ИНТЕРВЮТА

Президентът пред bTV: Кризата не бива да се управлява единствено чрез насаждане на паника и страх - I част

9 април 2020г. , „Дондуков“2

Водещ: Започва специалното издание на „Питай президента“. Намираме се в сградата на „Дондуков“ 2 и предаваме на живо заедно с екипа на бТВ. 28-и ден от извънредното положение, в което се намира страната. Как вижда ситуацията президентът Румен Радев, как изглежда тя през неговия поглед, какви мерки ще предложи и той за справяне с кризата около коронавируса и излизането от икономическата криза след това? За това дали ще свика Консултативен съвет за национална сигурност и какви са отношенията му с премиера Борисов. За всичко това в „Питай президента“ в следващите минути. Но най-важното – вашите въпроси, които събираме през последните няколко дни, които сме групирали и ще зададем. А те са свързани с политическия, икономическия, обществения живот в страната, но основната тема е коронавирусът. Господин Радев, добър вечер.

Румен Радев: Добър вечер! Добре дошли.

Водещ: Добре заварили. Започваме директно. Прегледах преди малко последните коментари, които пристигат при нас от зрителите, тези които публикуват и те в социалните мрежи. 90% от хората Ви питат следното – защо в условията на криза президент и премиер не сте единни? И директно Фани Миланова – защо вместо да се критикувате взаимно с правителството, не вземете взаимно мерки срещу глада в България? Или Галина Вълкова – докога ще гледаме големите мъже в държавата да сеят помежду си неуважение, ненавист и лицемерие?

Румен Радев: Когато армията от безработни се множи всеки ден, мисля, че е неуместно да занимаваме хората с отношенията между президентската институция и изпълнителната власт. Не е време за  емоция, избухвания и сърдити пози и аз  в този спектакъл няма да участвам. Премиерът трябва да е наясно, че нито президентът, нито българският народ са публика, от която се очаква по всяко време аплодисменти.

Водещ: Така обаче изглежда, господин президент. Минахте ли границата в отношенията си с премиера Борисов?

Румен Радев: Не мисля, че сме минали границата, трябва да има и някакъв баланс. Вие знаете, че всяка власт се нуждае все пак и от някакъв коректив. Особено когато тя е взела решения и то самостоятелно, без предупреждение да обяви извънредно положение посред нощ, когато имаме на практика блокиран парламент и съдебна власт, когато нямаме реален парламентарен контрол и когато, много важно според мен, критичността на масовата психика и масовото съзнание са драстично намалени от масовия страх.

Водещ: И все пак казахте за безработните, казахте и за хората, които ни гледат в този момент, за тях е изключително важно какви послания идват от най-високите постове в държавата. Затова не трябва ли да действате единно? Да, критика, но все пак единно срещу заразата в извънредното положение, в което се намираме?

Румен Радев: Аз мисля, че сме доказали единни действия. Знаете много добре, че имахме среща с премиера тук, след няколко дни после имахме среща и с кабинета, и с представителите на Националния оперативен щаб. Има взаимодействие по редица важни въпроси.

Водещ: Понеже напоследък стана много модерно да се цитира Гьоте, а може би това е единственото нещо, което пък Ви свързва с управляващите в момента, един цитат сме избрали и ние „Казват, че истината стои между две противоположни мнения, не е вярно. Между тях стои проблемът“. Какъв е проблемът между Вас с премиера?

Румен Радев: Не мисля, че има проблем. Проблем трябва да търсим там, където се сблъскват различни идеи и където се сблъскват паниката с реалността. Вие вярвате ли, че тази криза трябва да бъде управлявана единствено чрез паника, чрез страх, потоци от трупове през екрана, които се леят непрекъснато.

Водещ: Добре, но премиерът казва следното – Вие му забивате нож в гърба. Или ходите след него „като дърта свекърва“. Прави и такова сравнение. Как приемате думите му?

Румен Радев: Как забивам по-точно нож в гърба? Тук не трябва да се изопачават фактите. Ето, да речем, аз направих своето обръщение на 3 април, в което призовах за някакви реални стъпки. И преди това съм ги казвал и държа на тях да бъде обърнато внимание. Какво последва после? Последва един спор, който всъщност е в главата на премиера. Такъв спор няма. Той излиза и казва така: „Вие какво искате, Радев, който казва да паднат веднага ограниченията и всички да измрем, да уморим народа. Или аз, който казвам, че държа ограниченията, за да ви спася“. Няма такъв спор! Никога не съм казал да падат ограниченията. Казах много ясно – време е да мислим за ясна национална цел – как по-бързо, управляемо и безопасно ние да започнем поетапно да излизаме от това състояние.

