ИНТЕРВЮТА

Интервю на президента Росен Плевнелиев за предаването „Панорама“ на БНТ

Водещ: Започваме разговора с президента на Република България Росен Плевнелиев. Добър вечер.
Росен Плевнелиев: Добър вечер.

Водещ: Защо не сте в Москва?
Росен Плевнелиев: Като държавен глава не се впечатлявам от огромни паради, които демонстрират военна мощ и оръжие за масово поразяване. Но със сигурност се впечатлявам от отговорни политически действия, решения за това как да създадем и как да гарантираме мира дълготрайно и устойчиво в Европа. Именно затова утре ние ще вдигнем високо знамето на Европейския съюз в Деня на Европа, но и ще почетем паметта на загиналите – над 50 милиона от най-кървавия конфликт в историята на човечеството - Втората световна война, заедно с българските ветерани във Военната академия, на една специална церемония. Ще поставим урни от 23 бойни полета, на които оставихме и кръвта на свидни български жертви. Утре ние ще дебатираме и с млади хора за уроците от историята. А историята ни казва, че мирът може да бъде гарантиран само тогава, когато правилата важат и за силния, и за слабия; и за големия, и за малкия.

Водещ: Господин Президент, нали знаете, че точно Вашата липса, липсата на български държавник ще се усети в Москва?
Росен Плевнелиев: За никого не е изненада за четвърта поредна година какво ще направи българският държавен глава. Така беше и през 2012, 2013, 2014-та, така ще бъде и през тази година. Независимо дали става въпрос за Берлин, за Виена, за Флоренция или за София – да, аз ще участвам в качествени дебати с млади хора, с български ветерани. Ще дам всичко от себе си, за да можем да покажем, че сме научили уроците от историята. Искаме българската външна политика, която в продължение на 45 години на комунистически режим беше на 16-та република да остане в миналото. Искаме да провеждаме външна политика, която отговаря на националния интерес. А той е дефиниран от Левски. Той ни завеща, че зависи от всеки един от нас, за да бъдем равни на другите европейски народи. Външната политика, докато аз съм държавен глава, ще бъде България да е достоен и солидарен член на ЕС. И Ви уверявам – тя намира днес много приятели.

Водещ: Това какво пречеше на едно поне символично посещение в Москва, дори вън от парада?
Росен Плевнелиев: Нашият посланик ще бъде там, така както и посланиците на много други европейски държави. Същевременно ние тук в България ще дадем своя дан за обективния прочит на историята, за всичко, което ще ни състави здравата основа, на която да стъпим. Огромни са притесненията, че днес сме свидетели на манипулиране на историята, на ненаучени уроци от историята. Това създава бъдещи напрежения. Искаме тук в България по начина, по който се обединихме в нашата оценка за фашизма, да се обединим и в нашата оценка за комунизма – двете страни на монетата на тоталитарните режими.

Водещ: Не трябва ли точно българският президент да е най-въздържан по тези два въпроса – за комунизма и за фашизма? Този въпрос поне с комунизма не е решен в Европа категорично.
Росен Плевнелиев: Като демократ и като президент аз не мога да мълча. Когато се нарушават основните принципи на международния правов ред и то в Европа, не бива да се мълчи. Тогава, когато се подкопават основите на мира в Европа, най-дълготраен вече 70 години създаден, който ние искаме да процъфти, но за съжаление по-скоро днес е в угроза – не бива и не трябва да се мълчи. Като държавен глава обаче аз правя разликата между Кремъл и Русия. Моята позиция не е крайна. Тя съответства на решения на ООН, както и на Европейския съвет. Същевременно моята позиция към Кремъл е позиция на посочване на проблемите. Тъй като в украинската криза, а и в действията на Москва спрямо ЕС, за съжаление ние виждаме по-скоро предпоставки за неспазване на върховенството на закона и принизяване на правовия ред такъв, какъвто беше създаден. Неспазване на принципите от Париж, неспазване на Хелзинкските споразумения, неспазване ако щете и на Будапещенския меморандум. Но като държавен глава се отнасям с цялото си уважение към Русия, към руския народ, към всичко, което те са завещали, дали на славянския свят, на България, огромното културно богатство и наследство, което ние уважаваме и почитаме.

