ИНТЕРВЮТА

Водещ: Германия, Италия, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Словения, Унгария и Финландия, това е групата „Арайолуш“. Неформалният форум за политически диалог на най-високо равнище е създаден през 2003 г. в португалския град Арайолуш от тогавашния президент на страната Жоржи Сампайо и постепенно се разраства. България става нейн член през 2013 г. и три години по-късно страната ни единодушно е определена за домакин на следващата й среща. Форматът събира президенти от европейските страни, които не представляват държавите си в Европейския съвет. Президентите на парламентарните републики от ЕС обсъждат актуални въпроси и проблеми на обединена Европа.

 

Росен Плевнелиев: Наистина много тежка беше битката и голяма чест за нас е, че я спечелихме. Това беше една от големите битки, които спечелихме на международната сцена тази година. В тазгодишния форум участваха шест държави, които членуват в групата „Арайолуш“ от самото й основаване досега. Същевременно разрастването, което се случи през 2013 г., от шест да станат осем беше успех не само за мен, аз се гордея с него, но и за българския народ. Това се случи благодарение на качествата на българския и естонския президент, които бяха поканени първо за слушатели, после за говорители още от 2012, и след това благодарение на нашите качествени членове на тази група. От 2013 г. ние сме пълноправен нейн член. След това тя се разрасна още малко. Но въпреки това остава в един доста ограничен формат. Представете си, че държави като Гърция, като Кипър, като Словакия, Румъния, Чехия и още много други не са членове на тази група. Тоест, България постигна нещо сериозно. Домакинството пък ни постави на световната карта, което докара в България политици от глобално измерение.

 

Водещ: Кой предложи България да бъде домакин?

 

Росен Плевнелиев: Президентът на Германия предложи България да бъде домакин. Това беше миналата година, когато се събрахме в Германия. Решението беше взето единодушно, въпреки че Словения и Малта също имаха огромно желание да бъдат домакини.

 

Водещ: Какво трябва да направи Европейският съюз, за да излезе от 11-те кризи, за които говорихте в Пловдив ? Няма да ги изброяваме, словото Ви стана широко известно. 

 

Росен Плевнелиев: Опитвам се да бъда максимално полезен и знам като инженер, че всеки един политик може би трябва да действа като инженера. Като хванем нещо, да го подобрим. Това е функцията на един инженер. Да оправяш, а не да разваляш. И затова знам много добре, че за да подобриш, трябва да имаш правилната диагноза, трябва да знаеш какъв е проблемът. И затова в президентството от години наред следим и дефинираме много ясно проблемите. Да, кризите са 11. Какво трябва да се направи ? Притеснен съм от това, което се случи вчера в Словакия. Лично аз не си го представях точно по този начин.

 

Водещ: Какво Ви притесни?

 

Росен Плевнелиев: Това, което ме притесни, е, че оттам не излязоха стратегически послания. Отново видяхме, че се отлага и отново видяхме дебати вместо решения.

 

Водещ: Вие впрочем говорихте онзи ден за Шенген и за разширяване на Европейския съюз към Западните Балкани. В Словакия говорят за 100 млн. евро.

 

Росен Плевнелиев: За съжаление, не очаквах това да бъдат силните послания от тази среща. Ще го кажа много ясно – гражданите са притеснени. Кризите са рекорден брой и когато това е така, трябва да се направи разликата между техниката и смисъла. Техника е да разпределяме едни пари. Смисълът е съвсем друг – да намалим страховете на гражданите, да покажем перспектива, да покажем, че пазим завета на основателите на Европейския съюз, най-великия проект за мир, да покажем смисъла. За мен смисълът е много прост и ние с президентите го дефинирахме като постигнахме пълно съгласие. Смисълът сега е да покажем характер и да стартираме нови интеграционни проекти, за да се види, че всички ние вярваме в потенциала на Европейския съюз. Този съюз е проект за мир, човешко развитие, права и свободи.

