РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

2012-07-24 10:00:00

Изказване на президента Росен Плевнелиев на заседанието на Съвета за развитие на регионите и национална инфраструктура на тема “Национални приоритети в селскостопанската политика на Република България до 2020 година”

Уважаеми представители на парламентарно представените политически сили,
Уважаеми народи представители,
Тук има също така представители на Българската академия на науките и на много неправителствени организации, на университети, които специализират, и, разбира се, на регионите, на работодателски организации.

Благодаря ви, че сме заедно. С оглед на твърдата амбиция на правителството и на институциите в държавата през септември месец да имаме първи работен вариант на националната програма „2020”, специално благодаря на екипа на министър Дончев, както и на всички ресорни министри. Днес отново искам да ви гарантирам, че идеите, които ще се дебатират на тази маса, ще бъдат чути от компетентните институции и със сигурност ще бъдат заложени в последния работен вариант на програмата „2020”. Специално благодаря и на министър Найденов. Той е тук с целия си екип, за да може наистина да чуем всяка една добра идея, предложенията да бъдат отразени в подготовката на Националната програма за развитие 2020.

Знаем, че селското стопанство е отрасъл със стратегическо значение за държавата. Много се радвам, че за разлика от началото на прехода преди 20 години днес няма абсолютно капчица съмнение колко е стратегически важен отрасъл за държавата. Той е такъв и за света като цяло. Твърди се, че земеделието и производството на храни е една от двете най-важни индустрии на бъдещето. Аз мога само да се съглася с тази констатация на много по-умни хора от мен.

Също така виждаме в най-тежката криза как земеделието е и двигател на растежа, като то дърпаше буквално икономиката напред и също така виждаме, че земеделието е и един отрасъл с много сериозен експортен потенциал, който започва да разкрива своите възможности напук на кризата.

Разбира се, земеделието е приоритетен отрасъл не само за България като такъв, но и за Европа, и за света като цяло. Бюджетът на общата селскостопанска политика на Европейския съюз е огромен по своите мащаби. Това са 387 млрд. евро за земеделие за 7-годишен период от време. Това са 39,4 % от бюджета на европейската общност. Същевременно очакваме тази сума в абсолютен размер да се запази, тези 387 млрд. евро и за периода 201402020 г. Това ще бъдат около 36, 2 % от парите на следващия бюджетен период на европейската общност.

За България сумите също са много внушителни. В първия стълб на общата селскостопанска политика за България ние имаме за периода 2007-2013 г. общо около 2,5 млрд. евро. Във втория стълб имаме още 3,2 млрд. евро.
Цифрите наистина са интересни. Аз ще си позволя малко да вляза във фактите и в статистиката, считам че е важно. През последните пет години ние виждаме развитието на отрасъла, давам някои цифри. През 2007 г. брутната продукция на отрасъл селско стопанство е 6,5 млрд. лв., 2011 г. вече сме на 8,5 млрд. лв. Това са 2 млрд. лв. ръст на производството. Също така е много интересно, че аграрният износ в милиарди долари на земеделска продукция от 2007 г. - 1,6 млрд. долара, 2011 г. ние сме на 4-5 млрд. долара. Това наистина е изключително сериозен ръст и тренд, който се надявам да бъде запазен.

Вносът, за съжаление, също се увеличава, но не толкова драматично, както износа. Вносът от 1,8 млрд. през 2007 г. днес е на 3,1 млрд., но това е и потенциалът. След като купуваме от други за толкова много пари, а виждаме потенциала и за производство в България, със сигурност това е една много добра потенциална ниша, за да можем да произвеждаме там, където купуваме от другите, а имаме възможности. Много важен е фактът, че салдото при търговията с аграрни стоки от нетен вносител България през 2007 г. ние сме на минус 154 млн. долара, през 2011 г. ние сме вече нетен износител с една внушителна сума от около 1,5 млрд. долара на плюс за България.

Разбира се, инвестициите в земеделието също знаково вървят напред. През 2004 г. ние сме имали общо 373 млн. лв. инвестиции в земеделието, през 2011 г. ние достигаме сумата от 1 млрд. Това е три пъти повече. Резултатите се виждат. Разбира се, нарастването на обема на инвестициите в сектора преди всичко го отчитаме, благодарение на първия стълб на общата селскостопанска политика, където директните европейски плащания вече дават и своите резултати. Европейската солидарност е в ход. Аз благодаря на всички, които се стараха в последните години да отключат и ние през 2011 г. имаме около 1 млрд. лв. по линия на европейската солидарност директни инвестиции в земеделието в България, което е много сериозен резултат.