Водещ: Въпросът е не можем ли все пак да разберем руските притеснения за това, че НАТО стигна до нейните граници? Ако Америка има право на сфери на влияние, няма ли право и Русия на сфери на влияние?
Росен Плевнелиев: Политиката на сфери на влияние трябва да остане в 19 в. Спомнете си Виена 1815 г. – 6 велики сили след Наполеоновите войни се събраха и решиха всичко в Европа. Какъв е резултатът? – Първа световна война. След Първата световна война пак се събраха. След Втората световна война три световни сили се събраха – Ялта, Познан – какъв е резултатът? Нека да си даваме сметка ние като българи доволни ли сме от Берлинския конгрес? Той е този, който разби всичките ни очаквания и представи за справедливост. Да, великите сили със сигурност имат техните интереси, но най-великата сила е силата на самоопределение на всички един народ, независимо той е голям или малък, богат или беден. Той има право да реши своето бъдеще и да, ние можем да проявим някакво разбиране към идеята за велики сили и техни сфери на влияние единствено от историческа гледна точка, за да се получим, защото тази политика трябва да остане в 19 в., а не в 21 в. Народът на Украйна има пълното право на демократични избори, да избере своето правителство, както и да промени своята Конституция по законосъобразен начин. Народът на Украйна има пълното право да прецени дали да бъде член на Европейския съюз. Същевременно аз като държавен глава не мога да се съглася с позицията, че само по географски принцип вие не можете да бъдете демократична държава или вие не можете да бъдете член на Европейския съюз, защото сте комшия на някой. Самоопределението на народите е здравата основа, която ни пази от бъдещи войни. За съжаление, днес виждаме амбиции за връщане на политики от 19 в. Решително се противопоставяме на тях.

Водещ: Въпросът е, ако Русия се откаже от сфери на влияние, други ще се откажат ли? Въпросът е дали всички да се откажат? Ако няма сфери на влияние, никой да няма сфери на влияние.
Росен Плевнелиев: Глобалните интереси трябва да отстъпят на глобалните принципи. 21 в. е век, в който ние имаме над 200 държави. 21 в. е век, в който всеки се развива и всеки получава своя шанс и своята перспектива. Не бива да се делим на велики сили и периферия, защото именно това доведе до нестабилност и до невиждани кръвопролития в миналото.

Водещ: Г-н Плевнелиев, все пак, не мислите ли, че най-устойчивата формула на външната политика е винаги с Европа, никога срещу Русия или поне, вие сте немски възпитаник, знаете че оригиналът е винаги с Германия, никога срещу Русия? Това не е ли основата за една външна политика?
Росен Плевнелиев: Българската външна политика днес по никакъв начин не може да бъде вкарана в едно изречение. Не бива и да се водим от принципи от миналото, които трябва да оставим там, където им е мястото. Още повече, че ние преживяхме не една, а две национални катастрофи. В 21 в. нашата външна политика е на отстояване на националните интереси, /…/ от българските революционери, от български будители, от българските възрожденци да намерим своето достойно място в Европейския съюз и да направим своята чиста и свята република. Винаги ще споря с всички, които тръбят, че нямаме посока, цел, идеал и трябва да спазваме някакви подобни елементарни принципи. Имаме си и цел, и идеал и посока, но чистата и свята република означава демокрация от европейски тип. Имаме още много какво да свършим в тази посока. затова българската външна политика трябва да се съобрази, освен с националния интерес и с един много широк и пъстър свят. Говорим за Германия и Русия – ами Китай, САЩ, ами д Европейският съюз като глобален фактор, като най-голямата икономика? Ние имаме много векторна политика, която е съобразена с нашия национален интерес.

