РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Росен Плевнелиев на откриването на 38-то Консултативно съвещание на държавите по Договора за Антарктика

Уважаеми г-н Райчев,
Дами и господа министри,
Ваши превъзходителства,
Дами и господа делегати,
Скъпи изследователи,
 
Добре дошли в България. Добре дошли в страната на розите и на най-здравословното кисело мляко, страна на талантлив и гостоприемен народ, създал една от най-старите държави в Европа преди повече от 1300 години.  За нас е чест да бъдем домакин на този форум. Нашата страна ратифицира Договора за Антарктика през 1978 г., и от 1998 г. е пълноправен член. Гордея се, че България е една от малкото страни в Югоизточна Европа, която има своя собствена научна база на Ледения континент. Базата ни на остров Ливингстън, която нашите изследователи споделят всеки полярен сезон с много учени от други страни.

38-то Консултативно съвещание, което откриваме днес в София, се провежда само няколко месеца след като отбелязахме 55 години от подписването на Договора за Антарктика. Правен акт с историческо значение за опазване на един изключително ценен за човечеството резерват – Антарктика. Страните по Договора са с различни правни системи  и форми на управление, с разнообразни национални, религиозни и културни традиции. Но всички ние сме обединени от обща цел - развитие чрез свобода на научните изследвания в Антарктика,  в отговор на интересите на науката и за просперитета на нашия глобален свят.

Международните правни документи, приети в Системата на Договора за Антарктика и специализираните й органи за управление на дейностите, успяха да създадат нещо уникално – управление по най-ефикасния начин на научно-изследователска система, отворена за научните проекти на екипи от всяка една научната област, да се споделят резултатите. Същевременно да се изгради мрежа за научен обмен и съвместна работа, даваща възможност за революционни открития - основа за развитието на нови технологии, които се основава на смели решения и визии и на база на резултати от проекти, изпълнение на Ледения континент в интерес на една устойчива и прекрасна планета Земя.

Антарктическата система е сред най-добрите примери за успешно международно сътрудничество и коопериране. Основополагащите ценности на Договора за Антарктика - използване изключително за мирни цели, демилитаризация на южния полярен регион и международно сътрудничество, които да дадат пълна свобода на научните изследвания и обмена на информация и които да създадат единствения континент на нашата планета, на който няма военни дейности и който е предназначен изключително за провеждане на научни изследвания, за опазване на околната среда и уникални екосистеми.

Климатичните промени са в челните места на световния дневен ред, заедно с недостига на ресурси и внедряването на нови, природосъобразни технологии. Природата непрекъснато ни напомня, че е крайно време да действаме. Да променим приоритетите си в интерес на планетата и на децата ни. През есента на 2014 г., на заседание на Генералната асамблея на ООН, споделих думите на един мъдър човек: „Ние не сме наследили тази земя от дедите си, а сме я взели назаем от децата си.” Тези думи са повече от актуални днес. Изправени сме пред сериозни предизвикателства и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме отговорността на следващото правителство или на следващото поколение. Само чрез сътрудничество, само с обединени усилия, само с обща воля, ние можем да постигнем устойчив прогрес.
 
Регионът на Антарктика е стратегически. Държавите участници в Договора за Антарктика, в по-голямата си част представляват страните с най-добре развити икономика, индустрия и наука в света. Приносът на всяка държава, независимо от големината й, независимо от силата на нейната икономика, е важен. Той е безценен за постигане на общата ни цел - съхраняването на чистотата на околната среда и животинските и растителни видове чрез иновативни научни способи е възможно. С добра воля и стратегическо взаимодействие.
 
Сътрудничеството отдавна вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Нито една нация, независимо от политическата си воля и икономическа сила, не би могла да се справи сама с глобалните проблеми и предизвикателства. За да се засили процесът на сътрудничество, са необходими споделена дългосрочна визия и общи цели. Съвместни форуми, като Консултативното съвещание на държавите по Договора за Антарктика, както и съвещанието на Комитета по опазване на околната среда имат и потенциала, и заряда да изработят добри и общоприемливи решения.

