РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Ваше светейшество,

Уважаеми господин Министър на отбраната, 

Уважаеми господин Началник на отбраната, 

Уважаеми господин Началник на Военна академия,

Уважаеми министри, заместник – министри, народни представители,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми, адмирали, генерали, офицери, сержанти и старшини,

гвардейци, войници и матроси,

Драги ветерани, кавалери на ордена за храброст, военноинвалиди и воини от запаса и резерва,

 

Днес съм особено горд да бъда съпричастен към една превърнала се вече в традиция церемония, която ни напомня, че българската бойна слава е непреходна и не познава граници. Полагайки на българска земя част от пръстта от бойните полета, напоени с кръвта на нашите воини, ние отдаваме почит към тези българи, които заплатиха с живота си не просто за нашата свобода, а за бъдещето на цяла Европа.

 

От кръвта на милионите жертви и изпод руините, които остави най-опустошителната война в човешката история, се роди стремежът за мир и за тази Европа, към която и ние днес принадлежим. Българските воини бяха част от тази победа. Над 200 хил. български войници и офицери участваха в заключителната фаза на Втората световна война, над 12 хил. от тях трагично загинаха. Ние няма да ги забравим. В ден като днешния отново имаме повод за гордост, като си припомняме геройствата на нашата армия, многото победи, саможертвата в името на отечеството. Заслужена е тази гордост! Важно е обаче да се вслушаме в уроците на историята и да не допускаме никога повече грешките от миналото. Това е днешната задача на нашите въоръжени сили и на нашите съюзници – да бъдат гарант на мира в Европа и по света. Но тази отговорност далеч не е само на въоръжените сили – всеки гражданин, всеки европеец, носи своя дълг към бъдещето на нацията.  

 

Днес кошмарите от миналия век изглеждат още по-заплашителни. Все повече политици в Европа залагат на деструктивните послания, разчитайки на вътрешнополитически успехи. След години, в които европейските страни се бореха да бъдат част от интеграционните процеси, сме изправени пред ново предизвикателство – референдуми за излизане от Европейския съюз и за териториално деление. Колко сме се отдалечили от замисъла на съюза! Та нали в основата на първата общност за въглища и стомана беше сближаването, което да бъде естествената бариера срещу следващи войни! Цяла плеяда европейски визионери успяха да наложат този нов подход – да преодоляваме различията си, да подчиним институциите си на общи правила, за да има мир. Вълната на националистически партии, на агресивна риторика залива отново Европа и ние сме длъжни да припомняме до какво доведе тази идеология. Езикът на омразата, стремежът за доминация на по-силния над по-слабия, агресивният национализъм – те родиха Аушвиц и концентрационните лагери, те потопиха света в кървава война, която отне живота на над 50 милиона. Нямаме право да го забравяме.

 

Днес сме единни по отношение на оценката си за фашизма. Българското общество, както и целият демократичен свят отдавна, е осъдило тази идеология и тя е забранена в цяла Европа. Но достатъчно ли е това? Борбата за мир и демокрация, защитата на общочовешките ценности е постоянен процес. Нека не забравяме, че броени дни, след като Европа се освободи от фашизма, на голяма част от нейната територия беше установен друг тоталитарен режим. Когато Бухенвалд беше освободен, в същия този момент милиони човешки същества бяха подложени на унижение и унищожение в лагерите на Гулаг. Те не разбраха, че е имало война, не разбраха, че е свършила, не изпитаха радостта от освобождението от фашисткия режим. Нашите воини, които се бореха за свободата на Европа, трябваше да се завърнат по родните си места, за да видят, че нов тоталитарен режим вече бе намерил благоприятна почва за развитие в родината, а т. нар. Народен съд бе избил хиляди българи. Гьобелс бе победен, но цензурата и терорът над мисълта останаха. Трябва да гарантираме обективен прочит на историята - и на фашизма, и на комунизма, на Аушвиц и Белене, Гестапо и Държавна сигурност. Трябва да си кажем истината, цялата истина, така ще стъпим на здрави основи и така ще си простим. Само така ще спасим децата си от ужасите на войната, от терора и изтреблението, за което тоталитарните режими допринесоха. 

 

Преди 65 години, когато бащите на европейската идея обединиха своите усилия, за да създадат един уникален проект, чиято основна цел е да гарантира мир и просперитет за европейските народи, много от пътищата изглеждаха трудни, много от днешните реалности – невъзможни. Но се случиха. Защото Европа постави на първо място върховенството на закона. Защото Европа гарантира на всеки – и на силния, и на слабия, и на големия, и на малкия, че правилата са еднакви, те важат за всеки, на тях се подчинява всички. Днес ние сме членове на този съюз, членове сме и на най-мощния военен отбранителен съюз – НАТО. Това обаче не бива да ни изпълва с излишна гордост или самоувереност, напротив – точно днес, 70 години след победата над фашизма, ние трябва още по-ясно и неотклонно да се придържаме към тези принципи, които запазиха мира повече от половин век.

 

Европа е изправена пред нови предизвикателства. Всички ние, които поставяме мира на първо място сред демократичните ценности, трябва да си дадем сметка какво роди фашизма и как бе издигната Берлинската стена. Защото именно общата и недвусмислена оценка на фашизма позволи на Европа да продължи напред, да загърби старите конфликти и да изгради истинска правова и социална държава и , най-важното - да запази мира. Днес ние сме част от същата тази Европа, към която са се стремили и нашите възрожденци. Точно затова сме длъжни да бъдем непреклонни, да се противопоставяме остро на всеки, който се опитва да върне практиките от миналото. Дължим на народа и на децата си обективен прочит и на фашизма, и на комунизма, за да ни олекне. 

 

Преди 70 години на бойните полета, които сега символично пренасяме в България, нашите воини са пролели кръвта си не само за България, а за правото на всеки народ да се развива свободен. Това е бил техния патриотичен дълг. Сега патриотизмът изисква от нас да не позволяваме повече войни, да не позволяваме повече жертви, без значение за каква кауза. Като патриоти, виждаме бъдещето на страната си единствено като част от една международна общност, подчинена на правовия ред. Като част от един световен ред, в който споровете се решават със законни средства, а не с оръжие.

 

Отдавайки почит на нашите герои, ние се надяваме, че в бъдеще няма да има нови бойни полета, чиято пръст да пренасяме в България. Възможно ли е това? Убеден съм, че е възможно! Ако се поучим от историята – и от лошото, но и от доброто. Тогава ще разберем, че не армиите и интересите направиха Европа днес силна, а правилата. Затова нека не се захласваме по парадите, които демонстрират военна мощ, а да обясним на младите уроците на историята и как да постигнем мирна и обединена Европа. 

 

Вечна памет на всички българи, на нашите достойни воини, които заплатиха с живота си свободата на България и мирното бъдеще на Европа!