ИНТЕРВЮТА
Интервю на държавния глава Румен Радев за обзорното политическо предаването на Дарик радио „Годината“ - I част
Водещ: Президентът Румен Радев в „Годината“ на Дарик радио. Здравейте, г-н президент!
Румен Радев: Добър ден!
Водещ: Коя е думата на 2020 година?
Румен Радев: Безспорно това е „Мутри, вън!“. И това не е просто мой призив, това е ехо от стотиците хиляди българи, които не желаят да живеят повече в лъжа и беззаконие.
Водещ: Иначе миналата година казахте, че очаквате да бъде „отговорност“ …
Румен Радев: Тя не се случи! Имаше отговорност от стотици хиляди граждани за бъдещето на България, за съдбата на нашите деца, но нямаше отговорност от българското правителство, от много политици, които в тази сложна, критична за България обстановка, не взеха решение, което да съответства на бъдещето.
Водещ: Сега, половин година по-късно, пак ли бихте излезли от президентството пред събралите се хора с вдигнат юмрук и да кажете „Мутри, вън!“?
Румен Радев: Винаги ще изляза и ще го направя, защото аз съм винаги на страната на българите, когато те отстояват своите принципни позиции в името на България.
Водещ: Някои ви упрекват, че сте излязъл от ролята си на обединител, че в голяма криза като тази – с Covid-19, не свикахте Консултативния съвет за национална сигурност, че с изказванията, които правите, разделяхте, а не обединявахте. Какво отговаряте?
Румен Радев: Напротив – аз обединявам българите срещу статуквото, срещу беззаконието, срещу несправедливостта. Ако имаме криза, и то вихреща се като тази с Covid-19, ако сме държавата с най-голяма смъртност на глава от населението в ЕС, то е именно заради характера на това управление. Затова ние стигнахме дотук, затова трябва да бъдем непримирими и единни в това наше усилие. Аз мисля, че това е ролята на президента.
Водещ: Защо не свикахте Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) в някои от многото кризисни моменти, когато трябваше да се търсят консенсусни решения какво да се прави с мерките срещу вируса?
Румен Радев: Вече съм го обяснявал многократно, ще го повторя още веднъж. За мен КСНС е орган, в чието лице българинът не трябва да губи последна надежда, като достоверен орган за рационални решения в името на оцеляването на нацията. Това няма как да стане с политиката, която е от много години, с отношението към този Консултативен съвет. Вие сте свидетел какво става – нито едно от тези предложения и становища управляващите не изпълниха! Какво да направя ? Още една дискредитация в момент на криза, още едно обезверяване ли да направя? Много важно е за да се вземе решение, да има надеждна, обективна, всеобхватна информация и специално при кризата с Covid-19. Това е причината ние да търпим такива големи поражения на всички фронтове – здравен, социален, икономически. Това е липсата на достоверна, своевременна, всеобхватна информация какво става в страната с тази криза. Вие да видяхте разгърната програма и методика за тестване? Че България е страната с най-малко тестове на глава от населението. Да видяхте това, за което призовавам от самото начало – таргетирано тестване на определени социални, рискови групи? Случи ли се това? Да, имаше тестване на хиляда полицаи, това беше много добра стъпка и я оценявам положително. Но трябваше да бъдат предприети такива стъпки, за да имаме информация. Когато нямаш информация, какво управляваш, какво планираш? Искаме да наврем КСНС в една роля и за час и половина, два да се изчетат някакви доклади и какво да решим на тяхна база? Виждате че правителството сутринта взема едно решение и планира нещо, следобед го отнема. Това не е ролята, която аз виждам на този Консултативен съвет.
Водещ: Подкрепяте ли удължаването на противоепидемичните мерки за затварянето на България до края на януари?
Румен Радев: В работата на експертите във всички здравни органи, аз няма да се меся. Те са хората, които трябва да кажат, но това не трябва да става на базата на догадки. Ето виждате ли – ние пак опираме до тази изключително важна за страната ни информация и това не се случи. И ако има някакъв проблем, това е, че при нас не успяхме да постигнем така необходимия в такава криза баланс – между здравни, социални и икономически мерки. Не се състави ясен план. Никой не може да прогнозира как точно ще се развие тази криза, но ако ти заложиш жалони, такива измерители на здравната обстановка и съответно какви социално-икономически действия предприемаш, защото в момента има финансов ресурс, с който се хвалят управляващите – той е от заеми, от европейски фондове, но това не се случи. Първо, се предприемат изведнъж и рязко здравни мерки, които се сменят, впоследствие се мисли за социални и икономически мерки. Много държави показаха, че може да има план и той може да работи, така че тези мерки да се въвеждат последователно и да бъдат ефективни.