Водещ: Едва ли нашите възрожденци са си представяли, че ще има Европейски съюз.
Росен Плевнелиев: Но те ни завещаха да бъдем равни с другите европейски народи. Васил Левски каза: да намерим своето достойно място с другите европейски народи. Съвременното изражение на Европа, на мира, Европа на правилата, Европа на правото на всеки да се развива е Европейският съюз. Европейският съюз е двигател на мир и демократично развитие. И аз се гордея, че съм проевропейски български президент.

Водещ: Какво стои, според вас, зад решението на светия синод да споменава Симеон Сакскобургготски като цар – външна интрига, има ли тук?
Росен Плевнелиев: Като президент винаги ще отстояват единството на нашата църква. Правил съм го и ще го правя, защото дълбоко вярвам, че само тези три здрави основи на всеки народ – училището, семейството, религията, могат да доведат до просперитет и до развитие. Затова аз работя за нашата свята църква, за всички религиозни общности в България да се развиват в режим мирен и толерантен. Разбира се, аз бях и първият, който удари камбаната за едно, вярвам, прибързано решение и дните след като аз сигнализирах своето притеснение като християнин и като мирянин за това решение, вярвам, че църквата доказа с действията си, че е направила своите изводи и в много скоро време това решение ще бъде коригирано. Аз искам българската църква да гледа напред към ХХІ век, в който българският народ е избрал републиканска форма на управление, има своята Конституция и застава твърдо зад нея.

Водещ: Виждате ли някаква външна интрига зад това?
Росен Плевнелиев: Не мога в момента да потвърдя такава информация.

Водещ: Усетихте ли, господин президент, онзи ден по Гергьовден болката на българите по стария блясък на тяхната армия? Някак си трепна им, че на парада мина само един хеликоптер.
Росен Плевнелиев: Но видях хиляди хора, които бяха на площада, които аплодираха своите военни и които им дадоха нова доза доверие. Българската армия в тези трудни условия се справя достойно. Народът й се доверява. Още повече, бяхме свидетели на толкова трудни ситуации – на кризи, на бедствия, на аварии, в които нашата армия спаси и човешки животи. Същевременно си даваме сметка, че нашата армия има нужда от отговорни решения, политиците трябва да гарантират спокойствие и надграждане на способностите. Говорим за модернизация. Това означава да осигурим ми съответния ресурс. Знам, че не е лесно на политиците, защото проблемите са не един и два. Но Българската армия е стратегически приоритет и това се доказа и на Консултативния съвет по национална сигурност. Въведохме и два нови принципа, много важни, които вярвам, ще подкрепят усилията за още по-достойна мисия на нашите военни като част от най-силния световен алианс от, подчертавам, отбранителен – Северноатлантическия пакт. Първо взехме решение всички инвестиции оттук нататък да бъдат за повишаване на съвместимостта на Българската армия и нейните способности с тези на съюзниците. И второ, ние взехме също принципно решение за това да увеличим парите за отбрана от 2016 година, като стъпим минимум на нивото от 2014 година и се съобразим с решението от Срещата на върха на НАТО в Уелс.

Водещ: А вие имахте ли спор с премиера Борисов за това трябва ли да се харчи за армията или не трябва?
Росен Плевнелиев: Разногласия е имало и ще има. Това е част от нормалния политически процес. Аз със сигурност съм имал разногласия с премиера в различни казуси и посоки, но също така мога да декларирам, че с премиера и не само с него, но и с всеки друг политически лидер, аз търся разбирателството. Може да имаме в различни посоки разногласия, но в крайна сметка търсим политическото съгласие и националноотговорните решения. Точно това се случи на Консултативния съвет по национална сигурност, който току що приключи. Аз се гордея, че постигнахме широко политическо съгласие в подкрепа на бъдещата модернизация на нашата армия. На премиера не му беше лесно. Да бяхте чули неговото изказване. Да бяхте чули министъра на финансите, който от една страна трябва да гарантира финансова устойчивост. България е притисната от висок дефицит, да не кажа свръх дефицит; България е притисната от фалита на четвъртата по големина банка. България тепърва трябва да взима мерки за консолидиране публичните финанси. Не е лесно на правителството. Същевременно обаче, когато е трудно, когато е несигурно, когато има рекорден брой кризи и когато ние можем да бъдем дестабилизирани отвън по различни начини, ние имаме нужда от силно послание и към нашата армия, както и към сектор „Сигурност“ като цяло, държавата застава зад тях и работи за тяхната модернизация. Очаквам и реформа в сектор „Сигурност“, пакет от 4 закони, той трябва да се случи много скоро.

