ИНТЕРВЮТА

Водещ: Отказахте ли се или Ви отказаха, г-н президент?

 

Росен Плевнелиев: Взех сам своето решение и се радвам, че го взех навреме. Бях честен и към народа, като казах много ясно и защо. Всички са наясно с личните причини, които аз имам, още повече народът знае за трагедията, която сполетя мен и семейството ми преди по-малко от година. Въпреки това, интервюто маркира една последна година на този мандат, в който се случиха много неща. Един мандат, който до последния ден ще бъде както първия – много напрегнат и много динамичен.

 

Водещ: Спирате ли спекулациите, че зад формулировката „лични причини“ стои нещо друго – това, което казвате в момента ?

 

Росен Плевнелиев: Категорично и ясно е, да. Аз взех сам своето решение и го направих по най-честния начин пред народа – излязох и отсякох. Направих го навреме и по този начин дадох възможност на политическите партии да излязат със своите кандидатури, а нека народът е големият печеливш и да има колкото може повече кандидати, които да спечелят неговото доверие на едни честни избори.

 

Водещ: Дълго време ли обмисляхте това решение ? Уверяваха ли Ви, увещаваха ли Ви от ГЕРБ да поемете отново поста, ако спечелите, разбира се?

 

Росен Плевнелиев: Дълго време мислих, разбира се. Вие знаете много добре разликата, времето между трагедията, която ме сполетя, и същевременно чак в края на май, когато обявих своето решение. От друга гледна точка мога категорично да заявя, че това е мое лично решение, с което сега вече от светлината и от хоризонта на времето съм още по-доволен. Направих го с чест, направих го достойно и всички ме разбраха. Дадох път напред. Дай Боже, следващият президент на България да е още по-ефективен и още по-полезен на обществото.

 

Водещ: Още един личен въпрос ще си позволя. Отне ли Ви в личен план този мандат много?

 

Росен Плевнелиев: Държавният глава трябва да е наясно с огромната тежест, която поема както в личен, така и в обществен аспект. Аз носих тази тежест и продължавам да я нося с удоволствие. Влязох в политиката не заради стола и властта на президента, просто почувствах, че мога да дам на обществото. Бях посадил своите дървета и построил своите къщи – исках да дам. Дадох и продължавам да давам, ще продължавам да го правя и в бъдеще, независимо с каква роля.

 

Водещ: И докато сме на личните въпроси – Вашата съпруга заяви в началото на мандата, че няма да бъде първа дама по протокол. Липсваше ли ви първа дама през тези години?

 

Росен Плевнелиев: Огледайте се във всички държавни глави около мен. Тази година е една рекордна година, в която ние ще видим седем-осем пъти повече държавни глави, които ще дойдат на посещение в България, отколкото досега са идвали. Ако са идвали по седем-осем, сега ще дойдат примерно 35-40 държавни глави по различни поводи. Вижте колко от тях идват със съпругите си. Светът се променя. В дипломацията се гони преди всичко ефективността, всичко трябва да се случи за няколко часа. Протоколът е изместен назад, ефективността е напред. От тази гледна точка, искам да кажа, че България е добре представена със своя президент по света. Търсим ефективност, търсим резултати. По-малко протокол – повече ефективност.

 

Водещ: Не й се сърдехте, че не беше до Вас в тези протоколни ситуации?

 

Росен Плевнелиев: Почти няма държавен глава, който да е бил с първата дама по време на своите посещения. Светът се променя. В миналото останаха тези тежки протоколи, сега вече всеки бърза, светът е такъв.

 

Водещ: А знаете ли името на кандидат-президента на ГЕРБ? Дълбоко пазена тайна, г-н президент.

 

Росен Плевнелиев: Очевидно и добре пазена тайна. Аз знам, че кандидатите са няколко на брой. Самият аз бях един от тези кандидати. Благодаря и за думите на министър-председателя, който каза, че те биха ме подкрепили. Разбира се, аз взех своето отговорно решение. Не съжалявам по никакъв начин за това. Пожелавам успех на всяка една от политическите сили. Леко съм притеснен, че кандидатите още не излизат, въпреки че не съм аз този, който трябва  да насочи разговора в тази посока, защото, ако се върнем назад във времето, моята кандидатура също я обявихме в последния момент. Но истината е, че преди това имаше много, много дълги месеци на разговори между мен и министър-председателя за това и аз взех своето отговорно решение. Предполагам, че и сега фазата е същата – тежки разговори преди финалната права на обявяването на кандидатите.

