ИНТЕРВЮТА

Президентът Росен Плевнелиев: България днес определя дневния ред на 13 държави в Югоизточна Европа

Водещ: Г-н Плевнелиев, вие сте президентът, който безспорно се възползва активно от правото си на обръщение към суверена. Последното бе за предстоящия референдум. Каква е силата на този инструмент - референдума?

Росен Плевнелиев: Гордея се, че съм първият български президент, който се ползва от своето конституционно право да инициира всенародно допитване. Смисълът е дълбок. Ние искаме да променим политическата система в България, така че да заздравим демокрацията и да решим все по-задълбочаващата се криза и проблем с доверието на гражданите към институциите. Доверието на гражданите е на критично ниско ниво и това е сериозен проблем за цялата държава. За да го решим, аз имам смелостта като държавен глава да инициирам всенародно национално допитване, от което не всички политически партии ще бъдат доволни. И на мен никак няма да ми бъде лесно, но аз вярвам, че институциите са в основата на просперитета, на справедливостта и на всяка една демокрация. Институциите, за да бъдат силни, трябва да се ползват с доверието на народа. За да имат доверие на народа – референдум. Да чуем народа и след това и да изпълним неговата воля.

Водещ: Вие прокарахте тази идея още при предишното Народно събрание, но тогава беше отхвърлена идеята. Очаквате ли сега да бъде постигнато политическо съгласие по темата?

Росен Плевнелиев: Решението на 42-то Народно събрание, което вече остана в историята, да отхвърли всенародното допитване, инициирано от държавния глава, в рамките на неговите конституционни правомощия, и на това отгоре подкрепено с над 500 000 подписа, беше скандално. Ето ви едно ясно доказателство защо доверието на хората е ниско. Практически 42-то Народно събрание отхвърли над 500 000 подписа на български граждани, отхвърли и се противопостави на конституционното право на българския държавен глава. Лично аз съжалявам много за този акт и се надявам никога повече да не се повтори. Очаквам отговорно отношение и оставам оптимист, че 43-то Народно събрание ще покаже отговорно отношение и ще задвижи процедурата така, че де можем навреме, по един икономически обоснован начин, с една добра организация, с възможност да се проведат дебати, да се организират инициативни комитети „за“ и „против“, да се чуе всеки аргумент, да има максимално подробна и всеобхватна кампания, така че хората да чуят и да могат след това да направят своя избор. Много се надявам този път да не се покаже арогантност, много се надявам този път да не се покаже политическо безсилие и партизански подход. Надявам се този път да се покаже национално отговорен подход. Да питаме народа, а той ще ни каже кое е добро и кое – лошо.

Водещ: В началото на вашия мандат 2012 г., Югоизточна Европа и Балканите бяха едно доста по-различно и по-спокойно място за живеене. Сега са много предизвикателствата – и от гледна точка на „Ислямска държава“, бежанците, това, което се случва в Украйна, това, което се случва, и напрежението в Западните Балкани. Каква е ролята на България, на страната ни в тези отношения и какви са предизвикателствата пред сигурността на страната ни, според вас, като върховен главнокомандващ?

Росен Плевнелиев: Съгласен съм с вашата констатация. На Общото събрание на Организацията на обединените нации през миналата година констатирахме, че броят на кризите в планетата е рекорден. Никога досега след края на Втората световна война не е имало толкова много кризи, както през 2014 г. За съжаление и през 2015 г. нито една от тях не се решава. Напротив – кризите се задълбочават. Също така констатираме, че имаме и нов тип кризи. Вижте „Ислямска държава“ – за пръв път се сблъскваме с феномена „чуждестранни терористични бойци“. Вижте украинската криза. За пръв път в следвоенната история на Обединена Европа ние виждаме велика сила в Европа да мести граници със сила и оръжие. Ние виждаме незаконно анексиране на нечия суверенна територия на друга държава от една велика сила – в този случай това е Русия. Всичко това ни показва, че се намираме в една критична ситуация, в една извънредно трудна и донякъде непрогнозируема ситуация. Вашата констатация е много точна и аз се съгласих с нея, че през 2012 г. беше съвсем различно, а сега, две години по-късно, практически няма нищо общо с това какво беше преди две години. Толкова са турбулентни времената, толкова бързо се променя всичко и толкова динамично, непредсказуема и трудна е ситуацията, в която се намираме. Вижте и в България – имахме терористичен акт за първи път на собствена земя. Имахме и ситуацията да налагаме санкции – нещо, което никой не си е помислял, но за съжаление също се случи. Затова искам да обобщя, като кажа, че България има важна мисия.