 

Водещ: Трябваше ли България да постави в Братислава така остро въпроса за членството си в Шенген, при наличието на подкрепа, която демонстрират другите правителствени ръководители, вместо да настоява за 160 млн. евро ?

 

Росен Плевнелиев: Извън парите, България има своите стратегически приоритети и тези приоритети трябва да се постигат с денонощна работа. Стратегическият приоритет за България е членството в Шенген. Когато аз го поставих на президентите на Унгария, Вишеградската група, Германия, Италия, Португалия и Латвия, всичките те разбраха много ясно посланието. Тук не става въпрос само за България и за безпринципното държане на страната далеч от Шенгенската зона, въпреки че ние отговаряме на всички условия, държим се като достоен член на Шенгенската зона и сме по-ефективни от половината й членове. Тук става въпрос за Европейския съюз и дали той е решил да покаже характер, сила, визия и да покаже, че не просто само регистрира, а решава кризи. За целта нека да вземем поне една, Шенгенската криза, и да я решим. Как ? С политическо решение. Това спокойно можеше да стане вчера в Словакия. 

 

Да, ние решаваме, че ще продължим дейността и визията на основателите на Европейския съюз. Поколения европейци искат да пътуват без граници. Няма да оставим едни популисти, независимо дали са холандски или пък английски, да ни отклонят от мечтата, от целта за Европа без граници. Да, ще засилим външните граници и ще дадем пари на България за това, това е абсолютно заслужено. Да, ще направим форма за преразпределение, за да може не една или две държави да се чувстват като изолирани от всички останали и като център на постоянно акумулиране на мигрантски вълни.

 

Водещ: Вие говорите за стратегическа грешка, която е направила България вчера. При наличието на 2-3 млрд., казва правителството, повече в бюджета, да използва тази конюнктура в Европейския съюз за 100-160 млн. евро вместо България, за да получи членство в Шенген ?

 

Росен Плевнелиев: Аз се радвам, че България получи тази подкрепа вчера, която все пак е необходима и нужна, защото ние похарчихме много пари, положихме много усилия и те очевидно бяха възнаградени. Радвам се, че президентът Туск и президентът Жан-Клод Юнкер излязоха и казаха – ние ще помогнем на България. Това е много добре. Не бива да оспорваме постигнатото. Но на мен ми се иска да постигаме големи неща, стратегически неща и именно затова членството на България в Шенген трябва да бъде поставено с всичка сила и аз съм сигурен, че министър-председателят го е направил.

 

Друг е въпросът - Защо на този съвет ? И тук аз не виня българските политици по никакъв начин, но виждам проблема в целия Европейски съвет. Вчера не излязоха със стратегически заключения, а отново отложиха. Това ме притеснява като убеден европеец. Аз искам Европейският съюз да покаже сила, визия, стратегическо мислене и съгласие по нещо голямо като вземе поне една от кризите и я реши устойчиво пред очите на гражданите.

 

Водещ: Какъв е Европейският съюз, в който искате България да членува ?  Европа, всяка със своя армия и правосъдие или пък федерална Европа, в която държавите са сведени до области - щатове, както Съединените американски щати ? 

 

Росен Плевнелиев: Аз вярвам в силен Европейски съюз на силни национални държави и не виждам никакво противоречие между едното и другото. Виждам много нови проекти, които ние можем да стартираме, за да можем хем да подкрепим Европейския съюз, хем и да направим националните държави още по-силни. Вижте европейския енергиен съюз.  Много ми се искаше вчера в Словакия да се говори и за това. Европейският енергиен съюз помага на всяка една от държавите-членки да има много по-конкурентоспособни и по-изгодни доставки на източници на енергия. Това прави държавите по-силни, но прави и Европейския съюз много по-силен, защото в труден момент, в който ние се чудим как да разпределяме пари, можем да излезем с много по-силно стратегически послание като стартираме нови интеграционни проекти.

