РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Росен Плевнелиев пред Паметника на Васил Левски в София по случай 139-годишнината от смъртта на Апостола

Скъпи сънародници,

Преди 139 години, на това място, България загуби своя син Васил Левски.
Тази вечер тук ни събира преди всичко чувството на благодарност и признателност. Още в първите дни след Освобождението, признателните българи организират изграждането на този величествен в своята скромност паметник. Сякаш за да стъпи новоосвободена България именно върху делото на Васил Левски софийските общинари тогава решават и казват: „Един път за всякога той е вече успял да съгради великолепен паметник в нашите сърца и души, но за памет на потомството и слава нему тук се предприе да се въздигне паметник…”.

Говорим за Апостола не по задължение, а за да си припомним заветите му. И днешният, и утрешният ден имат същата нужда от идеите на държавника, на човека Васил Левски. Те няма да бъдат забравени. Българите сме народ, който помни доброто. Както казва самият Апостол: „Всеки каквото заслужи, то не му се изгубва...”

Днес си припомняме защо този ненадминат в своето величие българин посвети живота си на отечеството. Стори го, защото вярваше. Вярваше в промяната, вярваше в упоритата, последователна работа, която рано или късно ще донесе по-добро бъдеще на народа ни. И не просто вярваше, а вървеше напред, показвайки пътя.

Нито за миг Левски не допусна несгодите да посеят в ума и душата му отчаяние и безверие. Въпреки трудностите, основното кредо на Апостола бе доверието в способностите на българския народ. Той неотменно твърдеше, че „ако ли от нийде няма помощ за българина, то работата ни пак си работа.” Съзнаваме ли, че Апостолът живя в по-тежки и драматични времена, отколкото ние днес, но постигна много?

Трябва да имаме ясно съзнание за отговорностите, които поемаме с делата си. Повече от всякога ни е нужна твърдост и последователност в овладяването на предизвикателствата на времето, в което живеем. Независимо от своите политически убеждения, трябва да се обединим около дългосрочни приоритети. Само чрез единство можем да гарантираме стратегическото развитие на страната. Това е проповядвал и Левски.

Няма друг деец в хилядолетния път на историята, чието име да излъчва толкова много и така силна позитивна енергия, да носи толкова светлина и вяра на българите, както в националните им добродетели, така и в тяхното бъдеще.
Наш дълг е да се вслушаме в напътствията на Апостола. Те остават актуални и за днешните, и за бъдещите обществени водачи. Той казва: "…трябва да се съветваме един-други и да се слушаме; да избягваме даже и най-малката гордост; да не присвояваме на себе си нищо...".

Уважаеми дами и господа,

Васил Левски ни завеща своята визия за България. Тя бе резултат от политическа зрялост, вроден демократизъм и отдадено родолюбие. Ние трябва да изработим, да изковем нашата, днешната визия.. И ако говорим за национален идеал, ако новото време иска новата национална кауза, то тя се крие именно в нуждата да създадем една модерна, развита и способна държава. Нека заложим онези основи, върху които да изградим нашия европейски успех.

Мечтата на Апостола да бъдем равни на другите европейски народи може да има своите конкретни измерения. Трябва да работим неуморно и отговорно, да подкрепим подготвените, можещите, знаещите. Предстои ни много работа. Време за губене няма. Затова ще си позволя да завърша с думите на Васил Левски: „Следователно трябва бързане, защото много не сме приготвени, а хората… няма и да ни чакат.”

Днес почитаме безсмъртното дело на един смъртен човек. Безкористната саможертва на Левски ще пребъде във времето.

Поклон пред Апостола на Свободата!