Водещ: Ето поетапно, но все пак излизане. На фона на Световната здравна организация, която казва – не отпускайте мерките все още.

Румен Радев:  Когато се цитира Световната здравна организация, трябва да се цитира в пълния обем. Да, там има наистина такова указание, че бързото вдигане на мерките би могло да активира вируса в по-голяма степен. Но там има и други неща, които пропусна премиерът. Защо не каже, че в същото това обръщение на доктор Тедрос Гебрейесус, който е бил тук в тази зала и аз съм бил в неговия кабинет в Женева, каза нещо много важно – към тази пандемия трябва да подходим с комплекс от агресивни мерки, които да включват преди всичко тестване, проследяване, установяване на контактите и изолация. Той много ясно призовава за свободно, безплатно тестване. Защо не се вслушваме ние в това?

И нещо много важно, което е разбираемо за кабинета, доктор Тедрос казва, че не можем да се борим с вързани очи с тази пандемия, с огъня. Когато говорим за безплатно тестване, ние изтървахме този момент. Аз не искам по никакъв начин да се бъркам в работата на експертите, уважавам и съм призовавал винаги всички да спазваме това, което подава Националният оперативен щаб и правителството. Аз лично давам пример, но ...

Водещ: Но мненията са най-различни, г-н президент, трябва ли сега да има масово тестване или по-късно, за да се открият антитела ...

Румен Радев: Нека да се вслушаме в Световната здравна организация. Тя казва: „Тестване, тестване“. Аз пак казвам, че не искам да влизам в работата на експертите, но ние изтървахме този етап, защото бяхме неподготвени и изобщо не предприехме тази стратегия за тестване, ние и не доставихме тестове, след като повдигате този въпрос. Има два вида тестове – едните са в началото, както ги направи Сингапур, Южна Корея, Германия. При тях имаме активно тестване и според мен те са много важни, за да установим какво става и да имаме информация. Това, което ние ще почнем да правим, е вече след пика – да установим как се е развивала болестта и да установим кой има антитела и кой кога може да има по-активен живот.

Водещ: Има отново противоречие. Вие казвате тестовете – това е една от мерките и аспектите.  Премиерът пък казва друго - че сме взели мерките навреме за ограничаването с извънредното положение и социалната изолация преди дори други държави, които са далеч преди нас.

Румен Радев: Нека да кажа положителното – определено, да. Кабинетът взе навременни, ясни мерки за социална дистанция и социална изолация. Това е безспорно и е факт. Това е много положително. Всъщност, когато се появи първият заразен, тогава кабинетът започна, но все пак успя да се включи и да активира нашата промишленост да тъче платове, да шие костюми и т.н. Така че това са положителни стъпки. Освен това, кабинетът разгърна активна информационна кампания, даже мога да кажа – хиперактивна. Това е категорично така. Но все пак не забравяйте -   безплатни тестове, масови тестове трябва да бъдат осигурени. Ако Вие сте един продавач в магазин, шофьор, зъболекар и т.н., няма ли да искате тест? Според мен не звучи добре, когато се казва: „Ами няма да тестваме, защото тестовете са скъпи“. Как така са скъпи? Когато миналата година кабинетът даваше огромни пари за самолети, те не бяха ли скъпи, за газопровод – не беше ли скъпо? Огромни бюджетни излишъци...

Водещ: Може би никой не е очаквал такава ситуация.

Румен Радев: Не, казвал съм го неведнъж - приоритетът на кабинетът е в  инвестиция в инфраструктурни проекти. Трябва да обърнем този приоритет, както много пъти съм заявявал, в инвестиция в човешкия капитал, трябва да се дава повече за хората. Защото ако бяхме давали повече за здравеопазване, образование и т.н., щяхме да имаме друга готовност.

Водещ:  Дали навсякъде в Европа се случва масово тестване. Да, вглеждаме се в далечния Изток, но дали е така и в европейските държави?

