ИНТЕРВЮТА

Студен мир, не студена война

Липсата на позиция и снишаването днес не са опция
 

Росен Плевнелиев, Президент на Република България

Много анализатори, политици, както и наскоро в. "Капитал", развиват тезата за "Новата студена война", в която светът навлиза. Позицията, която застъпвам през мандата си, включително и на много международни форуми е, че за мен определението "нова студена война" е неточно, защото предполага повторение на минали събития и действия. През последните години отношенията между Русия и Европа се влошават изключително бързо. Аз наричам тази съвсем нова, непозната фаза на геополитическо противоборство "студен мир". Той е по-лош, по-опасен и по-непредсказуем от състоянието на студена война. Подобен тип мир е "студен", защото никой не се стреми към война, но част от методите на студената война са отново тук - политика на великите сили и техните сфери на влияние, политика на насилствена промяна на граници, политика на дестабилизация, но този път усилени с безпрецедентна пропагандна и хибридна война.

Навлязохме в нов и различен етап

Украинската криза промени изцяло правилата на играта. Навлязохме в нов и различен етап на развитие. Плуваме в непознати и опасни води. Новата история на Европа вече се дели на Европа преди и след Крим. Сегашният "студен мир" е много по-различен, труден, непредсказуем и опасен от студената война във втората половина на ХХ век.

По време на студената война Съветският съюз имаше много съюзници, докато сега Русия е в изолация. Светът тогава бе двуполюсен, сега е многополюсен, като балансът на интересите днес е многократно по-сложен. Тогава Западът и Съветският съюз имаха ясно дефинирани червени линии - те бяха известни и се спазваха от двете страни. Всяка от тях знаеше добре какво няма да направи другата - например, че няма да натисне никога първа червеното копче за ядрен удар. Тогава имаше някакво базисно доверие, че поетите ангажименти се спазват. Днес доверие няма.

Сега Путин знае много добре ние какво няма да направим, но ние изобщо не знаем на какво още е способен той. Бяхме шокирани, когато видяхме незаконната окупация на Крим и погазването на всички принципи на европейския и международния ред от страна на Русия. И това беше само началото. Можеше ли някой да предвиди, преди да се случи, че руски крилати ракети ще прелетят над територията на няколко държави, за да участват в кървавия конфликт в Сирия? Очаквахме ли руски бомбардировки на болници и хуманитарен конвой на ООН? Свидетели сме на безпрецедентни пропагандни и кибератаки срещу западни, включително и български институции, за които с голяма степен на вероятност може да се каже, че са инициирани от Русия.

По време на студената война Съветският съюз участва в инициирането и договарянето на правила и принципи за траен мир в Европа - например историческото споразумение от Хелзинки от 1975 г. Днешна Русия задраска всичко това и се противопоставя на приети и спазвани безусловно от Съветския съюз по време на студената война принципи. С окупацията на Крим се оказа, че подписът на Русия под Будапещенския меморандум от 1994 г., няма никаква стойност.

По време на студената война светът имаше някакъв баланс, след нейния край - също, макар и по-различен. Днес баланс няма, сигурност и предвидимост - също. Брекзит и изборът на Тръмп за президент на САЩ са поредното доказателство за това.

Ще отнеме време, докато бъде създаден нов, устойчив световен ред в многополюсния свят. Намираме се в преходен период от един световен ред, който изгубихме, към нов световен ред, който още не е създаден. В този преходен период сме свидетели на турбуленции и рекорден брой кризи.

Русия използва богат арсенал за дестабилизация

Никой не иска да има война в Европа, затова аз наричам този етап мир. Мир, но студен, защото Русия днес не е враг, но е опонент. Русия няма да напада Европа, няма да стреля срещу нас, но ни противостои и използва всеки възможен начин да отслаби и раздели Европейския съюз.
Путин знае добре ние какво няма да направим, но ние не знаем на какво още е способен той.

Смисълът на руската хибридна война не е да отстреля противника, а да го дестабилизира и да го направи зависим. За целта се използва целият наличен арсенал от националисти, популисти и всякакви зависими политици от петата колона, енергийното оръжие, олигарси, пропагандната машина на продажни медийни империи, кибератаки и др. Мирът днес е студен, защото Русия създаде множество замразени конфликти в зоната на Черно море - Украйна, Молдова, Грузия, Армения, Азербайджан. Замразеният конфликт е изключително ефективен и евтин начин да държиш в зависимост от твоята воля други държави.

Причината да говоря толкова много по темата за Русия не е някаква криворазбрана омраза - аз искрено искам Русия да бъде силна демократична държава, в която живеят свободни хора. Вярвам, че това може да се случи и тогава тя ще бъде наш ценен партньор. В момента обаче трябва да си даваме сметка за агресивните действия от последните години и какво значат те за нас. Ние можем да сме партньори с всяка свободна държава, която уважава нашето мнение и цивилизационен избор. Ако някой иска да сме негови васали, той заплашва сърцето на България и възможността да избираме сами пътя си на развитие. Заплашва нашата свобода и национален идеал.

