ИНТЕРВЮТА

Румен Радев: Трябва да се разкрият не само несъответствията в доходите и придобитите имоти на политиците, но и сметките им извън страната

Интервю на държавния глава за предаването “Панорама” на Българската национална телевизия

Водещ: Господин президент, защо решихте, че скандалът с апартаментите е въпрос на национална сигурност?

Румен Радев: Защото обхватът на този скандал надхвърля далеч обикновените имотни сделки и рефлектира пряко върху доверието в политическата класа и институциите. Той уронва държавността. Той уронва и нашия имидж навън и вече се шири и по световните медии.

Водещ: Но не се ли боите, че историята с апартаментите отваря въпроса и за вашите апартаменти, които сте купували през годините и сега вие трябва да обяснявате, защо те изглеждат по документи също толкова евтини, да не кажем и повече.

Румен Радев: Няма нищо общо. Искам да е абсолютно ясно, че аз не колекционирам и не заменям апартаменти. Имам само едно жилище и то е придобито много преди да вляза в политиката, не е в „Гео Милев“, а е в „Редута“. И мога да докажа всеки един лев. Но аз мисля, че това са отчаяни опити на властта да приравни имотните проблеми на управляващите с жилищата на всички българи, да изкара, че всички са маскари и по този начин да размие собствените си безобразия.

Да, придобил съм жилище от фонда на Министерство на отбраната в Пловдив и то чак като полковник, командир на авиобаза, на цени определени от държавата и еднакви за целия вход – от старшината до полковника. Сега ще търсим сметка на Министерство на отбраната защо е имало жилищна политика и от хилядите военнослужещи, които са закупували на тази определена от държавата цена?

Няма нищо общо между социалната политика на Министерството на отбраната и забогатяването от власт. И ако някой трябва да отговаря, това са най-вече управляващите днес. Да отговарят на въпроси как са придобити средствата за закупуване на луксозни жилища, за елитно образование на деца, по какъв начин са закупувани имотите. И мисля, че това са твърде наивни призиви, че виждате ли, това била някаква политическа атака в навечерието на изборите, че вече трябва да спрем, защото всичко е приключило с някакви измислени морални стандарти и оставки. С това приключваме и виждате ли, това бил някакъв битовизъм и ние трябва да го забравим, да говорим за Европа.

Напротив, ако искаме най-сетне да бъдем нормална европейска държава, трябва „Апартаментгейт“ да има последствия. Защото аз не искам да истеризирам проблема, но този „Апартаментгейт“ носи в себе си мощен заряд на негодувание и на непримиримост на хората, най-сетне това може да катализира дълго заприщвани процеси. Това е за мен вододел и оттук нататък зависи накъде ще тръгнем – дали ще останем общество, тънещо в политически разгул, корупция, бедност и безпътица, на фона на останалите европейски държави, или ще поемем по пътя на правовата държава, проспериращото общество, нов стил на управление и нов политически морал, където полиците ще разчитат и ще живеят само от заплата. Затова „Апартаментгейт“ е исторически шанс. Най-сетне имаме реакция и то реална, на медийни публикации, на обществен натиск, и трябва да се продължи нататък. Не само да се изкарат всички тези несъответствия на политиците, доходи, разходи, придобиване, но идва следващ етап според мен – сметките навън, в офшорни компании, и това е голямото предизвикателство към всички т.нар. оторизирани органи. Защото медийните публикации ги изпревариха по отношение на имотните далавери. Ако сега ги изпреварят по отношение на сметките и на имотите навън, какво правим с тези органи? Аз съм убеден, както и мнозинството български граждани, че имаме от какво да се притесняваме. Не само сметки и офшорни трансакции, но и големият проблем – имоти у нас и зад граница, фирми у нас и зад граница, на името на подставени лица. Ето всичко това трябва да се разкрие и да се разследва. И ако има такива грабителства, тези средства се връщат обратно в бюджета.

Водещ: Знаете за такива случаи, имате такава информация или предполагате и само питате?

Румен Радев: Аз питам. Аз питам и ще трябва да питаме всички, и не само да питаме, а и да искаме резултати.

Водещ: Само още нещо да уточним по вашия случай, г-н президент, живели ли сте някога в два ведомствени апартамента едновременно?