Водещ: Да, но в това предаване по-рано здравният министър каза, че става дума за комплекс от 15-17 показателя, които в различни комбинации дават различни резултати и затова нямало как да се обявят предварително мерките, които се обвързват с определени здравни показатели…
Румен Радев: Понеже българите следят вече всеки ден, всеки час какво става със здравната обстановка в страната, трябва да е ясно на хората, когато се постигнат определени здравни показатели, какво наближава и какво могат да очакват като социални и икономически мерки.
Един факт описва цялата трагична картина на управление на тази здравна криза и това е, че на деветия месец, при вече 200 починали на ден, когато кризата вършее тук, правителството прие Национален план за готовност при пандемия. Това според мен вече е сарказъм!
Водещ: Одобрявате ли плана за ваксиниране - различни групи, в различни етапи …
Румен Радев: Още не съм го видял, не са го видели и хората, но този план трябва да бъде много ясно разработен, с последователни стъпки, така че да обхваща първо най-рисковите групи – медицински работници, възрастни хора – нека не ги пропускаме, социални работници, полицаи, учители, работници в системата на транспорта, на търговията. Те трябва да бъдат ваксинирани с приоритет. Разбира се, това да става пак по желание. Но имаме един огромен проблем - вие следите социологическите проучвания, в които много ясно е изразено огромното недоверие към ваксините. Доверието е страшно ниско – само 20 процента. Това означава, че трябва да бъде разгърната много сериозна кампания от медицинските специалисти, които да обяснят какво точно се случва, как трябва да се случи. Между другото, в Закона за здравето е описано, че трябва да има информирано съгласие, когато се предприемат такива мерки, там е описано какво трябва да бъде обяснено на всеки един, защото се касае за лично здраве.
Водещ: Един от упреците към Вас обаче беше, че с уклончивия отговор дали ще се ваксинирате, Вие самият способствате за съмненията. Впрочем доста труден е отговорът на един политик „Ще се ваксинираш ли първи?“, когато няма достатъчно ваксини. Ако кажете „не, аз ще бъда последен“, хората си казват: „Аха, като пушечно месо другите ще ни ваксинират, той, понеже е президент, ще изчака да види“. Ако кажете „Пръв ще се ваксинирам“, те ще кажат: „То няма достатъчно ваксини още, но ето хората на власт, президентът, пръв отива да се ваксинира“. Не е лесен отговорът. Всъщност какъв отговор ще намерите на този труден въпрос?
Румен Радев: Благодаря Ви, че тук посочихте наистина голям проблем. Няма нужда според мен да се играе този политически театър политиците първи да са на ваксината. Какво показваме? Важно е лекарите, професионалистите – тези, които разбират и оценяват всички ползи и всички рискове, те да дадат пример. Важно е, когато се направи този план, така че да е ясно всеки един в коя група попада, тогава той да си намери своето място. Вие сте много прав! Колко са ваксините в първата партида, която ще пристигне? Те са 5000. Ще отида да се ваксинирам, и веднага ще излязат заглавията „Радев отне от лекар на първа линия шанса да живее“. Това ли трябва да направя? Нямам проблем да се ваксинирам, но точно политиците трябва да дават пример за ред, за организираност, за спазване на правилата, за законност. Защото животът на всеки е еднакво ценен – както на президента, така и на пенсионера, на здравния работник, на счетоводителя и така нататък.
Водещ: Кое от плана на правителството за използване на европейските средства за възстановяване одобрявате, смятате, че има възможност за съгласие с Вас?
Румен Радев: Първо този план, погледнат в цялост, показва, че или нивото на амбиции е много ниско, или нивото на некомпетентност е много високо, или равнището на зависимости е много силно. Според мен има комбинация от трите.
Да, разбира се, че има добри идеи – например това да направим много по-ефективна националната електроснабдителна мрежа, т.нар. смарт мрежи, ще даде много по-добра ефективност на нашата енергетика. Но ако говорим за енергетика, ние трябва да търсим решения в бъдещето, а не в миналото. Ние имаме да решаваме много тежки структурни проблеми в нашата енергетика. Те имат решения с бъдещи технологии и това е едно от нещата, които предлагат хората, с които работим заедно – прекрасни експерти. Точно това беше и моят подход.