 

По същия начин и европейска отбранителна инициатива. Нарочно казвам така. Не я наричам обща европейска армия. Аз съм и убеден евроатлантик. По никакъв начин не можем да намалим влиянието и значението на НАТО. Бих казал, че в момента именно НАТО стои много по-силно, единно с явна визия и ясна кауза, ясна цел, отколкото Европейския съюз. Но ние сме длъжни да се координираме по-добре. Затова ни трябва европейска отбранителна инициатива, тя ще направи всяка една държава по-силна. Представете си го като един общ координационен щаб, който може да управлява европейските армии, а те да бъдат съвместими.

 

Водещ: Нещо като Европейската комисия, в политически план да има такъв тип орган, който да дава задължителни решения за отделните армии, така ли ? 

 

Росен Плевнелиев: Точно така. Вижте колко елементарно би могло да бъде. Ние сме едно семейство. След като сме едно семейство, нашите армии трябва да бъдат съвместими. Ние трябва да можем и да се защитаваме заедно. След като армиите ни са съвместими, няма никакъв проблем те и да бъдат по-централизирано управлявани.

 

Водещ: Докато сме на темата армия, само набързо една тема от седмицата за задължителната казарма, която се обсъждаше в парламента. Парламентът отхвърли това. Вие за или против сте ?

 

Росен Плевнелиев: Абсолютно против. Това е крайно недобро решение, което ще ни върне много назад във времето. Ние трябва да имаме професионална армия, трябва да имаме мотивирани военнослужещи с добри способности. Това минава през създаването на една компактна, но много ефективна професионална армия като част от семейството на демократичните държави.

 

Водещ: Да се върнем на стратегическите въпроси пред Европа. Какво предлагате да направи Европейският съюз, ако Русия не върне Крим на Украйна ? 

 

Росен Плевнелиев: Европейският съюз първо трябва да си дава сметка какво се случи с украинската криза. Благодаря Ви, че повдигнахте този въпрос, който за много български политици би бил труден. Лично за мен е въпрос, по който аз се чувствах потвърден от всичко, което направих през последните три години. Но, моля Ви, попитайте всички български кандидати за президент какво те мислят по кризата.

 

Това, което мен ме притеснява е, че по украинската криза от ден първи много малко са българските политици, които излязоха и казаха точно за какво става въпрос, каква е тяхната оценка и каква е тяхната позиция. Девет десети от българските политици и до момента мълчат за украинската криза. Те не са казали една дума. Съгласни ли са, че една държава окупира територията на друга независима държава, съгласни ли са, че бяха пратили едни зелени човечета, които под дулата на техните калашникови автомати беше организиран абсолютно незаконен референдум. Нека да излязат и българските политици да кажат какво оттук нататък трябва да се направи.

 

Първо, трябва да сме наясно, че ситуацията с Русия се промени, за съжаление, тя е коренно различна. Русия не е враг, но Русия е опонент. Идеята не е да се води война и никой не иска по-мащабна война. Но идеята е, че се виждат усилия за дестабилизиране специално от Русия към Европейския съюз. Тази война за надмощие, тези усилия за дестабилизация, това противопоставяне на Русия на Европейския съюз минава по линията на медии, които са пропагандни машини. Тя минава по линията на олигарси, енергийни зависимости и оръжия, минава по линията на кибератаки и куп зависими политици от Петата колона, които по-скоро развяват едно чуждо знаме, отколкото българското.

 

Водещ: Какво трябва да направи Европейският съюз?

 

Росен Плевнелиев: Първо, Европейският съюз трябва да бъде единен, защото това е една от 11-те кризи. Тежка и сложна е кризата в отношенията на Европа с Русия, за разлика от Шенгенската, която може да бъде решена веднага с политическо устойчиво решение.

 

Водещ: Вие казахте, че вчера, вместо да дадат 1000 млн. евро, можеха да я приемат в Шенген.

 

Росен Плевнелиев: Тази криза няма как да бъде решена бързо. Тя ще бъде дълго време с нас. Следователно, трябва да бъдем единни, да покажем характер и коя е алтернативата, която ние предоставяме на гражданите. От едната страна имаме една сила, която мисли в геополитически измерения, и велики сили, които си разпределят сфери на влияние. От друга страна, Европейският съюз. Ако ние не се противопоставим на политиката на великите сили, които разпределят сфери на влияние и ако ние допуснем нова Ялтенска конференция, на която няколко големи държави в Европа да решават съдбата на всички останали, България ще се върне 200 години назад.

