ИНТЕРВЮТА

Интервю на президента Росен Плевнелиев за предаването "Неделя 150“ по програма "Хоризонт“ на Българското национално радио – III част

Водещ: Това ли е призивът ви сега – да се политизираме? „Политизирайте се “?

Росен Плевнелиев: Аз съм символ на това, че аз се политизирах 2009 г.

Водещ: Сега и други хора го казват.

Росен Плевнелиев: И аз искам наистина да апелирам към българските граждани всеки един по неговия си начин да има позиция. Но нека тази позиция да бъде обективна, плод на много внимателно подбрана фактология. Да знаем откъде подбираме фактите, защото се нагледахме на лъжи, нагледахме се на манипулации. Дори това решение да е устойчиво, то да е добре обмислено. И да, българите трябва да имат позиция. А когато е трудно и когато е тежко, идва времето на активното гражданско общество. Ще кажа нещо, в което дълбоко вярвам. Днес има големи съмнения. Една част от обществото говорят за превзетата държава. Да, имаме европейски закони, да, имаме европейски институции, обаче отзад има някакви задкулисни сили, които действат, влияят и се облагодетелстват от това. Единственият вариант да се намали зависимостта, единственият вариант да вървим напред към повече, а не по-малко демокрация е да си дадем сметка, че дори и да е така, че да има големи зависимост и институциите по-скоро да обслужват силните на деня, отколкото милионите българи. Спасението е в гражданския контрол върху дейността на министерството, върху дейността на институциите. И спомнете си много добре кой беше този български политик, който отиде при протестиращите, въпреки че те го освиркаха. Аз знаех, че те ще ме освиркат, но отидох, защото аз бях единственият останал и всичко се крепеше на мен. И единственият начин, когато си сам е да се опреш на народа. Народът може да има различни позиции, едните да са за, другите против теб, но се опираш на всички. Отиваш и при тези, които ще те освиркат. Аз отидох и ги поканих. Те влязоха в президентската институция, създадох граждански бордове към всички министерства, поканих ги в бордовете, направих изборен борд, за да може всички, и политическите партии, и гражданите да видят как се правят изборите. И така минахме през много тежък момент на изключително политическо противопоставяне и никакво доверие. И си давам сметка, че едно от най-големите постижения на моя мандат е това, че в продължение на много месеци аз бях сам. Държавата се крепеше на мен. В тези моменти е изключително важно каква е личността на държавния глава. И аз се чувствах на място. Именно защото бях надпартиен, именно защото бях независим. Именно защото действах по съвест като инженер, кризисен мениджър, но и като президент. А доказателството, че минахме през три извънредни политически и парламентарни кризи, две правителства, две големи вълни на граждански протести – през 2013-а срещу монополите, и 2014 година е доказателство. Какъв EVN? Знаете ли кой е държавният глава, който свърши ето следната работа? 2013 г. февруари месец, огромни протести. Двадесет и седем града, стотици хиляди българи по улиците. Нали беше така?

Водещ: Така.

Росен Плевнелиев: Тези граждани срещу какво протестираха, срещу високите цени на тока и монополите. Така беше, нали?

Водещ: Така.

Росен Плевнелиев: Кой беше държавният глава, който излезе и каза оттук нататък променяме изцяло приоритетите на българската енергетика. Никакъв голям шлем, а три смислени приоритета. Енергийна ефективност за милионите българи, енергийна либерализация за милионите българи и енергийна диверсификация за българската икономика. Къде сме днес? Заставам честно пред вашата уважаем медия, пред милионите българи и казвам: Вие през 2013-а година протестирахте срещу монополите, монополните цени на тока. Днес имаме пълна свобода на пазара. Днес българските компании могат да избират своя доставчик на ток, но и българските граждани могат да избират своя доставчик на ток. Това в интерес ли е на монополите? Кой постигна пълната либерализация, кой я зададе като приоритет, кой я отстояваше и тя е факт. Цените вдигнаха ли се на тока в тия години? Не. Ето едно постижение. Чакам ли благодаря? Не, но го свърших.

Водещ: Две ключови думи казахте преди малко – доверие и сам. Този мандат беше наситен с безпрецедентни ситуации и моменти, в които трябваше да взимате решение, без да можете да се опрете на опит преди вас. В тези трудни решения на кого имахте доверие?

