ИНТЕРВЮТА

2016-02-01 17:30:00

Интервю на президента Росен Плевнелиев за Bloomberg TV Bulgaria - II част

Ганиела Ангелова: И значи стигаме до извода, че не се разпределят правилно парите.

Росен Плевнелиев: Въпросът е, първо, как се разпределят парите, зависи от Народното събрание. В бюджета е посочено ясно. Аз мога да ви посоча големите суми.

Ганиела Ангелова: Тогава защо не стигат парите?

Росен Плевнелиев: Прекрасен въпрос. Давам пример. През далечната 1998 г. парите за здравеопазване в България са 1 млрд,, сега са 3,5 млрд. В далечната 1998 г. парите за образование са 1 млрд., сега са 3,5 млрд. Три и половина пъти повече. И никой не е доволен. Как се получава така, че ние днес наливаме 3,5 пъти повече пари и аз ще поспоря леко с Вас по тази тема. Защото хората казват, че парите ни са малко, аз казвам, че парите са достатъчно, но не се управляват съответно по най-ефективния начин. Отново пример за здравеопазване – 1 млрд. 1998 г., сега сме 3,5 млрд. Кой е по-доволен? Как е станало така, след като наливаме 3,5 пъти повече пари, че народът да каже: имаме прогрес, нашето здравеопазване върви напред, но не го казва. Тоест, ние управляваме 3,5 повече пари по един неефективен начин. Какво трябва да се направи? Ето, това е голямата тема.

Същото е в енергетиката, същото е във всички останали сектори – реформи, но и това само по себе си не е достатъчно. Но всяка реформа трябва да започне с две големи неща, които днес в България са и големият проблем. Едното голямо нещо е институции, които са обърнати с лице към гражданите и са ефективни.

Ганиела Ангелова: И гражданите да си върнат доверието в институциите.

Росен Плевнелиев: Точно така. Няма как да станем богата държава, няма как, ако нямаме работещи институции. Просто няма такова упражнение.  В света има само два типа богати държави – едните, които газ, петрол, нефт, ние нямаме, другите, които са още по-богати от тях, още по-развити от тях, още по-културни, още по-интелигентни, още по-щастливи, са тези, които нямат газ, петрол и нефт, но имат работещи институции, които гарантират правилата за всички. Ако българският енергиен регулатор, ако българският финансов регулатор, ако българският медиен регулатор работят така, както работят във всяка една развита европейска държава, вие ще видите много повече инвестиции, много повече доверие на гражданите. Така че, голямата тема е институции, които обслужват не олигарсите, а обслужват гражданите. Институции, които не замитат, така че уж има някакви правила, обаче всъщност ние сме достатъчно креативни. Напротив, институции, които с желязна воля налагат правилата.

Едната голяма тема, по която във всеки един закон, във всяка една реформа трябва много да се мисли и да се надгражда, е институции. И втората голяма тема, това е прозрачност, но и прогнозируемост. Искам да направя разликата между двете неща. Прозрачност – да. Прозрачност на обществените поръчки. 2016-а е решителна за това. Длъжни сме да „вкарваме“ много повече прозрачност. И тук – електронно правителство, електронно здравеопазване, електронно…, колкото може, повече регистри, колкото може – повече информация. Не подценявайте гражданите. Тяхното доверие ще се върне тогава, когато им дадем възможност сами да решат за себе си кое е добро и кое е лошо и къде държавата е успяла. Това минава най-малкото през уважението към гражданите. Не да замитаме информацията и да не им я даваме, а точно обратното – да им я дадем, а те ще решат.

Но по-голямата тема за мен и за българската икономика е за прогнозируемостта. Едно е да си прозрачен, съвсем друго е да си прогнозируем.

Ганиела Ангелова: Изключително важно е за бизнеса. Да се върнем на институциите и на президентската институция. С Маргарита Попова в последно време виждаме Вашите различни гледни точки, не само на отчета, което беше вече ясно и категорично. Кога почнахте за гледате в различни посоки? Още от първия ден или с течение на времето, защото, съгласете се, ако направим един по-общ поглед след 1989 г., може би няма президентска двойка, която да е завършила с гледане в една посока.