Водещ: Като заговорихме за евентуалните спорове с премиера, вие смятате ли, че кабинетът прави достатъчно реформи и ги прави достатъчно категорично?
Росен Плевнелиев: Правителството даде заявка за реформи, чухме ясен ангажименти, беше разписана и програма, в която те са включени. Има и коалиционно споразумение, в което има ясен акцент за реформа. В момента се намираме в един специален момент, в който времето за подготовка на реформите вече изтича. Народът очаква реформи, има високи обществени нагласи. Ние знаем къде са проблемите и очакваме отговорни политически действие. Виждаме и широко политическо съгласие в Народното събрание, на което се радвам, и за което благодаря. Времето за предварителна подготовка изтича, в следващите месеци очакваме да видим реформи. Ако ме питате по моя оценка кои са най-вероятните реформи, които ще се случат в последните месеци бих казал: Образователната реформа е много наболяла и с висока степен на готовност. Има и широко политическо съгласие за въвеждане на дуалната система на образование и на четиристепенната система. Това може да се случи в следващите месеци и ще бъде едно национално-отговорно действие. Има нагласа и за смели действия в реформа в сектор „Сигурност“ , където пакетът от четири законопроекта трябва да минат през Народното събрание, за да може най-после прословутите тайни служби да излязат на светло и да работят по правила. Енергийната реформа има шанс да се случи. Фаза 1 приключи успешно. Виждате само няколко месеца след нейното приключване позитивните цифри на Националната енергийна компания (НЕК), но фаза 2, която е по-важна и стратегическа предстои – пълното либерализиране на пазара. Очаквам също така, и разбира се, реформи в българското правораздаване и реформи в българското здравеопазване.

Водещ: Като казвате правораздаването, вие съгласен ли сте с тезата, че съдебната реформа е „магическото ключе“, което отключва всички други и тя е най-важната, тя е приоритет?
Росен Плевнелиев: Не вярвам в магии, но много ми се иска да вярвам, че нашето общество, нашите институции ще имат силата и отговорността да гарантират справедливост за всеки в тази държави, и работещи институции за българите. А това означава система на правораздаване, която не обслужва силните на деня, а която работи независимо по съвест, и по закон. Това трябва да постигнем, и тук става въпрос не за магически, а за национално-отговорни действия, които нетърпят отлагане.

Водещ: Добре, казвате: нетърпят отлагане, вие обещахте да се отворят досиетата „КТБ“, те сега отварят ли се?
Росен Плевнелиев: Все още не се отварят. Една година, след като аз излязох с много категорично послание и реч още в 42-рото Народно събрание, в предишното Народно събрание, тогава аз казах, че ако не се отворят досиетата КТБ, подмененият преход ще продължи с още едно поколение. Една година след като апелирах към българското Народно събрание и към всички политически сили, все още виждаме като че ли предварителни действия, но не действия по същество. За мен действия по същество са да се тръгне по пътя на парите и да се гарантира, че този път българският народ няма да остане излъган. Има едно публично представяне по казуса КТБ, което силно ме притеснява и ме навежда на тревожни мисли. Днес говорим, че КТБ казуса не трябва в бъдеще да се повтаря. Не. Казусът КТБ е повторение на вече случило се ограбване на българския народ, което стана през 1997 година с кризата на българските банки. Тогава народът беше обран. Тогава всички държавни пари пак в банките, пак чрез офшорните фирми бяха ограбени и отнесени. Тогава никой не получи заслужена присъда, един лев не беше върнат. Ако сега казусът КТБ повтори вече случилото се през 1997 година, това ще бъде едно безотговорно действие на българския политически елит, който народът няма да прости.