 

Водещ: По същество с тежките въпроси. Перифразирам Ви от вчера: „Държавата е завладяна от чужди частни интереси и корупция“. Какво правите вие като президент, така че да не сте наблюдател на тези унищожителни процеси?

 

Росен Плевнелиев: По добра традиция всяка година участвам в годишните доклади на Центъра за изследване на демокрацията – една водеща българска институция с ясен поглед върху корупцията. Проблемът е ясен, народът го вижда, не бива да се крие и не бива да се замита. Дори и моите думи да са по-тежки, те са на място, защото и хората усещат нещата по същия начин. Какво трябва да се направи? Първо – да не замитаме проблема. Той трябва да стои на масата и да се решава от българските политици. Докладът на Центъра за изследване на демокрацията е категоричен и той трябва да бъде много внимателно анализиран от българските политици. Радвам се, че до мен имаше двама вицепремиери, беше и министърът на правосъдието, но резултати и действия трябват. Докладът е много тежък и посочва сериозни системни проблеми.

 

Водещ: Г-н президент, преди три години оттеглихте доверието си от кабинета „Орешарски“. Три години по-късно променило ли се е нещо, освен че Делян Пеевски не е предложен и гласуван за шеф на ДАНС?

 

Росен Плевнелиев: Интересен е анализът, който вие направихте, задавайки този въпрос. Докладът се измерва от двадесет години насам. Това, което се видя е, че по време на правителството на Орешарски имаме пик в усещането на гражданите и на фирмите за корупция. Оттам нататък, през 2014 г. започва да спада. Това е добър тренд, но недостатъчен. Аз сега мога да изляза с гордост пред вашата реномирана медия и да кажа: още едно доказателство, че бях прав тогава. По това време бях сам, бях единственият, който свали доверието си в деня, в който трима български водещи политици, включително и министър-председателят Пламен Орешарски, се обясняваха пред българския народ с едно назначение. 

 

Водещ: Променило ли се е нещо три години по-късно, освен че Делян Пеевски не е шеф на ДАНС?

 

Росен Плевнелиев: Какво се е променило? Ако гледаме доклада, в някои направления има прогрес. Той също трябва да бъде посочен, например в  борбата с някои сиви сектори като контрабандата на цигари, наркотици и т.н. Определено има прогрес – казват го българските, но и международните институции. В някои направления обаче прогрес няма. Това трябва да се адресира внимателно. Например корупцията в държавната администрация стои на същото ниво. Там трябва да се действа. Решението какво е? Много е просто – пълна прозрачност. Когато се управляват парите на народа, няма какво да се крие. Не зависи от ново антикорупционно силно законодателство и от електронното правителство. Зависи от доброто желание на всеки български политик, на всеки министър, на всеки шеф на агенция – всички обществени поръчки просто да ги сложи на сайт.

 

Водещ: Пак ще Ви цитирам: „Огромната корупция в енергетиката“ – и става въпрос за големите енергийни проекти, наречени от Вас „Големият шлем“, всъщност „Големият шлем“, който струва ми се, беше гордост на Вашия предшественик. Конкретно кой се е възползвал от милиардите, както казвате, през тези 20-25 години по линия на големите проекти в енергетиката? Кои са хората, бихте ли ги посочили?

 

Росен Плевнелиев: Именно за това апелирах. Това е задача на компетентните институции. Кои са те? Много е ясно и няма нужда да се връщаме назад към обяснения, на които и народът няма да повярва. Например казусът „КТБ“ – 3,6 милиарда лева липсват. Народът трябваше да компенсира една огромна грешка на държавата. Питам аз: кои са компетентните институции? Ясно е. Действат ли? Ще върнат ли част от тези пари обратно? Много се надявам.

 

Водещ: Не Ви изпитвам, но сещате ли се за имена на политици и бизнесмени, които да са осъдени за корупция в контекста на големите енергийни проекти, включително и КТБ?