Когато видях този план, видях ниско ниво на амбиция. А светът все повече ще се дели на две групи държави. Едните са такива, които разработват нови технологии, вървят напред и определят дневния ред, и такива, които консумират технологии и са някъде на опашката, които нямат голяма дума в този дневен ред.
Този план ще бъде вододелът ще съумеем ли ние да заложим на новите технологии, на принципно нови концепции за добиване на ресурси и на енергия, за производства. Изобщо за обхващане на всички дейности в страната в едно-единно информационно пространство.
Водещ: Вие обявихте публично няколко проекта, но преди да го направите публично, опитахте ли да убедите правителството тези проекти да бъдат българските проекти, зад които застава и президентът, и премиерът, и опозицията …
Румен Радев: Моите проблеми с правителството са, че аз съм предлагал много неща устно, те не се чуват. Предлагал съм и писмено – пак не се чуват. Събрах хора около себе си, аз работя с тях, ние сме съмишленици по много виждания за модерна България на бъдещето. Предприех точно тази стъпка не да даваме общи становища. Между другото е похвално, че много организации дадоха становища, които са много смислени. Реших да предложим конкретни проекти и това е голямата разлика. Ето има проект, който да даде съвсем нов, модерен, перспективен облик на нашата енергетика. Има проект, който да въведе технологични инструменти за модерно, ефективно, прозрачно, отговорно управление на страната. Това е страшно важно.
Има два проекта в сферата на здравеопазването, които да преобърнат нездравословната тенденция в нашата здравна система. Ние заделяме два пъти повече средства от средноевропейските за болнична помощ – там, където са парите за клиничните пътеки, и два пъти по-малко средства за профилактика и извънболнична помощ. Това са проекти, които да водят до по-добра, всеобхватна диагностика, профилактика и превенция, които да водят до навременна, бърза помощ. Проекти, които да обхващат всеки българин, да имат значение за неговия живот, за решаване на кризата при бързата диагностика Така че всеки, който пострада в катастрофа, или получи инфаркт или инсулт, да знае, че в тази държава ще му бъде помогнато в първия златен час, когато той има шанс за живот. Това е и една от причините за нашето водещо място по смъртност изобщо. Говоря за проекта за бърза помощ от въздуха, т.нар. HEMS. Ние не откриваме топлата вода, но нека и да не ни се хвърля мъгла, че с един хеликоптер ще се решат нещата. Ако хората, които го предлагат, разбират за какво става въпрос, нека сметнат радиуса на действие. Той може да има 200-300 км радиус, но този първият, златен час ограничава радиуса до 60-80 км. Т.е. ние трябва да имаме шест хеликоптера на шест различни локации, както го правят в Румъния, в Словакия, в Австрия, в Унгария, в много други държави, където на година има много такива полети и се спасяват човешки животи.
Вие следите обстановката с Covid и изобщо - най-голяма смъртност в момента има в Смоленския регион, а най-ниска – в София, защото тук все пак има достъп, макар и ограничен, защото не всеки може да влезе в болница, ако не бъде подкрепен от някъде. И все пак има достъп до здравеопазване, както е по Конституция и то до качествено здравеопазване. Да си представим ограничения планински регион – там се обещаваха, когато имаше напъни да се закриват общински болници, че ще има линейки-хеликоптери … Къде са те? Там е най-голяма смъртността. По същия начин спрямо Европа България е с най-голяма смъртност, което показва още къде сме в периферията.
Водещ: Вие обявихте първата възможна дата съгласно Конституцията – 28 март, за провеждане на редовните парламентарни избори следващата година. Чухте ли аргументи да преразгледате това решение и да се възползвате от конституционната възможност изборите да бъдат към края на май?
Румен Радев: Аз се учудвам, че точно Вие ми задавате този въпрос. Спомняте ли си кой беше българският журналист, който в окото на бурята, на паниката от първата вълна, когато се затваряха по най-глупавия начин даже планини, паркове, градове, пътища, каза, че ние трябва да се научим да живеем с този вирус?
Водещ: Да, аз го казах. Това беше средата на март. Сега се изтъкват аргументи, които си струва да бъдат обсъждани. Предизборна кампания в разгара на нова вълна през февруари. Хората ще се страхуват да се срещат с кандидатите за народни представители. Трябва да се намерят десетки хиляди хора, готови да станат членове на избирателните комисии. Още поне толкова наблюдатели от различни партии и към това се прибавят и карантинирани. Нека и злонамерено да погледнем - едни управляващи могат да карантинират като контактни лица хора, които са опозиционно настроени. Как да се реши този ребус, г-н президент?
