ИНТЕРВЮТА

Интервю на президента Румен Радев за предаването "Панорама" на Българската национална телевизия

Водещ: Президентът Румен Радев за историята и властта, за корупцията и приватизацията, за Москва и тукашните скандали. Започваме с 10 ноември – днешния ден, на който преди 28 години падна Тодор Живков. Г-н Президент, помните ли къде бяхте на днешния ден преди 28 години?
Румен Радев: Бях лейтенант в авиобаза „Равнец“, Бургаско. Спомням си, че имахме нощни полети и в една от паузите моят командир тогава – майор Стефан Дошев, лека му пръст – дойде до мен, дръпна ме настрани и ми казва: „Знаеш ли, че свалиха Тодор Живков?“. Нямах никаква възможност да осмисля тази новина, защото имахме сложни задачи, които изискваха пълна концентрация. 
Водещ: Добре, вие сте били млад офицер, обаче член на партията по задължение – нямало е как иначе. Как като такъв възприехте промените?
Румен Радев: Възприех ги с надежда, като всички млади хора по онова време, с големи очаквания за една много по-добра България. За съжаление, след 28 години имам усещането, че повечето от българите таят надеждата за нова промяна, която да премахне недъзите на прехода. Грабителство, корупция, бедност, престъпност, липса на законност, липса на усещане за справедливост – точно тези неща прокудиха близо 2 милиона наши сънародници зад граница.
Водещ: Добре, а смятате ли обаче, че българите днес са господари на собствената си съдба?
Румен Радев: Моята професия ме научи, че съдбата има много неизвестни и само наивникът може да си въобрази, че съдбата зависи от него. Но все пак днес България е демократична страна, всеки има право на глас, право на мнение. Но друг е въпросът как отстояваш правата си, как се бориш за тях, как обмисляш вота си. Това за мен са все важни неща. Но мисля, че разочарованието обезсърчи много българи. Затова можем да кажем, че в много направления демокрацията е в отстъпление. 
Водещ: Вие събрахте другите трима президенти в родното село на Желю Желев и там казахте нещо подобно. Дори казахте, че преходът ще свърши, „когато се проникнем с уважение към всички жертви от всички епохи и се отнасяме с респект към градивните, прогресивните и родолюбивите“. Т.е. вие казвате, че преходът не е свършил и поставяте такова условие, че той въобще няма да свърши никога.
Румен Радев: Не. Аз казах и други неща, но те някак си не бяха показани от медиите. Моята цел беше да дадем знак за национално помирение. И благодаря на другите президенти, че откликнаха. Защото държавниците на прехода имат много врагове. Самите дилеми на прехода бяха и са много критични, драматични. Да речем президентът Желев – на края на своя мандат той бе отхвърлен и от опонентите, но и от своите. Но той не отговори на злобата със злоба, докато други използваха омразата, за да я превърнат в политически бизнес, който днес процъфтява. И това поведение на д-р Желев заслужава уважение. Ние трябва да търсим и да отсяваме доброто от всеки. И изходът от моралната криза днес не е да се сочим един друг с пръст, а да открием посоката, в която да вървим заедно.
Водещ: Желю Желев не подаде ли посоката? Тази посока не беше ли Европейският съюз и НАТО? Тази посока правилна ли беше?
Румен Радев: Разбира се, че беше правилна. Но това са стратегически цели, които ние постигнахме, и то отдавна. А какво следва след това? 
Водещ: Какво следва?
Румен Радев: Трябва да решаваме и трябва наистина да търсим тези цели, и невинаги да се опитваме да се влагаме в предварително начертани рамки. Никой не може по-добре от нас да посочи нашите собствени проблеми и никой не може по-добре от нас да ги реши. 
Водещ: Вижте как изглежда сега българската политика: двама генерали от резерва на върха – вие и премиерът Бойко Борисов. Не е ли тесен върхът за две такива големи амбиции, да не кажа суети?
Румен Радев: Аз мисля, че амбициите нямат нищо общо с пагоните. Важно е тези амбиции да работят за България. Важно е в политиката да се водим от идеи, а не от корист. И това беше един от заветите на д-р Желев.
Водещ: А водят ли, водят ли тези амбиции към по-добро?
Румен Радев: Действията показват. Разбира се, че се води към по-добро в много направления, но в други трябва да си показваме истината, и то откровено. 
