РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Рeч на вицепрезидента при откриването на Форума на българските медии в чужбина

Здравейте, уважаеми колеги,

Истински съм развълнувана от поканата на БТА да бъда патрон на тази среща, да имам възможността да се срещна с вас – като вицепрезидент на България, но преди всичко като журналист.

Искам да ви поздравя за вашата всеотдайност, невероятни усилия и хъс да пишете и издавате на български език. Зад границите на България вашето слово излиза извън рамките само на журналистическия материал. Вие сте център на българщината и живата връзка между сънародниците ни, и с Родината.

Днешната среща с вас вече е популярна в България и се следи с голям интерес. Много хора, през последните дни ме разпитваха за нея с много симпатия и с послания към вас – повече да разказвате за българите, които живеят навън, повече да разказвате за страната ни там, където живеете и пишете. Затова е важно присъствието на журналистите от страната – не просто сверяване на часовници, но раждане на нови идеи, контакти, проекти.

През тези дни един въпрос бе често задаван на г-н Минчев, директора на БТА.

Какво е бъдещето на медиите, в комуникационния век на Интернет и социалните мрежи? И аз искам да го поздравя за твърдия тон, с който г-н Минчев аргументирано показа, че дори сега, именно в света на технологиите от медиите се очаква много, нужни са повече от всякога. Нека да не звучи формално, но те са много важни за функциониране на обществото, именно различни от индивидуализма на интернет общуването.

Има периоди в историята на света, когато се взимат ключови решения и се предопределя развитието на човечеството. Ние сме в такъв период, с предизвикателства, чието решение е трудно, но много отговорно. В никакъв случай , това не е за първи път, но ние сме наред да се справим с тези изпитания. Икономическа криза, миграция, определяна като „преселение на народите“, тероризъм,  климатични промени, военни заплахи .- това са теми и процеси, които трябва да имат своите точни анализи и верни политики. И тук е мястото на медиите – с категоричните позиции, с интелектуалната намеса, с богатството на гледните точки и мнения, с търсенето на решенията. Няма кой по-добре да задава обществената дискусия – нито политици, нито институции.

Нуждаем се от медии, които да овластяват гражданите и да контролират овластените.

Кишинев 2017 година не е среща за проблемите на българските медии в чужбина, в присъствието на техните колеги от България. Тази среща е с огромна важност – защото тя поставя темата за уникалната роля, която имат журналистите в обяснението на света, в неговата глобалност, сложности и противоречия. Срещата е част от големия разговор за националност, суверенитет и идентичност в реалните измерения на 21 век.

Има нещо много символично в избора тя да се проведе именно тук – в Молдова, в която повече от 200 години живеят българи. И ако тук традициите се пазят повече от два века, добре е да намерим отговора как да продължим напред?!

Амбицията на нашия президентски екип е реална политика за българите в чужбина. Не приемам възложените ми по Конституция правомощия да изпълнявам формално. Не искам повече работа на парче, не е достатъчна нито само емоцията на носталгията, нито рутината на създадените практики. Тази политика не може да бъде сама за себе си. Политиката не бива да бъде „за“ българите в чужбина, а „заедно“ с българите в чужбина за България.  Тя е  част от целия сложен комплекс  - какво е България днес и , как ще се развива, къде ще бъде в 14 век от своето създаване.

Съхранението и развитието на българските общности в целия свят не е само тяхна задача, а национална.

Много са изкушенията да отговориш днес на глобализацията с национализъм и криво разбран суверенитет. В никакъв случай не бива да се допускат напрежения, отнемане и ограничаване на права на различните общности – историята показва, че най-дълги и нерешими са именно етническите конфликти. Обратното – свободите и условията за запазване на идентичност на гражданите е белег на управленска мъдрост и просперитет за всяка държава.

Европа е обединеното ни бъдеще и развитието на националните идентичности са не пречка, а условие за развитие.

Искам да благодаря на Вас, г-н Президент Додон и на Вашето правителство, че вие гарантирате правата на българите, създавате условия за изучаване и съхранение на българския език.

Езикът е основен белег на идентичността. Той съхранява и предава родолюбието, родовата памет. Няма по-важно от езика на майчините песни, от първите думи, които чуваш когато ставаш човек, от магията на българския фолклор, от традициите и обичайте.

Родолюбието означава повече от етнографската памет.

Родолюбивият българин – и в страната и по света – е активният гражданин, човек, който участва и води местните общности. Това е човек с позиции и интереси, които умее да отстоява. Всеки един от нас е микроскопична България и всичко, което постигаме изразява способността и силата на българския род.