Росен Плевнелиев: На това ни учи историята и това, което Вие казвате, е абсолютен факт. Така е. Нагледали сме се също така и в миналото на много по-сериозни противоречия между президентските двойки, че и на предварително хвърлени оставки и на много сериозно напрежение. Ще го кажа много ясно. Да, с течение на времето, ние сме вече накрая на четвъртия мандат, съвсем нормално е различията да започнат да се открояват много ясно. Кога започнаха те? Вероятно покрай назначаването на Орешарски, избирането на Орешарски за министър-председател на България. Нека все пак си припомним, че тогава като държавен глава аз имах много принципна позиция и свалих доверието си от министър-председателя Орешарски и от председателите на двете парламентарно представени политически сили, които го подкрепяха, г-н Станишев и г-н Местан. Пред целия народ конкретно, ясно обясних за един акт на висше задкулисие в държавата.

Същевременно нека да си припомним, че аз снех доверието си от правителството на Орешарски, но Маргарита Попова работеше добре с това правителство. Оттам започнаха немалко разлики. Беше създадена комисия за импийчмънт на държавния глава в парламента, което беше висш акт на противоконституционност и на тотално нарушаване на законите в държавата. И там имаше едни изказвания на г-жа Попова, интересни, от тази гледна точка. И отново аз се почувствах сам, защото имах принципната позиция, че не бива Конституцията да се прегазва по този начин.

Разбира се, всичко свързано с протести, които се организираха тук, отвън, които искаха оставката на държавния глава. Същевременно вицепрезидентът не успя и не можа да се разграничи от тези протести, няма да давам оценка за тях, защото аз уважавам правото на всеки един българин да протестира, но все пак народът изработи своята обективна оценка какви бяха тези протести, какво постигнаха, а и след това г-н Бареков дойде лично тук, в президентската институция, и направи едно интересно изказване от гледна точка на миналото и неговата собствена оценка. Поиска и извинение от мен, поиска я публично, но все пак тогава вие видяхте едни по-различни позиции.

Ще го кажа много ясно. Вижте, в крайна сметка различията са някаква форма на богатство. Аз съм много толерантен човек, аз съм много търпелив човек. Аз съм посветен на институциите и на развитието на демокрацията в България. Аз съм добронамерен. Не вярвам в ударите под масата, но вярвам в аргументите на масата. Това искам да чуя, това очаквам да видя и със своето търпение и добронамереност съм посветен на тази институция.

Българският народ не очаква от президента и от вицепрезидента да се разделят по един скандален начин. Той не очаква от тях да бъдат и еднакви. Съвсем нормално е да имат и различни позиции.

Ганиела Ангелова: Но не и коренно различни.

Росен Плевнелиев: Това го оставям на народа. Той ще прецени. Има достатъчно политолози, социолози, студенти, млади хора. Те ще преценят кой как е действал в тези години. Мога да уверя, чрез уважаемата медия, българския народ, че и до последния ден за мен институционалната култура ще вее това знаме на много високо ниво, защото това ни липсва, много ни липсва. Ако нашите институции работят прозрачно, ефективно и със самочувствие да защитават националния интерес и правилно избраната европейска посока на България, ние ще стигнем много далеч. По-малко раздяла, въпреки че е съвсем нормално да има различие. Едно е различие, друго е раздяла. Аз залагам на различията и на това от различията да се ражда едно многообразие.

Ганиела Ангелова: В този ред на мисли, ако имате мотивация, ако решите за втори мандат, ще търсите ли друг партньор в президентството.

Росен Плевнелиев: И на този въпрос е рано да отговоря. Има време.

Ганиела Ангелова: Мислите ли по въпроса тогава.

Росен Плевнелиев: Има време. Разбира се, всеки държавен глава, всеки политик в България прави своите изводи, но отвъд сметките на един или друг е суверенът, народът. Всеки един политик трябва да може не само да се вживява в ролята на говорител на народа, ами да го чува. Като го чуе, че и да действа. И затова ще го кажа – нека да видим. Към средата на 2016 г. всичко може да е различно. Ами ако съдебната реформа се провали, къде ще бъдем тогава в очите на народа?

Ганиела Ангелова: И в очите на Европа. Вие го казахте по-рано в нашия разговор.

Росен Плевнелиев: И в очите на нашите европейски партньори. Защото националният интерес е защитен единствено и само в рамките на достойното семейство на европейските народи.

Ганиела Ангелова: Казахте, и ми прави впечатление напоследък все по-често казвате, в тази ситуация бях сам, в онази бях сам, сам, сам и сам. Чувствате ли се предаден? Силна дума използвам, но нарочно я използвах.