Водещ: Добре, вашият остър тон, в който говорите за битки, говорите за беквокали – какво ви носи това? Носи ви повече влияние или напротив – повече изолация?
Румен Радев: Мисля, че моят тон е резултат на действителността. Войната срещу президентската институция мобилизира често институциите. Виждате, че цяла парламентарна комисия бе употребена за очерняне на моето име. Но авторите на тази кампания явно подценяват българските граждани. Аз следвам своето кредо, с което влязох в политиката преди година: суверенитет, сигурност, законност, справедливост, антикорупция. И мисля, че много българи застават зад това и аз им благодаря за подкрепата към президентската институция. 
Водещ: Казвате „война срещу президентската институция“ – пак говорите за война. Т.е. вие в тази война в контраофанзива ли сте, ако използваме военните термини, или в офанзива?
Румен Радев: Никога не съм я започвал, никога. Вие следите как се развиха събитията и може да си дадете ясна преценка. 
Водещ: Ако искате нещо сериозно да постигнете в българската политика, не се ли боите от институционална самота? Защото какво може да постигне президентът, ако е в спор с правителството?
Румен Радев: Президентът има силно ограничени правомощия, но той може да отстоява винаги истината, а тя е силно оръжие, дори когато я показват медиите чак след криминалните хроники. Дори когато не излъчват посланията от срещата на четиримата президенти онзи ден. Но за мен това е разбираемо, защото все още има политици, за които националното помирение означава край на техния политически бизнес с омразата, и такива новини не е редно да изплуват на подходящи места. Тъй че моята сила е в заявяването на истината и аз вярвам, че много българи ще застанат зад нея. Да речем антикорупцията, където всички очакваме ефективни мерки, но получаваме неефективно законодателство и беззъби органи.
Водещ: Да ви попитам за нещо друго, което вие със сигурност знаете – защо не излетяха военните летци преди две седмици, по-миналата седмица? На някакъв ваш сигнал ли реагираха?
Румен Радев: Със сигурност действията на военните летци не са каприз. Те са отчаян сигнал към властта, която от години методично приземява авиацията. Авиаторите са хора на честта. Възпитани са във всеотдайност и себеотрицание и вероятно заради това много политици не могат да ги разберат. Всеки летец на изтребител с всеки полет залага живота си и благосъстоянието на своето семейство в името на другите. Обратното – не е тайна, че много политици излязоха от властта богати и безнаказани. Но всичко си има предел. Когато тези хора са оставени далеч под минимума, гарантиращ тяхното физическо оцеляване, когато решаването на проблемите се отлага отново в неясното бъдеще, когато от тях се иска отново и отново да обосновават своята необходимост, нормално е те да реагират. И летците не могат да приемат, че тяхната изключително трудна и рискована професия се нарича „хоби“, че се свързва с преврат, измяна, капризничене. Но не очаквайте, че аз ще се поддам на шантажа и ще предам бившите си подчинени в името на собствения си комфорт. Когато летците отстояват своите права, те всъщност се борят за нашата обща сигурност и заслужават уважение.
Водещ: Само че думите за „преврат“ и за „каприз“ дойдоха, след като те не излетяха. Не излетяха. Това тяхно „неизлитане“ беше ли координирано с вас?
Румен Радев: Няма как да бъде координирано. От повече от година не съм техен командир и не подавам абсолютно никакви сигнали. Но такива изказвания са непремерено цинични и безотговорни.
Водещ: Г-н Президент, какво рискувате, когато превръщате темата от предишния ви живот – бойните самолети, в основна тема на вашия президентски мандат?
Румен Радев: Това не е моя основна тема и не аз повдигам темата. Но както виждате, лобистите зачеркнаха труда на военните и върнаха проекта в начална точка. Погазиха по най-груб начин критериите, методиките, сроковете, процедурите, които сами бяха подписали в предишния си мандат. Използваха случая за очерняне на президентската институция. Правят го некомпетентно, но арогантно, с внушение, защото нямат никакви доказателства. Но моите теми са други: антикорупцията, където вижданията ми се разминават с полумерките на властта; националната сигурност, където управляващите се отметнаха от разбирателството, което постигнахме на Консултативния съвет за национална сигурност; суверенитетът, където имам ясни идеи за реформа в сферата на вероизповеданията и към които бяха поети ангажименти по време на консултациите с парламентарно представените групи при съставянето на правителството, но които не са реализирани; справедливостта – виждате, че съдебната реформа на практика спря; бедността, която лекуват с макроикономически оптимизъм, но обстановката в България всеки ден доказва противното. Вижте селата, вижте малките населени места, вижте Северозапада и ще се убедите, че за хората там няма никакво усещане, че стават някакви промени.