 

Росен Плевнелиев: Не правя разлика между КТБ, големите енергийни проекти, ако щете и жестокото и безобразно ограбване на банките през 1996-1997 г.

 

Водещ: Нито един наказан…

 

Росен Плевнелиев: Нито един наказан.

 

Водещ: А президентът говори за корупция за милиарди и за големи енергийни проекти и няма нито един наказан?

 

Росен Плевнелиев: Именно за това говоря.

 

Водещ: Ролята на главния прокурор каква е в този процес?

 

Росен Плевнелиев: Както през годините, така и днес носи своята голяма отговорност. Например по казуса „КТБ“ трябва да се тръгне по пътя на парите, защото няма как 3,6 милиарда да се изпарят. Това е и апелът на българския държавен глава - покажете, че този път е по-различно. Намерете ги, върнете ги, защитете обществения интерес. Нека поне казусът „КТБ“ е по-различен от казуса „Първа частна банка“ и всички останали, които фалираха пред народа. Един лев, един осъден – нищо не видяхме. 

 

Водещ: Пак ще Ви върна към темата „Големи енергийни проекти“. Сам казвате, че там са потънали стотици и десетки милиарди левове през годините. Кой е отговорен за това? Кои са персонално отговорните хора, които са свършили това, и другите, които не са направили необходимото тези да бъдат наказани?

 

Росен Плевнелиев: Давам конкретен пример – казуса „Белене“. Сега ни осъдиха да платим 550 милиона евро. Преди това бяха налети милиарди в този проект. И ето, като резултат от едно осъдително за България решение на Международния арбитражен съд ние разбираме, че тези милиарди са наливани дори и без договор. Така ли трябва да се действа? Когато става въпрос не за милиардни проекти, а за проекти за хиляда лева. За един милион лева трябва договор, трябва да се носи отговорност и да се спазват елементарните правила на доброто управление. 

 

Водещ: Кой носи отговорност?

 

Росен Плевнелиев: И аз давам отговорността. Задавам и въпроса – защо по милиардните проекти от „Големия шлем“, плюс КТБ, плюс всичко останало винаги губещ е българският народ ? Къде са отговорните, къде са добрите практики? Кой носи отговорност за това, че е действано по този начин – да се налеят няколко милиарда без договор?

 

Водещ: Да не би споменаването на словосъчетанието „Голям шлем“, да е отговор към Вашия предшественик Георги Първанов, който нееднократно Ви е наричал „слаб и зависим президент“. 

 

Росен Плевнелиев: На мен би ми се искало именно този президент на България да излезе и да обясни за „Големия шлем“. Също така много би ми се искало да разберем каква е неговата позиция по Украинската криза. Защото днес, когато кризите са рекорден брой около нас е необходимо не да се замитат проблемите, а да се посочват и да имаме позиция. Аз действам по този начин.

 

Водещ: Кой замита проблемите?

 

Росен Плевнелиев: По всеки един от проблемите в държавата излизам и говоря. По проблема с корупцията аз бях там и говорих. По отношение на енергийните проекти съм давал много примери. Магистрала „Тракия“ е същият казус на времето и се гордея, че съм човека, който успя да направи нещо, така че там да икономисаме милиарди. Ако искате, и прословутите концесии. Енергетиката, „Големият шлем“ – крайно време е да излязат да говорят и да обяснят. Ще дам още един пример – парите на държавата. Спомняте си много добре колко президенти и министър-председатели казваха, че парите на държавата са концентрирани в една и съща институция. Защо не направиха нещо в продължение на години ? Аз мога да изляза честно пред народа и да кажа: първото служебно правителство, на Марин Райков, освен че знаеше за този проблем, не го замете, а го реши. В резултат спасихме един милиард на българските граждани.

 

Водещ: Прави ли всичко възможно Бойко Борисов – премиерът на държавата, да реши тези проблеми, за които говорите в момента?

 

Росен Плевнелиев: Трябва да се говори открито по тези проблеми и в българската енергетика, и в българския …

 

Водещ: Освен да се говори, прави ли се всичко възможно?