Росен Плевнелиев: На съвестта си. Много често бях сам. Бях сам, когато трябваше да правя първото служебно правителство. Бях сам, когато трябваше да правя и второто служебно правителство. Бях сам, когато в един висш акт на задкулисие в България един медиен олигарх бе произведен, бе гласувано да бъде шеф на Държавна агенция „Национална сигурност“. Бях абсолютно сам. И бях този единствен български политик, който отговори на въпроса „Кой“, който е актуален и до днес, точно в рамките на един час. Посочих ги и тримата, които са виновни и снех доверието си от тях. Знаейки какво ме следва и знаейки какво ще ми се случи. Станишев, Местан, Орешарски. Бях сам и тогава, когато един съдия с недобър интегритет трябваше да влезе в най-висшия български съд, в Конституционния съд. Спомняте си, че аз съм единственият български държавен глава, който е напуснал клетва на конституционен съдия. Пак бях сам. Но не съжалявам за нито едно от своите действия. Напротив, вярвам, че по този начин съм помогнал. Помогнах на Конституционния съд, помогнах за неговото добро име и репутация. Помогнах на българската държава в един труден момент да намали зависимостите си, а да не ги увеличи от определени кръгове. Помогнах на активното гражданско общество, защото без него не може. Да, бях сам и да, опирах се на съвестта си. Носех отговорност за действията си и мога най-честно да застана пред вас и да кажа: големи грешки в този мандат не съм допускал. Ако си бях замълчал по всеки един от тези казуси, щеше да бъде голям срам за България. Не съм допускал големи грешки. Със сигурност малки грешки имам.

Водещ: Говорите за нови хора, за необходимостта от нови политици, вероятно нови лидери, визионери, коментирате онези, които не искат да слязат от стола, държейки се за поста. Смятате ли, че вече е време лицата от новините да бъдат сменени, лидерите, които са на сцената, да си отидат?

Росен Плевнелиев: Светът забърза скоростта си. Нещата се случват в реално време много по-бързо. Това беше част от моето последно новогодишно обръщение. Аз посочих пред българските граждани, че историята се случва пред очите ни и тя се случва със страшна скорост. Именно затова лично аз си давам сметка колко е важна мандатността в демокрацията. Това е нещо много хубаво. Имаш пет години. В тези пет години, в които народът ти е гласувал доверието дай всичко от себе си. Не взимай , а давай и служи на народа. И се надявай, че следващият след теб ще бъде още по-добър, още по-полезен. На това отгоре мандатността в демокрацията е нещо прекрасно и затова, защото тя дава шанс на обществото наистина да извърши промяна. Зависи от избирателя и той може да прецени на кого да се довери. Промяната е нещо хубаво, но само тогава, когато ни придвижва по пътя напред, по избрания път. А пътят на България е избран от Васил Левски. Той е избран от нашите възрожденци и будители. И това е пътят на европейското развитие на България. Промяна, да, но в правилната посока.

Водещ: Но напоследък говорихте отново за риск от барикади. В навечерието на 10 януари си спомнихме, че преди 20 години беше моментът, в който България окончателно пое пътя към Европейския съюз и НАТО. Сега имате ли страхове, че можем да се отклоним от този уж безалтернативен път?

Росен Плевнелиев: Да, имам страхове. Определено имам страхове. Имам индикации, притеснен съм много и ще следя много внимателно процеса. Аз не съм толкова стар, а видях много в политиката и във вътрешно и във външнополитически аспект. Научих много и ще искам да предам това на младите. Ще искам да го предам на гражданите, ще искам да го предам и на политическите партии. Аз работя с всички политически партии и ще продължавам да го правя. И искам да им предам и своите притеснения. Истината е, че можем да бъдем отклонени от пътя на европейското и демократично развитие. И истината е, че понякога политиците не си дават сметка, когато отиграват ситуация от днес за утре. А понякога и от днеска за днеска. Това не води в правилната посока. Мога да ви кажа оттук нататък какво ще се говори на изборите и не съм съгласен с част от тези тези. И си мисля, че част от тези тези ни отклоняват от европейския път.

Водещ: Каквото вече се говореше и преди.

Росен Плевнелиев: Елате да видите какъв национализъм ще се вдигне на най-високата топка. Елате да видите какво отново ще се разхожда по медийните студия. „Произведено в България“, на българските фирми срещу чуждестранните монополи, срещу тези „лоши чуждестранни инвестиции“.

Водещ: Националното самочувствие нещо лошо ли е?

Росен Плевнелиев: Не, не, напротив. Но тогава, когато българите знаят, че работим за силна България в силен Европейски съюз, а не за България – квазисилна, по представите на криворазбрани националисти и популисти, изолирана в собствените си граници. Ако България под мотото „България и само българското и всичко чуждо вън“ се самоизолира в собствените си граници гарантирам, че България остава трайно в геополитическия „сандвич“ на бивша империя на изток от нас. Гарантирам - България остава трайно бедна, защото няма да бъде интересна за качествени инвеститори. България, ако не се интегрира, няма как да бъде силна и да защити националния интерес. Националният интерес на България е да има мир, но най-уникалният проект, който гарантира мира в Европа, се казва Европейски съюз, а не българският национален интерес. Да кажем ей тук сега ние в България ще си гарантираме мир. Как ще стане това? Мир се гарантира само, когато имаме международен правов ред, който е валиден за всички. Българският национален интерес е да има човешки права и свободи. Българският национален интерес е да имаме свободен конкурентен пазар, с който да търгуваме. Българският национален интерес е да се интегрираме с демократичното общество, с тези, които вярват в хуманизма. Да се интегрираме, не да се изолираме. Но ние ще видим действия в посока изолация под мотото „национален интерес“. Казвам категорично -  това е криворазбран национален интерес. Най-сигурният начин България да бъде отклонена от правия път е да се самоизолира под някакви фалшиви слогани, които не ни отиват. За вас, за мен, за милионите българи, за всички нас валидно трябва да бъде това, което Левски ни завеща да направим – равни на другите европейски народи. Силна България в силен Европейски съюз, равни на тях, а не самоизолирани и под сянката на геополитическите амбиции на други.