Водещ: Това е, което казвате. Аз искам да ви попитам за едно реално действие, свързано с друг генерал от резерва. Вашето служебно правителство провери щателно бившия шеф на Военна болница ген. Николай Петров, който по-късно стана и подаде оставка като министър на здравеопазването. Вие ли наредихте това?
Румен Радев: Когато съставях служебното правителство, поисках от всичките министри да извършат проверки за нередности и нарушения в закона в сферата на тяхната компетентност. Такива нарушения бях установени не само в Министерството на отбраната, но и в други министерства, в Националната програма за саниране, в ръководството на редица държавни предприятия. В никакъв случай конкретни проверки за конкретни случаи аз не съм задавал.
Водещ: Т.е. няма абсолютно нищо лично между двама бивши генерала, така ли?
Румен Радев: Абсолютно нищо лично. Познавам много добре ген. Петров и като офицер, и като ръководител. Но вижте, в случая с Военномедицинска академия има констатирани ясни нарушения на Закона за обществените поръчки. Дали генерал Петров е знаел за нередностите относно фирмите, това може да каже само проверка. Но по-интересното е друго – че политици и медии отклониха фокуса и сега, вместо нарушенията, се разглежда кой си е позволил да осветли истината. Ако разкриването на истината е грях, това означава, че ние сме в тежка деградация. И точно тази деградация ражда всевъзможни конспиративни теории.
Водещ: Т.е. искате да кажете, че истинският фокус трябва да бъде нарушение на ген. Петров във Военномедицинска академия?
Румен Радев: Не говорим директно за нарушение на ген. Николай Петров. Аз казах – там единствено проверката може да каже до каква степен той е бил наясно с тези нередности. Но въпросът е принципен. Вие виждате, че – има и други случаи по въпроса – когато има установено нарушение се започва кампания кой и защо го е осветлил. За мен това е в разрез с принципите на демокрацията. Едно общество, ако иска да прогресира, трябва да стъпи на истината.
Водещ: Какво спечелихте, когато забавихте избора на шефа на Върховния административен съд Георги Чолаков? И тук ли ще свърши вашият ангажимент към съдебната реформа? 
Румен Радев: Моята цел бе да дам възможност на новия Висш съдебен съвет, избран по новите правила, да потвърди този избор с нова легитимност. Излъчен бе отново г-н Чолаков. Така че ако някой има критики към този избор, следва да ги отправи към авторите на съдебната реформа, която, както виждате, произвежда същия резултат. Но моят ангажимент към съдебната реформа нито започва, нито свършва с избора на г-н Чолаков. Отдавна заявих ясно, че в България няма политическа воля за борба с корупцията по високите етажи на властта. Отдавна изразих ясна позиция, че за да бъде тази борба успешна, трябва да имаме силен и независим орган, който да може да разкрива, да пресича и да разследва корупционни престъпления. И още нещо – че борбата срещу корупцията с имуществени декларации, каквато всъщност е основата на предлагания закон, е неефективна. Моята ангажираност към съдебната реформа е да отстоявам тази позиция със силата на всички инструменти, с които разполагам – консултативни съвети, отлагателно вето, експертни, публични дискусии, обръщения. Но искам да кажа, че въпреки спекулациите, консултативните съвети за национална сигурност по тази тема бяха абсолютен успех. Защо? Моята цел не е била да обединявам два различни проектозакона – това е работа на Българския парламент. Но основната ми цел бе да се обединим около ясни принципи, които да водят към ефективна и всеобхватна борба с корупцията. И тези принципи бяха наистина разгледани. Но най-големият успех на този консултативен съвет бе, че хората, от които зависи тази борба с корупцията, излязоха от анонимност. Това бе и моята цел. Защото всички са свикнали да се крият зад колективната безотговорност на Народното събрание, а борбата с корупцията по високите етажи на властта зависи от личния пример и от отношението на хората по тези етажи. Аз очаквах кой как ще гласува, знаех, че моите предложения няма да бъдат приети, но въпреки това поисках и настоях за гласуване, за да е ясно кой къде стои. И това според мен наистина е много важно. И вижте какво интересно става в последните дни: с предложението на управляващите да отпадне давността за престъпления по време на приватизацията те всъщност нанасят удар по собственото си предложение за закона, защото, както казват те, част от нарушителите на закона били в сегашния парламент. Ако това наистина е така, ами че тези хора са с подадени имуществени декларации от години и към тези декларации няма абсолютно никакви претенции. Това означава, че законът който предлагат, не може да хваща такива хора, които в момента са във властта. Този закон не може да хваща и хората, нарушили правилата при приватизацията и които са в момента извън властта. Защото по този закон и това предложение напуснеш ли веднъж властта, ти вече не подаваш декларация и можеш да харчиш откраднатото на воля. Спомняте ли си PR акциите, с които ни показваха едни богаташки къщи, заснети от хеликоптер? Нещо да се случи?