 

Росен Плевнелиев: Виждам, че държавата е на прав път. Сигурен съм обаче, че можем да бъдем много по-решителни. Аз апелирам по казуса „Белене“, но и по казуса „КТБ“. Това са казуси, които стоят с цялата тежест точно сега пред обществото – да се подходи държавнически и отговорно, да се обясни на народа кое как се е случило. Да се търсят и съответно, разбира се, и виновните за това докъде докарахме тези милиардни проекти. Трябва да се носи отговорност. Това ще ни бъде пример оттук нататък да действаме по различен начин.

 

Водещ: Вие сте един от хората, които много често използват думичката „референдум“ като право и на българския народ. Само че Вашата снимка в телевизионното предаване на Слави Трифонов беше скъсана, защото дадохте на Конституционния съд част от въпросите, които инициира предаването му. Гледахте ли кадрите?

 

Росен Плевнелиев: Не, не съм ги гледал, наистина.

 

Водещ: А поиска ли Ви се да реагирате още тогава на този акт? 

 

Росен Плевнелиев: Никой не би допуснал подобно нещо. Не се бъркам в работата на медиите.

 

Водещ: Реагирайте, кажете какво почувствахте, как се чувствате?

 

Росен Плевнелиев: Самият акт за мен е толкова безсмислен, че няма нужда да го коментирам. Дори не искам да му придавам излишна важност, защото по-скоро се надявам в обществото да има дебат, отколкото аз, като държавен глава да търся и да искам обяснения. Всеки ще направи сам своите изводи за демократичната култура и за институционалното мислене на всеки един от нас. Добре ли е, когато на демократичния избран държавен глава му късат снимката в някоя определена медия ? Моят голям проблем не беше това. Проблемът беше, че един референдум по откровено противоконституционни въпроси, или поне част от тях, мина през Народното събрание без никакъв дебат. Това беше големият въпрос за мен и отново трябваше да действам като последна инстанция. Направих го. Гордея се с това.

 

Водещ: Говореше се още преди да бъде гласуван този референдум в Народното събрание, че „горещият картоф“ ще бъде оставен във Вашите ръце. Бързо към голямата тема – сложните, емоционални, горещи хибридни отношения между Русия и Запада. Вие сте изключително твърд по отношение на Русия. Струва ми се, Бойко Борисов – не съвсем. Имате ли разминавания по темата „Русия“ с него?

 

Росен Плевнелиев: От ден първи за мен е ясно едно – винаги съм казвал: аз съм държавен глава, но съм и инженер. За да решиш един проблем, трябва да го посочиш, трябва да имаш позиция и мнение. Ако ти се счупи колата, трябва да легнеш под нея и да се опиташ да я оправиш, трябва да вземеш с двете си ръце и да действаш. Така действам аз.

 

Водещ: Такъв ли е проблемът с Русия? 

 

Росен Плевнелиев: Много просто – посочвам проблема. Освен че го посочвам, имам позиция. И това е от началото, така ще бъде и докрай. И считам, че това помага. Когато е трудно и когато е тежко трябва да се знае кой кой е, кой за какво се бори. Лично аз не виждам бъдещето на България в казахските степи по никакъв начин и не съм съгласен с това България да бъде една трета страна в един безумен, безсмислен и никому ненужен за нас спор между две бивши империи на изток от нас. Не това е нашият спор и не това е нашата позиция и посока. Когато две бивши империи спорят, ти се дръж като европеец. Ние сме европейци, не сме в степите. 

 

Водещ: Обвиняват Ви, че сте последовател на проамериканската политика, включително и, че ви чака висок пост в чужбина след приключване на мандата Ви, във връзка с това Ви отношение.

 

Росен Плевнелиев: Има още много време и още много вода ще изтече до края на този мандат, много динамичен, много неща се случиха за първи път. Само списъкът на това какво се случи за първи път е много, много, много страници, но не е тема на днешното интервю. По-важното е да кажа ясно, че до последния ден ще работя на високи обороти и не мисля какви ще са следващите позиции. Ще кажа само едно изречение за бъдещето. Ще правя това, което досега правех, ще продължа да бъда посветен на демокрацията и на европейското развитие на България. Позицията няма толкова голямо значение. 

 

Водещ: Не отговорихте на въпроса: Имате ли конфликт, дори и негласен, с Бойко Борисов по отношение отношението Ви към Русия?

