ключът към успеха на концепцията за „интелигентна отбрана” е в обединяване и съвместно използване на способности, установяване на правилните приоритети и по-добро координиране на съюзните усилия. И двата съюза – и НАТО, и Европейският съюз – възприемат подхода за съвместно използване на ресурсите и способностите и полагат усилия да убедят страните-членки да изграждат и използват повече многонационални и общосъюзни военни способности.
Тези въпроси ще заемат централно място на Срещата на високо равнище на Алианса в Чикаго през месец май т. г. Очаква се на нея Съюзното командване по трансформация в НАТО да представи списък от 46 проекта във всички области на отбранителните способности. Приоритетно направление в нашата дейност за изпълнение на изискванията за „интелигентна отбрана” е да се постигне обединяване на способностите на държавите от Югоизточна Европа. Моята визия за регионално сътрудничество в областта на отбраната и сигурността е ясна и аз я декларирах както пред българската общественост, така и на моята среща с генералния секретар на НАТО. На срещата ми с г-н Расмусен на 26 февруари аз заявих нашата категорична воля и ясна позиция, че искаме да имаме водеща роля по определени инициативи в областта на отбраната и сигурността в нашия регион. България е водеща страна по проектите за Център за усъвършенстване на управлението на кризи и оказване на помощ при бедствия и за ролята на жените на ръководни длъжности в областта на сигурността и отбраната.
В региона на Югоизточна Европа не се осъществява военно сътрудничество със собствени инициативи на страните. Затова е актуална темата за сътрудничество чрез специализация на отбранителните индустрии на страните от региона. Крайно време е да започнем да кооперираме и да генерираме собствени инициативи в региона. Затова сме и днес тук заедно. Аз подкрепям организирането на мултинационални съвместни проекти. Чрез многонационални иновативни подходи и засилване на сътрудничеството и съгласуваността ще се изградят способности за по-голяма сигурност в региона и общността.
Искам ясно да подчертая – назрял е моментът държавните ръководители в Югоизточна Европа да седнат на масите на преговорите и да решат как да си сътрудничат, в областта на кои приоритети, кой и в каква сфера ще специализира и по какви проекти ще работим съвместно. Лично аз бих инициирал провеждане на подобна среща на държавните глави в региона в нашата страна. България има възможности да специализира и да участва в многонационални проекти в областта на оптиката, електрониката, в производството на леки оръжия. А защо не и в корабостроенето и ремонта на самолети? В това отношение е необходимо да има приоритизация, комуникация и координация. Нашата политика трябва да се основава на рационализиране на разходите, премахване на дублиращите се програми, интегриране и споделяне на ресурси и способности.
Както всяка иновация, „интелигентната отбрана” е насочена към намаляване на разходите за създаване на даден продукт, към повишаване на качеството на този продукт. Това изисква съвършено нова форма на политическо взаимодействие в региона, съвместно и синхронизирано изпълнение на многонационалните проекти и поддържане на военните способности.
Изключително перспективно направление за развитие на военното сътрудничество в региона е работата по проекти и програми на Европейския съюз в областта на сигурността. Финансовата рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. се очертава да бъде с акцент: иновации, научни изследвания и технологии. За тази цел Европейският съюз произвежда много ясни приоритети, създава политики за насърчаване на изграждането на изследователски центрове от няколко държави.
Ние търпим критика като държава, че големият научен потенциал, с който разполагаме – БАН и университетите, не се използва пълноценно. В тази връзка се нуждаем от стратегия за развитие на научните изследвания и технологии в областта на отбраната и сигурността. Залагайки на перспективните направления в развитието на мултинационалните и иновативни проекти, е необходимо да се прекъсне наложилата се вредна тенденция да се намаляват средствата за наука и иновации.
През 1989 г. в отбранителната ни промишленост са били ангажирани около 150 хил. души. Днес те са 15 хиляди. Българската отбранителна индустрия разчита основно на стари руски лицензи и стари пазари. Тази негативна тенденция може да се промени чрез модернизация, регионално сътрудничество и специализация. Югоизточна Европа изостава във военното регионално сътрудничество спрямо балтийските държави, бившите социалистически страни в Централна Европа, държавите от Бенелюкс и мн. др. Благодарение на съвместни регионални инициативи е напълно възможно да се договорят много по-ниски цени на доставки на отбранителна техника, както и да се създадат фабрики за сглобяване и ремонт в региона. Това ще развие отбранителните ни индустрии, ще увеличи капацитета ни и ще създаде много работни места. Държавите в региона могат да работят заедно за модернизиране на своите армии. Това ще намали разходите и ще увеличи възможностите.
Всичко това може да се реализира успешно, ако се работи по посока на укрепване на взаимното доверие между страните в Югоизточна Европа за развитие на взаимоизгодно сътрудничество и постигане на баланс, междунационален суверенитет и съюзна солидарност.
В заключение, искам да изразя моята дълбока увереност в успеха на конференцията и в постигането на целите, които тя си поставя. Желая ви успех.