ИНТЕРВЮТА

Президентът Росен Плевнелиев в интервю за Българската национална телевизия

Водещ: Добър вечер на президента Росен Плевнелиев.

Росен Плевнелиев: Добър вечер.

Водещ: Изберете една дума, господин президент, за да оцените събитията в Украйна?

Росен Плевнелиев: Анексиране.

Водещ: Анексиране? Не е ли много силна дума?

Росен Плевнелиев: Това е истината. Анексиране означава насилствено присъединяване от една държава на части от територията на друга независима държава чрез нарушаване на международното право. И това се случи пред очите на целия свят. Ние всички видяхме как Русия изпрати войски. Под зоркия поглед на руските войници бе организиран незаконен локален референдум, на база на който Русия анексира части от територията на независима Украйна.

Водещ: Защо обаче този референдум да е окей за Косово и независимост да е окей за Косово, а да не е окей за Крим?

Росен Плевнелиев: Двата случая са съвсем различни. Руското малцинство в Автономната република Крим живееше нормално. Докато в един момент се оказа, че за първи път в световната и европейската история след Втората световна война ние се изправяме в невиждана до момента ситуация. Първо, ние имаме абсолютно взривяване на елементарните условия на европейския дневен ред и европейския ред, които се базират на това, че всеки спазва върховенството на закона. Че има правила, че има червени линии, които не могат да бъдат преминавани. Когато не се спазват законите и правилата, когато е възможно една силна държава, просто защото е по-силна, да анексира територията на една друга независима държава, може би защото е по-слаба. Тогава ние навлизаме в едни води, в каквито до момента не сме плували в европейския дневен ред. Европейският дневен ред се базираше на това, че след Втората световна война всеки знаеше какво другият няма да направи. Имаше червени линии. Днес Русия знае какво ние няма да направим. Но ние не знаем на какво още Русия е способна.

Водещ: Анексиране – това са тежки думи, господин президент. Вашата позиция беше атакувана като крайна и антируска. Не трябваше ли точно вие да търсите баланс?

Росен Плевнелиев: Моята позиция е базирана на международното право. Моята позиция е, да – България да има балансирана позиция. Но вие можете ли да търсите баланса между демократична и недемократична, т.е. полудемократична ли да е моята позиция? Можете ли да търсите баланс между спазването на закона и неспазването на закона, т.е. тя да бъде полузаконна ли? Нека да си даваме сметка, че България има своето семейство – това е Европейският съюз. Аз съм притеснен, че някои български депутати, които обявиха наскоро, че България никога няма да се кара с ЕС и България никога няма да се кара с Русия, като че ли още не са разбрали, че ние си имаме семейство. И от седем години сме член на ЕС. Питам се, ако руското малцинство в Латвия, което е 25%, спретне два-три протеста, обадят се на Москва, оттам изпратят войски и анексират част от територията на Латвия, която е член на нашето семейство, тогава пак ли няма да се караме? Ще седим ли в ъгъла, поставени в собствения си исторически срам да не защитаваме ценностите, законността и да се разхождаме с екселски таблици кой и колко и защо, тогава, когато става въпрос за твоето семейство и твоите ценности?

Водещ: Не е ли въпросът за ценностите доста красив, но непрагматичен в момента, в който България може да загуби от санкциите, българското малцинство в Украйна е поставено в неудобно положение и доста хора по света се ослушват?

Росен Плевнелиев: Българското малцинство и българите, където и да са по света, ще бъдат най-защитени тогава, когато България е силна и интегрирана в един силен ЕС. Ние виждаме как и си даваме сметка, че ЕС не е просто един счетоводен съюз за милиарди. ЕС не е и съюз на богатите. Той е съюз за мир и ние постигнахме мир в Европа след Втората световна война, тоест съюз на свободата, и ние постигнахме свобода за българите, където и да са те по света, но ние можем да защитаваме българите, където и да сте по света, само когато използваме ЕС като платформа, като защита и като своя ценност и като свое семейство.

Водещ: Тези ценности важат ли за някои крайни, радикални групировки в Украйна? Не трябваше ли те да бъдат заклеймени, както заклеймявате сега действията на Путин?

Росен Плевнелиев: Върховенството на закона важи за всички. Всеки, който го нарушава, ние сме длъжни да го осъдим. Да му покажем къде и как, но няма как да си затваряме очите тогава, когато се анексира територия на една зависима държава. За мен е повече от важно да кажем, че България няма да признае анексирането на Крим, че Крим е част от Украйна, а Украйна е Европа.

