РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ
Слово на президента Румен Радев по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май
Уважаема г-жо генерален директор на ЮНЕСКО,
Уважаема г-жо вицепрезидент,
Ваше Светейшество,
Уважаема г-жо кмет на Столична община,
Уважаеми г-н заместник-председател на Народното събрание,
Уважаеми вицепремиери,
Уважаеми министри и народни представители,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми представители на академичната общност,
Скъпи учители, ученици и студенти,
Скъпи сънародници,
С вдъхновение нашите предци отредиха най-значимото място в националния ни календар за празник на словото и просветата. Защото сме благословени да имаме като покровители светци, дарили ни буквите. И не е случайно, че техните последователи равняваме с апостоли.
В нашия български език нашият народ е откривал своето спасение – от робството, от мракобесието, от отчаянието. Нерядко преследвана и обругавана, българската писменост се е превърнала в наш щит. Защото дълбоко в темелите на нашата държавност са вградени именно писмеността и духовността.
С днешната все по-напредваща глобализация, всяка година угасват езици, а с тях чезнат култури. Всяка осакатена и забравена дума отнема от националната, но и от световната съкровищница. С нея си отива и част от паметта на човешката цивилизация.
Затова ние българите сме призвани да пазим нашия език, защото нашата, българска кирилица, не е достояние единствено на българския народ. Тя озарява едно много по-широко духовно пространство и свързва милиони хора от различни държави. Тя е нашият най-ценен дар към световното културно наследство.
24 май е празник на всички светли умове, които не се примиряват с невежеството и вярват в просветения прогрес. Позволете ми пред всички вас най-сърдечно да благодаря на генералния директор на ЮНЕСКО г-жа Одри Азуле, че прие поканата ми да бъде с нас именно в днешния вълнуващ ден, да сподели уникалния празник на един народ на духа, приел просветата, културата и писмеността за висша ценност.
Вярвам, уважаема г-жо генерален директор, че Вашата визита е признание за приноса на България към световното духовно богатство и ясен знак, че на полето на културата няма малки и големи държави.
Убеден съм, че народ, който от векове съзидава словото и твори светлина, тепърва има още какво да даде на света.
Дълбок поклон пред святото дело на българския учител! Признателност към всички, неподвластни на невежеството и приели просветата, културата, науката и прогреса за своя пътеводна светлина! Успех по светлия път към знанието на вас, скъпи ученици!
Честит прaзник!