Румен Радев: Вие ще дадете ли гаранция, че април или май обстановката ще бъде много по-облекчена отколкото в края на март?
Водещ: По-скоро аргументът на тези, които са за отлагане е, че ще има повече време, за да се свърши несвършеното досега. Планирането.
Румен Радев: Така ли? Ами досега какво правиха? Затова на 7 декември излязох и казах: избори – на тази дата. Изведнъж институции, хора, партии излязоха от летаргията и казаха: „Ау, избори! Ама толкова рано.“ Това е по Конституция. Аз имам последователна политика по отношение на тези избори. Още от февруари тази година, когато снех доверие от това правителство, когато през лятото му поисках оставката, беше ясно накъде отиват нещата. Даже се говореше, имаше сериозни нагласи за предсрочни избори. Всеки ден с това управление е пагубен за България, пагубен за източването на бюджета, за здравето на хората, за оцеляването ни като нация. Тук моята политика е абсолютно последователна. Не мислете, че не следя какво говорят и партиите, и обикновените хора - техните притеснения и страхове, както и социолози, и политолози, и експерти в изборния процес. Чувам много смислени аргументи. Аз ги имам предвид, съставям си общо мнение. Ще издам указа, както е по Конституция. До 26 януари той ще бъде публикуван в Държавен вестник.
Следва да бъде ясно още нещо – преди доста години попаднах на една интересна лекция на проф. Николай Слатински - експерт по национална сигурност. Той казва, че е погрешно и управляващите, и обществото, когато изпаднем в някаква криза, да изпадаме и в някакво особено състояние да правим всичко възможно да се върнем към нормалност и това има своите материални, духовни и психологически аспекти. Точно това казва той – че това е трудно постижимо, защото ни чакат поредица от застъпващи се кризи – социални, криза на сигурността, икономически, политически, да не говорим, че ние от много време сме в една духовна криза. Това време дойде. Ние в момента сме във всякакъв вид кризи. Ние никога няма да се върнем към т.нар. стара нормалност. Ние сме вече в тази нова нормалност, както го дефинират редица хора.
Всеки, който има амбиция да управлява, трябва да покаже, че той ще може да управлява тази страна в непрекъснати кризи. Трябва да си признаем, че човечеството е в кризи, така че ако тези, които управляват в момента, имат амбицията да продължат да го правят и след изборите, трябва да покажат, че освен там, където се провалиха, а те на много места се провалиха, поне могат да организират тези избори.
Водещ: Правилно ли ви разбирам, че засега не виждате аргументи за промяна на обявената от Вас дата 28 март за парламентарни избори?
Румен Радев: Несистемните партии, нововъзникнали партии, Вие сте прав – на тях ще им бъде най-трудно. Те нямат все още разгърнати структури по места, нямат достъп и до традиционните медии, където ще бъде битката за изолирани хора, при отдалеченост, за възрастните хора. Ако имат и те амбицията да управляват трябва да покажат, че могат да мобилизират свои привърженици, могат да стигнат до тях точно във време на криза, защото ясно е, казах го, нас ни чакат кризи.
Що се отнася до датата на изборите, аз ще отчета всички фактори, разбира се. Следя обстановката. Още веднъж благодаря на всички хора, които критикуват, които дават предложения. Те са стойностни, но вече съм казал – причината да сме в това състояние е точно поради това управление. Тук дилемата не е между избори и здравето на хората, защото здравето на хората пострада тъкмо от тази власт, която в продължение на години разгражда социалните системи и ги доведе до днешното плачевно състояние, а това обществено заболяване се лекува с възможно най-бързи, честни и прозрачни избори.
Водещ: Защо не се стигна до предсрочни избори?
Румен Радев: Много могат да бъдат причините, но според мен най-голямата е безочието на управляващите. Вие пътувате из целия свят. Както говорихме преди малко, най-вероятно сте българинът рекордьор, посетил най-много държави.
Водещ: В 182 от 193 членове на ООН. Ако броим непризнатите, са много над 200.
Румен Радев: Можете ли да дадете пример в една наистина цивилизована, демократична, модерна държава, тези, към които се стремим, ако се случат такива безобразия и такова обществено негодувание, а властта въпреки всичко да не си подава оставката. Виждали ли сте такова нещо някъде?
