РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

2012-06-26 11:00:00

Изказване на президента Росен Плевнелиев пред участниците в конференцията „Предпоставки и перспективи за устойчив икономически растеж в България и Европа”

Уважаеми преподаватели,
Скъпи студенти,
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми представители на Европейската комисия,


Днес темата е растеж, но какъв растеж? Аз не вярвам в растежа, който може да бъде постигнат от днес за утре. Не съм съгласен с растежа, който е за сметка на нови планини от дълг, които се плащат от следващото поколение. Не одобрявам растежа, напомпан с бързи пари на кредити. Не се впечатлявам от милиарди и от политици, които вярват, че произвеждат растеж, като наливат милиарди в неефективни и нереформирани сектори.

Вярвам в устойчивия растеж, базиран на реформи за конкурентоспособност, производителност, добра бизнес среда и добро позициониране в глобалната верига на доставки. Вярвам, че да бъдеш финансово дисциплиниран е важно, но недостатъчно, за да растеш. Убеден съм, че в основата на доброто развитие стои доброто планиране и добрите политики.

Темата за растежа занимава днес всички, но европейските политици няма да произведат растеж, само като произнасят постоянно вълшебната думичка растеж и отлагат важни структурни реформи. Важно е да изпълним със съдържание думата растеж.

Именно затова съм изключително благодарен, че сме днес заедно тук в един откровен диалог, защото дължим на нацията решения, но и дължим на младите хора откровеност кои са проблемите, кои са решенията. Заедно с академичната общност, заедно с неправителствените организации, които днес са тук с нас, искаме днешният форум да бъде генератор на идеи, да дебатираме за това кои са основните приоритети, кои са решенията, каква е дългосрочната визия за растеж на страната.

Разбира се, ние знаем, че са необходими реформи, ние знаем, че трябва да имаме приоритети, трябва да се насочим, но и същевременно трябва да синхронизираме действията на много институции, включително на всички основни играчи по пътя на икономическото развитие, за да можем да постигнем своята цел. Как да подпомогнем растежа?

Преди всичко със сътрудничество. Да, трябва да произвеждаме качествени кадри, които да могат не просто да се борят за работни места, но и да създават работни места. Да, ние трябва да имаме сътрудничество между бизнеса и държавата, между университетите, между институциите, между държавата и съответно между бизнеса.

Разбира се, ние трябва да включим по възможно най-силен начин частния сектор, неправителствения сектор, академичната общност, защото национален устойчив растеж се постига само тогава, когато има пълна легитимност на приоритетите и много години последователни усилия в тях.

Ние можем да помогнем на растежа и чрез правилното планиране, преди всичко правилното дългосрочно планиране. Да, необходима е визия, трябва ни план. Знаем, че от днес за утре няма да стане. Но знаем, че и с работата на парче всяко следващо правителство, което отрича усилията на предишното, подменя, променя приоритетите, също няма да стане. Но ще стане, когато имаме силно легитимни национални, дългосрочни приоритети и работим по тях, независимо кой е на власт. И, разбира се, за да има растеж, ние трябва да имаме и синхрон с това накъде отива светът, но и накъде отива Европа.

И затова съм толкова благодарен на нашите партньори от Европейската комисия, които ще ни разкажат и за тенденциите в Европа. Същевременно съм благодарен на младите хора, които влязоха в президентската институция, ние имаме ново звено, което се нарича „Стратегически анализи и прогнози” и младите хора в това звено успяха за няколко месеца да се позиционират по пътя на европейските идеи, като вече работят заедно с водещи европейски и световни институции като „Оксфорд аналитика”, немския Институт за наука и политика, който съветва канцлера Меркел, и Звеното за анализи към Комитета на регионите и с още няколко неправителствени организации. Благодаря на тези млади хора, които само за няколко месеца успяха да изградят истински вериги на сътрудничество, за да може България да бъде в час.

Оттам нататък, разбира се, решенията ще си ги взимаме ние, защото е крайно време политиците да бъдат малко по-откровени в Европа и да си кажем, че всъщност проблемите са национални, решенията също трябва да бъдат национални. И те са различни за различните държави. Хубаво е, че ще произведем пакт за 130 млрд. евро и този пакт ще се занимава с растежа. Та нима досега политиците не работеха за растеж? Ами ако един политик е избран и не работи за растеж, той много бързичко трябва да си подаде оставката. Нима политиците досега в Европа наистина не полагаха усилия за растеж? Не, те работеха, но средата е различна. Тя е много тежка, а и не само най-тежката криза от Втората световна война насам, но и най-непредсказуемата. Тя вече е всякаква - политическа, икономическа, финансова, дългова и още не е ясно какво още ще бъде.

И затова дължим откровеност, откровеност за кризата и за растежа. Защото, ако сега вземем едни 55 млрд. в Европа, за да ги налеем в тези 130 млрд., които след няколко дни ще се дебатират в Брюксел, пак за растеж. Ами че тези 55 млрд. са от Европейския кохезионен фонд, от Европейския фонд за регионално развитие. Та нима тези фондове досега не бяха за растеж?

