ИНТЕРВЮТА

2021-12-16 16:41:00

Румен Радев за "Юрактив": България не е спирачка в процеса на разширяване на ЕС; ние опазваме самите принципи и ценности на нашия съюз

Георги Готев, журналист, "Юрактив":  "Юрактив" вече над 20 години се опитва да помогне за по-доброто разбирателство между заинтересованите страни. Много хора в Брюксел не разбират българското вето, което пречи на Република Северна Македония да започне преговори за присъединяване. Бихте ли обяснили българската позиция за нашата международна аудитория?  

Румен Радев: Първо, благодаря за поканата. Разбира се, този въпрос е много сложен. Ето защо комуникацията между заинтересованите страни е жизненоважна. За да обясним по-добре проблемите, трябва да ги разположим в по-широк европейски план, тъй като Европа е сложна смесица от минало и настояще, от общи цели и разделения, и произтичащите от това проблеми са трудно разбираеми. Някои от тях са свързани с разпадането на бивша Югославия, но не само. Вижте последиците от Брекзит и всички проблеми в Съюза. Както знаете, малка група държави членки на ЕС, все още не признават независимостта на Косово.

Ние уважаваме интересите на всяка отделна държава членка, тъй като ценим сплотеността и самите основи на нашия Съюз. България, както и много други страни, премина през понякога болезнения процес на присъединяване към Европейския съюз и аз вярвам, че нито една страна кандидат не следва да се чувства привилегирована в това отношение.  

"Юрактив": Значи смятате, че настоящият подход поставя Северна Македония в привилегировано положение по отношение на предишните разширявания.

Румен Радев: Спомняте ли си процеса на присъединяване на други държави преди това?

"Юрактив": Беше много трудно, спомням си за България.

Румен Радев: Усещате ли разлика в подхода, защото ние наистина усещаме тази разлика, усещаме разлика в методологията?

Ние в България сме силно заинтересовани да видим всички страни от Западните Балкани като членки на Европейския съюз в близко бъдеще. Ето защо България е двигател на този процес на присъединяване към Европейския съюз, като осигурява европейска перспектива за всички страни от Западните Балкани.   

Прав сте - имаме специални отношения с Република Северна Македония. Ние сме много повече от съседи и приятели. Тъй като хората от двете страни на границата са свързани с обща история и култура, а вятърът на историческите събития е разделил много семейства. Ето защо България първа в света призна независимостта на тази страна още през 1992 г. Винаги сме били до тях в трудни моменти като политическа и икономическа изолация, регионални и вътрешни конфликти, скорошни мигрантски кризи и природни бедствия.

Водена от геополитически съображения, България безусловно подкрепи процеса на присъединяване на Република Северна Македония към НАТО. Тези факти са добре известни, но все още някои от партньорите ни в ЕС не разбират защо продължаваме да отлагаме своето "да" за отваряне на вратата за Република Северна Македония. Ще бъда пределно ясен: България не е спирачката в този процес. Всичко зависи изцяло от страната кандидатка. Ние по-скоро пазим самите принципи и ценности на нашия Съюз: правата на човека и недискриминацията, както ясно е посочено в критериите за присъединяване от Копенхаген, а също и добросъседските отношения като един от принципите на ЕС.

Културата, културното наследство, историята, езикът са стълбовете на националната идентичност на всяка държава  членка на ЕС, те са стълбовете на целостта на нашите общества. От наш общ интерес е историческите и културните ни постижения да са добре зачитани. Като отговорен член на ЕС, ние формираме политиката си спрямо Република Северна Македония въз основа на тези принципи и ценности. Един прост пример за нежеланието ни да отворим вратата за Република Северна Македония за започване на преговори за присъединяване е, че не е изпълнен договорът, който подписахме през 2017 г. Днес положението е още по-лошо.