Вашият въпрос беше свързан не просто само с кризите по света, но и с Югоизточна Европа. България пое председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. България днес определя дневния ред на 13 държави в Югоизточна Европа. България е незаобиколим фактор. България е този партньор, който може да помогне на всяка една от държавите в Югоизточна Европа да вървят в правилната посока. България има самочувствие на Балканите. България знае как и България има позиция по всяка една от кризите и проблемите, с които ние се сблъскваме на Балканите. Гордеем се, че получихме признанието на всички държави от Югоизточна Европа именно България в този турбулентен период да поеме председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Излязохме с много силен план за действие. През следващата година ще има много и най-различни мероприятия на най-високо равнище, които ще се случат в България и в региона – енергийни форуми, форуми по сектор „Сигурност“ на най-високо равнище, във връзка с тероризма, с миграцията, с енергийните проблеми, с европейското бъдеще на държавите от Западните Балкани. Ще подходим отговорно, ще работим за мир, демокрация и развитие в региона. България е доверен партньор на всяка една от държавите. Гордеем се с отношенията, които имаме с тях.

Водещ: Вие посетихте страните от Западните Балкани – Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина. Каква е ролята на България за тяхната по-бърза интеграция към евроатлантическите ценности?

Росен Плевнелиев: България е първата държава в Европейския съюз и в света, която призна Босна и Херцеговина. България е и една от първите, която призна Косово. Това трябва да ни говори, че нашата външна политика винаги е имала ясен фокус върху случващото се на Балканите и ние не просто искаме да сме фактор, но ние сме и първите в много отношения. Моето посещение в Косово, в Албания, в Босна и Херцеговина, в Румъния, в Хърватия беше поредното доказателство за огромната репутация и добро име, с което ние се ползваме в региона. Бях първият държавен глава, поканен на официално посещение в Румъния след избора и встъпване в длъжност на новия румънски президент. Бях първият държавен глава, поканен след встъпването в длъжност на новия президент на Хърватия. Бях първият европейски държавен глава, който отиде в Босна и Херцеговина в деня, в който Европейската комисия, и с наша помощ, оповести влизането в сила на новото споразумение с Босна и Херцеговина. Всичко това има своето ясно изражение – България е амбициозна, България е високо ценен партньор за всички държави в региона.

Водещ: След нарасналото политическо напрежение в Македония в крайна сметка ще има предсрочни парламентарни избори. Какво бъдеще виждате вие за Македония по пътя й към Европейския съюз?

