РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Росен Плевнелиев на тържественото отбелязване на 1000-годишнината от управлението на цар Самуил

Уважаеми господин Министър-председател,
Ваше Светейшество,
Уважаеми господин Кмет,
Уважаеми Министри,
Дами и господа,
 

Има мигове, които предопределят съдбата на един народ за поколения напред. Има събития, които белязват цели епохи от развитието на държавите и остават дълбоко запечатани в националната памет.

За мен е чест да бъда тук, край Петрич, където преди 1000 години се разигра Беласишката битка - едно от най-съдбоносните сражения във вековния сблъсък между Българското царство и Византийската империя. Нека заедно с признателност се преклоним пред подвига и страданието на Цар Самуил и хилядите ослепени български воини, които никога повече не зърнаха красотата на родния край. Този изгарящ сърцата трагичен образ се отпечата завинаги като неразделна и съкровена част от българската национална идентичност.

„Оня прочут Самуил, който и досега е в устата на българите...“, както го описа през 13-ти век византийски автор, ще продължава да бъде непреходен във времето символ не само за нас днес, но и за неизброими поколения напред. Със своето себеотрицание цар Самуил превърна интересите на страната и народа си в свой личен дълг и в крайна сметка в своя трагична съдба. В неговия пример, в делото на именитите му военачалници и на обикновените български воини, винаги ще преоткриваме как се води битка за България, как до последно се отстоява независимостта и честта на българите.

И ако днес отново обръщаме поглед към онази епоха, ако издигаме паметници, правим филми и публикуваме книги, то не е за да разпалваме отминали политически страсти или да се надпреварваме по балканско величие. Целим преди всичко да почерпим от решителността, мъдростта и енергията на този забележителен държавник. Истинският паметник не се издига от тонове мрамор и бронз. Той намира своето място в душите и сърцата. А в душите и сърцата на българите винаги ще се извисява Самуиловият образ – трагичен и велик.

Героизмът на Самуил и на неговите братя не е само в освободителните походи на Изток, в разгрома на Василий II след обсадата на Средец или в териториалното разширение на българската държава. Моралната сила на оглавеното от Самуил движение за независимост се изразява в неговото забележително постоянство, в непреходния стремеж за съхраняване на държавните институции и Българската патриаршия, в усилията за международно признаване на суверенитета на България.  

Още по-впечатляващо е, че в епоха, когато твърде често правото е на силата, Самуил ни показва на дело как силният трябва да зачита върховенството на закона. Безспорен ръководител на държавните дела, разполагащ с цялата власт и с подкрепата на народа, Самуил не накърнява българските закони, не претендира за царска титла и не си я присвоява. Коронясан е за цар на България едва след прекъсването на престолонаследническата линия през 997 г., със смъртта на пленения цар Роман.

Най-красноречивото обяснение за смисъла на борбата, която водят цар Самуил и неговите приемници е в Битолския надпис на неговия племенник - цар Иван Владислав, в който последният владетел на Първото българско царство заявява, че е „българин родом“, „самодържец български“ и строи крепост „за убежище и за спасение, и за живота на българите“.   Днес свързваме поражението при село Ключ и ослепяването на пленените български войници с трагичната смърт на цар Самуил. Но трябва да си даваме сметка за истинския смисъл на завета, който ни остави този забележителен владетел.

Държавническият пример на цар Самуил и значението на неговата борба за независима българска държава надхвърлят неговото време. Споменът за легендарния владетел Самуил е жив при възстановяването на България от Асеневци и е в основата на техните претенции за признаване на царското им достойнство. Охридската архиепископия носи спомена за автокефалната българска църква и е сред факторите, ускорили Българското възраждане.  Споменът за Самуил вдъхновява народа ни в борбата за национално обединение след Освобождението на България.

Скъпи сънародници,

В многовековната история на българската държава са записани редица съдбоносни решения, победи и загуби на бойното поле и дипломатическата маса. България познава добре както времена на държавническа мъдрост, на единство и възход, така и години на разцепление, хаос и упадък. Чрез поуките на пораженията и страданията българската държава винаги се е възраждала през вековете, а нашият народ е намирал сили да заеме достойното си място в Европа и в света. Горд съм, че на 6 октомври в Солун имах възможността да отдам като държавен глава почит пред тленните останки на този велик владетел на Средновековна България. По молба на българската държава, тленните останки на цар Самуил бяха изложени за поклонение по повод 1000-годишнината от неговата кончина. Признателен съм на Република Гърция за този исторически жест.

Днес България и Гърция дават пример за европейско отношение към историята и опазването на културното ни наследство. Споделяйки ценностите на обединена Европа, ние сме единни в разбирането си, че историята трябва да се изучава такава каквато е, а историческите артефакти да се съхраняват и отношението към тях да е достойно, независимо на чия територия се намират.

Убеден съм, че днес историята на Балканите трябва да обединява, а не да разделя. Само заедно можем да преодолеем изпитанията, пред които се изправя нашият регион. Подобно на цар Самуил, днес ние водим своите битки за България, носим своята отговорност за родината и за нашите деца. Във времена на изпитания и на раздори не бива да забравяме думите на Димитър Талев, записани в трилогията му „Самуил – цар български“: „Всяко царство, което се разделя, запустява“. Дълбоко вярвам, че тази мъдрост и предупреждение ще ни следва навсякъде и ще ръководи делата ни. Нека посрещнем бъдещето единни. Нека пазим и да живее България!

Вечна да бъде паметта на Цар Самуил!