Румен Радев: Преди няколко дни австрийският канцлер Себастиан Курц, и не само той, обяви началото на стратегия за излизане от тази пандемия. Това е много важно, това е по-важно дори и от обявяването на извънредното положение, защото има голям риск. Излизането от извънредното положение трябва да става управляемо, много координирано и по ясни критерии. Там тестванията са над 12 000 на един милион. Там имат представа и могат да си позволят да започнат никакви стъпки.

Водещ: Връщам Ви към зрителските въпроси, но да изчистим отношенията Ви с премиера. Остава впечатлението, че когато сте заедно сте се разбрали, а след това сме свидетели на различни ваши послания.

Румен Радев: Защо беше тази реакция на моето вето? В края на краищата всички народни представители го приеха - и тези от ГЕРБ го приеха. Световноизвестният ежедневник „Льо Монд“ цитира и даде положителна оценка на това вето. Защо трябваше оттам нататък да има тези избухвания и реакции?

Водещ: Критикуваха Ви, между другото, че давате извънреден брифинг в контекста на лична загуба, която преживяхте.

Румен Радев: Вижте, това е много лично. След като съм обявил, че ще правя нещо, аз го правя. Така ме е възпитал моят баща – да се отнасям с чувство за дълг към всичко. Но това са дълбоко лични моменти, аз нямам нужда от личен говорител, който да обявява за смъртта на моя баща. Ако имах нужда, щях да помоля премиера да бъда такъв. Той се провъзгласи по самоинициатива. Благодаря му.

Водещ: Моите съболезнования. Защо все пак дадохте брифинга? Казахте, че не отменяте нищо, което планирате, но защо не се видяхте с премиера да го обсъдите?

Румен Радев: Два часа преди ветото звъннах на премиера и му казах, че ще налагам вето на две разпоредби. Първата - за дефиницията за това какво представлява един вид информация, вторият -  за спекулата, където всъщност се сриваха всички пазарни отношения. Това не го направих само към Борисов,  а към лидерите на всички парламентарни групи. Мисля, че беше редно в такава обстановка.

Водещ: Колко често се чувате с него?

Румен Радев: Дотогава се чувахме по-редовно, след това - не.

Водещ: Преустановихте телефонни обаждания, всякакви контакти, така ли?

Румен Радев: Не това е най-важното. Когато се говори изкривено през медиите, казвам изкривено, защото се вкарват неща, които не са били казани никога, това вече е проблем.

Водещ: Към зрителските въпроси – „Редно ли е президентът да използва в публични изказвания и коментари казармен език? Това е обидно за всички българи, би трябва да се извини на нацията“, казва господин Йорданов.

Румен Радев: Те, самите народни представители, приеха команди и сами допуснаха да бъдат управлявани с команди. Как се стигна до това „доброволно“ отказване от заплати – по команда на господин Борисов. Неведнъж българският парламент е приемал да бъде командван. Явно така разбират – от команда. Това е един стил, който на мен не ми е присъщ. Но да кажа и още нещо, все пак е извънредно положение, някои дори мечтаят за военно положение. Ето съответният език.

Водещ: Кой мечтае за военно положение?

Румен Радев: Имаше такива приказки, изречени в ефир и къде ли не. Аз не съм го казвал никога.

Водещ: Почти военно положение помня, че го каза главният прокурор Иван Гешев. Така ли е, прав ли съм?

Румен Радев: Вие ще кажете, аз го чух някъде.

Водещ: Вие трябва да кажете дали потвърждавате ...

Румен Радев: Аз очаквам българският парламент, и това е изключително важно, да бъде да висотата на своите функции като най-висш орган в държавата, ние сме парламентарна република, а не да бъде изпълнител на волята на изпълнителната власт и да бъде неин придатък. Той, по Конституция, трябва да упражнява ефективен контрол върху изпълнителната власт и се надявам това все пак да стане.

Водещ: Все пак Вие приемате ли пък казаното от Томислав Дончев, че командата, която сте дали е „шашкайте се във всички посоки“, ако останем на същия език?

Румен Радев: Депутатите допуснаха да бъдат командвани многократно от г-н Борисов. Това в момента, което става, не е ли шашкане във всички посоки?

Водещ: Одобрявате ли удължаването на извънредното положение г-н президент?

Румен Радев: Аз подписах указа за поправките в Закона за извънредното положение. След като експертите са предложили такива мерки и изпълнителната власт ги е утвърдила, те трябва да се изпълняват. Това го казвам многократно, но аз съм казал какво очаквам, а то не се сбъдва.