Водещ: Кой сега бави топката, според вас?
Росен Плевнелиев: Може би аз имам очакването за по-бързи действия. Надявам се да видим отговорни, но преди всичко ефективни действия. Ще повярваме тогава, когато видим върнати пари и когато видим осъдени, но не само осъдени. Не бива да се търси само вината. Трябва да се търсят и парите.

Водещ: Ще се намерят ли?
Росен Плевнелиев: Искрено се надявам, че българските институции ще имат политическата воля и компетентността да тръгнат по пътя на парите и да ги намерят. Така действаха ирландците преди три години, така действаха в Кипър преди две години, така действаха и други държави – например Испания. Нищо ново под слънцето.

Водещ: Няколко случаи на насилие срещу деца, господин президент, поставят въпросът за обществения морал и ценностите. Толкова старомодни ли са тези теми днес?
Росен Плевнелиев: Моралът е вечен, дебата за морала също не бива да бъде оставян да затихне между ежедневието, между принизяването на човешките ценности и битуване до колата, парите, портмонето и интересите. Аз искрено вярвам, че българският политически елит, както и гражданското общество ще намерят сили в себе си, в светлината и на всичко, което виждаме с тези деца. С изключително негативният имидж, който днес имаме в Гърция и в много други държави покрай това, което се случва с български родители. Давам си сметка колко трудно и тежко е в момента, но също така съм абсолютно убеден, че истинският дебат е дебатът за ценностите. Той трябва да върви по всички нива.

Водещ: Господин президент, вие решихте ли дали ще се кандидатирате за втори мандат?
Росен Плевнелиев: Аз съжалявам, че ще ви разочаровам, но ще ви отговоря стандартно и дори донякъде ще ви прозвучи като клише, но искрено заставам зад думите си, че е рано за всякакви политически сметки, че народът ще накаже всеки, който от сега си прави калкулациите, а не работи. Вярвам, че 2015 г. трябва да бъде годината на тежки реформи, на национални отговорни действия и на никакви сметки какво ще става 2017 г. Лично аз искам да дам пример в тази посока – не мисля, не правя никакви сметки и до следващата година няма да чуете от мен по-различен отговор от този вече стандартен. 2015 г. е година на действието, а не на сметките.

Водещ: Все пак, кажете следното: вие работихте поне с 5 правителства. Не поне с 5, а с 5. 2 от тях назначихте сам. От останалите 3 с кое най-лесно работихте?
Росен Плевнелиев: Редно е народът да даде своята обективна оценка за всяко едно правителство и за всеки един държавник. За да бъда честен с вас мога да кажа, че изключвайки двете служебни правителства, които аз се гордея, че назначих и се гордея от това, което те свършиха за България, но извън тях от другите 3 правителства най-трудно ми беше с правителството на Пламен Орешарски, което определено беше едно правителство, което беше непредсказуемо и за мен беше наистина един период на сериозни изпитания и на сериозни притеснения като държавен глава. Нека да мине мандатът – тогава, със сигурност ще дадем и по-обективна оценка за всяко едно от правителствата, с което съм работил.

Водещ: Последна дума накрая: кога ще загубите търпение за реформите?
Росен Плевнелиев: Аз съм много търпелив човек. Освен това съм и инженер. Аз вярвам, че всяко едно нещо може да бъде подобрено и усилието трябва да бъде да се подобрява, а не да се разваля. Виждам проблемите във всеки един от обществените сектори. Виждам и решенията. Добронамерен съм, помагам. Зависи, разбира се, много от парламента и от правителството. И аз съм убеден, че през тази година дадените заявки за подобряване и за реформи ще намерят и своята реализация. Виждаме и първите конкретни резултати. Кога сме имали повече комисари от Европейската комисия да ни бъдат на гости, отколкото сега? Кога сме имали повече милиарди разплатени с България, отколкото в последните месеци? Кога сме имали, ако щете, и толкова смирен тон в Народното събрание, от последните няколко години? Мисля си, че това са научени уроци и се надявам 2015-та да бъде една година на стабилност и на развитие за България.

Водещ: Господин президент, благодаря Ви за това интервю.