ИНТЕРВЮТА
Интервю на президента Росен Плевнелиев за предаването "Неделя 150“ по програма "Хоризонт“ на Българското национално радио - I част
Водещ Таня Величкова: Един президент не се оценява по неговата популярност. Преди всичко се оценява по това какво обществото е постигнало в неговия мандат. С тези думи преди време Росен Плевнелиев сам зададе критерий, по който да бъде оценяван в края на мандата си. Седмица преди да предаде властта на следващия държавен глава, Росен Плевнелиев е гост на "Неделя 150". Добре дошли, г-н президент.
Росен Плевнелиев: Благодаря за поканата! За мен е чест в последните дни от моя мандат да отговарям на вашите въпроси. Българският народ обича своето национално радио и ви благодаря за това, че вие вдигнахте истината и обективната журналистика като кауза.
Водещ: Темата Русия, така се случи, доминира финала на вашия мандат. Явно динамиката ще бъде голяма до последно. Преди ден вашият наследник Румен Радев даде най-категоричната си до момента позиция по отношение на европейските санкции спрямо Русия, казвайки, че България е за тяхната отмяна. Точно обратното на това, което вие го посъветвахте.
Росен Плевнелиев: Президентът Радев е все още избран, но не е встъпил в длъжност. Разбира се, ще трябва да се направи голямата разлика, защото сега той все още може да бъде по-креативен, по-широко скроен в своите изказвания. Хубаво е, че дава интервюта и говори както вътрешно, така и в международен аспект. Също така трябва да е ясно, че от 22-ри нататък всяка негова дума, всяка запетайка, всяка негова позиция автоматично става държавната позиция на България. Въпросът, който вие поставихте, е изключително интересен и многопластов. Аз прочетох интервюто, запознах се много внимателно със съдържанието и по най-добронамерения начин, когато се видим с президента Радев на 22-ри в рамките на нашата среща по приемо-предаване на властта, аз ще му кажа моята позиция по въпроса. И тук има две неща, които са много важни. Когато продължаваме да твърдим, че Крим делегиран е украински, но де факто е руски, защото Русия е забила флага си там и трябва да се питат хората за това какво да бъде бъдещето на Крим, тази теза не се споделя от нито един европейски лидер. И тази теза, разбира се, категорично не се споделя и от мен. Тази теза ще трябва вече президентът Радев, когато встъпи в длъжност, да обмисли много внимателно, а аз ще му помогна като му дам своите аргументи. Над нас е законът, над нас е върховенството на правото. Ако искаме да има мир в Европа, правила трябва да има и те трябва да важат за всички. Има съд в Хага, към който ние имаме отношение и чиито решения са задължителни и валидни за нас. Съдът в Хага се произнесе по това, което се случи в Крим. И той каза така - това е акт на въоръжена агресия на Русия към Украйна и незаконна окупация. Ако един български държавен глава вярва във върховенството на закона и застава зад върховенството на закона, той няма как да противоречи на решението на един европейски съд.
Водещ: Но той се аргументира с това, че от санкциите губят и двете държави и че много бизнеси в България са зависими от Русия. Нещо, което впрочем и премиерът Бойко Борисов каза. Може би всичко това може да се фокусира в израза не е важно откъде идват газта и нефтът, важно е цените да са ниски. Така че в този смисъл гласът на България не би ли могъл да бъде прагматичен и печеливш от икономическа гледна точка и за Европа?