Водещ: Трябва ли България да иска по-големи и по-широкомащабни санкции срещу Русия?

Росен Плевнелиев: Тук не става въпрос за нищо друго, освен за това България да осъзнае своята роля на достоен член на ЕС, който трябва да работи за силна, категорична и единна позиция на ЕС. Да, имаше първа и втора фаза на санкции, които бяха приети с единодушие и аз се радвам, че българското правителство е подкрепило този подход. Ние трябва да си даваме сметка, че ЕС сега трябва да покаже в този важен момент за всички нас, че ние сме готови да отстояваме ценности. Ние сме готови да подкрепяме демократичното развитие и сме готови, ако трябва, и да забравим калкулациите, а да се обърнем в един исторически момент към това какви сме ние и кои са нашите ценности.

Водещ: Калкулациите не са ли хляба на народа ни?

Росен Плевнелиев: Българският народ със сигурност ще оцени честната позиция на българските политици. Ние не можем да стоим в ъгъла на европейската политика, да се крием, да се снишаваме, да чакаме да мине поредната буря, защото някога ще ни се наложи не да се снишаваме, а да крещим.

Водещ: Да не викате дявола сега?

Росен Плевнелиев: Но тогава няма да има кой да ни чуе.

Водещ: Да не викаме дявола в момента?

Росен Плевнелиев: Не, аз не викам дявола, но мисля за своя народ и за своята държава и за това свиквам Консултативния съвет за национална сигурност, за да можем да обсъдим всички аспекти на кризата, защото, отново казвам, че плуваме в нови непознати води. Нека дам един друг пример за глобалният аспект на това какво се случва в тези дни, в които Русия за пръв път в следвоенната история на Европа, наруши важните устои на международното право. Спомнете си, че през 1993 година Украйна беше атомна държава. Тя имаше атомни оръжия, същевременно една година по-късно – в 1994 година, бе постигнато споразумението в Будапеща. С подписите на Русия, САЩ и Великобритания, които гарантираха териториалната цялост на Украйна срещу това тя да се разоръжи от атомни оръжия. Да помислим за Иран. Да помислим за Индия, за Пакистан. Искаме ли Индия и Пакистан да се разоръжат, да има мир в един много тежък конфликт? Искаме. Как Индия и Пакистан днес да тръгнат в процес на разоръжаване и кой ще гарантира, знаейки, че дори тогава, когато сте гарантирали, по-късно някой може да се отметне от подписа си?

Водещ: Не трябва ли, не точно да се снишаваме, а все пак да знаем мястото си в света и когато атовете се ритат, да не се бутаме между тях?

Росен Плевнелиев: Тук не става въпрос за проруска или прозападна политка. Тук става въпрос за пробългарска политика. Тук става въпрос за националния интерес и аз няма да се правя на велик, но ще цитирам този, който дефинира националния интерес на България и този, който зададе посоката. И това е Апостола и той каза: България - чиста и свята република и своето достойно място в семейството на европейските народи. Той каза: да бъдем равни на другите европейски народи. Аз не искам нищо повече от това да знаем, че имаме път, че имаме цел, имаме посока, тя е зададена от Апостола, от българските патриоти-възрожденци и да не позволяваме да се отклоняваме от този път. Не "16-та република" и не "Троянски кон", а там, където Апостола ни каза да отидем.

Водещ: Още оттогава обаче, не е ли отношението към Русия майката на всички български разделения и как може това въобще да бъде преодоляно?

Росен Плевнелиев: Трябва да направим разликата между Русия и Кремъл, защото Достоевски и Толстой и Чайковски не пратиха войски в Крим. Много е важно да си даваме сметка, да, България може да бъде врата за търговия между ЕС и Русия. Да, България винаги ще уважава това, на което Русия е символ, както и ние очакваме да бъдем уважавани и много пъти между нас сме си казвали, че Русия е крайно време не да е по братски, а да е по равно.

Водещ: Въпросът е, че всички тези неща произвеждат противопоставяне вътре в България и няма идея, която да събере и двата лагера досега. Няма такава успешна идея, която да каже: дайте да намерим някакъв път, по който западни и проруски ще се разберат.

Росен Плевнелиев: Не вярвам, че народът е разделен по всички въпроси. Може да има спорове, но българското общество направи своя съзнателен избор и това е проевропейското развитие на България. Там има консенсус. Ние искаме една модерна, демократична, независима България, в която се спазва върховенството на закона. Ние искаме солидарност и справедливост, но така трябва да бъде и на международната сцена и когато това не се случва, не да се снишаваме, а да бъдем честни към себе си, към собствените ценности и към това, което ние отстояваме.