Росен Плевнелиев: Да, силна дума е, точно така. Вижте, все още уча много от това кое е добро и кое е лошо в политиката. Все още нямам обяснения за много от действията на някои български политици и мога да посоча примери. Но от друга гледна точка самият аз не се променям. Тоест, спя спокойно с това, което правя. Добронамерен съм. Търся смисъла. Аз съм президент, но аз съм и инженер. Искам, като пипна нещо, да го оправя. Не мога да развалям и няма да спя спокойно от това. Знам, че големият смисъл на човешкия живот, за мен, е в това да има съзидание, да има добронамереност, да има добротворчество и много смирение.

Същевременно обаче не всички политици са еднакви и, разбира се, народът избира своите политици. Избрали са си такъв президент, такъв съм аз. Затова наистина аз ще преценя, когато дойде времето. За да бъда коректен към народа, ще преценя, ще изляза и ще кажа. Същевременно обаче знам едно. Не декларациите, не сметките, а реално свършената работа е най-важна. И за 2016 г. аз имам изключително амбициозна програма за вършене. Рекорден брой външнополитически посещения, рекорден брой посещения на световни политици в България, реформи, много, много смислена работа за България.

Ганиела Ангелова: Критиките срещу Вас. С коя от критиките най-не сте съгласен и можете да я оборите.

Росен Плевнелиев: Говори се, че съм назначен президент. Това не мога да приема по никакъв начин. Най-елементарната сметка показва, че когато аз получих подкрепата на политическа партия ГЕРБ, за което благодаря, тогава на тези избори, ние имахме избори две в едно и имаше в един и същи ден, в едни и същи избирателни секции и двата избора: за президент и за местни избори, политическа партия ГЕРБ получи един милион гласа на местните избори, в същия този ден президентът Плевнелиев получи 1 750 000 гласа. Това означава, че аз добавих голяма стойност. Това означава, че аз съм назначен, но не от политическа партия ГЕРБ, а от народа и аз служа на народа. И това е добре да се знае.

Също така не мога да приема критиките, че българската външна политика е слаба, че българската външна политика е по-скоро безхарактерна, че ние не знаем какво искаме да постигнем. Ако започнем тази тема с Вас, наистина няма да ни стигне още едно интервю. Но ще посоча, че никога България не е стояла толкова добре в Европа. Никога не е имало такъв рекорден брой европейски политици, които да го заявят в прав текст. Никога България не е стояла толкова добре на Балканите. Никога нашият експорт не е бил толкова мощен, защото растежът от 2,8 % се дължи преди всичко на експорта, който дръпна с 12 % напред, но това пък се дължи и на българската външна политика.

И ако някои говореха за икономизация на външната политика, тя вече се и случва. Ще дам само пример. Търговията между България и Турция от моето посещение в Турция досега се умножи по две. Търговията между България и Китай от моето държавно, най-висше посещение в Китай, за тези две години се е увеличила с 60 %. Търговията с Германия, да, аз имам рекорден брой посещение в България. Аз ходя в Германия досега за четири години десет пъти. И не се срамувам от нито едно от тези посещения, защото при всяко мое посещение съм договарял по няколко фабрики и отваряме по няколко фабрики на годината в България. И при всяко едно мое посещение ние сме разширявали оборота така, че Германия днес с огромен рекорд напред е най-големият пазар на България. Не кой да е, а Германия. И ние се учим от най-добрите и търгуваме в рекорден обем с най-добрите.

Постигаме много, но разбира се отново ще обобщя. Трябват последователни действия и трябват институции. Едно е президентът да отвори вратата, съвсем друго е кой ще мине през нея, как ще мине през нея.

Ганиела Ангелова: Говорим за институции. Диалогът с „Дондуков“ 1.

Росен Плевнелиев: Добър. Мога да кажа, че с министър-председателя се събираме на всеки две седмици. Пием по едно кафе, обсъждаме важните теми. И с него сме различни, но имаме много коректни, бих казал, мъжки отношения. Аз мисля, че ще продължи да бъде така и нататък.

Ганиела Ангелова: За какво последно говорихте? Обсъждахте ли да речем предстоящия президентски вот.

