РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Росен Плевнелиев на тържественото честване на 127-годишнината от Съединението на Източна Румелия с Княжество България

Уважаемa госпожо председател на Народното събрание,
Уважаеми господин кмет,
Господин областен управител,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми министри и заместник-министри,
Ваши превъзходителства,
Ваше Преосвещенство,
Уажаеми генерали, офицери, сержанти и войници,
Скъпи сънародници,

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е една от най-славните и достойни страници от изпълнената с драматични събития българска история. To e не само спонтанна и справедлива корекция на част от решенията на Берлинския конгрес. Съединението е доказателство за волята и стремежа на народа ни да живее в свободна и обединена България.

Наред с извоюването на църковната свобода, Съединението е чисто български и изцяло народен акт. Мъдър и държавнически акт, около който се обединяват всички обществени и политически кръгове и сили, пренебрегвайки своите противоречия.
Съединението е рожба на общонародната и държавна тревога и грижа за опазване на българския характер на населението в Тракия и Македония.

Именно тази грижа дава мощен тласък на родолюбието на главните дейци на Съединението - Захарий Стоянов, Райчо Николов, Данаил Николаев, Продан Тишков, Георги Странски и много други, които ръководиха подготовката и провеждането на конкретните действия.

Тази грижа мотивира и революционната дързост на строителя на България и спасител на нейната независимост - Стефан Стамболов, който въодушевено заяви на младия княз Батенберг, че пред него сега има само два пътя: през Балкана към Пловдив, за да узакони Съединението, или обратно през Дунава…

Тази грижа обяснява и политическата мъдрост на държавния глава, който без колебание взе най-правилното решение и защити общонародния български интерес с пълното съзнание, че може да заплати за това с цената на своята детронация.
Съединението е подкрепено мощно и възторжено от целия български народ, от Народното събрание, от правителството, от армията, от всички държавни и обществени организации, от всички българи, живеещи в Отечеството, но и тези, останали все още извън него.

Чрез Съединението българинът доказа, че когато има кауза, е способен да се обедини около нея, да мобилизира всичките си граждански градивни сили и да докаже пред целия свят, че е достоен за уважение и възхищение. Светът ще ни уважава, когато сме единни, имаме кауза и я отстояваме.

Именно затова само няколко месеца по-късно Великите сили признават Съединението, респектирани от политическата дързост и мъдрост на младата българска държава, впечатлени от неистовата, жертвоготовна жажда на българина да живее свободно и достойно.

Споменът за Априлската и Шипченската епопеи, както и успешният пример на Съединението, формираха високото българско самочувствие и вярата в собствените сили. По-късно, в борбите и войните за освобождението и обединението на останалите извън родината български земи, тези качества щяха отново да учудят света, да спечелят неговото искрено възхищение и да наредят българите сред най-достойните европейски народи.

Поклон пред смелостта и подвига на онези наши деди, чието родолюбие и гражданска доблест ни дават днес правото да се наричаме с гордото име българи.
Нека и днес да повторим техния възглас:

ДА ЖИВЕЕ СЪЕДИНЕНИЕТО!
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!