От тази гледна точка аз съм убеден, че България има много какво да каже, но за да бъдем силни, разбира се, ни е необходима и общонационалната позиция, позицията на младите хора, на неправителствените организации. Лесни решения няма, но решения със сигурност има и те се базират на откровена позиция на политическите лидери, а може би и на сегашното поколение, което трябва да разбере, че за да даде шанс на следващото поколение в Европа, не говоря за България, но за много други държави, то трябва да мине в друг режим на работа.

Затова със сигурност решенията са в това, първо, да спазваме добрите практики. Образование, инвестиции в образование, винаги са фактор за растежа и винаги са добра инвестиция. Подкрепата за малки и средни предприятия е винаги добра инвестиция. И, разбира се, създаването на работещи институции като платформа на бизнеса да се развива е винаги добра инвестиция. Затова само няколко думи по тези идеи, като съм абсолютно убеден, че това са само някои от идеите, които днес ще се родят в този дебат.

Инвестициите в образованието са класическа форма на инвестиция, но светът се променя и в 21 век на нас ни трябват не просто само добре образовани и обучени млади хора, на нас ни трябват и млади хора с практически умения. Те трябва да могат да прилагат на практика много бързо това, което са научили. За това говорихме надълго и нашироко и съм убеден, че с новата програма за развитие „България 2020” ние ще адресираме и тази тема за това как да направим по-тясна връзката между образование, наука, съответно нуждите на реалната икономика.

И, разбира се, освен че ни трябва качествено образование и добри умения, ние трябва да се нагодим и към тенденциите на 21 век, които показват, че хората ще учат през целия живот, просто защото светът се развива много бързо, а технологиите още по-бързо. И на всеки 10 години ние ще имаме революционна промяна в технологията, а това означава, че трябва постоянно да се учим и да се адаптираме към тези промени. Затова разчитам на нашите университети и те със сигурност адресират много силно тази тема - широко скроени млади хора, с възможност адаптивно и бързо да се променят спрямо бързо променящия се свят.

Предприемаческата култура е много важна. Ние знаем, че България вече вдига по-високо летвата. Ние говорим за иновационни екосистеми, „София тех” е една от тях, но ще последват и „Агротек”, със сигурност „Лоджитек”, а може би и други такива. Разбира се, ще има много дебати по тази тема. Предприемаческата култура в българските университети вече е позиционирана и приоритизирана. Толкова много хора от бизнеса идват, но се надявам още повече. Няма нищо лошо един бизнесмен да излезе пред младите хора и да разкаже собствената си история, собствените си неуспехи, от които всички можем да се научим и да станем по-мъдри, но и успехите, които той е направил.

Със сигурност са необходими повече бизнесмени в университетите, повече глобални преподаватели. Нашите университети се отварят, те имат амбицията и не само чуждестранни преподаватели, водещи в света, да идват тук, но и нашите преподаватели са на много високо ниво, да могат и те да изнасят лекции в много други университети. Между другото, в моите срещи в последните няколко дни в Организацията на обединените нации репутацията на българското образование е на високо ниво и тя е не просто само за лица, което сме правили в миналото - визията на нашите университети е да бъдат регионални, а и по-глобални играчи. Предстои подписване на споразумения с държави, така че България да работи в тази посока.

И, разбира се, извън системата на образованието, с няколко думи малките и средни предприятия. Всички знаем фактите - те са над 99% от нашата икономика. Последното преброяване на компаниите в България показа, че над 99% от компаниите са малки и средни предприятия. Над 2/3 от работните места са в малки и средни предприятия. Абсолютна илюзия е, това го каза и президентът Обама преди две седмици в рамките на неговата кампания, че богатите хора създават много работни места. Работните места се създават в малките и средните предприятия. И подкрепата за малките и средни предприятия винаги е фактор за растеж и икономическо развитие. Тук България стартира масови програми и в оперативна програма „Човешки ресурси” има добри примери. Аз много се надявам Законът за инвестициите до края на годината да влезе със своите промени и не само да даде една много по-динамична, по-активна възможност на Агенцията за инвестиции да се бори за, бих казал, пресушаващите се инвестиции в региона и в Европа, но и да направим и фокус върху малки и средни предприятия.

Истината е, че някои държави, давам пример с Чехия, направиха фантастични икономики покрай това, че не се бориха толкова за големите фабрики на големите стратегически инвеститори, които понякога бързичко се изместват от една в друга държава. Но те дадоха всичко от себе си, за да може малките и средни предприятия на Германия, на Австрия, на много други държави да се позиционират в Чехия, при което те, разбира се, сега берат резултатите на една политика, защото малките и средни предприятия са по-консервативни, по-близо до хората, в много отношения много по-отговорни. И мен ми се ще да адресираме специално тази тема как да подкрепяме развитието на малките и средни предприятия в България. Със сигурност има много решения, ще ги чуем и днес.