Водещ: Да, ама вие… Кой антикорупционен орган ще оправи това? Нали досега имаме Прокуратура?
Румен Радев: Искам да ви кажа още нещо – завършвам по темата за приватизацията. Необходимостта от наказания за престъпление по време на приватизацията е повече от очевидна. И това трябва да се случи, всички го очакваме, и то отдавна. И тук аз приветствам предложенията на управляващите, но трябва да знаят, че отговорност трябва да носят не само престъпилите закона при приватизацията, но и виновните за липсата на въздействие, защото поради тази причина сега трябва да се работи по т.нар. „студени досиета“, което си е голямо предизвикателство. И много важно – наистина трябва да се търси отговорност от предишните, и това трябва да се създаде като практика. Но така е най-лесно. Истинската ангажираност към антикорупцията зависи от това дали имаш волята, силата, смелостта да разкриваш схемите в сегашно време. 
Водещ: И кой няма силата за това?
Румен Радев: Нека да видим разкриват ли се схемите, наистина разкриват ли се схемите, защото с един такъв закон, който ни се предлага, възможно е някога след време, когато някой си пусне декларацията, да бъде отнето някое имущество, но няма да се стигне до разкриването на схемите, до проследяването на веригите от горе до долу и обратно и кои хора са в тези вериги. И най-важното – аз съм песимист, че с такъв закон, който бори само с имуществени декларации, корупцията, ще има осъдени. И разкриването на съвременните корупционни престъпления е нещо изключително сложно. Виждате какво става с „Парадайс пейпърс“ – това са сложни офшорки, акции, транзакции, международни операции, използване дори на криптосредства за комуникация. И съгласно мотивите, внесени в този проектозакон, когато има сигнал за корупционно престъпление, той се дава на разследващ орган, който е следовател. Практиката и в други държави показва, че ако искаме да бъдем успешни, в тази борба трябва да има постоянни силни екипи от най-различни експерти. Не само следовател и следователи, а експерти по банково дело, финансисти, IT специалисти, други технически експерти, защото техническите спецификации на едни обществени поръчки са много сложни.
Водещ: Господин президент, едно ваше изказване поразбуни духовете. Казахте, че българските будители не са като европейските интелектуалци. Каква е разликата?
Румен Радев: Ако някой твърди, че будител е синоним на европейски интелектуалец, то той не бива да се учудва, че е останал извън парламента. Разбира се, че това не са синоними. Да вземем Караджата, да вземем капитан Петко войвода.
Водещ: Те будители ли са? Те са революционери.
Румен Радев: Те са будители, макар че не са интелектуалци. Защото има будители интелектуалци, но има и будители с пример, с доблест, с родолюбие. За мен моралният ръст е критерият за будителство. Така че можем да имаме един обикновен учител, който е будител, без да е интелектуалец. Защото имаме и интелектуалци хипнотизатори, които претендират за благородството на будители. Но аз съм сигурен, че българинът няма как да сбърка един поръчков анализатор със Свети Иван Рилски, който е патрон на този празник.
Водещ: Кое е по-полезно за българите в момента – да подчертаваме разликите с европейското или да подчертаваме приликите?
Румен Радев: Ние преди всичко трябва да надмогнем нашите комплекси. И невинаги да се стремим да се вложим в предварително начертани рамки. България трябва да открие себе си и да се обърне към очакванията и надеждите на българските граждани. Защото за мен нашите ценности по дефиниция са не по-малко европейски от ценностите на други страни от континента. България е европейска страна. Това не означава обаче, че трябва да се превръщаме в резерват на конформизъм и безличие. За мен европеец е синоним на критично мислещ човек, а не на клакьор.