 

Водещ: Някой ще ви каже обаче – той, Европейският съюз, не може да върне Северен Кипър на държава, която е негов член. Вие поставяте въпрос за държави, които са извън Съюза.

 

Росен Плевнелиев: Така, но Европейският съюз не забравя проблемите на Кипър и стои солидарно и рамо до рамо, докато се намери това решение. Ние не изключваме това да се случи. По същия начин Европейският съюз ще остане солидарен с Украйна, докато въпросът не бъде решен. Но тук става въпрос преди всичко не за Кипър и Украйна, става въпрос за Европейския съюз. Какво представлява Европейският съюз, един съюз на ценности, преди всичко на ценности. Не на директиви, не на фондове, не на милиарди, съюз на ценности. Ако ценностите отпаднат, ако ги оставим настрани, остава само геополитика и тяснонационалният интерес. Това ни връща 200 години назад във времето на края на 19 век.

 

Водещ: През последните седмици Вие лобирахте ли за падането на визите за турски граждани за Европейския съюз ? Това координирана позиция на цялата държава ли е, която изразяваше премиерът, че визите за турците трябва да паднат ?

 

Росен Плевнелиев: С премиера сме абсолютно на едно и също мнение по въпроса, че споразумението за реадмисия с Турция трябва да намери своята реализация. Ние виждаме вече добрите резултати от това, че това споразумение, въпреки че много държави го поставиха под въпрос, въпреки че е крехко, вероятно временно, но то работи и постига резултати за всички нас. Ние вярваме, че европейската сигурност може да бъде гарантирана само с държави, които аз наричам пазители на портите на Европа и това не е само Турция. Например моя разговор с президента на Италия. Той не само се съгласи с нашите тези, но и каза, че подобни споразумения трябва да се подпишат с 20 други държави и ги изброи. През Либия, през Египет, Тунис, Алжир, Мароко и до всички останали. Това тепърва предстои и това, само да го кажа много ясно, не е по силите на нито една национална държава. Не е по силите нито на Германия, нито на Италия, а техните президенти го казаха в прав текст. Подписването на 20 споразумения за реадмисия с всички държави около нас единствено и само по силите на Европейската комисия и изцяло в интерес на европейските граждани.

 

Водещ: На колко чужденци дадохте убежище през този мандат ? 

 

Росен Плевнелиев: Това е добър въпрос. Първо, трябва да го разделим. От една страна, статут, хуманитарен статут е предоставен в България на вероятно някъде около 20 хил. човека.

 

Водещ: Говорите и при предишните президенти, не Вие само ?

 

Росен Плевнелиев: Не, говоря за хуманитарен статут от началото на миграционната криза. Значи, да го кажем в прав текст. Примерно 2014-2015 г. в силната вълна на миграция към България, около 30 хил. човека, регистрирани примерно през 2014г., още толкова мигранти през 2015г. От тях хуманитарен статут получават някъде около 1/3 от хората, т.е. около 10 хил. на година. Това е хуманитарен статут. Няма нищо общо с въпроса, който Вие зададохте, но все пак беше важно да го уточним. Защо? Защото трябва да си даваме сметка, това е и част от решението, което България даде. Ние казахме и на канцлера Меркел, и на президента на Италия, и на всички европейски лидери, вижте цифрите в България. От 30 хил. през 2015 г. само 10 хил. отговарят на критериите за хуманитарен статут. Останалите идват от Афганистан, от Пакистан, от Ирак, от където се сетите, от Тунис, от Мароко. Те са икономически мигранти. Те идват в Европа не защото бягат за живота си, те идват защото търсят по-добра икономическа перспектива. И ние от ден първи говорим. Аз съм човекът, който е излязъл на стотици трибуни през тези четири години, за да каже едно и също. За да намерим решение за миграционната криза, трябва да направим разликата между тези, които бягат, за да спасят живота си, за тях ще се погрижим. Но онези, които търсят просто една по-добра икономическа перспектива, към тях трябва да сме честни и на тях трябва да кажем, че не можем да осигурим желаните заплати на всички. И за тях трябва да има споразумение за реадмисия.