Румен Радев: Докато някои от днешните политици са трупали вече състояние покрай политиката в началните години на прехода, и покрай други интересни занимания, аз съм живял 13 години в “авиогарадок”. Ако не знаете, да ви обясня – това са няколко порутени блокчета на поляната до пистата – полети, дневни, нощни, дежурства, 24-часова готовност. И после 10 години “лашкане” по квартири. Ако съм имал някакви нарушения, щял съм да бъда санкциониран от Дирекция „Социални дейности“ на Министерството на отбраната.

Водещ: А можете ли да кажете, че всичко свързано с жилищата на вас и на вашите близки е законово и морално изрядно и няма никакви конфликти на интереси?

Румен Радев: Всичко е публично, всичко е абсолютно видно. Това е описано точно и ясно в моята имотна декларация. Но жалките напъни да бъда въвлечен в имотните далавери на властта само ме амбицират да бъда още по-непримирим всичко да излиза наяве. Реалните корупционери и реалните грабители да излизат наяве и да отидат там, където им е мястото.

Водещ: Толкова ли нямаше други теми за Консултативен съвет за национална сигурност? Не го бяхте свиквали близо година и сега го свиквате предизборно когато мнозинството има проблем, по проблема, който има мнозинството?

Румен Радев: Мисля, че институционалната разруха, породена от корупция и политически цинизъм е фундаментална и неотложна тема. И от нейното развитие зависи по кой път ще тръгне България. Що се отнася до Консултативния съвет, мисля че самите участници направиха доста да го обезсмислят. Ще ви дам пример – аз свиках 3 съвета на тема „Отбрана“, настоявах изключително настойчиво да се реализират проектите за модернизация, да вървят трите заедно, да има баланс, интегрален подход към всички елементи на сектора „Отбрана“, проектите да бъдат изгодни и финансово за България, да има инвестиции, офсет индустриално сътрудничество. Постигнаха се много добри решения, пълен консенсус, който се разпада още на излизане от президентството. Видяхме, всякакви принципи и норми бяха пометени, процесът на модернизация отива в светлото бъдеще. Двата проекта на Сухопътни войски за бойните машини и на флота, от които има остра нужда, сега стават остатъчна величина финансова от проекта за изтребителя. И накрая някой слиза оттук долу, застава пред медиите и започва да говори откровени лъжи за Съвета заради някаква своя политическа пропаганда. Аз свиках също така и съвет за антикорупционния модел, за антикорупционния закон. Ясно изложих своите аргументи срещу това, което се планираше да бъде прието още преди година и половина. Дори предрекох какво ще се случи, и този разпад го виждаме днес. Управляващите си приеха един удобен за тях закон. Така че по тази причина аз престанах да свиквам този съвет, или поне до момента, в който да се убедя, че определените в закон участници ще подходят с много по-голямо чувство за отговорност и коректност към този Съвет.

Водещ: Тоест, вие казвате, че не сте го свиквали досега заради опити за бойкот от страна на правителството? Това ли казвате? Тогава по тази логика защо…?

Румен Радев: Не говоря за някакъв бойкот, говоря, че ние решаваме едно, всички казват: „Прекрасно“, излиза се оттук и се започва съвсем друго. Това е неуважение към Съвета, това е неуважение към самия закон, с който се сформира този Съвет.

Водещ: И сега какво постигнахте последния път, като го свикахте по тази тема?

Румен Радев: Мисля, че последният Съвет постигна нещо много важно – той разкри липсата на политическа воля за реална борба с корупцията. отказът да се признае проблемът, неговото отричане, опитите за политизация на този проблем. На практика Съветът някак си показа краха на т.нар. „антикорупционен модел“. Виждате, че партиите в тази ситуация вместо да се чистят сами, от уличените да излязат с някакъв нов морален облик пред всички нас, те ревностно бранят тези хора на стадния принцип: „Утре мога да бъда и аз“. А други изкарват някакви морални герои и т.н.

Водещ: Как ревностно ги бранят, като те си подават оставките, и те само те?

Румен Радев: От къде, от партиите ли?

Водещ: Подават оставка от публичните постове.

Румен Радев: Но остават в партиите, остават на значими постове в партиите. И те определят политиката на тези партии. Правителството се отказа от повече оставки, спря оставките, защото те вече прехвърлят критичната маса. Народното събрание абдикира от отговорността си да контролира и да се изкаже, да вземе решение по отношение на КПКОНПИ. Оторизираните органи за борба с корупцията, тяхното мълчание издава безсилие или съучастие. Виждате, че в тази ситуация единствената оздравителна сила всъщност са българските граждани и разследващата журналистика.