Росен Плевнелиев: Знаете ли, като прагматичен човек, който е инженер, като човек, който винаги е давал и търсил решения, искам да предупредя българския народ и новоизбрания президент най-добронамерено. Добре е да си прагматичен, добре е да си реалист, но това не бива да ни води към реалполитиката на 19-и век. Дори и да си прагматичен и да си реалист, над теб са принципите и върховенството на правото. И това означава, че ние трябва да си даваме сметка. Да търсим решения, да сме за диалог. Но също така всяко едно решение, за да не бъде реалполитика, когато само интересите вървят напред, когато едни велики сили се събират в Берлин, в Ялта и решават съдбата на малките, на слабите, на тези, които не могат да им се противопоставят, от което тези в периферията жестоко страдат. А българският народ е минал през не знам колко национални драми. Аз твърдя, че руският президент иска именно това. Той искрено вярва, че колапса на Съветският съюз е нещо лошо, той търси преразпределяне и възстановяване на сфери на влияние. Вярвам в 21-ви век, в който всеки е важен. Аз вярвам в 21-ви век, в който правилата важат за всички и никой не може да си позволи да окупира територията на някой друг. Аз вярвам във върховенството на правото и това, че всеки един, независимо дали е лидер на най-силната ядрена държава или не, ще вдигне високо този флаг. Затова предупреждавам. Прагматичност – да, решения – да, реализъм – да, но в основата на всичко това трябва да бъде ценностите, моралът, върховенството на правилата, които са задължителни за всички. Именно затова няма как да се съглася със ситуация, при която ние казваме, ами, вижте, тук гледаме едни таблички, в които губим едни милиарди и понеже губим едни милиарди дайте сега да се съгласим с най-голямото безобразие, което по-скоро ни води в посоката на война, а не на мир. Когато става дума за мир, милиардите нямат никакво значение. Значение имат ценностите. Когато трябва в Европа да има мир, хвърляме табличките си, интересите, милиардите настрани и се уповаваме на това, което ще ни донесе устойчив мир. А устойчив мир може да има само тогава, когато всеки спазва правилата, а този, който ги нарушава носи своята отговорност. Не прилича на Русия, ще го кажа в прав текст, с цялата ми любов към Русия, но не прилича на Русия ядрена сила, член на Съвета за сигурност на ООН, една от петте най-влиятелни държави на планетата, най-силната ядрена сила, точно на най-силния не му прилича да окупира незаконно.
Водещ: Правилно ли постъпихте вие и другите европейски лидери, които изпратихте писмо на новоизбрания президент Доналд Тръмп за това, което искате от него по отношение на връзките Русия – САЩ ?
Росен Плевнелиев: Ние приветствахме с това писмо избора на президента Тръмп, въпреки лично моите много сериозни притеснения във връзка с този избор. Но вече когато не съм държавния глава, чиято всяка точка, запетайка и думичка определят държавната позиция, ще мога по-спокойно да говоря по тази тема. Да, ние приветствахме този избор и освен това ние казахме, че сме за диалога, генералният секретар на НАТО също е за диалога, ЕС също е за диалога. Като президент на държава – членка на НАТО и ЕС, аз съм подкрепил всяко решение на ЕС и НАТО, което е за диалог с Русия. Но слагаме запетайка и казваме - ние сме за диалог, но ние трябва да и да се базираме на върховенството на правото, на принципите и на международния правов ред, такъв, какъвто бе създаден след Втората световна война, и да не го разрушаваме. За целта тези, които го разрушават, трябва да получат и своята отговорност и санкции. Това писмо беше една много ясна заявка, че ние Централна и Източна Европа не сме периферия. Ние няма да допуснем да бъдем периферия. Ние говорим помежду си. Шестнадесет държавници заедно подписаха това писмо и това беше писмо – заявка за нещо още по-важно. Не бива да чакаме кризите да ни затрупат, не бива да чакаме проблемите да дойдат и чак тогава да се чудим как да ги решаваме.Това писмо беше един проактивен акт, предварителен акт, който каза нещо много важно на новоизбрания американски президент и неговата администрация: Вие имате съюзници, които са с вас от дълго време. Централна и Източна Европа е стратегически важна, успехът на Европа, бъдещето на Европа е в сърцето на неговото обещание Америка да бъде велика. Няма как Америка да бъде велика, ако Европа е в разруха. Няма как Америка да е велика, ако забрави основната си кауза, а тя е именно да работи за демокрация, човешки права и свободи по целия свят. Аз лично съм изключително притеснен, след като се дават обещания, че ще се изхвърлят милиони мюсюлмани, след като се дават обещания, че ще се строят огради. Не е това световният ред, който е създаден след най-големия конфликт на планетата - Втората световна война. Възхищавам се на визията и на невероятното политическо умение на тези големи политици, които след Втората световна война загърбиха тоталната омраза и разруха и създадоха устойчив световен ред, който вече над 70 години ни дава мир и всеки един от нас трябва да работи за мир. А строенето на огради, изхвърлянето на представители на друга религия по никакъв начин не създава устойчиви предпоставки за задълбочаване на демокрацията, в подкрепа на човешките права и свободи. И тук ще приключа с отговора на този ваш толкова важен въпрос с моя теза, която изказах от най-високата трибуна на планетата и то многократно, а именно ООН. Аз казах там, че днес ние имаме рекорден брой кризи. Всяка една от тях, която и да е, ако я проследим назад във времето от момента, в който тя е създадена, до момента, в който тя започва да се случва, всяка една от кризите е плод на някой, който е нарушил човешките права и свободи или върховенството на закона.
