ИНТЕРВЮТА

Вицепрезидентът Маргарита Попова: Укрепването на правосъдието е дълга работа за грамотни хора

- Г-жо Вицепрезидент, новият политически сезон стартира в дните, когато празнуваме Съединението и Независимостта на България. Това съвпадение сигурно е случайно, но не буди ли размисъл?

- Има преломни моменти в националната ни история, които във фокус събират епохи. Не просто дати от историческия ни календар, а отражение на дълбоки трансформационни процеси, направлявани и вещо, и вероломно в продължение на столетия и оставили до днес последици с болезнени усещания за вечните интереси на империите на Балканите – нашият дом в Европа. Отбелязваме тези събития с механично повтарян церемониал. А напоследък, за огромно съжаление, и със страх - да не би да поставим националните ни тежнения и интереси пред евроатлантическите.

- Права сте. Едно твърде жалко, страхливо внимание прозира в някои речи на държавници и репортажи по случай националните празници на България – да не засегнем с националната си гордост някого.

- Съединението, Независимостта, национално-обединителните борби в началото на 20-то столетие, както и последвалите ги войни, вкл. Студената война, са последици от тежки исторически несправедливости. По тези въпроси разсъждават немалко хора, които милеят за България и са посветени в европейските и световните дела. Родолюбци, интелектуалци и учени размишляват за поуките от историята. Те знаят колко е голяма ползата за човешкия напредък, когато жизнеспособни национални общности участват като равноправен политически субект в голямата политика и отстояват пламенно специфичните си национални интереси.

Имаме достолепен и миролюбив народ. Копнеем за политически, икономически и културен напредък. Народът ни търси правдата. Кое тогава може да попречи на националното ни единение и преуспяване?

- Труден въпрос, който опира и до външната политика на България. Само че разговорите за нея напоследък се водят като при Дядо Вазов в Ганковото кафене: Русия ли е добрата или Америка?

- Историческият прогрес не е връщане в миналото. Той е в извличането на поуките от него и в умението да поставяме живи въпроси от съдбовно значение за националната ни сигурност, за човешкото ни достойнство и за самочувствието на народа ни. Имаме безценен национален капитал от учени, хора на духа и мисълта. Глобалната политика има лостове, с които да покажем самочувствието на България на политическата сцена.

- Как? Къде е нашата стратегия – национална, регионална, в рамките на ЕС?

- Мое мнение е, че пропуснахме шансове да бъдем фактор в международната политика в региона. От години дипломацията ни не прави ярки заявки да бъде партньор. А бъдещето е на партньорските общества. Липсват инициативи, които да направят региона видим, със специфичните му проблеми и интереси. За какво е тогава съюзното членство? Да пригласяме васално? Или враждебно?

- Или, както е прието да се казва, „дисциплинирано, лоялно, интегритетно“?

- Лидерска роля в регионалните политики би издигнала авторитета на държавата и самочувствието на народа ни. Граничното ни положение между Запада и Изтока дава възможност за значими политики в областта на културните традиции, интеркултурния диалог, икономическия просперитет. На Балканите не можем да напредваме без обща специфична регионална политика. Политиката на механично приобщаване към един силен на деня и обругаването на друг е политически примитивно и не заслужава уважение. Светът е сложно преплетен и динамичен. Животът изисква лидерство, подплатено с висока образованост, култура , размах. Нов тип гъвкава и просветена политика в региона е още по-нужна и поради, по мое мнение, недалновидното и тактически погрешно бюрократично решение на Съюза да обяви, че в следващите 5 години нови членове няма да бъдат приети. Динамиката, с която се развива животът днес в съседни на Стария континент земи, хаосът и разрухата правят подобни изявления и планове направо изумителни.

- Бежанската вълна?

- Картината с кервани от хора - жени с пеленачета на ръце, изгубени деца, възрастни и болни, не ми дава покой. Още през лятото на 2013 г. отправих апел за човешка съпричастност, добра дума и щедрост към страдащите от ужасите на войната и насилието. По инициатива на екипа ми се проведоха срещи с всички институции заедно с представителя на Върховния комисар за бежанците към ООН у нас. Дадохме подкрепа на правителството - да се окопити и превъзмогне първоначалното стъписване. И днес заедно изпращаме сигнал навън, че сме готови да сътрудничим за решаването на очерталите се още преди години тежки проблеми. Не подценяваме претенциите на сънародниците ни за сигурност и спокойствие. Предупредихме за опасността от трафик на хора, наркотици, оръжие, тероризъм.

- Подкрепяте ли призивите по тази тема да бъде свикан Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС)?

- Животът ни поднася ситуации така, че се налага КСНС да работи едва ли не като постоянно действащ орган. В Европа днес цари объркване и хаос. Вълни от огромни човешки маси трасираха пътища по суша у съседите ни и у нас в посока към богатата Западна и Северна Европа. Старите демокрации инстинктивно посегнаха за спасение към познатия рефрен за ценностите. Но заедно с това формулираха понятия като „Балкански път“, „сигурни държави на Балканите“. Обща съюзна политика за убежището няма. Съгласие за разпределяне на квоти няма. Чиновници броят срокове за обработване на документи. Докато сърдечни хора отварят домовете си да приютят страдалци, други сочат обратния път, а Дъблин отсича: “Да се справя периферията“. Шенген не е Шенген. Една след друга никнат телени огради. Според едни – това е падение, според други – частично спасение. Светът на мечтаната справедливост рухва пред очите ни.

- Но политиката не е работа за мечтатели, нали?