Водещ: То последната оставка беше вчера. Едва ли са се отказали от оставките, като последната беше вчера, а следващата не знаем кога.

Румен Радев: Има разлика от оставки и оставки, вие нали знаете?

Водещ: Да.

Румен Радев: Едните са наистина доброволни, при другите не е точно така.

Водещ: Добре, да речем, че беше станало вашето – вие сигурен ли сте, че корупцията се бори с нов закон за корупцията?

Румен Радев: Винаги съм настоявал за всеобхватни мерки за борба с корупцията, и този закон е съществена част от тези мерки. Между другото, ние тези разговори ги водихме преди година и половина с вас след заседанието на КСНС за антикорупция, който направих.

Водещ: Да.

Румен Радев: И там изказах причините защо този закон няма да се получи. Ние наблюдаваме днес неговия крах. Всъщност, управляващите създадоха закон и орган, които да ги прикриват и оневиняват. Ще кажа няколко причини: на първо място това е заложеният грешен принцип на избори на ръководството на органа. В момента управляващото мнозинство избира председателя на Антикорупционната комисия, който трябва да ги проверява. Той от своя страна избира своите заместници, които трябва да проверяват него. Искам да разсея едно внушение, че съм настоявал аз да избирам ръководството на Антикорупционната комисия. Винаги, и тогава, и сега продължавам да настоявам, че трябва да има институционален баланс при този избор. Както и при тримата големи в съдебната система, при ръководителите на службите, Висшия съдебен съвет или Министерски съвет избират и предлагат, а президентът назначава с указ. Този баланс не само че е тотално погазен в случая с този орган, но и съвсем целенасочено бяха унищожени моите квоти при този закон. Аз имах квоти в старата КОНПИ и в Комисията за конфликт на интереси. На практика, управляващите, които формират, приемат и разходват бюджета, където е нормално корупционният риск да е най-голям, напълно капсулираха контрола върху този орган единствено при себе си. Резултатите, както обичат да казват те, са видими. На второ място, това са пасивните методи за борба с корупцията. В момента се чака за декларация, чака се за сигнал. Виждате, че Антикорупционната комисия не пипа хората по върха докато нямаме някакъв сигнал от медиите и от обществото, но това показва, че имаме субективен подход, няма автоматизация на проверките, няма автоматичен алгоритъм, който да засича разлика в доходи и разходи, който да идентифицира рискови елементи. Също друг проблем, това е обхватът на проектите по отношение на свързаните лица. Ето, сега излизат случаи с непълнолетни деца. Те са извън закона. Другият, това е времевият обхват. Единственото реално постижение на този Консултативен съвет, който предизвиках преди година и половина, е, че все пак се прие да се подава декларация и след излизане от властта. Но това е само една година. И обратно на вашия въпрос дали е достатъчен този закон – не. И това е големият проблем, защото сега се внушава, че ако имаме добър закон и добър орган, това ще бъде панацеята на борбата с корупцията. Да, добрият орган с един добър закон могат да хващат тези, които “пият от коритото”, но не могат да отговорят на големия проблем – кой, как и откъде пълни това корито. И ако ние искаме да затегнем всички кранчета, трябват подобрения в редица други закони, трябва прозрачност на управленските решения, трябва пълна електронизация на обществените поръчки, трябва всички електронни регистри да бъдат свободни абсолютно за граждани, за разследваща журналистика, и по тях да може да се търси по зададени предварителни ясно зададени критерии. Това до момента не е направено или от липса на воля, или поради интерес.

Водещ: Прав сте, че идеята да се назначава председателя на КПКОНПИ не беше ваша, беше на БСП. Но тук възниква следният проблем и следният въпрос – вашият шеф на кабинет Иво Христов отиде в червените листи по ваше настояване или с ваша подкрепа, или с ваше съдействие?

Румен Радев: Нито едно от трите. Няма как да принудя някого насила да ходи където и да било, нито ми е в характера, нито ми е в стила на работа, а най-вече и по отношение на един свободомислещ човек като Иво Христов, и то при положение, че аз се нуждая от него тук. Но мое твърдо убеждение е, че бъдещето на България зависи изключително много от това, доколко сме способни да се интегрираме в Европа. И тази интеграция не става само с креслива защита на националните интереси и на площада в Брюксел, и с хора. За да имаме пълноценна интеграция и ефективна защита на нашите национални интереси, трябва в Европейския парламент да отиват личности, които познават добре европейската история, европейската култура, динамиката на политическите, икономическите, духовните процеси в Европа. И мисля, че г-н Христов със своите качества, със своя опит, натрупан в Европа, ще бъде едно много добро решение за България.