Росен Плевнелиев: Последната ни среща с него беше преди няколко дни и тя разбира се обхваща много широка палитра от теми. Но ето, ще бъда откровен и ще разкажа за тази среща. Обсъдихме съдебната реформа, ясните действия на правителството в следващите месеци. Аз съм този, който говори директно с европейските партньори, мога да вдигна телефона на всеки. Аз ще го кажа нескромно, но за мен европейската политика не е външна политика. За мен, като човек, който е живял дълги години в Европа, говори езиците, разбира ги от половин дума, познава ги като никой друг, за мен европейската политика е, това е моето семейство. Аз ги познавам много добре и те ме знаят много добре. Мога да се обадя на Меркел, на Жан-Клод Юнкер, на когото трябва, когато трябва. Ще получа разговор с тях в рамките на 30 минути моментално. Но аз трябва да знам, че ние сме в една посока с правителството.

Обсъдихме приоритетите. Това беше нашата последна среща. Съдебна реформа – да, ускоряване от март месец до юни месец, тотален приоритет. Говорихме и за референдума. И се радвам, че това е едно изпълнено обещание. Политическа партия ГЕРБ застана зад референдума и ние сме свидетели на едно историческо решение, за което аз благодаря. Благодаря, защото Народното събрание свърши едно смислено дело и даде път на пряката демокрация и на електронното гласуване.

Разбира се, говорихме с него и по въпроси, свързани с предстоящи външнополитически инициативи както на министър-председателя, така и на президента. Аз имам много силна, изключително амбициозна външнополитическа програма и искам министър-председателят и президентът да съгласуват, защото само заедно ние можем да бъдем ефективни. Той ще отиде на Европейски съвет, ще каже едно. Аз ще отида от най-високата трибуна преди два дни в Европейския парламент, ще кажа друго. Но е добре българските държавници да имат общи послания, говорят на един език. Това отеква силно.

Ганиела Ангелова: А разминаванията къде са?

Росен Плевнелиев: Разбира се, че имаме разминавания. Аз разбирам, че министър-председателят има много тежък дневен ред, че той трябва да балансира всеки ден между хиляди проблеми. Разбирам, че той си говори по телефона с всеки и разбирам, че той трябва да обърне внимание на всеки. Защото все пак министър-председателят е, да го кажа така, висшият изпълнителен орган. Същевременно, като президент, аз не следвам този подход, аз съм по-различен, което не означава, че не се допълваме взаимно. Тоест, за мен количеството проведени разговори на ден, количеството проведени срещи на ден не е толкова важно, колкото това да имаме стратегически приоритети, да имаме смислени приоритети, да знаем накъде сме тръгнали, ама не от днес за утре, а от днес до 2030 г. И по тези неща аз да следя, че има напредък и развитие, независимо кой е на власт.

Президентската институция в България е добре скроена. Когато правих своята кампания, не пожелах допълнителни права за българския държавен глава и държа на думата си. Мога да направя разликата днес на европейската сцена между президентите, които се избират от парламента и президентите, които се избират от народа. Разликата е голяма. Това, че българският президент се избира от народа е голям плюс и едно визионерско действие на тези, които са правили нашата конституция. Това е добре. Президентът има силен глас. Той може да задава посоката. Аз това правя. Задавам посоката и за модернизация, и за реформи в енергетиката, и съдебната реформа. Министър-председателят върши изпълнителната работа и това е нормално.

Ганиела Ангелова: Казахте президентска кампания. Ако сега да речем сте в такава кампания и си представяме, че сте се решили за втори мандат, какъв ще бъде слоганът Ви, прима виста.

Росен Плевнелиев: Знаете ли, че този слоган, който аз си измислих и си пожелах, който е символ на президента, но и на инженера – „Градим модерна България“, слоганът от 2011 г., няма да ме изостави по никакъв начин. Вижте, аз вярвам в градежа. Вярвам в това, ще го кажа много отговорно, вярвам в последователните усилия на всеки българин, на неговото място, ден след ден да бъде по-добър, да бъде по-квалифициран. Ако щете, да бъде и по-отворен към света и по-успешен. Зависи от всеки един от нас. Да надгражда в собствения си живот, а да не разваля. Да постига собствените си цели, които той ще зададе. И затова като човек, който не вярва, че нито една революция е успяла в дългосрочен успех, революциите краткосрочно са извършвали промени в обществата, но дългосрочно устойчивият прогрес не се дължи на тях. Устойчивият прогрес се дължи на съзнателното действие на всеки един да подобрява, да се развива.