 

Водещ: Прави ли са хората, които протестират срещу мигрантския център в „Овча купел“ в София?

 

Росен Плевнелиев: Аз в никакъв случай не бих подкрепил подобни действия. Ние трябва да знаем кои сме. Аз съм внук на мигрант, на достоен българин, който е бягал от една до друга граница, за да спаси живота си. Не се срамувам от това, напротив. Не се срамувам от това, че в началото на 20-те години на 20 век българите, които са били бедни и съсипани след балкански войни, след Първа световна война, след две национални катастрофи, са отворили сърцата си, обятията си и са приели милиони от целия свят, интегрирали са ги и са им помогнали. Вижте едни арменци, които са бягали за живота си - над 55 хил. днес е арменското общество в България, прекрасно интегрирани доктори, звезди на българската култура и изкуство. 

 

Трябва да си даваме сметка кои сме ние. Също така трябва да си даваме сметка, че човечеството е в началото на фазата на мобилност. Хората тепърва ще минават през границите, ще пътуват, ще летят. Откакто има мобилни телефони, откакто има социални мрежи, всеки един млад човек в най-бедната част на Африка вижда в интернет как живеят европейците и пожелава веднага това нещо да му се случи и на него. Знаейки, че това е така, три неща са изключително важни: Първо, Европейският съюз и Европейската комисия трябва да адресират устойчиво и трайно проблема и да намерят устойчиво решение. То минава през споразумение за реадмисия, по-добър контрол върху границите, честен подход към мигрантите и различаването между икономическите от тези, които получават хуманитарен статут. То минава и през това ние да се поучим от американския модел. Америка има много ясна система, критерии, параметри и всички знаят каква е американската система и играят честно, за да получат зелена карта. 

 

Водещ: Другият голям протест от седмицата беше на родители с деца с увреждания. Него подкрепяте ли?

 

Росен Плевнелиев: Знаете ли, в президентската институция аз съм организирал хиляди, хиляди инициативи, събирания, конференции, мероприятия в подкрепа на децата с увреждания. Тяхната кауза е голяма кауза и за мен. Те са ми на сърцето.

 

Водещ: Съгласен ли сте, че Ирина Бокова трябва да се оттегли след 26 септември като българска кандидатура за генерален секретар на ООН, ако не бъде първа или втора, и това да стане преди гласуването с цветни бюлетини ? Може би хората докрай не разбират процедурата, но това е гласуване, което ще бъде в началото на октомври, и тогава вече ще проличи дали от седемте гласа, които досега има Ирина Бокова „за“, пет от тях не са на страните – членки на Съвета за сигурност с право на вето, т. е. Великите сили, а пък от 12-те гласа, които има за Гутереш, който е на първо място, трите гласа „против“ не са също на такива страни - постоянни членки на Съвета за сигурност. Смятате ли, че това е умен ход ?

 

Росен Плевнелиев: Вие много точно обяснихте процедурата. При това първо трябва да се знае от уважаемите слушатели какво точно се случва в момента, какво ще се случи на 26-и, когато е последното индикативно гласуване. То е именно индикативно, защото задава някакъв тренд, но не е решаващо. И разбира се, оттам нататък до първото, да кажем, решително гласуване те, когато вече специално петте големи в Съвета постоянни членки ще имат правото да употребят т. нар. цветна червена бюлетина, за да посочат вече много ясно дали са готови да наложат вето на един или друг кандидат. Процедурата е такава, каквато Вие я описахте. На мен ми се иска, а и не е моя работа като държавен глава, да влизам в детайлите на процедурата. Не е ангажимент на държавния глава. Първо, аз действам единствено и само с пълното убеждение, че България има своя кандидат. Кандидатът на България не е наложен от друга държава. Кандидатът на България е избран от българското правителство, легитимно, с ясно решение на Министерския съвет. Като държавен глава, аз работя с този кандидат.