Очакваме, и тук цифрите също са много важни, през 2014 г. директните плащания да достигнат 1,4 млрд. лв., а през 2016 и нататък да се стабилизират на около 1,6 млрд. лв. Това означава, че за десетгодишен период, от 2004 до 2014 г., ние ще имаме четирикратно увеличение на директните плащания и инвестиции - от 370 млн. на 1,4 млрд. На това отгоре работим и по други допълнителни двигатели и възможности за инвестиции. Със сигурност има много сериозни възможности в публичните партньорства. Държави като Катар, Кувейт, Русия, Китай вече са активни в България и тези трендове трябва да се подкрепят. Има огромна перспектива в стратегическото ни партньорство. Има пазари в света, които могат да бъдат отключени с много, много, бих казал, драматични резултати за нашето земеделие, положителни.

И, разбира се, тук и българската външна политика ще работи в синхрон с усилията на ресорните министерства и в допълнение към европейски директни плащания и публично-частни партньорства и бюджетът на Република България вече подкрепя значително, като това означава за мен, че към 2014 г. ние можем през трите пера – директни плащания, публично-частни партньорства и бюджет, да достигнем една сума от около 2 млрд. лв. инвестиции спрямо 370 млн. десет години по-рано. Това е драматичен и много положителен скок напред.

Разбира се, имаме също така много значими цифри от гледна точка на броя на заетите, 751 хил. лица са в сектор „Земеделие” на пълен и непълен работен ден. Това са почти 390 хил. работни единици. Много семейства в България зависят от тази индустрия, от земеделието и разчитат и на, бих казал, дългосрочното правилно стимулиране и подкрепа и планиране от страна на държавата.

От друга гледна точка трендът не е положителен, защото през 2007 г. ние сме имали 20 % повече заети в сектора. Тук една друга цифра, която лично мен много ме притеснява, все още производителността на труда в земеделието е изключително ниска, тя е 4 пъти по-ниска от общата за икономиката, което означава, че по този начин се програмират и ниските доходи в този сектор. Имаме около 40 % от средните за страната. Ако средната заплата в страната е около 750лв., 40 % от тази заплата се плаща от земеделието, за съжаление, плод и на ниската производителност на труда. Но това е само още един момент, който може да ни мотивира, още един фактор, който може да ни каже, че трендът ще бъде само напред и че имаме много още какво да постигнем.

Искам да отделя внимание на няколко сектора, които считам, че са стратегически, говорейки за приоритезирането 2014-2020 г. Имаме и някои дисбаланси, които считам, че по този начин можем да решим. В земеделието, примерно, в зеленчукопроизводството имаме един, за мене видим, дисбаланс. През 2000 г. ние сме имали около 1 млн. дка, 1,3 млн. дка земя, на която са произвеждали зеленчукови култури, днес имаме буквално три пъти по-малко – през 2011 г. зеленчукопроизводството генерално е с огромен потенциал, от друга гледна точка с негативен тренд на развитие последните 10 години. Да го кажа в прав текст, България внася 10 пъти повече зеленчуци в момента, отколкото произвежда. Със сигурност в миналото не е било така, десет пъти е разликата.

Същевременно, в животновъдството, в овощарството също има дисбаланси. Примерно, в областта на овощарството само 50 % от площите днес се обработват. През 2011 г. по статистиката спрямо 2000 г. 50 % по-малко площи. Това всъщност не означава, че имаме голям потенциал там за развитие, но в животновъдството произвеждаме доста по-малко, отколкото сме имали като ръст там в миналото, министърът тук със сигурност ще даде цифри. Но ако погледнем 2011 г. спрямо 2010 г., примерно, броят на козите пада с 4,2 %, на свинете – с 8,4 %, на птиците. От друга гледна точка пък е радостно, че броят на говедата, овцете нараства съответно с между 2 и 6 %, но в миналото България е произвеждала 10 пъти повече месо. Примерно, България е имала около 8-8,5 млн. агнета на годишна база, днес ние имаме около 800 хил. или около 900 хил. За мен отново цифрата е притеснителна, но от друга гледна точка потенциалът е огромен.

Бих споменал мои разговори с вицепремиера на Катар, със сестрата на емира на Кувейт - отново връщайки се на темата с това доколко земеделието е двигател на растежа, индустрия на бъдещето, те казаха: да, ние произвеждаме много петрол, продаваме го скъпо на света, но и купуваме скъпи храни. Ако погледнете трендовете, ще видите, че петролът преди 10 години е бил средно около 30 долара на барел, днес е вече 120 долара на барел (4 пъти повече), но такива са и цените на храните.

И ако България не участва в голямото печелене на пари от петрола, можем спокойно да участваме в голямото печелене на пари и развитието на производството на храни и земеделието като такова, още повече знаейки, че трендовете са само напред. В следващите 20 години на планетата ще се родят още 2 милиарда жители, те също ще искат да потребяват, да се хранят. България има планини, има вода, има какво да покаже и същевременно със сигурност някои стратегически важни пазари ще се отворят за нас. И тук усилията в тази посока много скоро ще дадат резултати. Виждаме вече с Катар и влизаме в съвсем конкретни договорености, което за мен е много важно и много добър тренд.