Водещ: Смятате ли, че световният баланс се крепи на някаква дистанция между Русия и САЩ, на това те да са в своеобразен студен мир ?
Росен Плевнелиев: Аз съм този политик, първият български президент, който бе поканен за първи път в президентския дебат на Мюнхенската конференция по сигурност. За първи път български държавен глава е на сцената. Това беше в един исторически момент. Тогава, когато президентът на Украйна Петро Порошенко показа на Мюнхенската конференция по сигурност пред целия свят представителите на над 90 държави, министър-председатели, президенти, журналисти на всички най-важни медии на планетата, показа руските паспорти на зелените човечета. Извади ги един след друг и ги показа всички тях. Аз бях в този момент на сцената. Тогава аз защитих една теза, която ми се струва изключително точна и адекватна на всичко, което се случва. И се гордея, че аз съм човекът, който заговори за това, и то не къде да е, а на световната трибуна на Мюнхенската конференция за сигурност. А именно това, което вие казахте - студен мир. Аз вярвам, че ние не се връщаме обратно към нова студена война. Никой не иска нова студена война и никой не иска да се връща към нея, но ние сме на съвсем нов етап на развитие и трябва да си даваме сметка къде сме. Този нов етап на развитие аз го нарекох студен мир. Мир, защото никой не иска война и студен, защото ние виждаме много методи от студената война, които се връщат. Невиждано противопоставяне, пропагандни войни, хибридни войни, влияния, олигарси, енергията като оръжие, а не като стока, която се търгува на пазарни цени. Виждаме невиждано противопоставяне със взаимно налагане на санкции между ЕС и Русия. И в това време на студен мир аз направих много интервюта, написах статии, сега пиша и продължавам да пиша по тази тема. Ние трябва да си даваме сметка къде се намираме във времето на студен мир. Ние сме свидетели и на много, на изключително много замразени конфликти около България. Дали си даваме сметка какво означава това? Дали си даваме сметка, че в зоната на Черно море имаме редица замразени конфликти, в които държави нямат контрол върху част от територията си ? В които държави, например Грузия, Украйна, ситуацията в Нагорни Карабах, Приднестровието всеки един от тези замразени конфликти е иновация на Русия. И за съжаление дестабилизира трайно и поставя държавите в зависимост. Вие не искате да бъдете в зона и да живеете в зона на замразен конфликт, каква е съдбата на хората там ? Колко фабрики се строят в зони на замразени конфликти, кой ще инвестира в Донбас или в Южна Осетия? Защо осъждаме тези хора да бъдат в зона на извънредна нестабилност за десетилетия напред бедни, защо? Това решение ли е за тези хора ? Аз виждам нарастващия брой замразени конфликти. Очаквам от новоизбрания български президент да се противопостави и да работи в това тези замразени конфликти да се намалят.
Водещ: Беше ви обаче много трудно вътре в България да аргументирате тази своя позиция ?
Росен Плевнелиев: Съгласен съм. Но знаете ли, аз бях президент, но и кризисен мениджър. Когато времената са извънредни, когато е толкова трудно, когато броят на конфликтите е рекорден по света. Аз бях първият държавен глава, който мина през три извънредни политически и парламентарни кризи, които доведоха до извънредни избори. Тези 2013-а, 2014-а и сега 2016-а. Бях първият държавен глава, който сформира две служебни правителства. Можех да направя и трето, но съзнателно отказах. Какво ли не се случи в този мандат за първи път ? Терористичен акт в България, на родна земя за първи път. Невижданеа миграционна вълна – за първи път, политическо противопоставяне - смениха се пет правителства и три парламента за две години. Не е имало такова нещо досега в България. И да, аз бях президент и аз бях кризисен мениджър. Едно нещо знам. Като президент, инженер мениджър, баща и приятел, има ли проблем, не го крий. Ако има проблем, посочи го. Единственият начин да решиш един проблем е да не го заметеш под масата, а да го посочиш. Това правех. Много не ме разбраха, много хора си казаха този се прави на важен, защото е първият български държавен глава, който системно и постоянно се противопоставя на руския президент. Това за мен не е самоцел. Аз трябваше да имам позиция и трябваше да посоча проблема. Ако искаме да го решим, той трябва да бъде посочен, а не заметен. Това правех и аз. Действах като кризисен мениджър и като отговорен гражданин. Вярвам, че действах правилно, не съжалявам за нищо.