Какво ни мотивира да носим България в себе си? Това е гордостта, че принадлежим към един достоен народ, носител на културното и историческо наследство на Европа. Това е любовта към езика на дедите ни. Това е самочувствието, че имаме възможности и перспективи за развитие. Това е неделимо триединство и залог за успех.

1.   Образование на български език – ревниво ще пазим и съхраняваме постигнатото до тук. Не е достатъчно - търсене на нови форми, съвременни, близки до младите хора.

Българският език е един от официалните езици на ЕС.  Нашият език е не само един от най- старите, уникален, не само език предаващ българското самосъзнание, а език на Европа. Език, създаващ нови перспективи и възможности. Обща задача е да го рекламираме, чрез медиите да разберат българите по света за хоризонтите, които им предлага родния език. Много ще разчитаме с ваша помощ да се съберат подписите за петицията пред евро институциите за признаване на нашия език за матуритетен, което още повече ще повиши интереса към него от младите ни сънародници.

Образованието, получено на български език е ни повече, ни по-малко европейско образование. То отговаря на всички стандарти и дава отлични възможности за реализация навсякъде. Ако искаме един ден децата да са мотивирани да се върнат и работят в България, това преминава и през възможностите да учат майчиния си език зад граница. Тази дискусия не е завършила и се нуждае от категорични решения.

2.      Уважаеми дами и господа,

Горещ привърженик съм на необходимостта от институционализираното представителство на българските общности зад граница. Убедена съм, че съществена част от проблемите могат да се решат когато са ясно регламентирани и добре представени пред местните власти. Искам да ви уверя, че проектът за „обществените съвети“ не е погребан и тепърва ще се развива с ясен ангажимент от страна на президентския екип. Считам това и за своя лична кауза. Не го разглеждам формално и като самоцел- така българите ще бъдат представени още по-добре в страните, в които живеят, че се увеличат възможностите и в крайна сметка ще бъдат още по-ефективно лоби на България.

3.   Наясно сме, че има още много какво да се направи за по-добрите връзки с българските общности в чужбина, не правя разлика за различния генезис и специфика, както и географско разпределение.

От една страна не е достатъчно участието в обществения, ако щете политически живот в страната. Изборите – са доказателство. Активното гражданство не може да се изчерпва само с деня за избор и отиването до избирателните секции. Кампанията и политическата дискусия трябва да бъде силна, така както е силна вътре в страната. Не крия, че съзнателно се подклажда и нихилизъм към живеещите отвъд територията на страната. И тук е особено значението и ролята на медиите. Липсва информация, не знаем как изглежда „Денят“ ва един българин независимо дали е в Молдова, Чикаго, Брюксел или Босилеград. Време е да се замислим, парадоксално е във века на информацията. Обратното също е вярно. Животът на българина често е подвластен на клишета от чужди медии, чиито жертви лесно ставаме. Няма кой по-добре да разкаже за българина от България от българина в чужбина. Благодаря и новия директор на БНТ г-н Каменаров, с който имаме идеи за развитието на БНТ.

4.   Искам специално да сложа един акцент- предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС. Ще предложа на министрите, на всички, които са ангажирани с тези трудни шест месеца да направим специални представяния на България и нейните приоритети в страните извън ЕС. Убедена съм, че ще срещна вашата подкрепа и конкретна помощ.

Уважаеми колеги,

Имам амбицията да превърна изпълнението на функциите си в нещо повече от официални визити. За мен работата с българите в чужбина е държавна политика към всички, които икономически, политически или исторически са се оказали извън територията на страната.

Преди няколко месеца поканих водещи учени, политолози, университетски преподаватели, журналисти в Обществен съвет за изграждане на единна политика с българите в чужбина. Работим в сътрудничество с колегите от Народното събрание изпълнителната власт. Ентусиазмът е голям.  Ще надграждаме добрите идеи и практики до тук с категоричното условие да работим заедно с българските общности на всеки един етап на всяка нова стъпка.

Имаме амбицията с президента Радев да застанем зад една широка платформа за връзки с българските общности и за връзка между тях. Ще ви предоставим този проект за предварително обсъждане защото това е гаранция за неговия успешен старт.

Само обединени от общото разбиране, че нашите срещи не са само ритуално напомняне – от ваша страна, че сте българи, от наша страна, че помним, че ви има – ще покажем, че протегнатите ръце не са само за поздрав. Те са за подкрепа за общото ни дело – да съхраним българщината, да развиваме заедно бъдещето на България.