ИНТЕРВЮТА

Президентът Румен Радев в интервю за гръцкия ежедневник „Катимерини“: Миналото е ценен учител, но който гледа назад твърде често, пада

Г-н президент, вашето посещение в Гърция се осъществява в период, в който двустранните отношения между Атина и София са във възходяща линия. Това само на членството в ЕС ли се дължи, или разделителните линии между двете страни са останали назад в историята?

През годините България и Гърция установиха стратегическо партньорство в духа на отличните добросъседски, партньорски и съюзнически отношения. В рамките на ЕС ние сме един от положителните примери за две съседни държави и техните народи. Свидетелство за това е също фактът, че първото ми официално посещение в региона на Югоизточна Европа след поемането на президентския пост е именно в Атина. За нас това е важен политически сигнал за желанието ни отношенията между двете страни да продължат да се развиват и задълбочават във всички области от взаимен интерес въз основа на споделените ценности.

Миналото е наш ценен учител, но който често се обръща назад, рискува да се препъне и да падне. Убеден съм, че България и Гърция вървят уверено напред в интерес на по-доброто бъдеще за своите народи.

Има доста гръцки предприятия в България, туристи от вашата страна все повече посещават северните гръцки дестинации, а в същото време в дневния ред на двустранните отношения е засилване на сътрудничество в областта на енергетиката. Има ли и други области на икономическо сътрудничество между двете страни?

През последните години продължава ползотворното развитие на търговско-икономическите отношения между България и Гърция. Стокообменът между двете страни през 2016 г. достигна около 3 млрд. евро. Гърция е сред най-големите инвеститори у нас с общ обем на инвестициите от 2,5 млрд. евро. Туристическите посещения в двете страни бележат ръст. През изминалата 2016 г. България е посетена от 1 067 874 гръцки граждани, а българските граждани, посетили Гърция са 1 200 576.

Активно е сътрудничеството ни в сферата на енергетиката. Обща е целта ни за диверсифициране на пътищата и източниците на енергоносителите, както и по-добрата енергийна свързаност. Това ще създаде условия за формирането на регионален енергиен пазар и изграждането на регионална енергийна борса.

Не на последно място считаме, че важен приоритет в регионален план е реализацията на инфраструктурните проекти, сред които първостепенно място заемат паневропейските транспортни коридори. Тяхното осъществяване би създало допълнителни предпоставки за задълбочаване на търговско-икономическите отношения както в региона, така и в Европа.

Вие бяхте командир на българските ВВС, така че като "вътрешен човек" сте запознат с въпросите на сигурността в региона, който обхваща Балканите, Черно море и Близкия изток. Как могат Гърция и България да засилят сътрудничеството си в областта на сигурността и отбраната?

Считам, че ние имаме сериозни основания да бъдем обезпокоени от наличието на огнища на напрежение в широкия регион, който описвате. България, като Черноморска страна, има непосредствен интерес от спокойствие и добросъседство в този регион. В този смисъл ние водим последователна политика, която е в съзвучие с политиката на НАТО. Западните Балкани продължават да бъдат обект на внимание от гледна точка на техния потенциал да генерират политически и икономически кризи, които, съвместно, не бива да допуснем да прераснат в кризи на сигурността. В Близкия изток, освен необходимостта от решаването на военните кризи в момента (Сирия, Ирак, Йемен), е очевидна нуждата от комплексен план за стабилизиране на региона, с конкретно ангажиране на международната общност. Подобен план би могъл да бъде изграден около мащабни икономически проекти, финансирани от арабските страни от региона и с участието на водещи световни и регионални икономики.

В този контекст България и Гърция имат интерес и възможности да развиват традиционно добрите си отношения в областта на отбраната и сигурността. Наличието на годишен план за 2017 г., съдържащ многобройни съвместни мероприятия на въоръжените ни сили, е пример за доброто ни двустранно сътрудничество в сферата на отбраната към момента. По отношение на неговото надграждане възможности следва да се търсят, както в рамките на съвместното ни участие в дейности по линия на НАТО и ОПСО на ЕС, така и на базата на съвместните ни интереси.

Смятате ли, че държавите от Балканите, които не се членки на ЕС, се превръщат отново в поле за влияние от страна на сили извън региона?

Бих искал да подчертая, че нечленуващите в ЕС страни от Западните Балкани са пълноправни субекти на международното право и сами определят отношенията си с непосредствените си съседи и света като цяло. Тяхна е свободата да заявят желанието си за принадлежност към европейските и евроатлантическите структури. Възможността за влияние на външни фактори в страните от Западните Балкани, е преди всичко избор на самите страни.

Споделена е оценката, че регионът е изправен пред редица предизвикателства, свързани с върховенството на закона, социално-икономическото развитие, затрудненото функциониране на ключови демократични институции, неблагоприятната международна среда, негативни явления като радикализиране, „чуждестранни бойци” и риск от ново засилване на миграционния натиск.

България счита, че европейската перспектива на Западните Балкани е единственият перспективен път за гарантиране на сигурността, стабилността и просперитета в района. Като следващ ротационен председател на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. ще отделим специално внимание на региона.

Следва да отбележим, че напредъкът на отделните страни по пътя им към ЕС зависи от собствените им постижения и от изпълнението на установените критерии и условия. Ключово значение за нас има спазването на принципа на добросъседските отношения.

Какво е мнението Ви за един вид Балкански формат по подобие на Вишеградската четворка, в който страните-членки в ЕС от района да си сътрудничат и да формулират обща позиция по различни европейски въпроси? В същото време България и Гърция се договориха за четиристранно сътрудничество с Армения и Грузия.

Държавите-членки на ЕС от региона вече са установили работещи формати за диалог. Такъв е тристранният между България, Гърция и Румъния.

Друга важна тема, по която трябва да установим тясно взаимодействие с кандидатките за членство в ЕС от региона е дебатът за бъдещето на Европа. Бих искал да подчертая също, че България разглежда Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа /ПСЮИЕ/ като водещия политически формат на регионалното сътрудничество и регионална платформа за европейска и евроатлантическа интеграция на страните от Западните Балкани. Подкрепяме фундаменталните принципи на „всеобхватност“ и „регионална принадлежност“ и считаме, че следва да се избягва дублирането на работещи инициативи и формати.

Дали визитата ви е подходящият момент да  се сложи край на дългогодишната ситуация около собствеността на различни средновековни артефакти, като например да бъде предложена размяна за костите на цар Самуил, намиращи се в Солун за реликвите от Северно-гръцките манастири, които се намират в София? 

Съгласно Ньойския мирен договор и българо-гръцката спогодба от 1964 г., с която се уреждат всички взаимни претенции, ръкописите и църковната утвар са законна собственост на българската държава. Всички ръкописи са дигитализирани и микрофилмирани. Създадени са всички условия за тяхното съхранение и изследване от български и гръцки учени.