РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Румен Радев по случай 180-та годишнина от рождението на Васил Левски в гр. Карлово

Уважаеми г-н Кабаиванов, кмет на Карлово,

Уважаема г-жо вицепрезидент,

Уважаеми г-н зам. председател на Народното събрание,

Уважаеми г-н зам. министър-председател,

Уважаеми министри и народни представители,

Ваше Високопреосвещенство,

Ваши превъзходителства,

Господа генерали, офицери, сержанти и войници,

Скъпи жители и гости на Карлово,

Скъпи сънародници,

Преди 180 години тук, в Карлово, се ражда Васил Иванов Кунчев. Безправен, но непокорен, той ще извърви пътя до свободата преди другите. Заради другите. Казват, че историята крачи неумолимо, но понякога нейното безвремие трае векове. Нужни са хора с много кураж, които да я уловят за ръка и да я извадят от калта. Малцина са призвани и един от тях е Апостолът, сред онези които ускоряват хода на Историята. Абаджия, дякон, даскал, хъш, четник, за 35 години Левски се извисява до стратег и държавник. Приживе той вече е мит, а бесилото му се превръща в българското разпятие, предвестник на нашето възкресение. Още млад Дяконът захвърля спасението в религията, но не губи вярата. Загърбва служението, прегръща риска на революцията, но не забравя смирението. Тъкмо той, водачът, проповядва „от сърце да обичаме, оногова, който ни покаже грешката“.

Левски мечтае дръзко, говори кратко, действа решително. Всичко това го прави с непобедимо търпение и постоянство. Презира празнословието. Сам пише, че „интригата спира хода на народната работа“. Убеден е, че „трябват дела, а не думи“. За себе си скромно казва, че „се е обещал на Отечеството си жертва за освобождението му“. За него родолюбието не е трапеза, а мисия.

Тежко е днес да констатираме, че днешната българска политика е печално отрицание на онова кредо на Апостола. Оттук и бедите ни. Но Левски ни завещава и спасителния път, личния пример и думите: „времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща, и ние него обръщаме“.

От рождението на Апостола ни делят едва 180 години. Днес България е свободна държава, но мнозина я напускат, а усещането за несправедливост е масово. Защото свободата е път, който всеки от нас трябва да извърви. Да поеме отговорност за делата и думите си и да прозре , че обръщането на времето зависи от самия него. Да не „дава подпора на глупци“ и „мними родолюбци“, както съветваше Апостолът. Да разбере, че примирението е слабост, но смирението е сила. Като онова момче от Карлово, което заряза расото, за да дари на народа си не утеха, а свобода. Като мъжът, дръзнал да предизвика цяла империя, който загуби себе си, но спечели своя облог с историята. Спечели „за цял народ“.

Тогава нашата република ще бъде чиста и свята.

Поклон пред Апостола на българската свобода!