Притеснявам се от скандалите, притеснявам се от отнемането на мотивацията на хората именно да се усъвършенстват, да си повярват, че могат повече. Всеки ден ни заливат с това, че не можем, че не знаем, че нямаме план, че нямаме идеал, че нямаме посока и ще го кажа ясно – това е съзнателно действие на българската олигархия и контролираните от нея медийни империи. Това е съзнателно действие на 10 800 ченгета, агенти на Държавна сигурност, които продължават да бъдат навсякъде около нас. Чуйте ги, те с това ни заливат. Те казват – нямаме идеал, не можем, не знаем, няма прогрес, няма развитие.

Ганиела Ангелова: Е, тогава една скобичка, съвсем кратки да бъдем, кога най-накрая ще свършим темата с досиетата, ще отворим досиетата докрай, за да не остава съмнението?

Росен Плевнелиев: Трябва да го направим това. Дължим го на българския народ. Ако ние не сложим комунизма, Държавна сигурност, тоталитарния режим и неговите слуги и институции по един коректен, обективен начин в историята и в учебниците, с доброто, но и с лошото, с истината за този режим, ние рискуваме децата ни нищо да не разберат от това. А това е заявка подобни престъпни режими да се върнат.

Ганиела Ангелова: Има ли такава опасност?

Росен Плевнелиев: Винаги има такава опасност. Винаги има опасност от ненаучените уроци от историята. Аз виждам такава опасност и на европейската сцена със страшна сила. Вие днес виждате в Европа министър-председатели, които казват, че не искат да имат нито един мюсюлманин в държавите си. Вие днес виждате министър-председатели в Европа, които казват – моята нация трябва да е чиста. Вие виждате днес в други държави, членки на Европейския съюз, че на бежанци се слагат печати с номера. И това са ненаучени уроци от историята много страшни. Вие виждате днес национализъм, популизъм, които със страшна сила набират скорост в Европа.

Ганиела Ангелова: И в кратко време.

Росен Плевнелиев: Още по-страшно. И затова, ако ние не надграждаме, ако ние не сме честни в обществените поръчки, но и в историята, ние рискуваме младото поколение, следващите поколения на България да не се поучат от нашите грешки, което означава, че историята може да се повтори.

Ганиела Ангелова: Мястото и ролята на България в сложната геополитическа ситуация какво е днес?

Росен Плевнелиев: България днес стои много добре във външнополитически аспект и докато аз съм президент, ще държа много на принципната, ясна и добре артикулирана и изразена позиция на България. Ние не се крием и не стоим в ъгъла, за да бъдем една част от декора на която и да било европейска институция, конференция или конгрес. България има позиция. Никога досега българският президент не е бил толкова много канен, казвам го с доза скромност, но от време на време трябва и да посочваме тези неща.

Разбирате ли, ние отказваме събития от европейско значение, защото не можем да ги включим в графика. Само преди няколко месеца аз бях на Първия глобален берлински форум, ключов говорител. Бях в ООН, най-високата трибуна, но не веднъж, три пъти в рамките на няколко дни. Българският държавен глава беше канен и търсен. Бях един от ключовите говорители на Конференцията по климата, на Конференцията по устойчивото развитие. България е търсена навсякъде.

Ето сега Четвъртият глобален форум в Баку, рекорден брой посещения, но Вашият въпрос. Светът днес е много непредсказуем. Никога не е било така. Глобалните сили, но и регионалните сили са в жестока конкуренция, донякъде и в сблъсък помежду си. Вие виждате, че в една Сирия ние имаме жесток сблъсък на регионални сили, Саудитска Арабия, Иран, Турция и други. Вие виждате, че САЩ отказват вече да бъдат световния полицай, да се намесват във всеки един проблем и това е разбираема политика на президента Обама.

Вие виждате как Европейският съюз е все още слаб и неконсолидиран по отношение на своя огромен потенциал да бъде глобална сила, тъй като ние сме най-голямата икономика на планетата. Ние сме най-голямото пространство за човешки права, свободи и демокрация на планетата. Ние имаме в ръцете си уникален проект за мир, който никой друг няма. Това е Европейският съюз. Но днес, за съжаление, има много съмнения в нашата визия, в нашия план и те трябва да получат нова доза…

Ганиела Ангелова: Съмнение за бъдещето на Европейския съюз. Знаете какво прави Камерън.