Водещ: Как приемате, това че партиите отложиха формирането на обща позиция до споменатия от вас Консултативен съвет? От сега можем да прогнозираме, че обща позиция е невъзможна. Можем, обаче, да прогнозираме сценки в президентството.

Росен Плевнелиев: Няма противоречия между това парламентът да има своята позиция, своите дебати и, разбира се, на Консултативния съвет за национална сигурност към президента да се отстоява една единна обща позиция в България. Аз се надявам, че ние можем да постигнем такава. Аз се надявам, че ние ще чуем подробни доклади, ще огледаме внимателно нещата. Няма да бъде лесно оттук нататък, защото светът се крепи на това, че има върховенство на закона и че има доверие. Ако няма доверие и няма върховенство на закона, е много важно да премислим още веднъж, да направим своите анализи и, дай, Боже, аз ще работя за това да имаме обща позиция в интерес на България.

Водещ: Дай, Боже, ама надали.

Росен Плевнелиев: Ще видим.

Водещ: Не знам, засега... Добре, как ще отговорите на въпроса, ако поискат санкции утре по-големи европейски страни, ние къде се нареждаме? Ще слагаме ли вето на санкциите? Това са конкретни въпроси, по които аз лично не виждам как ще се разберат българските политици.

Росен Плевнелиев: Аз вече отговорих на този въпрос. За да се случи ново, трето, ниво на санкции в ЕС, със сигурност ситуацията трябва още да се влоши. Ние всички се надяваме, че има възможност за диалог и за политическо решение. Никой не иска война. Никой не иска да се връщаме назад във времето на Студената война и на желязната завеса, това не работи. Ние също така знаем, че ще има много проблеми, но дългосрочно (перспективите) за този свят и за Европа са може би още по-позитивни от това, което днес се случва в светлината на украинската криза, защото това ще бъде един свят на върховенство на закона, на зелена икономика и на една демократична Европа, която да има своето влияние. Нека никога не забравяме, че ЕС в последните 20 години стартира два много амбициозни проекта от глобално значение и те са успешни. Единият е еврото като обща валута, а другият е най-важният и за нас, но и за света, а той е – демокрацията, която тръгна на Изток и от клуб на 15, стана клуб от 28 държави и това трябва да продължи. Нека никога не забравяме, че тази криза днес в Украйна е огромна възможност за България, която аз се опитвам по всеки възможен начин да поставя на дневен ред, независимо дали става на въпрос за Лондон, за Берлин, за Виена, за Катар или за Брюксел, където ще бъда след десетина дни. В тази криза ние си даваме сметка къде сме сбъркали. Къде можем да подобрим. Икономика, която е базирана на олигархични структури, зависими медии, темата с гражданското общество и подкрепата за него. Всичко това, което видяхме в Украйна, че допринесе за кризата – то е налично и го виждаме в цяла Централна и Източна Европа. Шанс за България и за цяла Европа е да помогнем и за тези проблеми да бъдат решени.

Водещ: В Лондон поискаха ли България да застане по-категорично на страната на Запада.

Росен Плевнелиев: В Лондон чух позицията на британското правителство и те чуха моята позиция. Важно е днес България да комуникира много добре за какво се бори и каква е нейната позиция. Ще бъде много жалко, ако светът не чуе гласа на България.

Водещ: Вие се срещнахте и с английската кралица и с авторката на „Хари Потър“ – Джоан Роулинг. Тези срещи не са много публични и не са много политически, но все пак какво може да се каже за тях? Какво казаха тези дами за България?

Росен Плевнелиев: Огромно е уважението, което британската кралица показа към българския държавен глава и, разбира се, към българския народ. Това е нещо, което всички нас, които бяхме в делегацията в Лондон, дълбоко ни развълнува и ние сме изключително благодарни. Нека не забравяме, че британското кралско семейство вече има траен ангажимент към България, включително след няколко седмици чакаме херцога на Кент, който заедно с мен и с, надявам се, много други представители на различни институции, ще отбележим по един достоен начин 100-годишнината от Първата световна война, като покажем европейски подход по отношение на военните гробища и начин, по който се грижим за тях. Също така, говорейки и за писателката Роулинг, нека си даваме сметка, че тя не просто само даде на децата по света „Хари Потър“, но тя дава много повече на децата по света и специално в България, тъй като нейната фондация „Лумос“ има специална програма за подкрепа на изоставени деца, на деца, лишени от родителски грижи. Това е едно много достойно действие. България тук е пилотна, тя е водеща. Ние чухме много добри думи от една световноизвестна писателка и звезда за начина, по който България, амбициозно и последователно, действа за закриване на институциите и отваряне на нов тип семейни жилища за грижа за тези, които имат нужда.