За здравните мерки е ясно, там има консенсус. Българите се научиха и влязоха в тази роля да спазват социална дистанция и изолация, но ние драстично изоставаме с въвеждането на реални и ефективни социално-икономически мерки. Това е огромен проблем и създава напрежение. Тук трябва да работим много.

Водещ: За мерките ще говорим една по една – тези, които са предложени от управляващите и тези, които предлагате и Вие. Но все пак зрителски въпрос: Тъй като става въпрос за ситите и гладните, от коя категория сте?

Румен Радев: Моята заплата категорично ми позволява неща, които обикновеният българин не може да си позволи. Тук илюзия няма. Аз затова си дарих заплатата още март месец на възрастните хора във Видин. Обадих се на кмета, разпитах каква е обстановката. Имат банкова сметка и създадена организация. Могат, ако имат повече средства, да поемат още храна за възрастните хора, и така вече го направиха.

Водещ: Цялата заплата или част от нея?

Румен Радев: Цялата заплата.

Водещ: Вашата лична заплата е дарена във Видин?

Румен Радев: Да, така е.

Водещ: Стана ясно, че депутати от Национален фронт за спасение на България и депутати от ГЕРБ, ако не се лъжа, също са дарили част от февруарските си заплати, така че тази команда с „кръгом и назад“ важи ли?

Румен Радев: Прекрасно! Аз говорех за март. Не приемам моралния призив на хора, които превърнаха казуса с дарителството, което е свято и  индивидуален акт, в някакъв политически фарс, който се разигра в Народното събрание. Не е това начинът – по команда. Можеше да стане по съвсем друг начин. Това е доброволен жест, който се опорочи в българския парламент за съжаление.

Водещ: Г-н президент, още един зрителски въпрос: от какви средства г-жа Радева е дарила 10 хиляди лева?

Румен Радев: Тя има своя фондация, която се занимава с набиране на средства и съответно с инициативи. Но приоритетът на българите в момента е един и той е голям – борбата с коронавируса, ограничителните мерки, социални и икономически мерки. Там очаквам повече въпроси.

Водещ:  Въпроси със сигурност ще има, но и тези са много важни. Задават ги наши зрители и няма как да ги подминем. От въпросите, свързани с извънредните мерки. Работодател и работник – отношенията като че ли бяха регулирани, имаше стъпка назад от страна на управляващите в съотношението 60/40. Част от осигуровките ще бъдат поети от държавата. Одобрявате ли тази мярка.

Румен Радев: Ще покаже реакцията на работодателите и на работниците. Видяхте, че в първия вариант, когато нямаше никакво поемане на осигуровките от държавата, интересът беше много слаб. Сега има индикации, че повече работодатели могат да се включат, но в момента няма още достатъчно информация.

Водещ: Трябва ли да има помощи за най-бедните, това също питат хората. Откъде обаче да дойдат парите, казват управляващите.

Румен Радев: Задължително трябва да има. Когато говорим за социални и икономически мерки, има три условия: те трябва да бъдат навременни, достъпни и безвъзмездни. Това е много важно. В момента ние все още нямаме никакви безвъзмездни мерки. Това е препоръката и на европейските институции, и на Международния икономически форум, и на такива капацитети като Марио Драги и други видни световни икономисти. Ние закъсняхме! Други държави масово въведоха и веднага ясни социални мерки никой да не остава „извън борда“ -  и самонаети, малки и средни предприятия, еднолични дружества, хора с надомни занятия и културни дейци. Трябва да бъдат включени всички.

Аз казах за опасността гладът да победи страха. Какво става с гладния човек – той излиза на улицата и помита всякакви ограничения и мерки. Това ли трябва да се случи? Аз се радвам, че вече има вслушване в това. Ето виждате, синдикатите говорят за това, което става в други държави. За най-застрашените – ваучери за храна, минималните обезщетения да бъдат актуализирани.

Водещ: Вие какво предлагате, откъде трябва да дойдат тези пари? Като основното е, че подпомагайки социално слабите или всички, трябва отнякъде да се намерят средства.