Водещ: Искам да Ви кажа, г-н президент, че отдавна не деля страните на цивилизовани и нецивилизовани. Всяка страна заслужава своето уважение. Има много примери на страни, ако се откажем от такова деление да даваме етикети на страни, в които властта удържа с години.
Румен Радев: Разбира се, но все пак ние говорим за начина на функциониране на една власт. Не говоря за гражданите на отделните държави. Говорим за това как се упражнява властта в тези държави. Съгласен сте, че има огромна разлика, нали?
Водещ: Вашето обяснение е единствено в безочието?
Румен Радев: Не само.
Водещ: Преди малко Христо Иванов, разказвайки за "Росенец", описваше как целият проблем тръгва от поведението на Националната служба за охрана. Блъскат, хвърлят знаме. Той разказваше как най-човешки им казва: „Недейте, нямате право. Това е български бряг. Легитимирайте се. Не развявайте пистолети. Какви сте?“. Вие ръководите Националната служба за охрана. Не е ли едно от обясненията, че хората се и объркаха, една голяма част от хората за отговорността?
Румен Радев: Вие сте в дълбоко заблуждение. Аз неведнъж съм разяснявал този въпрос. Трябва да се спазва законът. Това е нашият път, ако искаме да бъдем цивилизована държава. Аз не ръководя Националната служба за охрана. Крайно време е това да се разбере. По закон тя се води служба към президентството, но по този същия закон президентът има само три правомощия: да назначава началника, да го произвежда във висше офицерско звание и да разписва щат.
Водещ: Това не е ли голямо правомощие да можете всеки ден да махате съгласувано с правителството началници, които не одобрявате как работят?
Румен Радев: Какво стана, Вие помните ли за този случай в „Росенец“? Началникът на Националната служба за охрана беше освободен. Двама от служителите, които хвърляха знамето и се държаха грубо, са уволнени дисциплинарно. Явно не ги следите тези събития.
Водещ: Всъщност ние всяка година водим този разговор. Той всяка година дава повод и всеки път се казва, че нещо трябва да се промени и не се стига до края. Вие какво бихте променили?
Румен Радев: В момента Националната служба за охрана стои в едно неясно положение по отношение на оперативното ръководство и контрола, за който е записано, че това е специална комисия в парламента. Вие знаете ли колко протокола до момента има тази комисия за осъществен контрол и някакви оперативни указания? От това, което аз съм проверявал, няма. Мога да Ви кажа, че това отношение, което се насажда и към обществото – изключително негативно към Националната служба за охрана, е крайно некоректно. Там работят прекрасни, всеотдайни хора. Те изпълняват своя дълг. Няма държавност без възможност за осъществяване на някаква защита. Дори и да оставим нашите политици, това се възприема като някаква привилегия, но все пак това е елемент на държавността. Тук при нас идват политици, държавни, правителствени ръководители от всички държави, от всякакъв ранг. Представете си, че ние не можем да гарантираме надеждна охрана на тези хора. Какво ще стане, те ще дойдат ли пак?
Ще ви кажа моя опит от ген. Абдел Фатах ас-Сиси при посещението ми в Египет. Невероятна охрана, хиляди хора бяха ангажирани навсякъде с огромни кортежи, разположени по улиците, по кръстовища. Аз му казах: „Не е нужно толкова хора и ресурс да хабите за мен“. Той каза: „Г-н президент, Вие тук нямате думата. Това е наша национална отговорност, защото ако с Вас се случи нещо, оттам нататък какво става с нашия образ пред света и с нашата инвестиционна политика?“ Ето един мъдър отговор на мъдър държавник.
Водещ: Водната криза. Друго събитие според номинациите, които събрахме. Нали искате план от правителството? Те имат план, базиран впрочем на съвети на световни консултанти за окрупняване на ВиК мрежата например. Подкрепяте ли го?
Румен Радев: Националният държавен холдинг с апортни вноски от 1 млрд. лв. още не функционира. Доколкото знам, шест или колко дружества, мога да сбъркам с цифрите, са там. Има още 20. Дава добра основа за мисъл за окрупняване, но се губи местната отговорност, губи се конкуренцията и хората са притеснени. Ние имаме печален опит с такива холдинги. Това е сладкият почин на „Автомагистрали“, където с In-house (вътрешно възлагане) хватки от АПИ към „Автомагистрали“ изчезнаха обществените поръчки. Вече набъбнаха над 4 млрд. лв.
