ИНТЕРВЮТА

Маргарита Попова: Търся съмишленици да преодолеем разединението

В навечерието на 138-та годишнина на Априлското въстание вицепрезидентът Маргарита Попова, която от много време е инициатор на дебата за единението, в интервю за БГНЕС заявява, че тази отколешна идея вече е апел.

"Днес, казват, светът е различен. Но в основата пак са просветеността, духовната мощ, солидарността и почтеността Докато няма общонационално сцепление и не видим контурите на националното ни придвижване напред, нищо добро няма да се случи", каза вицепрезидентът.

Да се проведе дебат за обединение по наложителните действия за устойчиво развитие на държавата ни, да бъде преодоляно разединението в нацията ни. Това може да стане след като граждански, патриотични и родолюбиви организации приемат харта за единението, смята вицепрезидентът.

БГНЕС: Г-жо Попова, преди няколко дни участвахте в кръгла маса за националната идентичност и патриотичното възпитание в глобализиращия се свят. Форумът излезе с призив за харта за национално обединение по най-важните за нацията ни въпроси. Вашата съпричастност към идеята не е нова, как виждате развитието й?

Маргарита Попова: Да проведем сериозен национален разговор за обединение по наложителните действия за устойчиво развитие на държавата беше идея, но вече е призив, апел. Защото много време разпиляваме за конфронтации, а ни чака сериозна работа, която изисква единение и съгласие.

Многократно изразявам тревога от разединението в нашето общество и търся съмишленици заедно да преодолеем тази пагубна опасност. Разединението донесе големи поражения на държавността и на народния дух.

Преди повече от година предложих идеята в парламента да се направи дебат и да се подпише споразумение - за бъдещото ни развитие, за стъпките, които да ни гарантират сигурност. Такова съгласие би дало възможност в следващите месеци или години да изпълняваме програма в интерес на сигурността на хората и стабилността на държавата, а управлението ще заслужи уважението на обществото. Сега без колебание подкрепих намерението на военнородолюбивите съюзи и сдружения да проведем форума за националната идентичност в глобализиращия се свят. Много задълбочено дискутирахме в контекста на националната и колективната сигурност кои са основните предизвикателства пред обществото ни днес. Удовлетворена съм особено от това, че всички участници възприеха позицията ми, че ни трябва продължението на този разговор, той да стане максимално широк и ефективен. Докато не ни изведе до конкретните стъпки, с които в съгласие да вървим напред. Настойчиво призоваваме загрижените за съдбата на нацията и единството й да участват заедно с нас в подготвянето на дългосрочната стратегия за общонационално обединение.

БГНЕС: Какво трябва да съдържа хартата за национално обединение?

Маргарита Попова: Чрез хартата не искаме нищо повече от това тези, които виждат себе си, и онези, които сме приели да водят, заедно да заработим по най-неотложните въпроси за жизнеността на нацията и за стабилността на държавата. Хартата е обект за разумно съгласие извън страстите за повече власт и печалби. Това е първата стъпка - с подписа си само да кажат "съгласни сме". Следващата е заедно да изработим основни насоки или концепция или национална стратегия - както пожелаем да я озаглавим, за развитие на страната ни. Ясно да посочим трайната си решимост за решаване на катастрофално наболелите проблеми, отлагани, объркани, неподхващани от години.

Никой не се отказва от националните си интереси. И в глобалния свят. Напротив. Държавите се групират, работят в мрежа - по общи въпроси, важни за националните си интереси. Познават себе си. Най-уважаван е, който знае своята кауза и я отстоява. Съюзната общност би трябвало да е богатство на гаранции за защита на националния ни напредък. Съюзната и политическата ни култура и недостатъчното ни самочувствие все още ни държат встрани от това правило. Чакаме някой да реши и силно се въодушевяваме да ни приобщят към някой проект в силна защита на друг интерес.

БГНЕС: Вие сте инициатор, кой трябва да я подготви? Ще търсите ли подкрепа за инициативата в Народното събрание?

Маргарита Попова: Държавната ми позиция днес ми дава възможност да използвам и да отстоявам правните ми познания за държавно устройство. В сътрудничеството между властите - всеки със своите компетенции – е смисълът и залогът за добро управление. В интерес на общностите. От 2012 г. участвам и подкрепям с екипа ми работата на изпълнителната власт по темата български общности в чужбина. В края на 2013 г. към нас се присъедини и председателят на Народното събрание. Подкрепи усилията. И за работата по националната харта ще бъдем заедно с Народното събрание и с институции от изпълнителната власт.

БГНЕС: Как този противопоставящ се политически елит може да се обедини около подобна харта?

Маргарита Попова: Разбирам колебанията ви. В годините не беше план, не бяха два. Стратегии и концепции – ясни, оплетени, посредствени. И чужди. За всичко е платено. Национален план за нашия живот ни е нужен днес. И просветени хора, родолюбци, които да го изпълняват. За да покълне справедливостта на основата на националното единение. От разединението ни печелят други. Техните интереси нямат нищо общо с демокрацията и желанието за напредък на човешкия род.

БГНЕС: В навечерието на Априлското въстание, когато българите са се обединили, в днешния глобализиращ се свят възможно ли е чрез протест, бунт, да се постигне катарзисът, който да обедини нацията ни, или в това ново време трябва да се търси диалог?

Маргарита Попова: Априлската епопея беше прелюдия към националната свобода. В основата бяха просвещението на българския народ и единението ни. И вечните интереси на големите. Днес, казват, светът е различен. Но в основата пак са просветеността, духовната мощ, солидарността и почтеността. И вечните интереси.

Протестите и бунтовете са част и от днешния ден в глобалния свят. На нас не са ни нужни изтощение и още разочарования. Докато няма общонационално сцепление и не видим контурите на националното ни придвижване напред, нищо добро няма да се случи.