РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ
Слово на държавния глава Румен Радев по случай 139-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия
Уважаеми, г-н Димитров, кмет на община Пловдив,
Уважаема г-жо председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаеми конституционни съдии,
Уважаеми министри, народни представители и евродепутати,
Уважаеми президент Стоянов,
Ваше високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай,
Уважаема г-жо областен управител на Пловдив,
Уважаеми кметове, областни управители, общински съветници,
Уважаеми представители на религиозните общности в България,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,
Уважаеми жители и гости на Пловдив,
Скъпи сънародници,
За мен е чест на тази паметна дата да бъда в хилядолетния Пловдив, където вече 139 години продължава да отеква ехото от историческия акт на Съединението – най-вдъхновяващият епизод на българската политическа дързост.
На 6 септември 1885 г. над пловдивския конак за първи път се развяха цветовете на българското знаме, за да оповестят обединението на Княжество България и Източна Румелия. Дело, сътворено с волята и единомислието на будните хора от всички краища на българските земи, на офицерите и войската, на държавниците, на политическите и духовните водачи.
Днес отдаваме дължимото на това забележително поколение светли личности, които без да се съобразяват с великите сили, със силата на своя идеал пометоха границите на една историческа несправедливост. На онези, според думите на един западноевропейски очевидец, които се бяха наели на леко сърце да правят световна история. Които без колебание защитиха своето Съединение и пред великите сили, и по бойните полета на Драгоман и Сливница, водени от вярата, че когато правото е на твоя страна, то се защитава неотклонно и докрай. Поколение, което ни даде урок, че политици и граждани могат да се възприемат и действат като творци на историята, а не като нейни безпомощни заложници.
Днес търсим гордост в миналото и често забравяме и загърбваме своя дълг към настоящето и бъдещето, хлъзгаме се по пътя на разединението и безверието. Но нека е ясно, че нихилизмът не е изход. Изходът е в преоткриването на този стар урок от 1885 г. В гражданската преоценка и личната отговорност на всеки от нас. В способността ни като общество да се разделим с беззаконието и арогантността, със страха и апатията и с всичко, което тежи и спира нацията в нейното развитие напред, за да можем да изпълним заветите на тези, които посветиха живота си на това свято дело - Съединението.
И нека, когато дойде и нашето време и когато самите ние се изправим пред взискателния взор на потомците, да можем с лекотата на изпълнения дълг да повторим думите на министър-председателя Петко Каравелов: „Ние извършихме това, което можахме и колкото можехме. Вървяхме с народа... и сега, без да се срамим от никого, можем да чакаме със спокойствие съда на историята.“
Поклон пред радетелите на Съединението!
Да живее единна и свободна България!