РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

2012-07-26 10:00:00

Встъпително изказване на президента Росен Плевнелиев на второто заседание на Консултативния съвет за национална сигурност

Добър ден и добре дошли!
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,
Уважаеми господин Министър-председател,
Уважаеми членове на Консултативния съвет,
Уважаеми дами и господа,

Позволете ми в духа на традицията да направя кратко изявление пред медиите преди откриването на заседанието на КСНС. Дневният ред на заседанието ще се състои от три точки. Точка първа е приемане на вътрешни правила за работа на Консултативния съвет. Точка втора е терористичният акт в Бургас: анализ на средата за сигурност - организационни, функционални, ресурсни способности на държавата в борбата с тероризма, изпълнение на националния план за противодействие на тероризма. Тази точка, длъжен съм да ви информирам, беше включена извънредно в дневния ред. По точка трета ще дебатираме за Механизма за сътрудничество и оценка – функциониране, проблеми и тенденции.

По точка първа ще приемем вътрешни правила за работа на Консултативния съвет. С това ще създадем условия Консултативният съвет да организира и провежда своята работа по ясни правила, което е предпоставка за неговото успешно функциониране, така както е предвидено в Конституцията и Закона за КСНС. Повече от 18 години това изискване на закона не беше изпълнено и КСНС е работил без правила. Благодаря на всички членове на Консултативния съвет, които направиха конкретни предложения и спомогнаха правилата да станат по-добри.

По точка втора ще обсъдим терористичния акт в Бургас. Тази атака беше видимо добре планирана и в ресурсно отношение добре осигурена. Би било наистина трудно тя да се предвиди. Терористичният акт е дръзко и грубо предизвикателство и посегателство върху националната сигурност на Република България. Ние трябва да положим всички усилия, за да гарантираме на обществото, че това няма да се повтори, че невинни хора няма да преживеят ужаса на терора отново. След 18 юли не можем да говорим само за рискове от терористични атаки. Имаме нова реалност и си даваме сметка, че е налице тежък проблем за сигурността на страната. Необходимо е да подходим държавнически и отговорно към неговото решаване, като прецизно изследваме процесите в средата за сигурност. Да отговорим на въпросите: какво и как се промени в нея; адекватен ли е моделът, по който противодействаме на тероризма; отделяме ли необходимите ресурси; как разпределяме и управляваме; защо именно в България се случи.

На основата на задълбочен анализ трябва да набележим конкретни и комплексни мерки за превенция и противодействие на тероризма. Нужен е ясен отговор на въпроса какво трябва да направим, за да ограничим риска от нов терористичен акт.

Не бива да се заблуждаваме, че можем да открием елементарно решение и да сведем проблема само до конкретна институция, организация или лица. Необходим е системен подход и системни решения. В тежки моменти са силни тези, които търсят решение на проблемите, а не само виновните за тяхното възникване. Не бива да допускаме оценката за състоянието на системата за националната сигурност да се политизира, да се ползва за постигане на теснопартийни цели извън контекста на националните интереси. Сега не е време за политическо печелене на дивиденти, а за политическа подкрепа в борбата с тероризма. Казусът е труден. Именно затова координацията и сътрудничеството между всички институции е от решаващо значение.

Eфективното противодействие на тероризма изисква да се осмисли ролята на Съвета по сигурността към Министерския съвет и мерките, които трябва да се предприемат за утвърждаването му като работещ орган в условия на кризи. Необходимо е да обмислим възможността да се ускори създаването и на помощни органи към него и по-специално изграждането на Национален ситуационен център.

По точка 3 ще дебатираме Механизма сътрудничество и оценка. Докладът на Европейската комисия за 5-годишния период на функционирането е факт. Всички го оценихме като задълбочен и справедлив, обективно отчитащ както направеното в областта на реформите на съдебната система, така и в борбата с корупцията и организираната престъпност, както и оставащите за решаване проблеми в областите правосъдие и вътрешен ред. Положени са усилия, постигнат е напредък по всички индикативни показатели за 5-годишния период.

Същевременно в доклада се отправят конкретни препоръки, които са изпълними и са по силите на българските институции. Ние трябва да гледаме на доклада като на помощен инструмент, като на платформа за работа до края на 2013 г. В него са определени пет области, съответните препоръки, по които ще се търси напредък и резултати.

Считам, че след доклада е необходимо всички институции да седнат на една маса и да определят своите задачи, своите ангажименти в оставащите 18 месеца съвсем конкретно кой какво прави. Проблемите са ясни и са посочени в доклада. Решенията ще дойдат от нас, а не от Брюксел. Целта е само една – сигурност и справедливост за българските граждани.

Още отсега ни е необходим консенсус по мерките, които ще предприемем. 2013 г. е година на парламентарни избори и тези мерки ще се изпълняват и от следващото правителство. Ангажиментите, които касаят сегашния главен прокурор, ще ги изпълнява и следващият главен прокурор. Затова ни е нужна приемственост и продължаване на дейностите за изпълнение на набелязаните ангажименти, а не да започваме отначало.

Моят прочит на доклада е следният. Законодателната рамка вече е добра. Необходими са резултати. По-малко да говорим за реформи, а да постигаме резултати. Докладът на Европейската комисия е категоричен и казва ясно – имате закони, концентрирайте се върху тяхното правилно прилагане. Важни индикатори за устойчивостта на реформата в съдебната система са предстоящите избори за Висш съдебен съвет и главен прокурор. Това е област, в която нямаме право на провал, защото правилният избор е абсолютната предпоставка за успеха на реформата. Трябва така да се работи, че да няма никакво съмнение, че във Висшия съдебен съвет ще влязат най-добрите професионалисти, че от професионалната квота ще се запълни при строго спазване на принципите за прозрачност, състезателност и конкурентност.

По отношение на избор от парламентарната квота е особено важно да създадем условия за конкуренция и да се осъществи истински дебат в парламента с участието на професионални организации и структурите на гражданското общество. При избора на главния прокурор трябва също да има конкуренция, да се излезе от установилата се традиция да се издига само една кандидатура за главен прокурор. И при двата избора трябва да се създадат условия гласът на гражданското общество да бъде чут. Всички политически сили, всички власти, трябва да работим така, че да не допуснем да бъдат поставени под съмнение основни елементи на демокрацията – разделението на властите, върховенството на правото, независимост и ефективност на съдебната система.

Уверен съм, че днес ще имаме една задълбочена дискусия, която ще доведе и до конкретни резултати.

Благодаря ви.


 

ОЩЕ ОТ РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

3 март 2021 | 21:09
Слово на президента Румен Радев на тържествената заря-проверка на пл. „Народно събрание“ по случай 143-ата годишнина от Освобождението на България

3 март 2021 | 12:12
Слово на държавния глава на паметника Шипка по случай отбелязването на 143 години от Освобождението на България