РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Росен Плевнелиев по повод 110-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

Уважаеми генерали, офицери, сержанти и войници,
Уважаеми народни представители,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми граждани и гости на Благоевград,
Скъяи приятели,

За мен е чест да бъда тук, в сърцето на моя роден Пирински роден край, в този светъл за всеки българин ден. Тук сме с особено вълнение, за да си припомним и почетем героичната 1903 година – година, в която илинденци и преображенци, вдъхновени от делото и заветите на големите български революционери Ботев и Левски, взеха съдбата в собствените си ръце и с жертвоготовност и вяра поднесоха живота си пред олтара на родината и свободата.

Илинденско-Преображенската епопея се нареди сред най-високите върхове на Движението за национално освобождение и обединение на българите. Въстанието бе естествено продължение на десетилетните борби на българския народ. В него се усети не само отгласът на Априлската епопея, но и дългите години ползотворна дейност на Българската Екзархия – духовната ковачница на много от интелектуалните и революционни водачи на българите от Македония и Одрин.

1903 година бе преломна. Нетърпимият терор и беззаконията срещу мирното българско нааселение показаха ясно, че пътят към по-добър и достоен живот минава през въоръжената борба за свобода и независимост. Неслучайно във верую на въстаниците се превърнаха безсмъртните думи на Даме Груев: „По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай.“

Пламъците на въстанието осветиха цяла Европа и доказаха по категоричен начин, че българите от Македония и Одринско са достойни за своята свобода, защото бяха готови да я заплатят в неравна борба, дори и с цената на своя живот. Тогава френският общественик Жорж Клемансо написа: „Българите в Македония не са вече кротко стадо, което вечно протяга врата си на тираните. Те знаят да побеждават, те знаят да умират.“

И наистина, от Черно море до Охридското езеро воеводи в чети, млади и стари, мъже и жени, показаха на света как се умира за род и Отечество. Тези три месеца над 26 хиляди въстаници водиха стотици сражения с многократно превъзхождащ ги противник. В борбата паднаха мнозина, защото вярваха, че свободата е единствено постижима, ако дадат за нея самите себе си, ако платят за нея с много скъпа, свидна, българска кръв. Своята висока цена плати и обикновеното българско население. Бяха опожарени стотици села, избити хиляди невинни. Христо Силянов, летописецът на борбите в Македония и Тракия, определи въстанието като една от най-мощните прояви на българския национален дух, наред с Шипка, Сливница, Люлебургаз, Одрин и Тутракан. „В пламъците на опожарените села, пише той, не изгоря духът, който сътвори Илинден. В тоя дух, безсмъртно наследство на Илинденския подвиг, е най-скъпият принос на Македония в общата национална история на българите.“

Именно в съхранения дух, белязал стремежа за свобода, се състои и непреходното значение на Илинденско-Преображенското въстание. Христо Татарчев, един от основателите на Вътрешната организация, посочи ясно, че смисълът на въстанието не се изчерпва само с конректния исторически момент. Той вярваше, че „очарователният му блясък ще се засилва с течение на времето и ще бъде ярка пътеводна звезда.“ Ето защо на днешния ден ние, многобройните потомци и сънародници на храбрите въстаници, не просто само скланяме глава пред погледа и саможертвата им, а даваме ясен знак, че не сме забравили историята. Илинденско-Преображенското въстание се вгради завинаги в нашия летопис, стана неразделна част от нашата културна и национална идентичност.

Ценностите и уроците на миналото не могат да бъдат заличени, историята не може да бъде пренаписана. Днес, когато в съседна Република Македония също се почитат героите на въстанието, ние ясно съзнаваме, че на нашата обща история е отредено да ни сближава, а не да ни разделя. Преди 110 години със смелост и сила предците ни отхвърлиха оковите на робството. Сега са ни нужни също толкова смелост и сила, за да се освободим от политическите и идеологическите предсразсъдъци. Такъв е заветът на героите от Илинденско-Преображенското въстание – българският народ да бъде свободен, да бъде обединен и достоен член на проспериращото семейство на европейските народи.

Поклон пред героите на Илинденско-Преображенското въстание и тяхната саможертва!