 

Правителството, не президентът или някой външен фактор, правителството е длъжно да взема своите отговорни решения и да носи отговорността за това. И да, на 26-и ще има гласуване и министър-председателят посочи, че след това правителството ще направи анализ. Дотук добре, защото индикативното гласуване и краят на серията от индикативни гласувания, която ще приключи на 26-и, наистина е повод за анализ. Нека правителството направи своя анализ. Аз бих им препоръчал министър-председателят и министърът на външните работи да организират дипломатически совалки, да говорят, да питат, да преговарят. Да, така се прави. Защото ние се борим не за каквато и да била позиция, а за най-високата на планетата – на генералния секретар на ООН.  В този процес искам да ви уверя, че като държавен глава аз ще очаквам единствено и само институционално действие, националноотговорно действие и разбира се това е един огромен тест за България да покажем дали можем да играем тази най-голяма игра.

 

Водещ: Аз нещо друго се опитах да Ви попитам. Кой е моментът, в който трябва да се смени кандидатът ? Понеже и премиерът говореше през седмицата за 26-и, не стана ясно в изказването дали не мисли, че на 26-и е гласуването с цветните бюлетини.

 

Росен Плевнелиев: Трябва министър-председателят да дойде тук и Вие да му зададете всички тези въпроси. Трябва уважаемите медии точно него да попитат. Като държавен глава, аз ще работя посветено до последната секунда с официалния български кандидат.

 

Водещ: Вие правилно казвате, че това не е в правомощията Ви, но да Ви изброявам ли случаите, в които сте заемали позиция, която сте смятали, че е в интерес на България, без да е в правомощията Ви. Вие нямахте по закона, който беше приет тогава, никакви правомощия, свързани с ръководителя на ДАНС, пък излязохте и казахте какво мислите за Пеевски. Имало е и други такива случаи ?

 

Росен Плевнелиев: Така е. Правил съм го, готов съм и да го направя. Нека да видим какво ще реши правителството и с какви аргументи. Наистина все още е рано. Все още сме във фазата на индикативното гласуване.

 

Водещ: Искате ли да станете член на Европейската комисия на Кристалина Георгиева ? Нали сте прочел за това тълкуване на цялата тази галимация по българската кандидатура - Кристалина Георгиева да замине за ООН и да освободи мястото за Росен Плевнелиев.

 

Росен Плевнелиев: Знаете ли, наслушах се, нагледах се на какви ли не сценарии. Ще кажа съвсем отговорно и ясно. В моя живот нещата се случваха не защото съм ги искал на всяка цена и съм влизал в някакви сценарии, така че точно така да се случи. Не така станах президент. И не така станах министър. И не така отидох в Германия. И не така станах един от топ мениджърите на България и „Мениджър на годината“ на България. Не така. Аз няма да изневеря, защото някак си  моят живот се разви добре. Аз спя спокойно с всичко, което съм правил. И ще продължавам да бъда себе си. Никакви тайни и задкулисни сценарии. Никога в живота си не съм влизал в каквато и да било интрига. Видя ли лошото, бягам от него. Видя ли доброто, възхищавам му се. Ще продължа така да действам. Аз ще продължавам да служа на България под една или друга форма.

 

Водещ: Под каква форма си представяте да служите на България след януари?