Водещ: Ако не сте вие човекът, който е решил да го отдалечи от президентството, защото и такава теория имаше, за да не е при вас?

Румен Радев: Вижте, всякакви конспиративни теории в момента има, но всички те като че ли имат една основна цел – да се заглуши големият скандал, който се вихри, и за който говорихме досега.

Водещ: Тук има един голям въпрос. Аз тръгнах да го задавам – въпросът за вас и БСП. Вие заставате ли на страната на БСП в предизборната битка? Заставате ли на партийна страна – от едната страна на една партийна барикада.

Румен Радев: Няма как да застана от едната страна на някаква партийна барикада, защото вчера аз освободих г-н Иво Христов, колкото и да не искам, защото пак казвам – той ми е необходим тук, но го освободих с мой указ. Така че, няма никакви основания за подобни тълкувания.

Водещ: Самият факт, че той от вас отива при БСП – това не оправдава ли всичките критики на ГЕРБ, че Вие сте опозиция, че съгласувате всичко с БСП?

Румен Радев: Това е въпрос на личен избор, който аз уважавам, и пожелавам успех на г-н Христов. Не се притеснявам, няма как изобщо да ме слагат в един кюп, с която и да е партия, защото аз се водя от моята си политика и моите принципи, които не зависят от никоя партия, и не ги съгласувам – уверявам ви – с никоя партия. Президентът не е и не може да бъде опозиция. Но мога да ви кажа, че заедно с милионите българи, които не одобряват действията на законодателната и на изпълнителната власт, заедно с тях аз съм ценностна опозиция. Останалото са конспирации.

Водещ: Въпросът е дали не преливате ваше влияние към БСП?

Румен Радев: Няма как да прелея мое влияние. Аз ви казах – освободих г-н Христов с указ вчера и това е факт.

Водещ: Г-н президент, не се ли безпокоите, че конфликта, който имате с Борисов, отнема вашата възможност да участвате в реални решения, да правите реални неща?

Румен Радев: Посоката, в която вървя, и решенията, които вземам, не ги подчинявам на някакъв критерий, дали ще доведат до някакъв конфликт с премиера. Моят основен критерий е дали моите позиции са добри за България. Затова не съм склонен на компромиси, особено когато става въпрос за стил на управление. Но ръководството на държавата не трябва да става на основата на лични договорки и лични съглашателства, а на основата на ясни принципи. Ето, аз работя активно за привличането на чуждестранни инвестиции в България, за привличането на стратегически инвеститор, за добрия имидж на България като атрактивна инвестиционна дестинация с всички мои посещения навън. Това не е ли в интерес на правителството? Когато премиерът на Китай Ли Къцян беше тук миналата година, тук му предложих: „Дайте да направим един глобален център за партньорство, за да бъде нашето сътрудничество в инициативата „16+1“ много по-ефективно.“ Още на другия ден българското правителство прие на въоръжение тази идея, обяви я пред срещата на върха на всички премиери във формата „16+1“. Това да не би да не е в полза на България и правителството?

Водещ: Премиерът Борисов казва, че с вас ще се срещне президентът на Китай Си Дзинпин. Това вярно ли е?

Румен Радев: Работим за такава среща. Да, и президентството, и Министерството на вътрешните работи, и Министерски съвет – нормално е. Китай е двигателят на световната икономика и трябва да бъде един от нашите приоритетни партньори във външната политика.

Водещ: Г-н президент, да се върнем да обобщим за изборите с една дума – има ли някакъв ваш интерес в тези избори?

Румен Радев: Аз имам един основен интерес – изборите да бъдат прозрачни и честни, защото те са фундамента на демокрацията във всяка една страна. И затова призовавам правителството да изпълни решението на Народното събрание и на Изборния кодекс и да осигури машините за машинно гласуване на тези избори. Виждате вече, че много хора са впрегнати да ни обясняват, че това било нещо ретроградно, че Европа ги изхвърляла, дават ни пример с Холандия, която ги била изхвърлила, но пропускат да ни кажат нещо важно – на парламентарните избори в Холандия, и то два пъти подред, процентът на недействителните бюлетини е 0,4% при една висока избирателна активност – над 80%. В България процентът на недействителните бюлетини е над 6%, и то при много по-ниска избирателна активност. Затова трябват тези машини, защото при нас – да кажа само за размера на това бедствие – това е все едно една партия да я няма в парламента, един малък коалиционен партньор, който между другото в нашите условия решава много неща и влияе на управлението, и то понякога драматично. Това е груба подмяна на вота и на волята на българските граждани. Затова, за да се намали при нас този праг, който реално е като световен стандарт – 3%, никоя държава в Европа не превишава този процент, ние трябва да се обърнем към машинното гласуване, което да бъде гаранция за автентичността на вота на нашите граждани.