Това засяга пряко бъдещето на България

Всичко това има значение, защото засяга пряко бъдещето на България. Ако не знаем какво се случва в света около нас, никога няма да формулираме тази политика, която ще ни направи по-свободни и по-богати. Българският интерес днес не е да се делим на русофили и русофоби, а да имаме ясна представа какво се случва и къде трябва да бъде нашето място.

Вестник Frankfurter allgemeine Zeitung на 04.10.2014 публикува обширно интервю с мен, в което казвам: "Аз бях един от първите европейски президенти, който ясно осъди руския подход спрямо Крим. Русия казва на Европа и САЩ, че великите сили би трябвало да решат за Украйна. Това е политика от ХІХ век. Опасно е. Украинският народ трябва сам да реши своето бъдеще. Ние искаме да виждаме като партньор страната, дала Чайковски, Толстой и Достоевски на света.

Но фактите показват, че днес си имаме работа с една друга Русия - с една националистическа и агресивна държава, при един президент, който разглежда Европа не като партньор, а като противник. Всички европейци спечелиха свобода, демокрация и перспектива от падането на Берлинската стена. Владимир Путин вижда падането на стената и рухването на Съветския съюз обратно - като катастрофа, и от това произтича интерпретация на историята, която принципно се противопоставя на Европа и нейните ценности. ЕС е иновативен проект за мир, при който голяма Германия и не толкова голяма България стоят равноправни една до друга. В света на президента Путин, обратно, става въпрос все още за ХІХ век, когато са съществували великите сили и една периферия, която е трябвало да им се подчинява. Най-важният урок от Втората световна война все пак е, че всеки народ, голям или малък, има своите права. Европа не се основава на окупация и на властта на по-силния, а на върховенството на правото. Русия трябва да се научи да има партньори, а не васали и подчинени."

Ключът е във върховенството на правото

За щастие България днес е част от Европейския съюз и НАТО. Това дава много по-голяма сигурност от тази, която имат например други балкански държави или Украйна. Това обаче е слабо успокоение. За да защити националния си интерес, България днес може и е длъжна да добави стойност към Европейския съюз, а не да седи безмълвно в ъгъла или да играе ролята на нечий троянски кон.

В своя реч в Щутгарт на 9 май 2014 г. посочих: "Една от поуките от украинската криза са последствията от систематичното пренебрегване на най-важните принципи на правовата държава. Съществуването на един олигархичен икономически модел, концентрацията на медии, недостатъчно добре функциониращи държавни институции, фасадната демокрация и ендемичната корупция допринесоха съществено за кризата в Украйна."

България днес е изложена на риск, защото една от възможните следващи цели на Русия са Балканите. Няма по-сигурен начин трайно да се дестабилизира Европа от слаби и оспорвани Балкани. Много от държавите около нас могат да бъдат дестабилизирани отвътре чрез националисти, олигарси, корупция, пропаганда и енергийна зависимост. Кремъл използва олигарсите, зависимите медии, липсващата правова държава и каналите за влияние от времето на комунизма. Вярно е, че комунистическите тайни служби бяха закрити, но агентите и мрежите им продължават да съществуват.

Затова днес са необходими решителни действия, за да можем отново да се върнем към основите на политика, базирана на върховенството на правото, а не на игра на велики сили и техните изконни интереси и сфери на влияние.

За да запазим свободата на България днес, повече от всякога трябва да я направим силна. Това означава не месии и силни лидери, а силни институции - работеща съдебна система и държавна администрация. Това означава изкореняване на корупцията и ясни правила за правене на бизнес, които важат за всички, така че да няма назначени от държавата олигарси. Иначе сме обречени да бъдем мека цел, подмятана между перифериите на различни интереси – зависима държава без бъдеще. Да бъдеш патриот днес, да искаш децата ти да живеят в по-добър свят, означава да се бориш именно за това. Вярвам, сигурен съм, че тази битка - една от най-важните в нашия живот, ще бъде спечелена.

Моят избор никога не е бил да се сниша, за да отмине бурята. Не може да има половинчата демокрация и частично спазване на върховенството на закона. Или правилата на международния правов ред важат за всички или тези, които не ги спазват, трябва да бъдат посочени и да носят последствията от това. Снишаването на българските политици и кандидат-президентите по темата с грубото погазване на международното право от президента Путин, не вещае нищо добро за утвърждаване ролята на България, като достоен член на ЕС и НАТО. Във времето на "студен мир" липсата на позиция и снишаването не са опция.

в. "Капитал"