Румен Радев:  Това го предложих още първия ден, когато бяхме с премиера тук и заедно излязохме чрез вас да адресираме целия народ.  Преразглеждане и то спешно на финансовите и инвестиционни приоритети. Има резерв, който интересно защо правителството към момента не обсъжда. Финансовият министър го спомена след мен и този диалог замря. Това е много важно, защото то определя лимита на заема, който ще теглим дали ще стигнем до 10 млрд. и ще го изплащат поколения, или ще преразгледаме вътрешните резерви, а такива има, за да можем този лимит да го държим по-ниско.

Водещ: Казахте, че сме закъснели с тези мерки...

Румен Радев: Определено.

Водещ: Трябва обаче да мине някакъв период от време, за да е ясно каква част от бизнеса и хората ще се нуждаят от помощ, за да може да и им се помогне реално, а не просто да се раздават пари.

Румен Радев: Не приемам този аргумент. Как го направиха другите държави? Веднага бърз анализ и мерки. Самите управляващи казват – в тази криза е много важно доверието между институциите и хората. Как се гради това доверие? Изключително важно е хората да усетят, че има държава, която мисли за тях, защото това влияе и на психическия климат вътре в семействата, които са затворени. Той е много разклатен. Всички го казват, и доктор Тедрос го казва, че имунитетът е много важен. Когато си под психическо напрежение имунитетът се срива много бързо, а това е важно условие, за да можем да се задържим в тази криза с много по-малка заболеваемост. Ето това се пропуска. Към мен вече ма обаждания и молби от родители на деца с увреждания, с аутизъм, за които става непосилно децата да стоят вкъщи. Отдавна призовах, тези мерки в някои отношения са непосилни и като глоби, видяхте какво стана, и като характер на мерките.

Водещ: Добре де, но едно е да рискуваш живота, другото е по някакъв начин да се съобразиш с условията.

Румен Радев: Да Ви кажа ли какво рискуваме – това, което се случи в Англия, не искам да става тук. Идва един момент, в който хората прекрачват някаква психологическа бариера, и в Англия със стоплянето на времето масово излязоха по парковете и полицията остана безсилна да ги спре. Не трябва да допускаме това да се случва в България. Как?

Водещ: Нали точно в Англия им дадоха пари обаче? Нали им дадоха пари да си стоят хората по къщите? Тук дори и да ги дадат, може да се повтори същият сценарий.

Румен Радев: Вие колко време мислите, че семейство с малки деца и с възрастни хора, всички затворени в малко помещение, ще издържат? Затова е по-добре според мен, управляемо, с ясни правила, зададени от правителството, от Националния оперативен щаб да се каже: „Добре, излизате в парка. По един или с дете“ – при такива условия, нека полицията да следи. Нима във Витоша вирусите са повече, отколкото в един автобус, или метро, или магазин? Трябва да става обаче управляемо, трябва да стане навреме, защото аз се опасявам и мисля, че и в щаба също го мислят, да не стане така, че хората в един момент да не омаловажат мерките. Това е много по-опасно.

Водещ: Смятате ли, че може да се стигне до това? И когато казвате да бъдат пуснати на Витоша, самият ген. Мутафчийски каза: там най-вероятно имало събор обявен, разбира се под шеговита форма, защото дори в по-студено време хората се бяха насочили натам, за да не стоят по домовете си.

Румен Радев: Това, което съм виждал на Витоша, е как всяко семейство е излязло, разпънало е одеяло, почива си и е на достатъчно разстояние от другите. Това трябва да бъде. Ние българите доказахме, и това е прекрасно, че можем да бъдем съзнателни, можем да бъдем отговорни. Трябва да стават тези мерки, според мен, като се наблегне на съзнанието на хората, на солидарността.

Водещ: Ако това обаче се случи, г-н президент, и наистина станат повече положителните случаи или, не дай си Боже, смъртните случаи се увеличат, ако бъдат разхлабени макар и малко мерките сега, тогава основният въпрос е кой поема отговорността при пълни болници и по-висока смъртност?

Румен Радев: Когато говорихме за този „спор“, който премиерът използва с д-р Тедрос, СЗО, и обяви твърдението: „Ето аз искам да ви запазя живота, да стоят мерките, Радев иска да се махнат - въпреки че такова нещо не съм казвал – „и да умрете“. Премиерът е много опитен, обигран политик и той не хвърля думи на вятъра. Но не приемам да се гради образът на спасител върху страха, който той сам раздухва с трупове, с морги, с масови гробове, с ад, който слиза тук. Нека да мислим за психическото състояние, за имунитета на хората. В същото време, ако нещо се обърка ще има виновен – разбира се, Радев.