Водещ: Понеже изборите са европейски и се говори много за хибридни заплахи, да ви попитам следното – защо при всеки деликатен геополитически въпрос от Венецуела до енергийните проекти заставате най-близко до руската позиция?

Румен Радев: Ще ви отговоря на този въпрос, само едно добавяне към предишния – то е много важно. Защо ще настоявам да има машинно гласуване? Докато не снижим влиянието на субективния фактор с всички членове на секционни избирателни комисии, застъпници, наблюдатели, преправяния на протоколи, депутати влачат чували с бюлетини и т.н. Докато има в YouTube клипове, които показват как на партийни събрания регионални партийни ръководители дават инструкции как да се произвеждат недействителни бюлетини и как да се фалшифицират избори, докато партиите, вместо да снемат доверието си от такива хора, ги издигат за кметове, аз ще продължавам да настоявам за машинно и за електронно дистанционно гласуване. Това е изключително важно и трябва да стане. На вашия въпрос – мисля, че се ръководя и съм доказал досега от българския национален интерес и от международното право. Големият въпрос пред българската външна политика е да отстоява българския национален интерес, а не тя да бъде калкулирана добавка към решения, вземани извън България. И нашите политици винаги трябва да отчитат, че тяхната най-голяма отговорност е пред българския народ и всяко незачитане на интересите и волята на нашия народ означава подмяна на демокрацията. Що се отнася до общата ни политика в НАТО, в Европейския съюз, трябва да правим така, че нашите интереси също да се отчитат. Особено по отношение на икономика, на енергетика така, както процедират Германия, Италия, Австрия. Спомняте си при посещението на премиера на Руската федерация Дмитрий Медведев – казах пред него открито, пред делегацията, пред всички медии, че да, ние имаме интерес да реализираме съвместните проекти с Русия в областта на енергетиката, но при спазване на много важни принципи: за конкурентоспособност, за прозрачност, за сигурност на доставките и особено важно – изгодна за нас цена. И тук вие трябва да зададете въпроса към българското правителство, което трябва да отговори как точно се определя цената на трасето на „Турски поток 2“ през България. Само ние ли ще платим цялата цена? И ако само ние – защо? Доколко е рентабилно? Кога ще се изплати? Какъв е рискът? На тези въпроси чакаме отговори, защото това са сериозни пари.

Водещ: Аз да ви задам въпроса за българския национален интерес в момента. Той какъв е – България да запази стабилността си или да се промени статуквото?

Румен Радев: Коя стабилност?

Водещ: Сегашната?

Румен Радев: На сауните и персоналните асансьори, на безнаказаността, на мизерните доходи и емиграцията, на топящото се население?

Водещ: Искате промяна ли?

Румен Радев: Разбира се. Промяна – решителна и безкомпромисна.

Водещ: Мога ли да кажа тук, че вие сте се разпознали в опасенията на Борисов, че се готви пълзяща диктатура и че вие искате повече власт?

Румен Радев: Аз много трудно мога да изтълкувам тези думи на премиера. И едва ли някой мастит политолог ще се наеме, защото откъдето и да го погледнем, една диктатура може да се осъществи само от властта.

Водещ: Властта я грози такава.

Румен Радев: Властта – някъде в бъдеще време. Властта в момента е г-н Борисов. И няма как един диктатор да бъде извън управлението и в същото време да бъде диктатор. Освен ако г-н Борисов не се възприема като опозиция на самия себе си и на своето управление и иска по някакъв начин да се дистанцира от собственото си управление.

Водещ: Вие казахте думата промяна. Аз затова вас питам каква промяна искате, каква е целта ви в момента?

Румен Радев: Целта ми е, както вярвам и на всички българи, България да стане нормална просперираща европейска държава и за това всеки да бъде свободен да заяви волята на своя глас.

Водещ: Благодаря ви, г-н президент.

Румен Радев: Благодаря и аз.