- Сривът на човешките ценности, смаляването на духовното, алчността, цинизмът в политиката докараха света до безпрецедентна икономическа и финансова криза. Неглижирането на закона и морала опустошиха цели социални системи, атакувани успешно от крупни международни престъпни структури. Безотказно действат безброй корупционни механизми. Кога от политическите елити чухме, че кризата в морала и безнаказаността доведоха до страданията на милиони?! Приличието, правилата, образованието на децата, сигурността, са все въпроси, които трябва да ни сплотят. Но ние не питаме народа за тях.

- Наближават изборите с референдума на президента, за който ще похарчим милиони, както разбираме. Струва ли си, само за да ни попитат дали искаме да гласуваме по компютър?

- Ако нещата са на мястото си, когато пита държавен глава, олицетворяващ единството на нацията, изобщо не бива да е възможен въпрос „струва ли си“. Струва си да знаеш кога какво да питаш.

- В първия ден след голямата ваканция депутатите заеха работните си места под обстрел от домати и призиви с гайди: да оправят съдебната реформа, за да се оправим. Как ви се струва това?

- Това не са новости в демократичния дизайн, предназначен за парламентарния порядък. Укрепването на правосъдието наистина е важно. Но е въпрос на дълготрайна национална политика, поверена в ръцете на грамотни хора. Дълга работа за грамотни! Дълбоките социални неравенства, бедността, несигурността за утрешния ден не са диагноза само за органите на правосъдието. Обновлението в която и да е сфера на живота означава трансформации в различни структури, но и в мисленето.

- Мнозина смятат, че е нужен нов Наказателен кодекс. Но други се питат: защо ни е НК, като си имаме Бойко Борисов? Той нарежда да арестуват крадеца Яро, да спрат кражбите в бензиностанциите и т.н. Без негова заповед нищо не става?

- Да се фокусираме върху важния въпрос за наказателния закон през тази закачка с разделението на властите и през конкретните случаи, които генерират обществено неодобрение. През 2010 г. като министър на правосъдието предложих и правителството прие актуализирана Концепция за наказателна политика, въз основа на която авторитетни учени и магистрати започнаха работа по нов НК. Два бяха основните мотиви – да се систематизират престъпленията с обновления, където е необходимо и да се определят видове наказания в справедливи размери. Още тогава заявихме, че действащият НК не е негоден за работа. Той не може да бъде сочен като единствена пречка за справедливо правосъдие. Напротив – Общата част на кодекса има достойнства, базирани на достижения на наказателната ни наука и практика, на които други модерни демокрации може да завидят. Предпазихме обществото да не очаква нечувани новости, а по-скоро модерен консерватизъм. Жалко, че не бе проявена воля, за да имаме днес обновен закон. И да престанем с неоправдани и конюнктурни промени, които по-скоро служат за социален отдушник на политиците, или прикриват управленска немощ.

- Принцип на съдебната реформа у нас е да не се променя нищо, но шумно, написа неотдавна в анализ един млад юрист, завършил във Франция.

- Като министър видях как модерните демокрации пазят наказателноправната си традиция. В нея се оглеждат националните особености, вкоренени в манталитета на народите. Видях с какъв интерес слушаха за нашия опит – на държавите от Югоизточна Европа, когато обсъждахме регламенти за жертвите от престъпления и за обвиняемите с безкрайните им права. Изпитах професионално удовлетворение и чувство за национално достойнство. Исках да разберат, че нашите прозрения са не по-малко ценни за бъдещето на Европа. Напротив. Тогава никой не нареждаше как да си променяме основния закон, Наказателния кодекс. Говорехме за обновление в мисленето, за единение, за каузи. И че няма значение дали някой еврочиновник е прочел на английски пореден наш проектозакон, ако преди това самите ние не сме го прочели и обмислили на български език - с всичките тънкости, тайни и богатства на речта ни.

- Като юрист и държавник как оценявате т.нар. исторически компромис за промените в Конституцията?

- В политиката чудеса не се случват без живот в реалността. Мисля, щеше да е по-добре да имахме предварително широко съгласие за промени в основния закон на базата на задълбочен дебат, анализи и очаквани резултати. Претенциите за фундаментални промени не може да се приравняват към призиви за кризисна мобилизация. Никоя реформа не е част от заглавие на политическа формация и само нейна задача. Трансформациите в живота ни зависят от всички нас. Те са за всички.

- Дали разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две е ключът към справедливото правораздаване?

- Как да разделим ВСС? Няма единен отговор и в Народното събрание. Затова питат Конституционния съд. Едно е сигурно - когато се предлагат промени в Конституцията – фундамента на държавността, обезателно е нужно широко съгласие и дълбока убеденост. Искат КС да тълкува. Какво да тълкува - духа на конституцията ли, който е заложен и в разпоредбите на раздела за съдебната власт, и в раздела за промени на основния ни закон? Духът е ясен – голямо превъзходство на избраните от гилдиите и ограничено политическо присъствие във ВСС. А вижте аритметиката в планираните две камари на съвета – тя не е в полза на прокурорската камара, нито дори на тази на съдиите. Какво тогава да тълкуват?!

- След коя поред реформа ще видим невижданото: ефективни присъди срещу крадливи политици, корумпирани магистрати и рецидивисти, които грабят като кърджалии по селата?

- В подготовката и почтеността на кадрите е истинската причина за несполуките в правосъдието. Върнете лентата и вижте колко дела, включително за корупция, бяха внесени в съда с обвинения. Няма осъдени. Една законова промяна и отлична да е като замисъл и правна техника, приложена превратно, не струва.

Между доброто и злото побеждава, което избереш. Но не избираме доброто, за да не изтървем „живота“ или за да не изглеждаме будали. Има го във всяка власт и професия. За по-сигурно понякога изброените във вашия въпрос политици, магистрати и крадци обединяват усилията си. Така си самоограбваме и селата, и градовете, и душите.

Интервю на Анна Заркова