Росен Плевнелиев: Изключително сме загрижени за случващото се в Македония. Тук отново отговорно мога да заявя пред толкова стратегически важна за България, национално отговорна медия като Радио „Фокус“, че България беше именно тази отговорна европейска сила, която не си затвори очите за проблемите в Македония. Ние бяхме тези отговорни европейци. Спомнете си, преди три години, когато комисарят по разширяването дойде тук, в България, на посещение – именно тук, в президентската институция, ние казахме, че проблем има и Европейският съюз трябва да погледне наистина проблемите в Македония в тяхната цялост. Има проблем с една политика: „За България – или лошо, или нищо“ – вече шеста година. Има проблем с демокрацията, която очевидно в Македония виждаме, че в някои отношения по-скоро положението се влошава, отколкото се подобрява, и ние сме този отговорен европейски фактор на Балканите, който знае, че най-сигурният начин да задълбочим проблемите в една или в друга държава е да ги замитаме под масата и да си затваряме очите за тях. Най-сигурният начин да започнем да ги решаваме е да ги поставим в дневния ред на европейските институции. Именно затова България постави темата с добросъседските отношения в дневния ред на Европейския парламент, в дневния ред на Съвета на Европа и в дневния ред на Европейската комисия. Темата с уроците от историята, темата с фалшификацията на историята, която по този начин създава предпоставки за бъдещи кризи, защото просто едно младо поколение – като пример това днес в Македония - би могло да не получи пълната картина за истината за историята такава, каквато е, което, знаем много добре от всички уроци, които научихме в миналото, че половинчатата истина, манипулираната истина е предпоставка за проблеми. Ние трябва да бъдем честни към следващото поколение и да кажем истината – кой цар е български и кой е македонски. Докъде го докарахме? Цар Самуил, един велик български цар. Толкова се гордеем, че ще открием статуя на един велик в своята трагичност български цар, който е отстоявал преди 1000 години каузата на българския народ и на неговите битки в един кръстопът на цивилизации, стратегическо местоположение – такова, каквото нашата държава има. И ето, виждате – великият български цар Самуил бе обявен за македонец и за македонски цар. Не бива да го казваме с насмешка. Трябва да го кажем с отговорното отношение, че историята не бива да се манипулира и всеки от нас трябва да допринесе за това.

Водещ: Свидетели сме, че отношението на Русия към България се промени, до известна степен в негативна посока. Коментарите в руските медии са, че България, която едва оцелява, се опитва да бъде водеща в интеграцията на Западните Балкани. Не смятате ли, че с подобно поведение Русия рискува да изгуби едно традиционно добро отношение на българския народ към нея?

Росен Плевнелиев: Разбира се, че България има своя стратегически интерес на Балканите и ние ще го отстояваме и ще продължаваме да бъдем много активни в региона. Това е очакването и на всички държави от Западните Балкани. Те се радват на своето приятелство, на своето партньорство с България и приветстват активната позиция на България в подкрепа на тяхното европейско развитие. Мога също така да гарантирам, че българската политика към Русия не е променена – тя е принципна и тя се базира на общоевропейския консенсус за върховенството на закона и за неприкосновеността на границите и за правото на всеки един народ, независимо дали това е украинският народ или народът, на която и да било държава на планетата, сам, при честни избори, да реши своето бъдеще. От тази гледна точка нашата позиция е прозрачна. Тя се ползва с изключителна подкрепа в европейски контекст и по света и България получава много адмирации. България получава и има много приятели по света заради своята принципна позиция. И тук не става въпрос дали държавата, която е нарушила принципите на върховенството на закона и всички споразумения и принципи, които бяха въведени в Европа след Втората световна война – дали говорим за Парижките принципи, дали говорим за Хелзинкския акт, дали говорим за Будапещенския меморандум – това са основополагащи документи, които гарантират върховенството на закона в Европа, които бяха, за съжаление, неспазени от Русия. И тук България казва нещо много елементарно: независимо дали е Русия, дали е Америка, която и да е държава по света – ние се противопоставяме на неспазването на върховенството на закона, ние се противопоставяме на опити Европа да бъде върната обратно в едни погрешни политики на сфери на влияние между великите сили, защото от това Балканите много са страдали. В моята реч, когато поехме председателството преди две седмици в Тирана на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, аз посочих категорично и ясно българската позиция. Ние не искаме границите на Балканите да се местят повече. Ние искаме границите да падат. Ние работим за интеграция, ние работим за свързаност, ние работим за върховенство на закона, ние работим за суверенното право на всеки народ да прецени своето бъдеще, своята ценностна система, своето обществено устройство и се противопоставяме в рамките на европейския консенсус на всеки, който принизява върховенството на закона и го поставя под риск.

Интервю на Любомира Николова и Албена Иванова