А моята мечта, ако мога да я споделя с вас, е да имаме икономическо развитие в нашата страна, което, освен че е базирано на възхода на малките и средни предприятия, но и една част, да не кажа една голяма част от малките и средни предприятия, да бъдат иновативни, експортно ориентирани. Когато те са експортно ориентирани, това означава, че светът иска да купува “Made in България”, прекрасно! А когато те са иновативни, означава че те се позиционират по пътя на добавената стойност. Следователно ще плащат по-високи заплати, в интерес на просперитета на нацията. Ще печелят повече.

Разбира се, искаме да адресираме и темата с държавната визия. Държавната визия е платформа и за регионално балансирано икономическо развитие и всичко това в подкрепа на някои отдавна доказали се елементарни, но добре работещи инструменти за икономическо развитие на регионите, дори и за нацията като цяло. Това са технологичните паркове, индустриалните зони, България ги е имала, ще ги има. Аз се надявам и специално обръщам внимание на общините. Те получиха пари, работят по техните интегрирани планове за развитие. Надяваме се в интегрираните планове за развитие на 36-те големи градски агломерации да видим индустриални зони. Могат да се правят, може да се прави инфраструктура, може да се прави всякаква довеждаща инфраструктура до тях. Вместо да имаме едни буренясващи парцели, които си мислим, че са много скъпи, изисква много малко усилия и не много пари да ги заложим първоначално във визията, а след това, защо не, в конкретни действия в посока на създаването на индустриални зони.

И, разбира се, работещите институции и електронното управление като голяма тема! Държавата е длъжник на бизнеса, на гражданите. Не може да има икономически растеж без добре работещи и смазани институции и аз силно вярвам, че държавата е приоритизирала административната реформа в синхрон и комбинация с електронното правителство и ние много скоро ще видим една много по-ефективно действаща администрация, много по-прозрачна и организирана в интерес на икономиката и на хората.

Много силен стимул е електронизацията на услугите, а те са общо 2100 услуги, които държавата предоставя, от тях над 1900 са на централно ниво и около 200 на ниво общини. Освен електронно правителство, трябва да има и електронна община, но освен това, за мен е много важно в хода на електронизиране на услугите ние най-после ще направим дебатите във всяка една дирекция на всяка една община и на всяко едно министерство. Как издаваме това разрешение? Как подпечатваме онзи лиценз? И в хода на тези дебати, електронизирайки тези услуги, сигурно ще ги направим много по-ефективни.

Приветствам този диалог и този процес и се надявам много скоро да го видим в министерствата. Всяка една дирекция на министерство покрай електронизирането на услугите и въвеждането на електронното правителство трябва да си оптимизира процесите. Това беше в Министерството на регионалното развитие, дадено като пример, през моите първи два месеца като министър. Когато тръгнах по пътя на забавените еврофондове, установих че 46 подписи са необходими, за да платите 1 лв. на една община. Шест месеца минаха, за да убедя администрацията, че тя трябва да оптимизира процеса си. Но в края на 2009 г. чудото стана, вместо 36 станаха 12 подписа, 4 пъти по-малко. Къде е оперативна програма „Регионално развитие” може да видим всички - имаме ускоряване между 60 и 80 пъти на разплащанията спрямо това, което беше до средата на 2010 година. Със сигурност не е перфектна, но със сигурност е много напред.

И докато много държави в момента наистина търсят икономически растеж, има много прости, елементарни решения, много добре работещи решения. Когато има обвинение в клиентелизъм, направете обществени съвети, за да е абсолютно прозрачно по какъв начин се правят законите. Когато има обвинение в неработеща администрация, направете си административната реформа с електронно правителство. Когато има обвинение в липса на производителност и конкурентоспособност, не е трудно да се правят реформи в България… За някои много добре направени реформи и в момента искам да ви кажа, че аз с едно много добро самочувствие отивам в Европа и по света. Защото истината е, че времето дава и отнема шансове. И в момента някои държави получават шансове, България получава огромен шанс. Зависи от нас да го използваме по най-добрия начин и да се позиционираме в 21 век в една много трудна криза, която за нас отваря огромни възможности и за следващото поколение българи.

Затова, разбира се, преди всичко разчитам на всички вас, вие разчитайте обаче и на мен. Идеите, които ще се родят днес, решенията със сигурност ще бъдат „на въоръжение” в Президентската институция. Дано заедно да успеем по пътя към развитието и растежа.

Благодаря.


 

ОЩЕ ОТ РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

6 май 2021 | 09:09
Приветствие на президента Румен Радев по случай Деня на храбростта и празника на Българската армия - 6 май

3 март 2021 | 21:09
Слово на президента Румен Радев на тържествената заря-проверка на пл. „Народно събрание“ по случай 143-ата годишнина от Освобождението на България