Това е сладкият опит от Държавната консолидационна компания към „Монтажи“ ЕАД за язовирите. Глътнаха 500 млн. и никой не знае къде са.
Пълна безотчетност. Това го говоря и настоявам, откакто в края на 2018 г. започна изкуствено отглеждане на излишък. Той всъщност не е излишък от производство. Той е от спестени капиталови разходи, които спъват нашето икономическо развитие в перспектива. Оттогава настоявам да излязат и да ги направят с публични обществени поръчки. Да не го правят. После ги призовавам от години: „Публикувайте договорите за наем“, защото те при няколко работника и офис мениджъри нямат капацитет да строят магистрали. Нямат техника, нямат хора. Наемат техника, хора и сключват някакви договори. Публикувайте ги най-сетне тези договори да ги видим. Толкова ли са секретни? На каква цена, за каква дейност, при какви условия, има ли гаранция и кой я носи? Това е абсолютно безобразно отношение.
Спекулира се с необходимостта, защото магистрали трябва да има, но въпросът е как се сторят. Това поражда огромни съмнения и аз съм доволен, че най-сетне българският парламент, след 2 години, повдигна темата. Сега трябва така да се процедира и за язовирите, и за този воден холдинг.
Големият проблем е и с язовирите. Чака се изведнъж да изчезне някой язовир, както стана с язовир „Студена“, дотогава се мълчи или не се знае. И в двата случая – лошо. Ако имаш информация, но я криеш е лошо, но ако нямаш информация, е даже още по-лошо. Изведнъж се обявява бедствено положение и на базата на бедственото положение се обявява авариен ремонт. Пак няма обществена поръчка. Пак всичко е набързо, неясно, непрозрачно. Изхарчват се едни милиони и всичко приключва.
Сега се процедира по същия начин за Бургас, кризата с яз. „Камчия“. Пак се обявява от трибуната на парламента изведнъж, че "Камчия" пресъхва. Пак бедствено положение, аварийни ремонти. Добре, че община Бургас, знам, че има намерение да постъпи разумно и да го направи и с обществена поръчка. Говорим за двата язовира – „Ахелой“ и „Порой“, където трябва да се обяви санитарна зона, а това иска време. То не става така изведнъж.
Проблемът е, че от язовирите се източва водата, а чрез язовирите се източват пари уж за ремонти. Това е системна криза и тя ще продължи докато не се смени характера на управлението. Докато не се отрежат схемите за източване на бюджета и водата от стока да се превърне в гарантирано благо така, като е в редица държави.
Ние сме относително богата на водни ресурси държава. Построили сме хиляди язовири. Били сме до шейсетте години на ХХ век третата държава в света след САЩ и Япония, построила най-много язовири. Ние имаме такива уникални инженерни съоръжения като каскадите „Белмекен – Сестримо“, като ПАВЕЦ „Чаира“. Имаме стратегии, имаме планове за управление на водните ресурси, само че нямаме организация. Отговорностите са разпръснати през няколко министерства и трябва премиерът да ги събере, за да се обяви, че както има до обяд водна криза, така след обяд няма водна криза. Най-важното – нямаме система за реален мониторинг. Това изисква наблюдение в реално време. При едно от наводненията аз събрах съответните компетентни органи: „Как мерите нивата на язовирите, които преливат?“ Знаете ли какъв отговор получих, няма да казвам от коя инстанция? „Ако мислим, че има застрашаваща обстановка, пращаме кмета и той с един прът мери нивото.“ В кой век сме? Затова предложих този Национален център за наблюдение, координация и управление. Има съвременни решения от космоса. Следи се в реално време минималното и максималното ниво. Това са елементарни неща. Така замърсяването на въздуха, така и изсичането на горите, застрояването на плажове, вододайни зони, нашите планини, злоупотребите със селското стопанство, така че не само да ги следим тези неща, напротив, не държавата да следи гражданите, както някои взеха да се съмняват, а гражданите да следят държавата, защото в този център, който ще получава информация от космоса и аз съм абсолютно убеден, че трябва да го изградим, трябва всяко министерство да има свой представител, да следи по съответни параметри, да подава обратно информация. Това трябва да се подава на местните власти, на стопански субекти и на граждански организации, които да бъдат нашият контрол за чистотата на нашата природа.
ОЩЕ ОТ ИНТЕРВЮТА