Преди четири години се смяташе, че този договор ще посочи решенията в нашите сложни отношения, така както беше Преспанското споразумение в случая с Гърция, но днес сме свидетели на неуспехи в почти всички разпоредби на този договор. Четири години след подписването на договора езикът на омразата срещу България се засили. Не виждаме политическа воля за премахване на обидните текстове в учебниците и медиите. Не виждаме политическа воля да се спре фалшифицирането и унищожаването на българското историческо и културно наследство в тази част на Югоизточна Европа.

Съществува разбиране, че сме в процес на предоговаряне, но това не е така. Ние сме в процес на намиране на начини за по-доброто прилагане на договора, това е разликата. Договорите трябва да се спазват и това е основна предпоставка за членство в ЕС. Договорът за Европейския съюз трябва да се спазва по същия начин. Ето пример за това какво се случва. Най-сериозната ни загриженост обаче е, че Република Северна Македония не се съобразява с основните принципи и ценности на Европейския съюз, щом става въпрос за права на човека, за недискриминация. Дискриминационното отношение към македонските българи продължава от десетилетия и това трябва да спре. Днес повече от 120 000 македонски граждани имат и българско гражданство. Те не са само граждани на България, те са граждани на ЕС и това означава много, когато говорим за права на човека.

"Юрактив": Значи казвате, че Република Северна Македония трябва да изпълни този двустранен договор, но в същото време има натиск България да намери решение на проблема. Има ли реалистични срокове, в които би могло да се намери решение?

Румен Радев: За тези срокове можем да говорим малко по-късно. Македонските българи трябва да получат еднакво отношение с всички останали части от народи, упоменати в тяхната конституция. А еднаквото отношение и защитата на човешките права на македонските българи да намерят същите конституционни гаранции и гаранции в институционната архитектура на тази държава, преди да отворим вратата. Това е въпрос на принципи, а не на преговори.

"Юрактив": Значи ли, че трябва да променят конституцията си?

Румен Радев: Вие дадохте отговора. За тези четири години, откакто сме подписали договора, сме чули множество декларации, но резултати няма. Искаме да видим необратими, устойчиви резултати, правно обвързани. А какво повече от промяна на конституцията?

"Юрактив": Но това изисква време.

Румен Радев: Това не е процес, обвъразн със срокове, а процес, свързан с резултати. Продължителността на процеса зависи напълно от страната кандидат, тя е изцяло в нейните ръце. Например спомняте ли си, че на РСМ бяха необходими по-малко от шест месеца, за да приложи Преспанското споразумение, включително процеса на основна промяна на конституцията? Те дори промениха името на страната. Тук идва въпросът - защо да е трудно да се добави една дума, една единствена дума - "българи", наравно с албанци, сърби, бошняци, турци и всички останали.

"Юрактив":  И това ще им отвори вратата?

Румен Радев: Това е един от факторите да се отвори вратата. Кой може да е против включването на българите в конституцията? Чувал съм аргумента, че те няма да могат да съберат мнозинство в парламента за това. Но защо? Може ли някой да обясни проблема? Всяка страна кандидат трябва да покаже ангажираност с всички свои институции към интеграционния процес.

Както отбелязах, без конституционни и всякакви други гаранции за равнопоставеност на македонските българи вратата ще остане затворена. Разбира се, процесът може да бъде много по-бърз, при условие че ръководството на Северна Македония се ангажира да предприеме смели решения и стъпки за ускоряване му. Всъщност можем да използваме времето паралелно, така че преговарящите да финализират всички условия и графици на останалите изисквания.

"Юрактив": Но вероятно България е трябвало да намери тези решения години преди това, не мислите ли?
 
Румен Радев: България винаги е смятала, че с РСМ сме братя и като братя ще има взаимно зачитане на човешките права, като братя ще има равно третиране. Четири години след подписване на договора през 2017 г. сме свидетели, че няма никакъв напредък. Ето защо този път настояваме за конкретни резултати.