 

Росен Плевнелиев: Има много форми, в които един президент може достойно да служи на България. И да, аз ще Ви излъжа, ако кажа, че не разсъждавам в тази посока. Още повече няма как да го кажа пред очите на най-реномираните български журналисти. Да, аз разсъждавам кои са възможните варианти и сценарии след края на този мандат. Но едно нещо е ясно. Първо, оставам посветен на демократичното и европейско развитие на България. Второ, продължавам всичките тези смислени приоритети, които зададох. Трето, аз съм човек, за който всички врати в Европа и по света са отворени. Аз направих приятелства навсякъде. Това са стотици президенти и министър-председатели, с които аз съм се виждал и които имат отношение към мен, и които имат добро отношение чрез мен разбира се и към България. Това означава, че аз съм постигнал нещо за България, което може и трябва да бъде развито. Какво може да бъде бъдещето? Може да бъде свързано с работа в европейски контекст, така че аз да продължавам да служа на България. Може да бъде международна позиция, може да бъде да остана в България, защото веднъж президент, винаги президент. Да остана като човек, който да тръгне по училищата, да тръгне по университетите, да направи една фондация, така както други президенти са го правили за демократичното развитие на България на Балканите. Да помагаме за това развитие да се случи. Широко скроен съм, ще работя по най-добрите практики – това, което и европейските демократични президенти правят. Но не участвам в никакви сценарии. Не е това нивото, на което аз играя.

 

Водещ: Ще подкрепите ли кандидата за президент на ГЕРБ, чийто кандидат бяхте преди пет години ? Впрочем, това е резонен въпрос, когато виждаме какво се случва в САЩ. Защо Обама може да подкрепи кандидата на Демократическата партия, която го е издигнала, а българският президент да не може да подкрепи на партията, която него е направила президент ?

 

Росен Плевнелиев: Не очаквайте от мен като държавен глава да отида на предизборен митинг на която и да било политическа сила. А същевременно като държавен глава и като обикновен гражданин аз ще очаквам от политическите партии да посочат много ясно кандидатите си, а и те да излязат пред народа, да го погледнат в очите и да кажат какво смислено ще свършат следващите пет години  в рамките на правомощията на държавния глава, които хич не са малко на фона на много други държавни глави в Европа, как ще запълнят със смисъл, с резултати тази институция. Ще се  радвам да чуя всеки един от тях, както обикновените български граждани. И след това, разбира се, ще преценя по съвест кого да подкрепя.

 

Водещ: Планирате ли свикване на Консултативния съвет за национална сигурност до края на мандата Ви ? 

 

Росен Плевнелиев: Планирам. Бях поел едно обещание. Досега съм изпълнил всичките си обещания, ще изпълня и това. Темата ще бъде демографи. Разбира се, нека да приключат предизборните страсти, за да може политиците да се върнат обратно в една по-нормална атмосфера. Както много често досега, на Консултативния съвет по национална сигурност сме постигали съгласие, пълно, широко, нека така бъде и сега, защото темата е стратегически важна.

 

Водещ: Следващият събеседник е министърът на образованието. Ще говорим за първия учебен ден. Кое е най-важното, което според Вас трябва да научат децата в българското училище – патриотизъм, глобализъм или професия?

 

Росен Плевнелиев: На мен ми се иска българските деца да бъдат научени да правят разликата между национализъм и патриотизъм. Защото може би това е най-голямата заплаха за Европа днес – тяснонационалните интереси. Не такъв беше Левски и не такава беше първата Конституция на България, приета във Велико Търново. Много патриотично дело. Спомнете си какво пише там. А днес излизат много политици, които размахват някакви антитези срещу мигранти, срещу глобализацията – защо?

 

На мен ми се иска в България младите да бъдат учени не само на патриотизъм, а на модерен патриотизъм. Един патриотизъм, който в синхрон с глобализацията. Тя е факт и ако ние не се закачим за нея и се изолираме, оставаме вечно бедни. А патриотизмът не може да бъде монополизиран или национализиран от определени политически сили, които дори накуп размахват по-скоро руското знаме отколкото българското. Патриотизмът е навсякъде. Всеки може и трябва да бъде патриот – и социалистът, и членът на ГЕРБ, и членът на Патриотичния фронт. Много ми се иска, освен патриоти, да бъдем и модерни патриоти, широко отворени към света, толерантни, образовани, можещи. Ето това е една голяма кауза за България.

 

Водещ: Г-н президент, благодаря ви за това интервю.