Водещ: Вероятно защото има усещането, че България не е толкова силна и не е толкова равна ли печелят симпатии подобни настроения ?

Росен Плевнелиев: Но все пак трябва да си даваме сметка – националният идеал, дефиниран от Апостола „За чиста и свята република“, не може да бъде инсталиран от никой друг. Той зависи от българите. Националният идеал да бъдем равни на европейските народи зависи от нас. Ако се държим като равни, ако интегрираме най-доброто от прогресивното човечество, ако ние си даваме сметка, че съвременният прочит на идеала на Апостола и на всички българи „За чиста и свята република“ е всъщност демокрация от европейски тип, а не автократичен режим или диктатура и олигархична икономика. Ето, през вас ще минат в следващите три месеца всички български политици. Питайте ги в прав текст ако искаме да изпълним завета на Апостола, давайки си сметка, че сме по средата на пътя, постигнахме немалко, но имаме още много какво да свършим и ако си даваме сметка, че „чиста и свята република“ означава социално отговорна, а не олигархична икономика, кажете ми, всеки един от вас, как ще пребори олигархията? Аз имам самочувствието, че направих нещо в тази посока – примери дадохме не един.

Водещ: Казахте, г-н Плевнелиев, че властта не ви блазни и че отказвате нов мандат веднага след първия. Какво означава това? политиката затворена книга ли е за вас или може след време отново да имате път към „Дондуков“ 2?

Росен Плевнелиев: Категорично не. Политиката не може да бъде затворена книга за един държавен глава. Веднъж президент- завинаги президент, казах аз и това означава, че това е кауза. Да бъдеш президент е кауза за цял живот. Да, аз няма да се върна към нито една политическа партия. Да, аз няма да се върна обратно в правителство или в Народно събрание. И да, аз казах, че няма да се кандидатирам за втори мандат веднага след първия.

Водещ: Но по-нататък?

Росен Плевнелиев: По-нататък ще видя. Но един президент, разбира се, остава в политиката. Един президент, въпреки че не е действащ президент, продължава да бъде активен. Не е действащият президент на България, но е активен. Той работи с политическите партии. Моят офис ще бъде отворен за всички тях. Аз ще търся смисъла така, както го правих и досега. Много пъти казах - не ме впечатлява силата. Силни лидери – не, силни институции. Не силата на един или друг, а силата на една нация, а тя е просвета, образование, отвореност, хуманизъм, демокрация. Аз ще продължа да търся смисъла. Затова и отивам в „София Тех Парк“, за да работя с младите, за да помагам на българската икономика, на иновациите, на иновационните екосистеми, на университетите. Искам да работя за това технологиите да се върнат в България, индустриите да се случат, образованието да се промени. Искам да работя за това индустриите на бъдещето да дойдат. Аз ще работя с политическите партии. Ще създам фондация – това му прилича на един държавен глава. Ще продължавам да бъда активен и ще проповядвам всичко това, което разказах и в това интервю. Ще се боря. Ако трябва, ще отида и на барикадата, ще протестирам.

Водещ: И ако се наложи, ще се върнете на „Дондуков“ 2?

Росен Плевнелиев: Ако се наложи. Но отново казвам, веднъж президент - винаги президент. След като си бил президент, няма как да се върнеш в парламента като депутат. И народът няма да го разбере. А и съдбата на президента Стоянов и президента Първанов го доказват. Ако сте бил български президент, не ви отива да си правите собствена политическа партия. Народът няма да ви разбере, защото вие сте бил президент на всички българи. Един президент трябва да има позиция и трябва да я отстоява, независимо дали е действащ или не. И трябва да работи и с гражданите, и с партиите, и да бъде посветен. Аз ще бъда и международно активен. Аз ще участвам в международни комисии, проекти и ще държа моята много силна връзка  с Германия, Европа, Брюксел, Румъния, Гърция, Молдова и с Украйна. Аз съм единственият български президент, който е човек на годината на друга държава. И ще държа на тези връзки. Но това не са моите, а те са на българската държава. И досега те са служили на българската държава.

Водещ: Благодаря ви.

Росен Плевнелиев: И аз ви благодаря.

Водещ: Президентът Росен Плевнелиев – в „Неделя 150“.

Росен Плевнелиев: Желая успех. Благодаря ви.