Водещ: Смятате, че върху Вас може да бъде прехвърлена вината? Питам Ви обаче, тъй като сме на тази тема: Магдалена Циброва: „Г-н Радев, защо критикувате карантината, като знаем за опита на държави, като Италия, Испания и други?“ Казахте част от аргументите, но все пак да отговорим на зрителката.

Румен Радев: Нека пак да бъда ясен: не критикувам карантината, а апелирам за това да има достатъчно мерки - социални, икономически, да се управляват ограниченията разумно. В много държави в Западна Европа, които са под карантина, парковете са освободени за индивидуален спорт. А виждате, че и г-жа Фандъкова вече говори, и премиерът говори, явно ще се стигне до това. Но трябва да се види – ако се случи това, да стане управляемо. Вижте какво става с трафика, аз наблюдавам всеки ден – в началото имаше празни улици, нямаше коли, нямаше хора. Виждате ли какво става днес?

Водещ: Факт е, че от няколко дни трафикът се увеличава.

Румен Радев: Трафикът е със същата интензивност почти, както беше и преди кризата – все повече хора на улицата. Трябва да има управляемост на този процес. За това апелирам. Трябва това, което казах, да си поставим ясна национална цел как ще излизаме, защото хаосът при излизането от тези строги мерки може да бъде много по-вреден от хаоса, който се създаде при въвеждането на извънредното положение. И аз не казвам да излизаме сега, аз казвам да мислим, защото това е много сложен въпрос.

САЩ след нас влязоха в тази криза, но вече мислят сериозно, обединени са усилията - учените и от Харвард, заедно с университетите в Ню Йорк, от Пенсилвания, вече се заформя стратегия. Но излизане като дата не можем да кажем, а какви критерии трябва да се спазват. Първо трябва да се мине пикът. Този т. нар. коефициент R0, който показва колко хора се заразяват от един вирусоносител, трябва да спадне под определена величина. Затова трябва да има тестване, както и три важни фактора: капацитет на болници, капацитет на тестване, капацитет на сертифициране на хората, които са тествани с изградени антитела. Отсега трябва да се мисли каква ще бъде организацията, която е много сложна, между централна и местна власт, училища, лаборатории, публични заведения.

Водещ: Виждаме, че сега в Банско ще има масово тестване, полицаи също се тестваха, видяхме, че 7 души имат антитела. Кажете ни обаче, Александър Шуманов пита: „Какви ще са последиците от икономическата блокада според неговия щаб?“ най-вероятно има предвид Вашия Стратегически съвет, който създадохте преди една година. Та, спрямо Вашите виждания, спрямо може би Стратегическия съвет, какви мерки бихте предприели Вие, не един и двама зрители питат, ако Вие бяхте на мястото на министър-председателя? Примерно бихте ли удължили извънредното положение?

Румен Радев: Аз ясно се произнесох: мерките трябва да останат, докато определим ясни критерии да излизаме управляемо. Какви са опасностите? Те са две основни в този момент. В момента, в който излезем, поради факта, че ние закъсняваме с подкрепата на хората в най-голяма нужда, на домакинствата, на малкия и среден бизнес, други държави, които го направиха, ще бъдат далеч пред нас във възстановяването. Ние ще губим конкурентоспособност и ще излизаме много по-късно и не се знае по кой от трите т.нар. способа - U, V и L, ще излезем. И следващото, ако ние се забавим с мерките, ако ние се забавим с възстановяването, ако ние изпаднем в рецесия, а други европейски държави, и не само европейски, вече дърпат мощно напред, какво ще се случи – масова емиграция към тях. Това е за мен най-лошият сценарий. На тази демографска катастрофа,  която бяхме преди влизането в тази криза, ни остава тя да се задълбочи след излизането. Да, някои от тези хора се върнаха, но имаме опасност и други, които сега са тук, и те да тръгнат.

Водещ: Оксана Василева пита, тъй като сме на тази тема: „Какво е неговото предложение или решение да не гладува българският народ? Защото е лесно да се критикува, да се чете от хвърчащо листче“, казва тя.

