РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ
Обръщение на президента Росен Плевнелиев по повод Деня на почит към жертвите на комунизма
Уважаеми дами и господа,
Днес по традиция отбелязваме деня за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
1 февруари 1945 г. е само една от многото черни дати на комунистически терор в нашето близко минало. Тя маркира едва началото на репресиите, които ще залеят нашата страна, извършени „в името на народа“ от един съд, който се е самопровъзгласил за „народен“.
1 февруари 1945 г. е символична дата в нашата история, защото на нея не само е избит цветът на българската интелигенция и политическият елит, но и е направен опит да бъде брутално смазана всяка проява на гражданска активност и доблест. Организираните тогава тълпи, викащи „Смърт” под прозорците на Съдебната палата, ще станат задълго символ на една България, в която свободата и демокрацията са заменени от страха и двуличието.
Днес българският народ задава много въпроси и търси решения как да се противопостави на задкулисието, на полуотворените досиета, на недоизказаната истина за комунизма и неговата тоталитарна държава.
Аз съм убеден, че националното обединение минава през истината. Най-тежкият порок на нашия „преход“ е именно в това, че вместо да оценим по недвусмислен начин престъпленията на комунистическия режим, хилядите погубени съдби, унищожения национален потенциал и националните предателства на комунистите по „Македонския въпрос“, както и безпрецедентния опит България да бъде подарена на Съветския съюз като 16-а република, вместо това се продължава с опитите за създаване на паралелна реалност и митове. За Тодор Живков като „човек от народа“, за „добрите сътрудници“ на Държавна сигурност, които не са работили за една партия, а за държавата, като удобно се забравят лагерите, затворите и целият терор, който осъществиха същите тези „професионалисти“, върху българския народ. Упорито се търсят причини и средства, така че документите на комунистическите служби да останат непрочетени, за да се манипулира истината, както е удобно за някои.
Мина четвърт век. След 25 г. няма какво повече да бъде тайна. Всички документи трябва да бъдат събрани на едно място от Комисията по досиетата, архивирани, подредени, дигитализирани и предоставени на Държавния архив. Нека всички имат достъп до тях, а не някой да ни посредничи, четейки архивите вместо нас. Няма нужда от посредник между нас и истината. Всички граждани, ученици, студенти имат право да разберат истината за службите на тоталитарната власт от първо лице. Нека веднъж завинаги затворим спекулациите около Държавна сигурност, да я сложим в Държавния архив, да я сложим в музея, да дадем достъп на всички по интелигентен начин, така както отдавна го направиха другите европейски държави. Различни политически партии през годините на прехода се опитваха по различен начин да крият части от истината за тайните служби на тоталитарната власт. Стига вече! Нека поне затворим тази страница по един достоен начин. Достатъчно щети нанесохме досега с половинчатия й прочит.
Днес отдаваме почит на хора, които с цената на живота си са платили правото си да отстояват идеи. Почитайки тези достойни българи нека работим, отстояваме и защитаваме идеите си свободно, както го правиха те. Нека отстояваме политическите си различия по правилата на демокрацията и правовата държава, а не чрез терора на „народния съд“.
България постигна немалко в годините на прехода. Страната ни е член на Европейския съюз, а през тази година честваме и 10-ата годишнина от членството си в НАТО. Но защо не сме „равни на другите европейски народи“, както искаха Левски, Ботев и българските революционери – това е тежкият въпрос пред българските политици. Постигнахме ли „чиста и свята република“? Аз съм сигурен, че пътят към българския национален идеал минава и през честния прочит на историята. Чрез истината ще постигнем и национално обединение и ще намерим своето достойно място в Европа и света.