Водещ: Сега, от Бъкингамския дворец директно в София със скандала от вчера. Една на пръв поглед дребнава история се превърна в грандиозен скандал. Не се ли наклонихте като кулата в Пиза - към ГЕРБ, цитирам Сергей Станишев. Като дадохте едно място за ГЕРБ за сметка на ДПС?

Росен Плевнелиев: Спазих не само буквата, но и духа на закона. Няма да допусна гласът на българските граждани да бъде подменен, още повече използвайки джобни калкулатори и креативно местене на запетайки. Моята позиция е в подкрепа на изборните традиции в България – на институциите и на законите в тази държава. Аз си свърших работата. Сега очаквам парламентът да си я довърши.

Водещ: Няма ли да преработите указа си?

Росен Плевнелиев: Категорично не. Аз назначих 15 членове в Централната избирателна комисия. Остава парламентът да довърши своята работа.

Водещ: Не подменихте ли Конституцията, обаче?

Росен Плевнелиев: Спазих Конституцията.

Водещ: Там не се ли казва, че, например, ДПС имат най-близо до двама души, вие не ги ли лишавате от един на практика?

Росен Плевнелиев: Отвъд креативното калкулиране на кой и колко, е много важно да си даваме сметка, че изборната комисия в България не може да бъде третирана и разделяна, само заради въображението на един или друг законотворец. Тя не е двукамарна, тя е една и в нея има не 15, а 19 членове, някои от които, председател и зам.-председатели, те работят заедно и ЦИК е структурирана по същия начин, по който са структурирани и местните, и секционните, и по който винаги са били структурирани. Аз защитих закона. Очаквам и парламентът да стори същото.

Водещ: Въпросът е, ако не ви харесва Изборния кодекс, защо точно този член не го атакувахте и не му наложихте вето по-рано, защо? Недогледахте ли го?

Росен Плевнелиев: Няма нищо общо с действията на президента. Президентът спази закона. Сега е време и парламентът да спази този закон, който самият той произведе.

Водещ: Г-н президент, не ви ли притеснява това, че с всяка следваща стъпка заемате страна в партийния сблъсък. Ако президентът казва „не“ на всичко, което прави мнозинството, и обратното – ако мнозинството прави същото спрямо президента, докъде ще я докараме?

Росен Плевнелиев: Не заемам страна. Нито водя война, нито съм застанал зад ъгъла за обсада, за да направя каквото и да било изненадващо действие. Вижте, моля ви, за 2013-та година статистиката на българския парламент. Те произведоха над 70 изменения и допълнения в различни закони в България. Аз съм наложил вето на пет. Това не е война, това не е блокиране. За всяко едно от тези 5 вета съм изложил ясно своите аргументи. Това обещах на българите, това и правя.

Водещ: Въпросът е обаче, ето, не е ли същата логика – предложението за изборен референдум, напук на правителството. Да ги хванете на тясно, да ги затрудните, да им сложите казус.

Росен Плевнелиев: Напротив. Искам да покажа на българските граждани, че освен че много български политици се изявяват като говорители на народа, има и такива, които слушат, ама освен че слушат и чуват, а като чуят - действат. Това направих. Аз чух протестиращи и "контра"-протестиращи. Чух и говорих с десетки хиляди български граждани в тези две години от моя мандат. Всеки един от тях посочва най-големите проблеми на държавата. Един от тях е изборното право. Всеки от тях говореше за мажоритарен вот, за електронно гласуване, за задължително гласуване. Това е, което правя, и нещо повече, още по-важно – вярвам, че когато парламентарната демокрация и представителната демокрация са в криза, някой трябва да се ангажира. Трябва да има промяна, трябва да ги подкрепим, трябва да ги накараме да работят заедно, а не да взимаме негативите от всяка една от тези две системи. Те се допълват и именно затова вярвам,че е много проевропейска позицията на българския държавен глава да направи нещо, което в целия ЕС постоянно се случва – избори плюс референдуми, за да можем да икономисаме така важните за народа средства и същевременно още по-важно – да го чуем.

Водещ: Ама ако го чуете, той иска чиста мажоритарна система в мнозинството си. Защо не предложихте чиста мажоритарна система?

Росен Плевнелиев: Трябва да е напълно ясно какво направи българският държавен глава. Аз не се боря за нищо друго, освен за референдум и за провеждането на референдум. А на този референдум народът ще каже.