Росен Плевнелиев: Всичкото това на куп днес се случва пред очите ни със страшна скорост Светът се променя. Геополитическите баланси са изцяло различни. Геополитическото противопоставяне, което виждаме, което е рекордно, донякъде е и поредното доказателство, че геополитическите баланси се променят. Тоест, да го кажа много ясно, всеки заявява претенциите си в бъдещия ред и в неговото разпределение. Убеден съм, че след тези бурни времена на рекорден брой кризи светът ще намери своя нов баланс. Но дотогава има още доста време. Има поне още няколко години.

Ганиела Ангелова: Какво е бъдещето на Европейския съюз и респективно бъдещето на България в Европейския съюз?

Росен Плевнелиев: Ще кажа първо много ясно, че България извън Европейския съюз няма бъдеще на демокрация и на просперираща икономика. Българският национален идеал е дефиниран от Васил Левски, от революционерите и от будителите на България и той е свързан с европейското развитие на България. От тази гледна точка, когато днес Русия и Турция се сблъскват, моят съвет към всички български политически лидери е да не търсят безумни и невъзможни комбинации между едната и другата държава и баланси, които ние не трябва да търсим. Те трябва да се държат много просто. Ние сме европейци. Ние трябва да се държим като европейци. Нашият национален интерес не бива да бъде диктуван от София на Изток. Нашият национален интерес е да бъдем европейци и да се държим като такива.

Като държавен глава аз така действам. И това означава, независимо за коя криза да става въпрос, България трябва да дефинира своя национален интерес, който е да осъществим великото дело на нашите революционери, будители и Апостола на свободата за чиста и свята република и достойното място на България сред европейските народи. Същевременно обаче това е нашият национален интерес. Той е гарантиран и е дефиниран от поколения български революционери и будители. Но си спомнете какви тотални предателства сме видели в историята, като например българския комунистически режим, който щеше да ни завещае и да ни закрие като 16-а република на Съветския съюз или като троянски кон на някой си в Европейския съюз.

Затова аз очаквам от българските политици, първо, да познават националния идеал и интерес, дефиниран от Апостола на свободата. Второ, да работят за него. Това означава да бъдем европейци, да действаме по европейски.

Ганиела Ангелова: Да минем към темата България-НАТО, отношенията между България и НАТО, и как България да стане по-важен съюзник, ако щете, на НАТО, да бъде по-важен в Алианса, предвид сега това, което се случва в Гърция и Турция.

Росен Плевнелиев: Действаме здраво и постигаме немалко. Вижте, че зададохме с новата програма и план за развитие на въоръжените сили посоката за модернизацията на Българската армия. На свикания от мен Консултативен съвет за национална сигурност ние взехме и много отговорни решения. Не само да се приемат програмата и планът за развитие на Въоръжените сили и да се даде спокойствие на нашата армия да планира, надполитически да изгражда способности, а не да бъде обект на ежедневните разправии между една или друга политическа сила. И, второ, по-важно, зададохме за пръв път, и това е голяма промяна, и това е, да не кажа, революция, но голяма еволюция за нашите Въоръжени сили. Ние казахме много ясно – променяме изцяло приоритетите и задаваме посоката за рязко повишаване на съвместимостта на българските Въоръжени сили с партньорите от НАТО. Тук разбира се Русия няма как да е доволна от това ясно дефинирано стратегическо решение на българската държавност, на Консултативния съвет за национална сигурност при президента. Защото оттук нататък нашата армия ще получи пари, ще се модернизира, но единствено и само с цел подобряване на съвместимостта. Тоест, ние трябва да купуваме оръжейни системи, които са съвместими с нашите партньори, а не с някой, който не е част от нашето семейство. Това е голямата промяна в Българската армия и продължаваме напред.

България днес зададе посоката за своето по-активно интегриране в НАТО. Имаме позиция по всички въпроси. Зададохме и политически променихме отношението към нас чрез промяната на тренда на финансирането на армията ни от намаляващ към увеличаващ.  

Ганиела Ангелова: Бяхте ясен и категоричен.

Росен Плевнелиев: Да, точно така. И тук постигнахме много. Дойде не кой да е, дойде Дейвид Камерън, министър-председател на Обединеното кралство, и каза много ясно с едно изречение – вие сте силен партньор. Такова признание не сме получавали досега.

Ганиела Ангелова: Да поговорим за политиката, вървим към края вече на нашия разговор, на Русия. Имаше ли успешен ход външната политика на Русия? За какво говори тя преди последната пресконференция на Лавров?