Водещ: На различни етапи от вашия мандат беше споменавана думата импийчмънт и единият от случаите беше този, за който преди малко сам споменахте. Моментът, в който предложихте на вашия наследник Румен Радев да състави служебен кабинет като заявихте, че отстъпвате правото да назначи служебно правителство на него. Сгрешихте ли с тази дума?
Росен Плевнелиев: По принцип оценката импийчмънт специално в този случай дойде от един бивш президент на България, който до момента не е казал абсолютно нищо коректно по мой адрес, така че лично аз трудно бих приел тази оценка още повече, че аз спазих Конституцията. И нещо повече, аз се гордея, защото действах отговорно за България. Защо спазих Конституцията? Защото в Конституцията няма срок след като бъде приключена конституционната процедура, държавният глава да назначи служебно правителство. И именно това е още едно доказателство за мъдростта на тези, които направиха Българската конституция. Не съм юрист, но в течение на времето и многото трудни моменти, пред които бях изправен, аз се убедих, че Конституцията е здравата основа, на която можем и трябва да стъпим. Тя ми помагаше много и искрено вярвам в Българската конституция. Да, тя може да бъде пипната и леко пооправена, но тя е изключително адекватна, коректна и доказа своята визия и полезност на българския народ в годините.
Водещ: Защо тогава не внесохте проект за промяна на Конституцията, след като казвате, че тя трябва да бъде пипната?
Росен Плевнелиев: Защото аз обещах нещо на българския народ още като кандидат-президент. Аз казах следното - не искам повече правомощия, не съм аз този, който ще внесе конституционни промени от гледна точка на собствените правомощия на държавния глава. Гордея се, че съм този български държавен глава, който не обеща всичко, но всичко, което обеща, изпълни. Аз дадох точно 40 обещания. Тези 40 обещания са на сайта ни от ден първи. Отчитах се всяка година за тях. Попитах уважаемите медии има ли нещо друго, което съм обещал в рамките на моята предизборна кампания, ако има и съм го забравил, непомнете ми. И него ще го сложа на сайта. Аз не бягам от своите обещания, защото знам, че живеем в трудни времена, в които доверието на гражданите е изключително ниско. То е ниско, защото политиците обещават и не изпълняват. Аз реших да дам друг пример и се гордея с това. Но въпросът ви има и друг аспект. Да, аз обещах, че не искам повече права. И днес заставам в края на мандата си и казвам не е необходимо държавният глава да има повече права. Правата на българския президент са достатъчни. Българският президент е по-скоро в категорията на силните президенти. В ЕС президентите са само две категории – тези, които са избирани от парламента и тези, които са избирани от народа. Българският държавен глава е голям щастливец, че народът го избира. Това го прави силен. Същевременно той има глас до края на живота си, защото е бил избиран от народа. Аз ще продължа да бъда активен гражданин, ще следя политиката, ще имам позиция, ще бъда готов да я отстоявам. Ще ходя по студиата, ще ходя по университетите, ще работя с политическите партии, с гражданското общество и ще знам, че на един държавен глава му отива цял живот да има позиция и да казва истината. В този случай един бивш български президент не каза истината. Какъв импийчмънт ? Аз не съм нарушил Конституцията. И същият този бивш български президент преди няколко месеца обясняваше как си мислел за трети мандат. Ами ето това, как да ви кажа, тотално непознаване на Българската конституция и не само предпоставка за проблем. Бих казал така, не му отива на един български държавен глава да поставя под въпрос духа и правилата на Конституцията. Не му отива на един български държавен глава да не се огледа във всички други демократични държави в ЕС, посочете ми една, в която някой си мисли за трети мандат. /.../