Водещ: Добре, в обръщението си в парламента казахте, че едва ли не могат да ни изключат от ЕС. Кого предупреждавате с това?

Росен Плевнелиев: Не предупреждавам никого, но заявявам много ясно, че ние трябва да си даваме сметка, че ЕС се променя, че ЕС, още повече в труден кризисен момент, се връща обратно към това, което той представлява – мирен проект, основа на демократичното развитие на нашата планета, широко скроен за 28 държави, които споделят общи ценности, и от тази гледна точка е много важно България да си дава сметка, че не просто само трябва да се държим като член, но трябва да бъдем и по съдържание, и по действия, член. Да пазим върховенството на закона. Съдебната система да произвежда справедливост и резултати, а бизнес средата да поставя на равна нога всеки, независимо дали австрийска или българска, дали е малка или голяма, фирма.

Водещ: Наистина ли мислите, че медиите ще се оправят със закон? Че ще се излекуват с някакви забрани и с някакви ограничения?

Росен Плевнелиев: Вижте класацията на „Репортери без граници“ – сринахме се за 5 години от 40 на 100 място.

Водещ: Ама законът ли ще ни оправи?

Росен Плевнелиев: Ако погледнем трите (страни) отгоре – най-добрите, защо да не се сравняваме с тях? И трите имат - и Швеция, и Дания, и Финландия, какво ни казва това?

Водещ: Че не сме шведи, финландци и датчани.

Росен Плевнелиев: Че те са създали закони, не за да цензурират, а за да създават правила, от които всеки после да изгражда своята позиция, за да бъде сигурен, че има върховенство на закона.

Водещ: Този закон да не се обърне срещу добрите ви намерения само?

Росен Плевнелиев: Аз вярвам, че една медийна империя, зад която стоят политико-финансови, икономически и какви ли още не интереси, сама трудно ще се регулира. Също така вярвам, че българските граждани имат правото да получават обективна информация, а и медиите имат задължението да казват истината. Надявам се това да бъде резултатът от един широк дебат, включително и в парламента и в много други институции, по отношение на това как да направим българската медийна среда прозрачна и да се работи по правила за всички.

Водещ: Дали не говорите и за медиите, защото атаките срещу вас ви изнервят?

Росен Плевнелиев: Не се изнервям, вече свикнах. Повече от една година имаме силни атаки срещу държавния глава и това няма да ме промени, нито ще ме демотивира, напротив, аз съм бил в казармата, свикнал съм – мобилизира ме.

Водещ: Каква диагноза поставя на обществото трагичният случай в Лясковец, г-н президент?

Росен Плевнелиев: За институциите. За това, че институциите трябва да имат план, за това, че в институциите трябва да работят професионалисти и за това, че гражданите ще спят спокойно тогава, когато имаме силни институции, които работят професионално, експертно и ефективно, а не месии и силни хора, които обещават всичко.

Водещ: Някои от тези институции вие ги назначавате, например главния секретар на МВР.

Росен Плевнелиев: Така е и нося отговорността, но нека да я ясно, че това е балансът, които е постигнат благодарение на българската Конституция, която казва, че трите власти трябва да балансират помежду си действията си и това, че на президента е дадена възможност и, разбира се, задължение да назначава по предложение на Министерския съвет, означава само едно - че Министерският съвет и президентът трябва да си говорят и трябва да търсят баланс. В този случай аз съм уважил и съм преценил да дам зелена светлина на решението на Министерския съвет.

Водещ: Съжалявате ли за това сега?

Росен Плевнелиев: Много е важно да изчакаме анализите на компетентните институции, да се отнасяме с уважение към тях, да ги подкрепяме, като не подскачаме ежедневно, отигравайки политически ситуации с политически оценки. Искам да видя доклади на компетентни институции, които носят отговорност и могат да проверят какво се е случило. Тогава е ред на държавния глава да вземе своята крайна позиция.

Водещ: Накрая, г-н президент, понеже кръстихме това интервю „Позиции в тежки времена“, трудни времена. Какво смятате, че искат българите от своите лидери днес? Какво чакат от тях?

Росен Плевнелиев: Да не крадат, да не лъжат и като обещаят нещо, да го свършат. Толкова простички неща очакват хората, толкова прости неща очакват и днес световната демократична общност от ситуацията, в която се намираме, защото, когато върховенството на закона, когато подписът вече няма никакво значение, тогава наистина имаме сериозен проблем. Затова простите и елементарни неща – подпис, дадена дума, спазено обещание.