Росен Плевнелиев: Точно така. Вижте, светът все повече и повече става наясно не с пропагандните и декларативни тези на руската външна политика, а с мотивите, с движещата сила на руската външна политика такава, каквато я виждаме днес. Аз се чувствам много удовлетворен, че бях един от първите европейски лидери и един от първите български държавници, който имаше категорична позиция по въпроса с действията. И ще направя разлика между Русия, която обичаме, руския народ и неговите постижения – културни, в областта на науката и на културата, но ще направя голямата разлика между Русия и Кремъл, ще говоря за Кремъл. Аз бях един от първите държавници, който посочи много ясно, че Кремъл и тези, които днес управляват Русия, буквално взривиха международния правов ред. Окупацията на Крим не е нищо друго, но тотално денонсиране и отказ от правилата на международния правов ред, такива каквито бяха създадени след Втората световна война. Тоест, всичко, което ние научихме от най-кръвопролитната война на планетата, беше забравено с едно действие. И оттук нататък в Европа, но и по света  ние имаме, от една страна, невиждано противопоставяне Запад-Русия, имаме санкции, контрасанкции, много ниско доверие.

От друга гледна точка обаче и към днешна дата ние си даваме сметка, европейските лидери, че не само че санкциите работят, те работят много добре и те свършиха своята част от задачата, но ние оставихме и канала за диалог с Русия отворен. Така че, се надяваме  и бих прогнозирал, че може би до максимум две години Русия ще се върне на масата с една по-прогнозируема и една по-международно отговорна външна политика. Всички ние искаме Русия и Кремъл да бъдат партньор и затова държим каналите отворени. Всички ние се притесняваме, че Русия може да изпадне в самоизолация. Това е много голям риск и това може да се случи.

Вие виждате на Световната конференция по климата 157 държави и техните президенти и министър-председатели на обща снимка, но президентът Путин не беше там.

Ганиела Ангелова: Тогава можем ли да говорим за затопляне на отношенията между Изтока и Запада, защото вчера Джон Кери го каза – виждам вече затопляне отново.

Росен Плевнелиев: Ще се радваме. Всички го искаме, но това затопляне не може да бъде конюнктурно. То не може да бъде и безпринципно, защото тогава ние ще се обърнем срещу собствените си ценности. Това затопляне може да дойде не само покрай решаването на един или друг проблемен казус, примерно борбата с терористите, която задължително трябва да се води на глобално ниво и Русия има своята роля за това. Или, разбира се, решаването на сирийския конфликт, който е жесток и е крайно време световното прогресивно човечество просто да седне на една маса и да не излезе от тази стая, докато не го реши.

Но по-важното в този случай е, че ние искаме да видим не просто само конюнктурни действия по един или друг казус, ние трябва да видим една Русия, която се връща към правилата. Една Русия, която, да го кажа в прав текст, работи за доверие и която надгражда международния правов ред, а не го разрушава.

Ганиела Ангелова: Вярвате ли?

Росен Плевнелиев: Аз съм сигурен, че това ще се случи. Въпросът е кога ще се случи. Другото не е опция.

Ганиела Ангелова: В близко обозримо бъдеще вероятно.

Росен Плевнелиев: В близко обозримо бъдеще, ще кажа така. До две години ние ще продължаваме да бъдем свидетели, това е моята прогноза, на това хладно отношение, на това противопоставяне. Ние виждаме много векторна политика на Русия за дестабилизиране на Европейския съюз. Ние виждаме много антиевропейски партии, които се финансират по линия на руски механизми за финансиране на крайно националистически и всякакви други структури. Това се вижда, фактите са навсякъде около нас. За това говорят европейските лидери в прав текст и ние не бива тук в България да мълчим. Не бива, трябва да говорим. И това и аз правя.

Ганиела Ангелова: И ако все пак се стигне до предсрочни парламентарни избори, готов ли сте със служебен кабинет?

Росен Плевнелиев: Винаги съм готов. Научих своите уроци, набрах опит и скорост. Искам да уверя българския народ, че във всеки труден и тежък момент аз съм готов да действам спрямо Конституцията, по съвест и най-добронамерено. Готов съм, но не искам. Не искам, защото България през 2016 г. има нужда от реформи и работа, а не от нестабилност.

Ганиела Ангелова: Много Ви благодаря за този разговор. Благодаря Ви, че бяхте толкова искрен.

Росен Плевнелиев: И аз Ви благодаря.