Затова като президент търся съгласието във всички вас, разбира се, и в подкрепата на правителството за това да се фокусираме извън много приоритети, които има в селското стопанство като цяло, но в два от тях – единият е към екологично насоченото земеделие, където считам, че опазването на околната среда и борбата с промените в климата ще бъдат съществен компонент на политиките за развитие на селското стопанство и селските райони. Те са и много важен параметър, а и много сериозно изискване на Европейската комисия от гледна точка на бъдещите директни плащания. Програмирането 2014-2020, постигането на заложените зелени цели и възможността земеделските производители да се възползват ефективно от програмите на Европейския съюз ще зависи от адаптирането на националните политики именно в посоката на екологично насочено земеделие. И вторият голям приоритет, който предлагам и бих искал да търсим съгласие по него, е насърчаването на развитието на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството. За мен тези три сектора предоставят огромни възможности за развитие, ще дадат възможност България да има едно по-балансирано земеделие, производство с висока добавена стойност.

Отново се връщам на цифрите преди малко – за ниската производителност на труда, съответно все още ниските печалби, които имаме в сектора и огромния потенциал за добавена стойност. Добавям изречението, че извън земеделие ние трябва да говорим и за производство на храни, защото там - в производството на храни, е голямата добавена стойност. Затова и хранително-вкусовата промишленост като такава е в този приоритет.

И искам също така да спомена, че по този начин ние със сигурност ще спомогнем и да преодолеем някои структурни проблеми в земеделието, по-специално липсата на достатъчен брой окрупнени и пазарноориентирани стопанства в определени продуктови направления – например, производството на зеленчуци, плодове и мляко. Това в момента създава сериозни проблеми и трудности и на преработвателните предприятия, които реализират огромен внос. Същевременно, модернизирането и технологическото обновяване на стопанствата и инфраструктурата в отрасъла са важни и ние тук имаме също един дисбаланс, който бих могъл да посоча. Голяма част от инвестициите към момента са свързани основно със закупуването на машини, необходими за отглеждането на полските култури, и в много по-малка степен инвестициите отиват в сектори, примерно, за нуждите на животновъдството, за производството на плодове, зеленчуци. Същевременно, това за мен са отрасли, които имат огромен потенциал за развитие и към момента, за съжаление, все още не са разкрили своя потенциал, а и не са достатъчно конкурентоспособни.

По този начин търсим едно по-балансирано програмиране на средствата за 2014-2020, искаме да дадем приоритет, разбира се, и на младите производители, специално темата с младите фермери. Искаме да дадем приоритет на региони в България, които имат природни и други ограничения и също биха могли и би следвало да бъдат проект на целенасочена държавна подкрепа. Имаме, разбира се, и много важната задача да погледнем истински екологичното предизвикателство към земеделието, при което ние ще трябва да произведе храни за още 2 милиарда жители на тази планета, без да можем да ги произвеждаме на луната.

Следователно, трябва да сме по-ефективни, но не унищожавайки земеделската почва и не същевременно за сметка на негативно въздействие върху околната среда. Тук вече и ролята на университетите, ролята на иновациите в сектора, където има също огромен потенциал за развитие, и съм сигурен, че ние ще предприемем съответните мерки.

Селскостопанското производство ще се научи в България, разбира се, да се фокусира върху максимално икономично използване на ресурсите, така както в една държава Израел, с която ние имахме много сериозни идеи и продължаваме да работим в тази посока, от всяка капка се търси максималният ефект, рано или късно това ще стане и в България. Имаме тук и темата с интегрираните системи за управление на водите, където се радвам, че пет министерства работят заедно, водната реформа е вече на дневен ред и със сигурност тя ще адресира и темата с поливното земеделие, възможностите за инвестиции и ефективно управление на водния ресурс.

Затова в заключение искам да благодаря на всички, които са тук днес заедно, отново да потвърдя, че развитието на сектора „Земеделие” ще търси, благодарение на нашите идеи, едно по-балансирано развитие. Уроците, които имаме за 2007-2013 г., ще бъдат научени, коригирани, перспективите са изключително добри. Секторът категорично ще се развива и ще расте. Единствено въпросът е с каква скорост ще расте и, разбира се, доколко интензивно и доколко в синхрон с екологията и природата, която България има и която България трябва да пази.

Още веднъж, благодаря на всички, че сме заедно. Пожелавам успех на този форум. Оттук нататък Елица Николова поема щафетата. Благодаря ви още веднъж.

ОЩЕ ОТ РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

3 март 2021 | 21:09
Слово на президента Румен Радев на тържествената заря-проверка на пл. „Народно събрание“ по случай 143-ата годишнина от Освобождението на България

3 март 2021 | 12:12
Слово на държавния глава на паметника Шипка по случай отбелязването на 143 години от Освобождението на България