Да се върнем на въпроса Ви за процеса на присъединяване и методологията. Бих искал да използвам тази възможност, за да насоча вниманието на партньорите ни от ЕС към самия процес и методологията, прилагани специално за Република Северна Македония. Не смятам, че оказването на сериозен натиск върху страната членка, в нашия случай - България, вместо върху страната кандидат - Република Северна Македония, е работещо решение. Вместо да се опитват да изтръгнат едностранни отстъпки от България, много по-добре е партньорите ни от ЕС да насърчат Република Северна Македония да работи по-сериозно по критериите за присъединяване и по изпълнението на договорните си задължения към България.

Прибързването е друг въпрос. Бързо придвижване на процеса на присъединяване само за да се спре влиянието на други стратегически играчи в Западните Балкани, със сигурност ще коства неприемливи компромиси със самите ценности и принципи на Европейския съюз и ще създаде по-сериозни и тежки проблеми на Съюза в бъдеще. Нещо повече, опитите да ни притиснат да приемем неприемливи за България компромиси, биха могли да предизвикат тежка политическа нестабилност в държава членка като моята страна, тъй като мнозинството от българския народ подкрепя справедливо решение на процеса.

След много интензивна комуникация с нашите партньори от ЕС те най-после започнаха да разбират, че този проблем далеч надхвърля регионални исторически кавги между две съседски страни. Че този проблем засяга самите основи на Съюза. Ако не осигурим европейска посока и форма на този процес, той лесно може да излезе извън контрол през идните години. Ето защо настояваме да имаме европейски гаранции в преговорната рамка, за да не се допусне проникване на проблемите, породени от наследството на бивша Югославия, в нашето европейско семейство. Ето защо настояваме нашият договор, както и Споразумението от Преспа, да станат неразделна част от преговорния процес, за да се гарантира неговата необратимост и устойчивост.

"Юрактив": Опитвам се да си представя как биха възприели думите Ви в Скопие. Изглежда, че в Република Северна Македония са очаквали промяна в България с новото правителство и т.н., но ако правилно разбирам, позицията спрямо Северна Македония не се е променила?

Румен Радев: Аз съм оптимист, защото сега имаме ново правителство. Ние, като отговорен член на ЕС, като най-близки на нашите братя македонци, сме готови, имаме желание да им помогнем да покрият критериите за присъединяване възможно най-скоро. Всички ние имаме този интерес. Сигурен съм, че ще намерим правилните решения, но повтарям - основните критерии си остават тези от Копенхаген, зачитане на правата на човека, зачитане на историята, културата, изкореняване на езика на омразата. Това трябва се направи. Да се премахнат обидните текстове в учебниците и медиите.

Вече се познаваме, наясно сме с изискванията си. Те знаят точно критериите от Копенхаген. Моят съвет е вместо да търсят международна подкрепа и лобиране, ще повторя: "Моля, говорете с нас". Нуждаем се от интензивен двустранен диалог. Ще поема ангажимент и ще свикам Консултативния съвет за национална сигурност, така че искам да дам тласък на този процес на най-високо политическо ниво в България, за да намерим необходимия курс на действие между всички политически партии в парламента.

Новото правителство е готово да работи за улесняване на процеса, за постигане на много по-добро разбирателство, за подкрепа на усилията на Република Северна Македония да се присъедини към ЕС възможно най-скоро. Те ще създадат различни работни групи по теми от взаимен интерес. Изключително важно е да се установи ефективен диалог между двата парламента. Жизненоважно е нашите законодатели да имат този конструктивен подход и да седнат заедно, за да разберат всички проблеми и да подкрепят правителството в намирането на най-доброто решение. Ако направим това, ако сме достатъчно ангажирани, ако се придържаме към критериите от Копенхаген, аз съм сигурен, че можем да успеем и че това ще бъде исторически акт както за България, така и за Република Северна Македония.

"Юрактив":  Силно и ясно. Много Ви благодаря за това интервю, господин президент.

Румен Радев: Благодаря Ви и аз!