Румен Радев: Казах много ясно, че такива мерки се предлагат и от Международния икономически форум, от големи капацитети, ние ги виждаме и в други държави. Аз не говоря за „хеликоптерни“ пари, тоест да „ръсиш“ на всеки. Има механизми за целенасочено финансиране на най-уязвимите групи, на малкия и среден бизнес. Това е критично важно. И на хората, които са застрашени от глад. И синдикатите вече работят там - повишаване, преразглеждане и актуализация на минималните обезщетения, ваучери за храна. Не трябва да оставаме гладни хора. Това е изключително важно. Има социални структури, този процес може да бъде обхванат.

Водещ: Рекордни нива на безработица. Смятате ли, че системата на НОИ ще издържи?

Румен Радев: Аз се надявам, но когато говорим за безработица, нека помним това, което е казал големият Буров, че безработицата е най-голямата беда за всяко едно управление, защото ражда болести, глад, мизерия, престъпност. Така че ние трябва да мислим как да снижаваме тази безработица по възможно най-бързия начин, как да запазим трудовата заетост.

Водещ: Казахте част от тези стъпки, и повторихте дори част от тях, но зрителите може би искат и повече конкретика, защото наистина питат: как, как, как? Ако Вие бяхте на това място. Дори имаше въпрос ако беше президентска република, какво бихте направили? Та, какво бихте направили: 1, 2, 3 като бързи стъпки за излизане от кризата?

Румен Радев: Досега ги казах, и в моите послания много ясно. Президентът е свободен и длъжен да дава насоки, да отправя послания, да посочва слабости, породени от действия или бездействия на изпълнителната власт. Не очаквайте директно конкретни стъпки с цифри, разчети, проценти и т.н. Това е изцяло в прерогативите на изпълнителната власт. Там е оперативната информация, там са оперативните правомощия по управлението. Мисля, че това което съм казал до момента, абсолютно са насоки и въпреки че управляващите реагират понякога истерично, виждате че се движим в тези мерки.

Това, което още обаче не е предприето, едва днес чух за „зелени линии“, за „зелени коридори“ за детски консултации и т.н. Това е нещо, за което повече от 10 дни апелирам да се адресира много сериозно. Това са двете ограничителни, забранителни заповеди на министъра на здравеопазването - за забрана на планови операции, на профилактични прегледи и за изграждане на капацитет в почти всички болнични заведения за лечение на коронавирус. Вие знаете ли на месец колко българи се диагностицират с рак? Хиляди са. Ако това не бъде извършено навреме, какво става с тези хора, какви ще бъдат последствията? И не само там, вече имаме смъртни случаи, от това че болниците не работят, хората не ходят в болниците за критично спешни случаи.

Водещ: Нека да не плашим специално раково болните, защото мисля че терапиите към тях не са спрели, за диагностицирането може би е по-различен случаят, не знам.

Румен Радев: Стана „модерно“ и непрекъснато се говори за смърт. Хората са затворени и гледат от екрана смърт за това, че днес толкова са загинали в България, по света и т.н. Смърт се лее отвсякъде. Искате ли да си поговорим малко за смърт? Хората претръпнаха.

Водещ: В какъв контекст да си поговорим за смърт?

Румен Радев: За смъртността в България. Защото като президент не искам и не трябва да деля живота и смъртта на българите само на българи, починали от коронавирус, а всички останали да ги забравим. Годишно средно в България умират около 2000 човека от усложнения от грип. Това е в зимния период на месец грубо колко са това? Близо 300 човека. По принцип какво става с тези хора? Каква е средната смъртност в България на ден, ако разделим грубо? Това е една мрачна статистика, но грубо се получава около 300 човека на ден. От какво умират тези хора, нека да се замислим и за това. Няма ли да направим брифинг? Вчера умряха в България, примерно, 300 човека, от тях 60 от онкологични заболявания, от сърдечно-съдови заболявания, други заболявания, от глад, от студ, от липса на медикаменти, от липса на достъп до здравеопазване. Защо ги забравяме тези хора? И само сега ли се сетихме за възрастните хора в България. Преди кризата не бяха много в нашия фокус.

Водещ: Мрачно звучи тази статистика – изреждането на това какво кой от какво е починал, ние не знаем това ...

Румен Радев: Ние трябва да мислим, защото ще мине и тази криза и ние пак ще забравим, че има възрастни хора. А те имат нужда от държавна подкрепа. Трябва да мислим как да вдигнем продължителността на живота. Имаме 6 г. разлика от средното в ЕС. Най-ниско сме като продължителност на живота в ЕС.

Интервю на президента Румен Радев пред bTV - II част