Водещ: Но и нашите будители са били критично мислещи хора към тогавашната среда.
Румен Радев: Разбира се.
Водещ: Значи са като европейските интелектуалци.
Румен Радев: Ако не бяха такива, днес ние нямаше да имаме национална идентичност, нямаше да имаме държава.
Водещ: Как мислите – защо от Москва за втори път идват странни тези за българската история? Първо, беше Кирилицата, после Червената армия спасила българските евреи. Кой търси конфронтация и защо?
Румен Радев: Мисля че поругаването на паметници е толкова недопустимо, колкото недопустимо е и преиначаването на нашата история. И във всички положения обаче, не мисля че конфронтацията е взаимно изгодна. Москва трябва да си даде ясна сметка и трябва да осъзнае чувствителните теми на България. И да не допуска непремерени позиции. Защото аз вярвам в доброто бъдеще на нашите отношения, въпреки тежкото наследство от последните години и ще работя затова бъдеще.
Водещ: С това отговаряте ли на Захарова – говорителката на външното министерство на Русия, която се обърна към вас, защо вие не говорите за паметниците?
Румен Радев: Има ясен протокол. На Захарова от руското външно трябва да отговаря Захариева от нашето външно министерство. 
Водещ: Добре, обаче, ГЕРБ поиска да отговорите на друго. Проф. Иво Христов е член на вашия инициативен комитет, нали така? Как възприемате обаче неговите думи, затова че той сякаш се присъедини към тезата на Москва за Червената армия и каза, че 80% от населението е дебилно?
Румен Радев: Той самият прецени това като непремерено изказване и се извини. Но когато искаш оставки, трябва да се върнеш назад и да прецениш дали някой от твоите лидери или съпартийци не е казвал нещо подобно без да се извинява и без да подава оставки.
Водещ: Кого имате предвид?
Румен Радев: Случаите вече от два дни и повече се въртят из медиите. Няма смисъл да ги коментирам.
Водещ: Вие поканихте президента Владимир Путин за 3-ти март догодина. Обаче разбираме, че посещението се отлага. Защо? Заради председателството ли нещо е неудобно?
Румен Радев: Председателството няма нищо общо. Годишнината от нашето освобождение не може да бъде заложник на какъвто и да е политически календар. Още, когато поканих президента Путин, се уточнихме че ще търсим удобна дата, защото през март са техните избори. Той не е сигурен, че може да дойде. Не виждам никакво неудобство в това посещението да стане както в рамките на председателството, така пък и след нея.
Водещ: Кога ще стане?
Румен Радев: Когато наистина постигнем споразумение за датите.
Водещ: Ние знаем ли към какво да се обърнем сега, господин президент? Кой е стратегическият приоритет на България?
Румен Радев: Мога да ви кажа, че според мен, основният проблем на нашето общество, това е усещането за безпътица. България е страна от ЕС. Но виждате, че масово се шири усещането за липса на перспектива, за липса на справедливост, за липса на сигурност. И само с оценки отвън и с готови рецепти отвън, ние явно няма да можем да се справим. Пак казвам, ние трябва да се обърнем откровено към нашите проблеми, да се мобилизираме, да запретнем ръкави и да се обединим. Защото никой по-добре от нас не може да реши тези проблеми и не може да гради нашето бъдеще. 
Водещ: Да ви задам и такъв въпрос – каква ще бъде ролята на първата дама по време на вашия мандат? Много хора се питат.
Румен Радев: Нейното място е до мен, както беше и на предизборната кампания. Трябва да имаш до себе си човек, на когото да можеш да разчиташ. 
Водещ: Това само?
Румен Радев: Тя има своите инициативи. Работи в тях, посветена е в тях.
Водещ: Един последен въпрос, господин президент. Каква е мисията на президента Радев – онази, която ще изпълните на всяка цена?
Румен Радев: Вече казах, че за мен не е важно колко време ще бъда президент. Важно е какъв президент ще бъда. И затова успехът на всяко начинание зависи от нашите общи усилия. Затова ще работя, така че наистина усилията ни да станат общи. А темите и проблемите са много.
Водещ: Усилията ни да стават общи, това казвате. Благодаря ви, господин президент.
Румен Радев: Благодаря и аз.