 

Росен Плевнелиев: Нямаме такива конфликти. Ето ви един много важен пример за българската политика. Много често съм бил на различни позиции, но в крайна сметка аз и министър-председателят сме добри приятели, аз и ПП ГЕРБ ще свършим този мандат по един коректен и достоен начин. Какво ни казва това? Нещо много просто. Няма никакъв проблем да имаш различна позиция, тогава обаче, когато тази позиция  и различия са принципни и добре обосновани, не ставаме врагове и няма драми. В демокрацията е така – всеки може да извади своите аргументи на масата, те трябва да бъдат чути и да бъдат намерени решенията. Така действаме и с министър-председателя. Действаме независимо при някои от различията, които сме имали през годините, национално отговорно, заедно. Сега заминавам за НАТО за срещата на върха. Много ще се изпише, много ще се говори, но истината е една – имаме една обща позиция и тя е непоклатима, това е добре за България. Институционално стоим по-добре заедно. 

 

Водещ: Остават минути до края на интервюто: Брекзит, Великобритания избра да напусне ЕС, може ли България да извлече някакви ползи от тази ситуация или въпросът е абсолютно неточен?

 

Росен Плевнелиев: Никой не печели от това, абсолютно никой по никакъв начин не печели нищо. За съжаление, Европа и Обединеното кралство ще изгубят много. Виждате едно решение, от което всички са губещи, никой не печели, освен една група националисти и популисти. Колко жалко, че точно тези хора от Борис Джонсън до Найджъл Фараж си подадоха така удобно оставките веднага след референдума. Какво да кажем за това елементарно, бих го нарекъл, действие, предателство. Кой оттук нататък да вярва на политически лидери, които казаха едно и всичките аргументи увиснаха в деня след референдума и няколко дни по-късно удобно си подадоха и оставките, кой ще им повярва? За това е и моето послание, то дълбоко се адресира към сърцето на българската демокрация. Националисти и популисти, които си играят със страховете на хората, никога досега в историята на човечеството не са довели в дългосрочен план до нищо добро, нито един техен проект не е показал, че устойчиво работи за прогресия, за развитието на хората. Именно затова, пазете се от националисти и популисти. 

 

Водещ: Кои са тези хора тук, в България?

 

Росен Плевнелиев: Има много хора, които откровено излизат и казват „аз съм националист“, разбира се популистите са по-малко, по-малко декларират, че са популисти, но може би не са по-малко на брой. По какво ще ги познаем – ще ги познаем по това, че са били навсякъде, били са и в лявото, и в средата, и в дясното, участвали са във всякакви всевъзможни коалиции. Всяка една ежедневна ситуация, в която хората са притеснени за нещо, те я използват. Няма нищо лошо в това хората да бъдат притеснени. Естествено е, но е много лошо, когато си играеш с техните страхове. Отивам към НАТО, припомням за ракети и за флотилии, с които щяхме да стреляме срещу Русия. Миналата година три американски танка дойдоха в България за планирано от години наред учение.  

 

Водещ: Виждате ли тези хора в управлението?

 

Росен Плевнелиев: Тези хора са много в българската политика, но не само в България. Ние ги видяхме в Обединеното кралство, виждаме ги във Франция, в Словакия, във всички демократични държави. Да, това е част от демократичността, но нека да знаем до какво води, когато се подведем по идеите на националисти и популисти. 

 

Водещ: Последен въпрос: За какво последно спорихте с Бойко Борисов, казахте, че сте имали различия, които сте изглаждали по демократичен начин?

 

Росен Плевнелиев: Ето ви примера с флотилията. Там не сме били на различни позиции. Истината е, че просто бяха различни срещи, в рамките на посещението на президента на Румъния. Моят усет, а и този на Бойко Борисов, с когото аз работя прекрасно и усещам, че ще има проблем, аз му се обадих, той дойде, седнахме заедно и изчистихме нещата веднага.

 

Водещ: И последваха публичните Ви изявления. Наистина последен въпрос: Знаете ли догодина по това време, живот и здраве, какво ще работите, какво ще правите, къде ще живеете например?

 

Росен Плевнелиев: Не знам какво ще работя, но знам какво ще правя, същото, което и досега правих – ще бъда посветен на европейското и демократично развитие на България, няма значение под каква форма.