Република България е активен пълноправен член на Договора за Антарктика. Екипите на 23 български полярни експедиции работиха редом с учени от водещите страни, сложили подпис под  Договора в далечната 1959 г.  Страната ни има добра репутация и е доверен партньор във всички международни научни програми.

В българската научна полярна база „Св. Климент Охридски“ се провеждат изследвания не само на Българския антарктически институт. Учени от Испания, Португалия, Германия, Южна Корея, Япония, Аржентина, Чили, САЩ, Канада, Монголия, Турция, Люксембург и Република Македония са работили в нашата база по съвместни международни проекти с българските си колеги.

Резултатите от научните проекти, които те изпълняват,  са важни не само за настоящето, а и за бъдещето на планетата. Откритията, направени в рамките на научните проекти за изследване на глобалните климатични промени, са ценни за адресирането на приоритетите в различни научни области. Значими в международен аспект са също и резултатите, касаещи локалните промени в климата. Проведените в българската база сеизмоложки и геоморфоложки изследвания дадоха възможност за извличането на нови общи закономерности за геоложката еволюцията на Гондвандския континент. В реномирани научни списания и издания са публикувани множество статии. Много български геолози, геоморфолози, геофизици, биолози, глациолози участват в национални и международни изследователски проекти, свързани предимно с изследвания, фокусирани върху изменението на климата. Българските учени допринасят за решаване на глобални научни проблеми.

За мен е голяма привилегия и отговорност като президент да наименувам обекти на Ледения континент. Български имена носят над 535 географски обекта в Антарктика. Голяма част от тях – уникални по характер.

От изключително значение не само за българския, а и за световния алпинизъм бе реализираното през последния Антарктически сезон изкачване и прецизно измерване на височината на Голям Иглен връх в планината Тангра на о-в Ливингстън, както и на връх, кръстен на столицата на България – прекрасния град София - от българските алпинисти Дойчин Боянов, Николай Петков и Александър Шопов по време на 23-та българска експедиция на ледения континент. Още една стъпка напред в опознаването на глобалните климатични промени дават и резултатите, постигнати от 23-тата българска антарктическа експедиция (2014-2015г.) в рамките на международния проект за изследване на замръзналата почва.

Като държавен глава подкрепям активно Българската научна антарктическа програма. Посветен на каузата за по-доброто развитие на страната ни и региона, поддържам учените и институциите, работещи за разрешаване на глобалните проблеми. Радвам се на толкова много млади, компетентни и амбициозни министри, които са днес заедно с вас, които представляват българското правителство в неговата визия и желание да подкрепят тези изследвания. За своите мисии участниците в българските полярни експедиции имат пълното съдействие на ръководената от мен институция, както и на първите държавни институции. С гордост от постигнатите от нашите учени резултати всяка есен връчвам на проф. Пимпирев националния флаг за следващата експедиция.

Уважаеми дами и господа,

Република България ще разшири взаимодействието си с другите научни екипи и да продължи активното си участие в научната антарктическа програма. Тясното сътрудничество с всички други страни в подкрепа на целите на Договора за Антарктика и за укрепване на системата на Антарктическия договор в помощ на науката, научните изследвания и устойчивото развитие, е наш приоритет.

Вярвам, че всички ние споделяме една обща кауза – да съхраним този уникален континент. Именно затова се гордея, че България е страна домакин на този форум. Днешният форум е и високо признание за успеха на българската Антарктическа научна програма и ценността на постигнатите резултати. Този форум е и сбъдната мечта на един голям българин и полярен изследовател – проф. Пимпирев, председател и учредител на Българския антарктически институт и ръководител на българските антарктически експедиции. Един голям учен с голямо сърце за планетата Земя и нейния удивително красив Леден континент.

Желая успешна и ползотворна работа!